Решение по дело №198/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 152
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20203300500198
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Разград , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева
Секретар:Н.Х.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500198 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л. Р. Х. чрез пълномощник против Решение № 196 от
17. 07. 2020 г. по гр. д. № 166/ 2020 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен , като
неоснователен и недоказан иска, предявен от въззивницата против ЕТ„ Г.-П.Ц. гр. Разград
за приемане за установено, че между страните е бил сключен трудов договор № 185 от 11.
11. 2014 г. с различно съдържание от посоченото в него, а именно, че е работила на
осемчасов работен ден с трудово възнаграждение 350 лв. Изложени са доводи, че
решението е необосновано, незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи.
Моли въззивната инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
Въззиваемата страна ЕТ„ Г.-П.Ц. гр. Разград не е подала писмен отговор на
въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че между страните е
бил сключен Трудов договор № 185/ 11. 11. 2014 г. , с който считано от същата дата ищцата
е била назначена на работа при ответника на длъжността „общ работник“ в „Цех за закуски“
със срок на изпитване до 01. 05. 2015 г. Уговорено е 1-часово работно време – от 16. 00 до
17. 00 ч. и основно месечно възнаграждение в размер на 45 лв. Трудовият договор е
деклариран при същите условия и пред НАП, съгл. изискването на чл. 62, ал. 5 от КТ.
Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 6/ 10. 02. 2015 г. на осн. чл. 71,
ал. 1, т. 1 от КТ. /Приложени към гр. д. № 1985/ 2015 г. на РРС/
Предявеният иск е с правно основание чл. 357 от КТ. Ищцата твърди, че е работила
при ответника за периода 11. 11. 2014 г. до 10. 02. 2015 г. на пълен 8-часов работен ден при
месечно възнаграждение в размер на 350 лв. За установяване на твърденията си ищцата е
поискала и са допуснати до разпит като свидетели Р.А. – дъщеря на ищцата и Я.И.
Св. А. дава показания, че майка й започнала да работи при ответника през м. август
2014 г. Работното й време било по 12 часа, започвала работа от 11 ч. преди обяд и работела
до 23 – 24 ч. Получавала малко повече от минималната работна заплата.
Св. Я.И.бил колега на ищцата до края на м. декември 2014 г. Ищцата започвала
работа в 17 ч. и работела до 23, 30 – 24. 00 ч. Пакетирала закуски. Получавала малко повече
/с 15-20 лв./ от минималната работна заплата.
При така установените факти, съдът приема следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Според чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма и със
задължително съдържание в него на обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ.
Продължителността на работното време и трудовото възнаграждение, съставляват съгласно
чл. 66, ал. 1, т. 7 и т. 8 КТ, част от необходимото съдържание на трудовия договор, без
постигнатото съгласие по които трудово правоотношение между страните не би могло да
възникне. Неговото съществуване и задължителните договорености по условията,
необходими за възникването му по чл. 66, ал. 1 КТ, не могат да бъдат установявани със
свидетелски показания поради законовата забрана в чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл са
Решение № 294 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 292/2012 г., III г. о., ГК, Определение №
1346 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 791 от
22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2018 г., III г. о.и др./
2
Страните по делото са сключили Трудов договор № 185/ 11. 11. 2014 г. с уговорено 1-
часово работно време – от 16. 00 до 17. 00 ч. и основно месечно възнаграждение в размер на
45 лв. В случая, този трудов договор представлява писмено съглашение, в което ищцата,
която иска свидетелите, е участвала и свидетели са недопустими за установяване
изменението на съглашението и на осн. чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Доколкото
продължителността на работния ден и трудовото възнаграждение е съществен елемент от
задължителното съдържание на трудовия договор /съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 и т. 8 от КТ/,
то следва извод, че при наличие на валидно сключен трудов договор между страните, е
недопустимо оборването на така постигнатата договорка, досежно продължителността на
работния ден и трудовото възнаграждение със свидетелски показания. Предвид изложеното,
при липса на други писмени доказателства, материалната доказателствена сила на условията
при които е сключен трудовия договор не е оборена.
Изложеният довод във въззивната жалба, че положеният от ищцата труд над
уговорения 1 час представлява извънреден труд, не следва да бъде разглеждан по същество.
Този довод за пръв път е заявен със въззивната жалба, поради което е преклудиран.
Спорният предмет се определя с изложените обстоятелства и петитум в исковата молба, а
такива факти, че положеният от ищцата труд над 1 час дневно представлява извънреден
такъв не са заявени, нито са били предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилен извод, че предявения иск е неоснователен, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е
извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението
на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196 от 17. 07. 2020 г. по гр. д. № 166/ 2020 г. по описа на РС
Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4