Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,02,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2134/19 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на Т.Х.А.
ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 003701/ 19,12,18г.
на началник РУ Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД и на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв.
С жалбата се претендира
процесуалноправна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното
НП и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателката Т.А. страда от „лека умствена
изостаналост с намален контрол на подтиците и влеченията“, което й състояние на задържано или непълно развитие на
интелекта, се характеризира с нарушение на уменията, възникващи в процеса на
развитие и даващи своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност,
т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения.
Тя от няколко години се занимава
с проституция. Предлага секс-услуги на главен път І-8 Пазарджик-Пловдив, като
стои демонстративно и предизвикателно встрани на пътя, за да привлече
вниманието към себе си на пътуващите в преминаващите автомобили. Позната е от
години и на служителите на ОД МВР Пазарджик, които редовно извършват обход по
този път ( трикратно в деня ) в участъка от него, попадащ в административна
област Пазарджик. Често била предупреждавана (докладна записка на инсп. Ганчев
и Углешов ) да престане с тази се
дейност , тъй като съставлява престъпление по чл. 329, ал.1 от НК и за да не
създава опасност за движението по пътя.
На 30,11,18г. при движение по
пътя Пазарджик - Пловдив пол. служител св. Г. Т. забелязал жалбоподателката
отстрани на пътя. Тъй като при приближаване на автомобил тя навлизала на
пътното платно, той спрял при нея, за да извърши проверка и я предупреди да
преустанови това си поведение, тъй като създава опасност за движението. Поискал
документ за самоличност и тя не такъв. Поради това съставил против
жалбоподателя процесния АУАН по чл. 6 от ЗБЛД.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис
срещу подпис.
Въз основа на него е издадено и обжалваното
НП.
В хода на цялостния контрол за
законосъобразност не се установиха нарушения на процедурните правила, които да са
съществени, тъй като са рефлектирали върху правото на защита. Описанието на
нарушението, и в акта и в НП, е с достатъчни по обем и яснота факти и е
съответното на възприетата правна квалификация.
В процеса жалбоподателката се
защитава от процесуален представител - адвокат. Защитната теза се основава
главно върху информацията от СППЕ, депозирана по делото. На първо място тук следва уточнението, че по
жалби на същата жалбоподателка против НП на началника на РУ са образувани 41
административно-наказателни дела. Затова и информацията за психо-интелектуалния
статус на жалбоподателката се събра от заключението по изготвена по дело против
нея от общ характер (за престъпление по чл. 329, ал.1 от НК) психиатрична
експертиза. При големия брой дела, евентуалното експертното изследване по всяко
би създало сериозни затруднения на страната, в тежест на която биха се
присъдили разноските за такова изследване. От друга страна, основание изготвеното
по делото от общ характер заключение да се приеме като писмено доказателство бе липсата на
необходимост за всеки отделен случая да се проверява вменяемостта на лицето и
възможността му да участва по конкретно дело. Съдебната практика е категорична,
че експертно заключение, изготвено за нуждите на едно производство, може да се ползва като писмено доказателство
по друго дело от гледна точка на фактите относно лицето - диагноза и
определящия я здравен статус. Такава процесуална възможност и в случая има,
доколкото с него няма да се поверяват въпросите по чл. 144, ал.1 т.4 от НПК за
това конкретното дело, тъй като данните в документа и не сочат такава
необходимост ( с оглед заболяването) . Следва да се има предвид, че
информацията за заключението е базирана на експертно телково решение - на л. 33, с което е поставена възприетата и
в заключението диагноза . Последното за нуждите на настоящото производство може
и ще се ползва като информация от специалист досежно обстоятелствата какво
заболяване има жалбоподателката и ограничава ли я то принципно в едно
административно-наказателно производство. В случая не се наложи експертно
изследване за всяко отделно производство и доколкото от медицинския
документ на л. 39 - 42 на специалист
-психиатър става ясно, че у жалбоподателката е налице умствено дефицитно
страдание, което не е болест, а е умствена недоразвитост и е факт или по
рождение или от първите години след раждането. Тоест още то първите си години
жалбоподателката живее и до този момент с това страдание и това й състояние не
се развива и променя, за да бъде проверявано непрестанно и за всеки конкретен случай. Съобщена от психиатъра е именно такава
поставена диагноза „лека степен на умствена изостаналост с намален контрол на
влеченията и подтиците“ ( л.41), заради която диагноза е и пенсионер по болест
( виж и решение на ТЕЛК) .
В документа е направена оценка на
интелектуалния квотиент на
жалбоподателката и резултатът е 60
единици , който отговаря на дете във възрастов диапазон 9-12 години, но не
обуславя невменяемост или недееспособност ( за каквато оценка следва квотиентът
следва да е под 50 единици). Тази оценка
за жалбоподателата не подлежи на промяна, тъй като и състоянието й не е
динамично. Тя, както се посочи, е придобила умственото си дефицитно страдание
по рождение или първите години от воя живот и установения дефицит не може да се
компенсира. Защото ( виж на л. 42) -
лицата с такава диагноза могат да се справят с елементарни трудови
навици и семейни задължения, както и дори да се справят леки казуси и в леки
ситуации. Поради това и както е посочил психиатърът - леката умствена
изостаналост не изключва вменяемост за леки казуси ( конкретната преценка е
била дори за престъпление от общ характер - придобиване на доходи по неморален
начин). Според психиатъра, умствената
изостаналост на жалбоподателката
позволява дори да участва и да дава достоверни обяснения във и по
воденото против нея производство от общ характер, като за последното е
препоръчано участие на защитник. Такъв в настоящия процес участва в неговата
съдебна фаза, което е напълно в съответствие с нормата на чл. 84 от ЗАНН, тъй
като тя препраща към норми на НПК за
производството пред съда по
разглеждане на жалби против НП).
Горното обсъждане бе основание да
се счита, че процедурата по образуване на административно-наказателното
производство със съставянето на процесния акт, неговото предявяване и връчване
на препис и издаването на въз основа на него на НП, е била напълно спазена и в
съответствие с нормативния регулатор.
По същество - нарушението е
доказано с показанията на разпитания свидетел Т... Свидетелят напълно
добросъвестно призна, че не помни конкретния случай отпреди повече от година,
но след предявяване на акта възпроизведе спомените си, които са идентични на
отразените от него обстоятелства в акта. А те сочат еднозначно липсата у лицето на документа
за самоличност, който следва да се носи и съхранява от всеки български
гражданин.
Правилно е възприето на първо
място от контролния , а след него - и от наказващия орган, че е налице
нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, съставът на който текст се съдържа и в посочената
санкционна норма на чл.80, т.5 ЗБЛД. Тази норма вменява задължение на
българските граждани да представят на контролните органи, които право да правят
проверка на самоличността (чл. 70,
ал.1,т.1, пр.І-во ЗМВР) да удостоверят своята самоличност. Субект на това
задължение е самият гражданин, като без значение за него е фактът, че в
правомощията на полиц. служители е възможността да установят по друг начин
самоличността. Според нормата,
установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ
за самоличност; сведения на граждани, които познават лицето, или по друг начин,
годен за събиране на достоверни данни. В
случая, не е установено наблизо да е имало други граждани, които са познавали
жалбоподателката и които са могли да установят в достатъчна степен нейната самоличност.
Затова, поради създадените затруднения за установяване на самоличността на
лице, спрямо което следва да се реагира с цел превенция , се пристъпва до
проверка на заявените от него лични данни чрез справка в БСД. Как в случая е
била установена самоличността е въпрос, който е ирелевантен за настоящия спор.
От значение за него е само дали лицето е изпълнило своето, произтичащо от чл. 6 ЗБЛД, задължение, корелативно привързано към което е правомощията на полицейските
служители по установяване на личността чрез изискване на съответния,
удостоверяващ я документ. Удостоверителната по отношение самоличността функция
на документът ( лична карта, респ. СУМПС) е призната с чл. 3, ал.1 на Закона.
За правилно възприетото въз основа на фактите
нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, основателно наказващият орган е приложил
съответната административно-наказателна норма на чл. 80, т.5 от с.з. Правилно и
било и решението му да наложи в установения минимален размер 50 лева, предвид установената
умствена изостаналост и ниската степен на нарушението.
Горното обсъждане води до извод
за законосъобразност на атакуваното НП , а предвид това и неоснователност на
претенцията на защитника за възлагане в тежест на въззиваемата Дирекция на
сторените от жалбоподателката разноски.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 003701/ 19,12,18г. на началник РУ Пазарджик, с което на Т.Х.А.
ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес *** на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложена
глоба в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: