Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр. София, 10.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на десети юли две Х.яди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 5749 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от Фактор Б.д.д., дружество регистрирано в Словения за откриване на
производство по несъстоятелност на Н.И. ЕООД на основание неплатежоспособност
при твърдения молителят да има към ответника изискуеми и непогасени парични
вземания, произтичащи от договор за дългосрочен заем №6841/2009 г., изменен със
седем броя анекси, като поради неизпълнение на договора от заемателя,
задълженията са обявени за предсрочно изискуеми в пълен размер. В хода на
производството първоначалният молител е заместен от правоприемника си -
Дружество за управление на банкови вземания, Словения поради настъпило
преобразуване чрез вливането.
По
реда на чл.629, ал.4 ТЗ в производството са се присъединили като кредитори Д.М.Х.,
Т.Б.ЕАД, Х.М. ООД, София П.Б.В., К.к. ООД.
Д.М.Х. поддържа искането за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с твърдения да има
към ответника непогасени изискуеми парични вземания, произтичащи от два
договора за заем – договор № 1/15.07.2005 г. и договор № 1/08.02.2008 г.,
допълнени и изменени с допълнителни споразумения.
Кредиторът Т.Б.ЕАД твърди да има
непогасени, изискуеми, парични вземания към ответника, произтичащи от договор
за извършване на строително-монтажни работи, сключен на 19.05.2008 г., по който
Т.Б.ЕАД е изпълнило възложените му работи, катто
изпълнението било прието без възражения от ответника, който заплатил частично
дължимото възнаграждение, като преустановил плащанията. В хода на производството поради извършено
преобразуване на дружеството Т.Б.ЕАД
чрез вливане в производството е конституирано Т.-Пътно строителство АД.
Присъединеният кредитор Х.Б.М. ООД поддържа
искане за откриване на производството по несъстоятелност поради
неплатежоспособност като основава легитимацията си на съществуването на
изискуеми парични вземания за главница и лихва, произтичащи от договор за
целево предоставяне на финансови средства, сключен на 04.09.2012 г., чиито
краен падеж е настъпил.
Кредиторът С.П.Б.В., регистрирано в
Нидерландия, твърди да е придобило по договор за цесия, сключен на 28-07.2011
г. с НЛБ Б.София АД, с последващо наименование Т.Б.А.Б.АД, вземанията на банката –
прехвърлител към ответника по договор за кредит №511/2007 г., сключен на 26.06.2007 г. и
изменен с анекси, чиито краен срок е изтекъл на 20.09.2011 г., като цесията е
съобщена надлежно на длъжника. За събирането на дължимите суми е образувано
изпълнително дело №20148040400190 на ЧСИ Д.Н., по което не са събрани суми,
като кредиторът иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника
на основание неплатежоспособност, като се позовава на презумпцията по чл.608,
ал.4 ТЗ.
Присъединеният кредитор К. К. ООД твърди да има вземания за
възнаграждение по договор за текущо счетоводно обслужване от 01.07.2005г. за извършени услуги в периода 28.02.2010 г. –
20.10.2010 г. , които са признати от ответника и изпълнението им е разсрочено
със споразумение, което длъжникът не изпълнявал.
Ответникът по молбата е депозирал писмен
отговор само по първоначалната молба по чл.625 ТЗ, с която не оспорва, че се
намира в състояние на неплатежоспособност, като твърди сам да е поискал откриване
на производство. Признава, че има задължения, произтичащи от търговски сделки,
в общ размер към 20.06.2014 г. на 44556878,99 лв., както и публични задължения
към същата дата в размер на 80110,22 лв. Признава съществуването на изискуеми
вземания към участващите в настоящето производство кредитори, като сочи, че
всичките му недвижими имоти и движими вещи са обременени с тежести, възбранени или запорирани и срещу
него са образувани множество изпълнителни дела. В защитата по същество
упълномощеният адвокат поддържа искане за отхвърляне на молбите.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя,
че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от
установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да
изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или
частни държавни вземания, или задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са
изпълнени в продължение на повече от два месеца, като
законът установява презумпции за наличие на състоянието при спиране на
плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението за
обявяване на годишни финансови отчети за период от три години преди датата на
подаване на молбата за откриване на производство, както и в случаите, в които
вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали
частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано изпълнително
производство за принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да
докаже по делото, че затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът
по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а
именно еднолично дружество с ограничена отговорност.
