Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 28.02.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II граждански състав
в открито заседание на тридесети януари през две
хиляди и тринадесета година в състав :
Районен съдия : ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдия Дилова
гражданско дело № 5426 по описа на съда
за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание
чл.242, във вр. с чл.128 от КТ, чл.224 ал.1от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от от Р.Т.Д. от
гр. Плевен против Национален център за социална рехабилитация гр.София, в която
се твърди че ищецът е работил при ответника на длъжността механик, която е изпълнявал до 01.06.2012г., когато трудовия
му договор е бил прекратен на осн. чл.
327 ал.1 т.2 от КТ считано от 01.06.2012г. Твърди се, че работодателят не му е
изплатил трудово възнаграждение за периода 01.05.2010г.- 01.06.2012г. в размер
на 6314,52 лв, лихва за забава за периода 30.06.2010г.- 27.09.2012г. в размер
на 995,48 лв, обезщетение по чл. 224
ал.1 от КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2010г. и 8 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2012г.- в общ размер 350 лв., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски. В с.з. е
прието направеното изменение на предявения иск, като искът с правно основание
чл. 245 ал.2 от КТ се счита предявен за сумата 832,32 лв вместо 995,48 лв.
Ответникът в срокът по
чл. 131 от ГПК е представил писмен
отговор, в който признава предявените искове за неплатено трудово
възнаграждение и обезщетения. Оспорва претенцията за лихва за забава върху
трудовото възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и взе предвид доводите на страните и закона , намира за установено
следното
Безспорно по делото е, че ответникът е
работил при ищеца на длъжност механик с
място на работа НЦСР БСО Плевен.Това се установява и от приложения трудов
договор№1640-21/11.02.2010г. Не е спорно, че трудовото му правоотношение,
считано от 01.06.2012г., на осн. чл.327, ал.1 т.2 от КТ, поради неплащане на
трудово възнаграждение- видно от приложена Заповед№108-21/01.06.2012г. на
Председателя на НЦСР.В същата заповед е посочено, че на служителя се дължи и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ- 16р. д. за 2010г. и 8 работни дни да 2012г,
и по чл.221, ал.1 от КТ, поради забавяне изплащането от страна на работодателя
на трудовото възнаграждение- една брутна работна заплата.
С оглед направеното от ответника
признание на исковете с правно основание чл. 128, вр. чл. 242 от КТ, 221 ал.1
от КТ и по чл. 224 от КТ съдът е прекратил съдебното дирене, поради което съдът
приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени в претендираните в исковата молба размери
Спорен по делото е въпросът
дължи ли ответното дружество на ищцата обезщетение за забава върху неплатеното
в срок трудово възнаграждение.
Работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищецът претендира
сумата 6 314,52 лв за неизплатено от ответното дружество трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2010г.- 01.06.2012г. По делото не се спори,
а това се установява и от представеното копие на трудова книжка, че трудовото
правоотношение на ответника е прекратено на 01.06.2012г. В трудовия договор на
ищеца е предвидено, че трудовото възнаграждение ще се изплаща на всяко 30 число на месеца следващ полагането на
труда.В този смисъл възражението на ответника, че не дължи лихва за забава
върху неплатеното трудово възнаграждение, поради това че не е поканен от ищеца
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото по
иска с правно основание чл. 128 от КТ съдът приема, че работодателят не е
заплатил в уговорения срок трудовото възнаграждение за периода 01.05.2010г.- 01.06.2012г., поради което дължи
и лихва за забава върху всяка неплатена
сума считано от 30.06.2010г. до датата на подаване на исковата молба. Видно от
заключението на ВЛ по назначената експертиза е, че размерът на лихвата за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 30.06.2010г. до
датата на подаване на исковата молба е 832,32лв.,за която сума предявения иск се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
Ищецът е
направил 600 лв разноски за адвокат.
Съгласно Наредба №1 за адвокатските възнаграждения минималния размер на
адвокатското възнаграждение по трудови дела е 150 лв. В случая са предявени
четири обективно съединени иска, поради което съдът приема с оглед направеното
признание на иска, че разноските за адвокат на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК в размер
на 450 лв следва да останат в негова тежест,
а ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 150 лв. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС д. т. върху
уважените искове в размер на 402 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 60лв.
Следва на
основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ Национален център за социална
рехабилитация, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Д. ЕГН ********** , сумата общо в
размер 6134,52лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода: 01.05.2010г.- 01.06.2012г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.09.2012г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 245, ал.2 от КТ Национален център за социална рехабилитация,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ Р.Т.Д. ЕГН **********,
сумата 832,32лв. за периода 30.06.2010г.-27.09.2012г., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното в срок трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1 от КТ Национален
център за социална рехабилитация, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Т.Д. ЕГН ********** сумата 340лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327
ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 27.09.2012г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл.224, ал.1 от КТ Национален център за социална рехабилитация, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Р.Т.Д. ЕГН ********** сумата 350лв.,
представялваща обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за
2010г. и за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2012г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.09.2012г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Национален
център за социална рехабилитация, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Т.Д. ЕГН **********,сумата
от 150лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Национален център за социална рехабилитация, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 402лв. върху
уважените искове и разноски за вещо лице в размер на 60лв.
Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :