Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е № 261383
24.09.2020г., гр. Пловдив
ВИОЛЕТА
НИЗАМОВА - районен съдия при Пловдивски районен съд, като
съдия-докладчик по АНД № 5819/2020г. по описа на ПРС, XXV н.с., след като се запознах с
материалите по делото, както и с основанията на чл. 376, ал. 1 НПК, вр. чл. 78а НК,
констатирах, че в конкретния случай не са налице предпоставките за разглеждане
на делото по реда на гл. XXVIII НПК, доколкото намирам, че в хода на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия Б.Т.П.. Спрямо нея е внесено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. а именно за това че на 13.11.2018 год. в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“, при управление на моторно
превозно средство – автобус марка и модел „Исузу Новосити“ с рег. № …, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
- чл. 116, пр. І-во от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.“
и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на П. С. А., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
три ребра, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на дясната
половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник.
Макар,
че НПК не урежда подробно какво трябва да съдържа Постановлението по чл. 375 от НПК, не е правилно да се приеме, че изискванията към неговото
съдържание са занижени в сравнение с изрично предвидените в чл. 246 от НПК реквизити на обвинителния акт. Напротив, след като делото трябва
да бъде решено в неподлежащите на изменение фактически рамки, очертани с
внесения в съда прокурорски акт, в същия деянието следва да бъде описано с
всички свои обективни и субективни признаци, така както законодателя го е
визирал в съответната правна норма. Тези изисквания за съдържанието на обвинителния
акт, респективно Постановлението по чл. 375 от НПК са визирани в т.4.2 на ТР№ 2/07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д №
2/2002 г. на ОСНК, в която подробно са посочени реквизитите, които следва да
съдържат съответните прокурорски актове, за да очертаят рамката на наказателния
процес. Липсата им, съществено нарушава процесуалните права на бъдещите страни
в наказателния процес.
При описанието на фактите в постановлението с които прокурорът твърди да е
нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са описан само действията на
обвиняемия П. – кога и къде се е движел, в каква посока, по каква настилка и
имало ли е неравности. Липсва обаче излагане на факти относно конкретните
условия на видимостта, тъмно или светло е било, имало ли е улично осветление,
или не, ако е имало работело ли е, какъв е бил релефа на пътя – прав ли е бил
участъка или не, участниците в ПТП-то имали ли са видимост един към друг. Това
са все факти които следва да намерят място в постановлението на прокурора, тъй
като прокурорът твърди че пострадалата Ангелова вървяла спокойно тъй като на
отсрещния тротоар имало лампа която пречела на видимостта й. Не става ясно
обаче на видимостта на пострадалата в коя посока е пречела въпросната лампа, тя
имала ли е видимост към превозното средство, а от там възниква и въпроса каква
е била видимостта за водача на автобуса и в тази връзка имал ли е възможност да
спре пред всяко предвидимо препятствие.
На следващо място прокурорът е изложил при описанието на фактическата
обстановка „… в резултат на скоростите с които се движели управлявания от обв. П.
автобус и свидетелката, и пресичане на траекториите им на движение, настъпил
удара“. От описанието на фактите обаче не става ясно в момента на сблъсъка с
каква скорост се е движела пешеходката.
Изложеното по горе накърнява правото
на защита на обвиняемия – да научи в какво е обвинен. В този смисъл липсва
конкретизация какво е било дължимото поведение и какви нарушения са допуснати
от обвиняемия, което накърнява правото на защита на обвиняемия.
Поради изложеното по горе е налице съществено процесуално нарушение довело
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 – правото на защита
на обвиняемия – да научи в какво е обвинен, отстранимо по своя характер, което
не може да бъде отстранено в съдебната фаза на процеса. Поради изложеното
делото следва да се върне на прокуратурата за отстраняване на констатираните
пропуски, а съдебното производство да бъде прекратено на основание чл. 377,
ал.1 от НПК.
Ето защо и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М
:
ПРЕКРАТЯВАМ
съдебното
производство по АНД № 5819/2020г. по
описа на РС Пловдив, ХХV
н.св. водено срещу Б.Т.П. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. II,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА
делото на РП Пловдив за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено
процесуално нарушение, изложено в мотивната част на настоящото разпореждане.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
разпореждането за прекратяване на съдебното производство на прокурора,
защитника и обвиняемия.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред ПОС по реда на гл. 22 от
НПК в 7-дневен срок от получаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.