№ 228
гр. Плевен, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20224400600234 по описа за 2022
година
като разгледа докладваното от съдията ИВАН РАДКОВСКИ ВНЧХД №
234 по описа за 2022 година , на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.345 , ал.1 във връзка с чл. 341, ал.2, във
връзка с чл. 306, ал. 1, т.4 във връзка с чл. 189, ал.3, във връзка с ал.1 от
НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат Й.Х., от АК – гр. Плевен ,
подаден срещу определение №260004, от 07.03.2022 г., на Районен съд - гр.
Плевен , постановено по НЧХД № 2539/2020 година, по описа на същия съд.
С посоченото определение подсъдимият ИВ. П. Й. е бил осъден да
заплати на А.К.К. направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по ВНЧХД №783/2020г. на Плевенски окръжен съд, в размер
на 500 лева.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
постановеното определение от Плевенски районен съд, с искане то да бъде
отменено, тъй като е постановено от некомпетентен съд.
Частната жалба е подадена в законния срок и от страна, която има
право да стори това , поради което е допустима.
1
Плевенският окръжен съд, като взе предвид първоинстанционния
съдебен акт, оплакванията в частната жалба, изложените доводи и събраните
по делото доказателства , прие за установено следното:
По НЧХД № 2539/2020г. по описа на РС-Плевен е постановена на
19.05.2021 година присъда, с която подсъдимият ИВ. П. Й. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал.2 от НК. На основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД подсъдимият Й. е
осъден да заплати на А.К.К. сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 01.03.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
Първоначално съдебното производство по наказателно от частен
характер дело е било образувано по тъжба на А.К.К., против ИВ. П. Й., за
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, под №575/2020г. по описа на РС-Плевен,
XIII-ти н. състав, по което е била постановена Присъда №260004/01.09.2020
година.
С Решение №260062/11.12.2020г. по ВНЧХД №783/2020г., Плевенският
окръжен съд е отменил изцяло Присъда №260004/01.09.2020г., постановена
по НЧХД №575/2020г. по описа на РС-Плевен и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав, като въз основа на цитираното решение е било
образувано и НЧХД № 2539/2020г., по описа на РС-Плевен. В хода на
проведеното пред ОС-Плевен въззивно наказателно-частен характер дело под
посочения по-горе номер, А.К.К. е направил разноски в размер на 500,00 лева
за адвокатско възнаграждение, които са били претендирани в проведено на
10.11.2020г. съдебно заседание по делото.
Първоинстанционният съд е констатирал, че с Присъда
№260041/19.05.2021г., постановена по НЧХД № 2539/2020г. на РС-Плевен е
пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски пред
въззивната съдебна инстанция, описани по-горе, които на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК следва да бъдат възложени на подсъдимия, в случай, че бъде
признат за виновен. С оглед изхода на делото и на основание посочената
разпоредба, основният съд е приел, че разноските направени в хода на
проведеното наказателно производство /конкретно по ВНЧХД №783/2020г. на
РС-Плевен/, за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат възложени на
подсъдимия ИВ. П. Й., които следва да бъде осъден да ги заплати на частния
тъжител – А.К.К., в какъвто смисъл съдът се е произнесъл с определение
№260004, от 07.03.2022г., като е осъдил подсъдимия ИВ. П. Й. да заплати на
А.К.К. направените разноски за адвокатско възнаграждение, в
производството по ВНЧХД №783/2020г. по описа на ОС-Плевен в размер на
500,00 лева.
2
При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че
правилно и обосновано Плевенският районен съд се е произнесъл по реда на
чл. 306, ал. 1, т.4 от НПК, по въпроса, касаещ искането на частния тъжител
А.К., за присъждане на направените разноски в производството по ВНЧХД
№783/2020г. по описа на ОС-Плевен, в размер на 500,00 лева. Това е така,
защото, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
направени от частния обвинител, ако е направено такова искане, какъвто е
случаят по настоящото дело. Следователно, решаването на кого да бъдат
възложени разноските по делото, съобразно посочения текст от НПК, е
обвързан с произнасяне по въпроса за вината в конкретния наказателен
процес.
В настоящия случай Плевенският окръжен съд със своето решение
№260062/11.12.2020г. по ВНЧХД №783/2020г., само е отменил изцяло
присъда №260004/01.09.2020г., постановена по НЧХД №575/2020г. по описа
на РС-Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг
първоинстанционен съдебен състав, без да се произнася по съществото на
делото, което произнасяне включва в себе си и решаване на въпроса за
вината, съобразно повдигнатото обвинение, поради което въззивният съд е
бил в невъзможност да се произнесе и по въпроса за направените разноски от
частния обвинител в тази фаза на процеса и пред тази инстанция.
Произнасянето по въпроса за разноските е станало възможно едва при
постановяването на присъдата по НЧХД № 2539/2020г., по описа на РС-
Плевен на 19.05.2021 година, с която подсъдимият ИВ. П. Й. е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, за извършено престъпление по чл.
130, ал.2 от НК, като на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД той е бил
осъден да заплати на А.К.К. сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 01.03.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, а в последствие районният съд, на два пъти, по реда на чл. 306, ал.
1, т.4 във връзка с чл. 189, ал.3, във връзка с ал.1 от НПК е постановил свои
определения, съответно от 22.06.2021г. и от 07.03.2022г., с които се е
произнесъл и по въпроса за направените разноски от частния обвинител А.К.,
в съдебното производството по настоящото дело.
При така изложеното въззивната инстанция не възприе доводите
на защитата на подсъдимия И.Й. за незаконосъобразност на обжалваното
определение на Плевенски районен съд от 07.03.2022 г. , постановено по
НЧХД № 2539/2020 година, по описа на същия съд, както и направеното
искане то да бъде отменено, тъй като е постановено от некомпетентен съд,
като счете, че първоинстанционният съдебен акт, с който подсъдимият ИВ. П.
Й. е бил осъден да заплати на частния тъжител А.К.К. направените разноски
3
за адвокатско възнаграждение, в производството по ВНЧХД №783/2020г., по
описа на ОС-Плевен, в размер на 500,00 лева, следва да бъде потвърден, като
правилен, обоснован и законосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл.345 , ал.1 във връзка с
чл. 341, ал.2, във връзка с чл. 306, ал. 1, т.4 във връзка с чл. 189, ал.3, във
връзка с ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно, обосновано и законосъобразно
определение № 260004, от 07.03.2022 г., на Районен съд - гр. Плевен ,
постановено по НЧХД № 2539/2020 година, по описа на същия съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4