По отношение на
легитимацията на Дружество
за управление на банкови вземания, Словения да поиска откриване на производство
по несъстоятелност по делото е представен договор за дългосрочен заем № 6841/09
от 09.11.2009 г., сключен между Фактор Б.д.д.,
Словения, което дружество впоследствие е прекратено поради вливането му в
Дружество за управление на банкови вземания, Словения и ответника по делото, по
силата на който договор между страните е възникнало правоотношение по договор
за кредит имащо характеристиките на двустранна абсолютна търговска сделка. С
договорът банката се задължила да предостави на ответника заем в размер на
4 000 000 евро, срещу задължение за връщането му в срок до 14.12.2012
г. и заплащане на уговорената възнаградителна лихва,
комисионни и такси. За обезпечаване на задълженията по договор ответникът
учредил с нотариален акт №134, т.1, дело 2085/10.11.2009 г. на Служба по
вписванията – Поморие договорна ипотека
върху притежаваните от него недвижими имоти : 1. Поземлен имот № 008392, масив
8, м.Рекица, землището на гр.Каблешково с площ от
34206 кв.м. 2. Построения върху поземления имот Хотелски комплекс „В.“ на
застроена площ от 1030 кв.м. и разгърната застроена площ от 6980 кв.м., състоящ
се от два блока – Блок 1 и Блок 2;3. Магазини за промишлени стоки при сграда №5
– „Ц.“, изградена в поземления имот, източно от Хотелския комплекс „В.“,
разделена на 10 самостоятелни магазина 4. Басейн при жилищна сграда № 5 – Ц. с
обособена детска част; 5. Басейн при хотелски комплекс „В.“ с бар; 6. Офиси,
битови и складови помещения, находящи се в сграда №6
„******“, изградена при условията на свързано застрояване, северно от Хотелски
комплекс „В.“; 7.Нощен бар при хотелски комплекс „В.“ и Складови помещения към
него, разположени между блок 2 на Комплекса и Басейна на Комплекса; 8. Магазин
за хранителни стоки „Ц.“, находящ се в сграда №5 „Ц.“;
9- Ресторант с кухня „Ц.“, находящ се в града № 5 – Ц.;
10.Офис, находящи се в сграда № 5 – „Ц.“, на
партерния етаж.
Със седем броя анекси, страните
изменили условията на договора в частта относно увеличение на размера на
главницата, начина и сроковете за погасяване на задълженията по кредита.С анекс
№ 2 от 23.12.2010 г. главницата по заема е увеличена на 4 800 000
евро, а с последният анекс № 7 от 28.12.2012 г. са постигнали съгласие за
увеличаване на главницата със сумите на просрочените задължения към датата на
анекса, като общият размер на главницата възлиза на 5904 138,22 евро, като
връщането й се уговаря на вноски, последната от които с падеж 14.10.2022 г.
На 28.02.2013 г. е сключен договор
за учредяване на ипотека под формата на нотариален акт № 112, т.1, дело
№1020/2013г. на Служба по вписания Бургас, с който ответникът учредил в полза
на Фактор Б.д.д. , Словения за обезпечаване на
задълженията по договора и анекси върху 6 брояпоземлени
имоти, находящи се в землището на с.Рудник, м.Юртлука, община Бургас.
С подписването на анексите, в които
се признават по размер задълженията към датите на сключването им, ответникът е
признал и получаването на сумите по кредита, поради което за него са възникнали
задължения да върне сумите в уговорените срокове.
Ответникът, който носи тежестта, не
доказва изпълнение на задълженията си, съобразно уговореното в последния анекс.
Ответникът не оспорва настъпването
на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за заем поради
неизпълнение през 2014 г., което обстоятелство е обявено за безспорно, като с
представения към отговора на исковата молба списък на кредитори признава
задължения до размера от 11547490,74 лв. към 20.06.2014 г., която сума е
равностойно единствено на дължимата главница по договора. От първоначалното заключение на експертизата се
установява, че към 31.12.2014 г. задълженията са в общ размер на 13 359 803,57 лв. с начислените към
тази дата възнаградителни лихви, неустойки и такси.
Следователно по делото се установява
Дружество за управление на
банкови вземания, Словения да е кредитор с изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговска сделка, поради което разполага с материално-правна
легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
По отношение легитимацията на
кредитора Д.М.Х. се установява същият да е сключил с ответника два договора за
заем.
С договор за заем № 1/15.07.2005 г. Д.М.Х.
се задължава да предостави в заем на Н.И.ООД сума в размер на 460 000 евро
като преведе сумата по банкова сметка ***.07.2005 г. срещу задължение за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 7 %
годишно и неустойка за забавено плащане от 0,5 % на ден, но не повече от
20 000 евро. С допълнителни споразумения от 20.05.2005 г. и 28.01.2008 г.
страните уговори отложено плащане на лихвата. Със споразумение от 31.07.2010 г.
страните преуредили отношенията си като изменили
уговорките относно крайния срок на връщане на заема, както и относно лихвата,
като ответникът признал задължения за главница от 460 000 евро, възнаградителна лихва за периода от сключване на договора
до датата на споразумението в размер на 2 944 000 евро, неустойка в
размер на 20000 евро, като се задължил да заплати и възнаградителна
лихва от датата на споразумението до 31.07.2013 г., която дата страните
уговорили за краен срок за ползване на заема, в размер на 2746200 евро.
С договор за заем №1 /08.02.2008 г. Д.М.Х.
се задължил да предостави по банкова сметка ***.03.2008 г. заем в размер на
606375 евро, срещу задължение на ответника да го върне в срок от една година
като заплати и възнаградителна лихва в размер на
основния лихвен процент на Английската Ц.на Б.с надбавка от 3 % годишно,
платима на тримесечие.Уговорено е и заплащането на неустойка за забавено
плащане в размер на 0,5 % на ден забава, но не повече от 20 000 евро. С
анекс от 06.02.2009 г. е говорен нов срок за връщане на главницата по заема, а
именно до 08.02.2011 г. , като със споразумение от 11.05.2011 г. ответникът признал неизпълнение на
задълженията си по договора, като страните уговорили нов размер на възнаградителна лихва и нов срок за връщане на заема,
съответно ответникът признал съществуването на задължения за главница от
606 375 евро, възнаградителна лихва от 1091475
евро за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.,
неустойка в размер на 20000 евро и се задължил да заплати възнаградителна
лихва до изтичане на срока на договора -15.01.2014 г. в общ размер на 3768620
,63 евро.
Не се твърди, нито доказва,
ответникът да е погасил задълженията си към Д.М.Х., като доколкото същите
произтичат от сделки с характеристиките на едностранна търговска сделка,
задълженията са парични, и срокът за изпълнението им е изтекъл, то и съдът
приема Д.М.Х. да е легитимиран да поиска откриване на производство по
несъстоятелност.
По отношение легитимацията на Т.–
Пътно строителство АД се установява същото дружество да е правоприемник на Т.–
Бургас АД, с което ответникът е сключил на 19.05.2008 г. договор за изпълнение
на строително –монтажни работи, като с Анекс от 19.05.2008 г. са възложени
допълнителни работи. За изпълнението на договора са съставени двустранно 5 броя
протоколи, последният от които е от 06.10.2008 г., респективно въз основа на
установените в протоколите по количество и стойност СМР са издадени и фактури
за възнаграждението от изпълнителя. Молителят признава да е получил частични
плащания, като твърди да е останал неплатен остатък от 52179 лв., което
задължение се признава изцяло от ответника в представения към отговора списък
на кредиторите, поради което и съдът приема и този кредитор да е активно
легитимиран в производството.
Установява се от представените нотариален
акт от 04.09.2012 г. и договор за целево
предоставяне на финансови средства от 04.09.2012г., сключени между Х.Б.М. ООД и
Н.И. ЕООД, че последното дружество е учредило на първото възмездно вещно право
на ползване за срок от 10 години върху
притежаваните от него недвижим имот и построените сгради, представляващи
Хотелски комплекс „В.“, като с договор от същата дата Х.Б.М. ООД се задължил да предостави в заем парични
средства в максимален размер от 1 500 000 лева, за довършването на
комплекса във вид, годен за използването му по предназначение като усвояването на средствата в срок до
31.12.2013 г. е в условията на револвиране на
погасените средства в рамките на общо уговорената сума.Уговорено е заплащане на
възнаградителна лихва от 5 % годишно и срок за връщане на усвоените средства
31.12.2014 г. Представените от кредитора справки за извършени от него плащания
на трети лица във връзка с договора не установяват реално предоставяне на средства,
като с оглед признанието на ответника, който в представения с отговора по
делото списък на кредитори признава задължения в общ размер на 840000 лв.,
съдът приема договорът за заем да е сключен с предоставянето на същата сума,
съответно с настъпване на падежа и вземанията на Х.Б.М. ООД да обуславят
легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност на
ответника.
