Решение по дело №294/2023 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 347
Дата: 5 декември 2023 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20231850100294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Костинброд, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100294 по описа за 2023 година
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., представлявано от М.И. и К.В. – изпълнителни директори
е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : ....., със седалище
и адрес на управление : гр. С., представлявана от И.И. искове с правно
основание чл. 410 ал. 1от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите в размер на от 1 243.28 /
хиляда двеста четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки / лева,
главница - представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция с № 15018030100108, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на настоящия иск – 23.11.2022 г. до окончателно изплащате на
вземането и мораторна лихва върху главницата в размер на 378.86 / триста
седемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки / лева, за периода от
23.11.2019 г. до 23.11.2022 г. / предявяване на настоящия иск /.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 31.03.2018
г. около 14.10 часа на републикански път II – 81, на 27 – ми километър, в
посока Видин – София, преди гр. Костинброд е настъпило пътно транспортно
произшествие / ПТП / с лек автомобил марка „А.“, модел „****“, рег. №
*****, който попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното плътно – дупка, в следствие на което разкъсва предна дясна гума и
1
предна дясна джанта.
Сочи се още, че пътният инцидент е посетен н място от автоконтролюр
и е документиран с Протокол за ПТП № 1574536 / 31.03.2018 г. издадено от
Отдел „пътна полиция“ – РУ – Костинброд. Към датата на застрахователното
събитие, увреденият автомобил е застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ и „Злополука“ в ищовото дружество, с комбинирана
застрахователна полица № ********** / 19.12.2013 г., с период на
застрахователното покритие от 20.12.2013 г. до 19.12.2018 г.
Твърди се още, че на 02.04.2018 г. в ЗАД „Армеец“ АД е подадено
уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско“ на МПС от лицето,
управлявало процесния автомобил по време на инцидента – И. Е. Й., ЕГН
**********., поради което застрахователят е образувал ликвадиционна
преписка по щета № 15018030100108.
В хода на извършване на ликвадиционната дейност по преписката е
извършен оглед на увредения автомобил от експерти на застрахователното
дружество, описани са повредите, причините в резултат на процесното ПТП,
като общия размер на претендираното от застрахователя обезщетение възлиза
на 1 243.28 лева. на основание чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ ищецът - ЗАД
„Армеец“ АД, в качеството на застраховател по имуществената застраховка
„Каско“ на МПС, след изплащане на застрахователното обезщетение встъпва
в правата на увредения застрахован срещу възложителя, за възложената от
него работа при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Предвид горното с писмо изх. № Л – 4731 / 14.06.2018 г.
получено на 19.06.2018 г., придружено с ликвидационната преписка, ищецът е
поканил ответника доброволно да заплати сумата, но до настоящия момент
регресната им претенция не е възстановена.
Сочи се още, че съгласно чл. 30 ал.1 от Закона за пътищата / ЗП /
дейностите по изграждането, поддържането и ремонтите на републиканските
пътища са осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък
– Агенция „Пътна инфраструктура“. Републиканските пътища са
изключителна държавна собственост / чл. 8 ал. 2 от ЗП / и се управляват и
поддържат от Агенция „Пътна инфраструктура“, която е била длъжна да
предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното
2
плътно, като запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея, както и
до извършването на ремонтните дейности да постави предупредителни знаци,
указания за отбиване на движението и др.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : ..... да
заплати на ищеца – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК : ***** сумата от 1 243.28 /
хиляда двеста четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки / лева,
главница - представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция с № 15018030100108, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на настоящия иск – 23.11.2022 г. до окончателно изплащате на
вземането и мораторна лихва върху главницата в размер на 378.86 / триста
седемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки / лева, за периода от
23.11.2019 г. до 23.11.2022 г. / предявяване на настоящия иск /. Претендират
се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, но е
депозирала молба вх. № 5214 / 30.10.2023 г. от юрк. В., с която същата моли
съдът да приеме заключението на изготвената по делото съдебно –
автотехническа експертиза и моли за срок за писмени бележки.
Ответникът редовно призован, не се явява, не изпраща представител, но
с отговора е оспорил така предявените искове, като излага подробно доводите
си.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
От приложените доказателства е видно, че към датата на
застрахователното събитие, увреденият автомобил е застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ в ЗАД „Армеец“
АД , ЕИК : *****.
Като доказателство по делото е приложен заверен препис от
комбинирана застрахователна полица № ********** / 19.12.2013 г., с период
на застрахователното покритие 20.12.2013 г. до 19.12.2018 г.
От приложения Протокол за ПТП № 1574536 / 31.03.2018 г е видно, че
на 31.03.2018 г. около 14.00 часа на републикански път II – 81 на 27 – ми
километър, в посока Видин – София, преди гр. Костинброд е настъпило ПТП
3
с лек автомобил марка „А.“, модел „****“ с рег. № *****, който попада в
необезопасена дупка на пътното платно.
Видно е, че на 02.04.2018 г. в ЗАД „Армеец“ АД е подадено
уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско“ на МПС от лицето,
което е управлявало процесния автомобил по време на инцидента – И. Е. Й.,
ЕГН **********. С оглед на подаденото заявление застрахователят е
образувал ликвидационна преписка по щета № 150 18030100108. Общата
сума за възстановяване на увредения автомобил , изплатена от ищеца с
платежно нареждане № П12409257 / 05.06.2018 г. възлиза на 1 233.28 лева,
като по този начин ЗАД „Армеец“ АД е изпълнило задълженията си по
договора за имуществено застраховане, а именно да репарира щетите на
увредения автомобил, причинени от настъпилото ПТП.
По делото е приложена регресна покана относно щета на ЗАД „Армеец“
№ 150 18 0301 00108 изх. № Л – 4731 / 14.06.2018 г. до Директора на ОПУ –
София, която е получена на 19.06.2018 г. за доброволно изплащане на сумата,
но няма доказателства същата да е изплатена.
От заключението на приложената по делото съдебно - автотехническа
експертиза на вещото лице С. Д. е установено, че от извършения анализ на
събраните по делото доказателства и определен механизъм може да се
направи извода, че щетите по леки автомобил „А.“, с рег. № ***** са в
причинно следствена връзка с начина на настъпване на произшествието,
описан в протокола за ПТП. Стойността на необходимия ремонт за
възстановяване на щетите по лек автомобил марка „А.“, модел „****“ с рег.
№ ***** по средни пазарни цени към момента на произшествието е 890.28 /
осемстотин и деветдесет лева и двадесет и осем стотинки / лева.
Приложени са и фактури за извършените от ищеца разходи, които
подробно са описани в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Уреденото в чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ право, по своя характер е регресно и
суброгационно право. Ето защо ищеца, по иск с такава квалификация, в хода
на производството, следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно към датата на деликта застрахователно
правоотношение и заплащане на застрахователно обезщетение, в изпълнение
на задълженията си по застрахователно правоотношение в полза на
4
пострадалия.
На следващо място следва бъдат установени елементите от фактическия
състав на деликта, а именно противоправно поведение, увреждане, причинна
връзка между тях, като в разглеждания случай отговорността на ответника е
обективна /безвиновна/, по реда на чл.49 от ЗЗД, в качеството му на
възложител на работа на трето лице, от чиито действия или бездействие, като
пряка и непосредствена последица, са настъпили имуществени вреди.
По делото не е налице спор, а и от приетите доказателства се
установява, че към датата на процесното ПТП лек автомобил марка „А.“,
модел „****“ с рег. № ***** е бил застрахован при ищцовото дружество по
имуществена застраховка ”Каско” на МПС, както и че за участъка от пътя, на
който е настъпил инцидента ответникът е бил длъжен да предприеме
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.
Спорът се концентрира около факта, доказан ли е твърденият от
ищецът механизъм на настъпване на процесното ПТП и дали водачът не е
нарушил ЗДвП, тъй като се е движил с превишена скорост и не е намалил
скоростта и не е могъл да спре при необходимост, когато е възникнала
опасност за движението, а именно : необезопасена дупка на пътното платно.
Съвкупният анализ на посочените доказателства, налага извод, че
процесното ПТП, е настъпило в резултат от преминаване на застрахованият
автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В
този смисъл доводите на ответника, че не е проведено пълно и главно
доказване на този факт, основани на оспорване на доказателствената стойност
на протокола за ПТП, са неоснователни. Протокола за ПТП се съставя от
длъжностно лице /служител на МВР/ в кръга на неговите служебни
задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК,
който се ползва с обвързваща формална доказателствена сила, както относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, така и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. В случая не са оспорени автентичността на протокола /акта/ за
ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по
който е съставен документа. Ето защо материалната доказателствена
стойност на протокола не е оборена и тя следва да се зачете, респективно
следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
него. Още повече, че съдържанието на протокола кореспондира със
заключението на вещото лице, според което естеството на щетите отговаря на
описаният в същия механизъм на ПТП.
По възражението на ответника за съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
5
резултат. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно –
следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно – следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г. ). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 33Д е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
По делото не се установява водачът на застрахования при ищеца
автомобил да се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, както твърди ответникът, с което да е допринесъл за настъпването на
вредите.
Съгласно постъпилата по делото автотехническа ескпертиза
настъпилите по автомобила вреди са в резултат на попадането на автомобила
в дупка на пътното платно.
С оглед на гореописаното следва, че възражението на ответника по чл.
51 ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
По предявеният иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен паричен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете
предпоставки са установени по делото.
Длъжникът е получил регресна покана за плащане на 19.06.2018 г., което
с оглед 30 -дневния срок, предвиден в чл. 412, ал. 3 КЗ означава, че същият е
трябвало да плати или да откаже до 19.07.2018 г. Следователно е изпаднал в
забава след изтичане на деня за изпълнение на задължението (чл. 84, ал. 1
ЗЗД), т.е. на 20.07.2018 г. от който момент се дължи законна лихва.
От гореописано следва, че предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД е основателен в размер от 378.86 / триста осемдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки / лева.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
6
датата на подаване на исковата молба – 23.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Експертизата е посочила, че размера на действителните вреди към
момента на ПТП е 890.28 лева с ДДС, или без ДДС сумата от 741.90 лева.
Видно е от приетата по делото фактура № ********** / 11.05.2018 г., че
ищецът е заплатил обезщетение без ДДС в размер на 1 027.73 лева, а с ДДС
сумата от 1 233.28 лева. Следователно обезщетението следва да бъде
определено съгласно изслушаната по делото САТЕ в размер на 890.28 лева,
като към тази сума следва да бъде прибавена и сумата за ликвидационни
разноски в размер на 10.00 лева, или иска следва да бъде уважен до размера
на сумата от 900.28 лева, а за сумата от 333.00 лева, разликата над уважената
сума от 1 233.28 лева до размера на пълно предявената от 1 243.28 лева,
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер
от 730.00 / седемстотин и тридесет / лева, от които : 100.00 лева – ДТ, 400.00
лева – възнаграждение за вещо лице, 30.00 лева – депозит за призоваване на
свидетел и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК от ищеца.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав

РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : ....., със седалище и
адрес на управление : гр. С., представлявана от И.И. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
представлявано от М.И. и К.В. – изпълнителни директори сумата от 900.28 /
деветстотин лева и двадесет и осем стотинки / лева, представляваща
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по полица
№ ********** / 19.12.2013 г. за щети по л.а. „А.“, с рег. № *****, управляван
от И. Е. Й., ЕГН **********, причинени при ПТП на 31.03.2018 г., щета №
15018030100108, включващо и ликвидационни разноски в размер на 10.00
7
лева, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 333.00 лева,
разликата над уважената сума 1 233.28 лева до размера на пълно предявената
от 1243.28 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : ....., със седалище и
адрес на управление : гр. С., представлявана от И.И. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
представлявано от М.И. и К.В. – изпълнителни директори сумата от 378.86 /
триста осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки / лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 20.07.2018
г. до 23.11.2023 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК : ....., със седалище
и адрес на управление : гр. С., представлявана от И.И. да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
представлявано от М.И. и К.В. – изпълнителни директори на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 730.00 /
седемстотин и тридесет / лева, от които : 100.00 лева – ДТ, 400.00 лева –
възнаграждение за вещо лице, 30.00 лева – депозит за призоваване на
свидетел и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК от ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
8