Установява се от представения
договор за кредит № 511/07 от 25.06.2007 г. и пет броя анекси, че между ответника и НЛБ Б.Запад
–Изток АД с последващи наименования НЛБ Б.София АД и Т.Б.А.Б.АД е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит под формата на кредитна
линия в размер на 1100000 евро, срещу
задължение на кредитополучателя да заплаща уговорените лихви, такси и
комисионни и да върне кредита в уговорения срок, който с анекс № 4 от
18.08.2009 г. е продължен до 20.09.2011 г.
Не се оспорва от
длъжника, а се установява и от представените искане за усвояване на кредит,
нареждане за отпускане на кредит и извлечение от сметка н аН.И.ООД
в НЛБ Б.Запад Изток АД, както и от представения нотариален акт № 135, т.2, дело
6164 на Служба по вписвания – Несебър от 28.10.2009 г., с който е сключен
договор за учредяване на ипотека върху имоти на трето лице Дечи
Са АД за обезпечение на задълженията на Н.И. ЕООД *** по договор за кредит №
511/07 от 25.06.2007 г. , че банката е изпълнила задължението си да предостави
кредитна линия до размера от 1100000
евро, като първоначално уговорения лимит
е усвоен изцяло по сметката на ответника на 28.06.2007г.. С Анекс№3/15.06.2009
г. кредитът е подновен до размера от 1000
000 евро, която сума е преведена по сметката на ответника на 22.06.2009 г. и
следователно за ответника е възникнало задължението да върне усвоените суми в
уговорения срок -20.09.2011 г., като заплати и дължимите лихви, такси и
комисионни
С договор за прехвърляне на вземания
от 28.07.2011 г. НЛБ Б.София АД е прехвърлила на С.П.Б.В., Холандия вземанията си към Н.И. ЕООД по договор за
кредит № 511/2007 от 25.06.2011 г. в общ размер на 1144751,66 евро, от които
947572 евро главница и 197179,66 евро – лихва към 28.07.2011 г. За извършеното
прехвърляне длъжникът е уведомен от прехвърлителя с нотариална покана връчена му на 13.06.2013
г. чрез нотариус М.И., № 257 в регистъра на Нотариалната камара, което
уведомяване е безспорно между страните, от който момент прехвърлянето е
породило действие и по отношение на длъжника.
Падежът на вземанията по договора за
кредит е настъпил на 20.09.2011 г., като ответникът, който носи тежестта, не
представя доказателства за погасяването им, като в приложения към отговора по
делото списък на кредитори са признати вземания в размер на 1853289,74 лв.,
която сума надвишава размерът на вземанията от 1776466,20 лв. за главница,
лихви и неустойка, на които кредиторът –цесионер се
позовава в молбата за присъединяване, поради което и съдът приема, че С.П.Б.В.,
Холандия също е материално легитимиран да поиска откриване на производство по
несъстоятелност, тъй като има от ответника изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговска сделка.
Установява се на 01.07.2005 г. да е
сключен договор за текущо счетоводно обслужване между ответника по делото и К.к. ООД ***, с които последното дружество се е задължило да
осъществява текущото счетоводно обслужване на Н.И. ЕООД и годишното счетоводно
приключване срещу месечно възнаграждение от 500 лв.
Със споразумение от 03.12.2012 г. са
признати от ответника изискуеми задължения за извършено счетоводно обслужване в
общ размер на 15466 лв. по издадени фактури в периода 28.02.2010 г. -29.10.2010
г., като плащането на задължението е отсрочено и разсрочено на 10 вноски,
последната с падеж 01.02.2014 г., като в чл.5 от споразумението е предвидено и
задължение за неустойка за забавено плащане .
Ответникът, който носи тежестта, не
доказва да е изпълнил задълженията си в срок , като признава в приложения към
отговора по делото списък изцяло задължението по споразумението, поради което
съдът приема, че К.к. ООД *** също е кредитор с
изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка.
Установяването на активна
легитимация на първоначалния и присъединените кредитори налага съдът да обсъди
останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно налице ли е състояние на
неплатежоспособност.
Релевантна за установяване
на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да
покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него
краткотрайни активи. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално-веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално
развиващо се предприятие.
Следователно водещи при преценка за състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
От изисканите по делото справки от Агенция по вписванията и
СДВР-Отдел „Пътна полиция“ се установява, че към датите на изготвяне на
справките, съответно 20.06.2018 г. и 27.06.2018 г. се
установяват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидите на ответника в
Службите по вписвания в гр.Бургас и Поморие, включително вписване на възбрани
за задължения на ответника към кредитори, които не са се присъединили в
производството, както и регистрирани 9 пътни превозни средства.
Във връзка с финансовото състояние на ответника по делото е прието
основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени
от вещото лице П.Д..
От анализа на структурата на активите и пасивите на ответното
дружество в първоначалното и
допълнителното заключение, се установява, че за периода 2009 г. -2011 г. , дълготрайните и краткотрайните
активи са почти в равно съотношение, след което от 2012 г. настъпва трайна
тенденция към намаление на краткотрайните активи за сметка на дълготрайните,
като краткотрайните активи са съответно 15 % за 2012 г., 25 % за 2013г., 12 ,48
% за 2014 г., 12,21 % за 2015 г., 13,92 % за 2016 г. и 11,54 % за 2017 г. от
общата стойност на активите, така както е посочена в съставените от ответното
дружество баланси. Същевременно след 2011 г. краткотрайните активи се състоят
преобладаващо от вземания и материални запаси, като парични средства
дружеството отчита за 2014 г.,2016 г. и 2017 г. като нулева величина, за 2015
г. – 6 х..лв.По отношение на материалните запаси вещото лице е установило, че в
тях са включени разходи за незавършено строителство, които не представляват
краткосрочни активи.
Същевременно се установява тенденция към увеличаване на
задълженията, като през 2014 г. задълженията се увеличават двойно от 18256 х..лв. до 45448 х..лв, , в
който размер се запазват и през следващите 3 години.За целия изследван период
по балансите на ответника над 90% от задълженията се водят като дългосрочни,
което не кореспондира с установените по делото факти относно настъпила
изискуемост на задълженията към кредиторите по делото през 2011 г. към С.П.Б.В., през 2014 г. към Д.М.Х. и Фактор Б.д.д., Словения и Х.Б.М. ООД. Освен това вещото лице е
установило, че вземанията на кредиторите Фактор Б.д.д.,
заместено от Дружество
за управление на банкови вземания, Словения и С.П.Б.В., Холандия не са намерили
отражение в счетоводството на ответника в пълния размер за 2013 г. и 2014 г.,
тъй като не са осчетоводени вземания за лихви и неустойки, поради което и съдът приема, че годишните финансови отчети
и баланси, съставени от ответника не отразяват
вярно размера и характера на
задълженията му като краткосрочни.
Вещото лице е установило, че през целия изследван период
дружеството е с отрицателен собствен капитал, като от 2013г. до 2017 г.,
включително е реализирало отрицателни финансови резултати. Установява се от
отчета на приходите и разходите спад на приходите от основната дейност от почти
100 % от 8468 х..лв. през 2009 г. до 15 х..лв. за 2017 г., както и трайно
намаление на паричните потоци, водещо да извод за невъзможност дружеството да
генерира достатъчно парични средства, за да покрива текущите си задължения.
По делото се установява, че ответникът не е погасил задълженията
си към С.П.Б.В., нито към праводателя му, а
изискуемостта им е настъпила на 20.09.2011 г. Съответно вещото лице е
установило по първоначалното заключение, че последното плащане към кредитора Фактор
Б.д.д. е на 07.02.2013 г., като не се установява да
са извършвани други погашения след тази дата, поради което и съдът приема, че е
налице спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.3 ТЗ.
Не се установява да са налице предпоставките за приложение на
презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ, на която се позовава ответникът С.П.Б.В., тъй
като по делото са представени доказателства за издаден изпълнителен лист на
този кредитор въз основа на заповед за изпълнени въз основа на документ по
чл.417 ГПК и макар и да се установява да е образувано изпълнително дело за
събирането на сумите по изпълнителни лист, а именно изпълнително дело №
20148040400190 на ЧСИ Д.Н., то по делото липсват доказателства, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, каквото е изискването на разпоредбата на чл.608,
ал.4 ТЗ. Представените доказателства за наличието на други кредитори, които
изпълняват срещу длъжника е без значение за приложението на презумпцията, тъй
като изискването на закона е принудителното изпълнение да не е дало резултат по
отношение на вземане, установено с влязъл в сила акт на кредитор по делото.
При изследване на коефициентите за ликвидност по данните от
съставените от ответника баланси се установява, че коефициентът за обща
ликвидност е по-малък от единица единствено към 31.12.2017 г. С оглед
установените по делото факти за невярно отразяване на размера на задълженията,
чиято изискуемост е настъпила, респективно обуславя краткосрочния им характер,
съдът намира, че следва да се възприеме дадения в първоначалното заключение
алтернативен вариант, отразяващ настъпилата изискуемост на задължения към кредиторите
Фактор Б.д.д. и С.П.Б.В., от който алтернативен
вариант се установява, че коефициентът за обща ликвидност за 2013 г. е 0,76 и
следователно ответното дружество не е можело да покрива текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи.
Съответно ответникът е признал с отговора по делото, , че
задълженията, посочени от него в приложен списък в общ размер на 44556878,99 х..лв.
са изискуеми, а и с подадена от него на 27.06.2014 г. молба, която е обявена в
търговския регистър по партидата му е поискал откриване на производство по
несъстоятелност. По делото няма доказателства признатите към 20.06.2014 г.
задължения да са погасени, а в балансите за 2014 г., 2015, 2016 г. и 2017 г.
тези задължения не са отразени като
краткосрочни, каквито са, поради което и по отношение анализа на ликвидността
следва да се възприеме варианта в допълнителното заключение, приемащ настъпила
изискуемост на всички задължения, в който вариант коефициентите за обща
ликвидност са съответно 0,12 за 2014 г., 0,12 за 2015 г., 0,13 за 2016 г. и
0,11 за 2017 г. Останалите коефициенти за ликвидност са нулева величина, тъй
като дружеството не разполага с парични
средства и бързоликвидни вземания. Следователно невъзможността му да посреща
текущите си задължения е трайна и обуславя извод за наличие на
неплатежоспособност.
За начална дата на неплатежоспособността съдът определя датата
31.12.2013 г. към която дата едновременно е налице настъпила изискуемост на
всички вземания към кредитора С.П.Б.В., Т.-Бургас АД, на част от задълженията
към Д.М.Хил, К.к. ООД, спиране на плащанията към
кредиторите по делото и влошено финансово състояние, непозволяващо на ответника
да покрива текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
Не се установява да е налице реално
налично имущество на ответника, като кредиторите не са привнесли началните
разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда
срок /определение по чл.629б ТЗ/, поради което по отношение на ответника следва
да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Кредиторът Дружество за управление на
банкови вземания, Словения е поискал присъждане на разноски в за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
разходи за експертиза, направени в производството. Съдът намира, че доколкото с решението по
чл.630, ал.1 ТЗ производството по делото не приключва, а приключва само една от
неговите фази, а именно началната, като възможността за индивидуално
принудително изпълнение е изключена, съответно удовлетворението на направените
в това производство разноски се извършва в хода на несъстоятелността при
спазване на правилата за предявяване, осребряване и разпределение, то и с
решението за откриване на производството за несъстоятелност не следва да се
присъждат разноски. Аргументи за това следват и от разпоредбите на чл.722 и 723 ТЗ, уреждащи изрично тези разноски като
„разноски по несъстоятелността“ и съответен ред за удовлетворението им, поради
което налице специален ред, в отклонение от общия режим на разноските по делото
по ГПК, като специалните правила, изключват приложението на общите. На следващо
място съдът по несъстоятелността следва да вземе отношение по претендираните разноски при одобряване на списъците с
приетите вземания и сметки за разпределение, поради което и е недопустимо да
изразява предварително становище във връзка с тези вземания на етапа откриване
на производството. Същото становище е застъпено и в определение
№774/13.11.2013г. по ч.гр.д.№ 3802/2013г., І т.о. на ВКС, макар и същото да
няма характер на задължителна съдебна практика.
По изложените съображения съдът намира,
че разноски следва да се присъждат само в случай на отхвърляне на молба по
чл.625 ТЗ, поради което и искането на Дружество за управление на банкови
вземания, Словения за присъждане на разноски към настоящия момент не следва да
се разглежда изобщо.
Водим от горното и на основание чл.632,
ал.1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Н.И. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2013г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на Н.И. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Н.И. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на Н.И. ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА
обща
възбрана и запор на имуществото на Н.И.
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
СПИРА
производството
по т.дело № 5749/2014г. по описа на СГС, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: