Решение по дело №1179/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните срещу Решение № 604 от 22.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110205179 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № КХ-25 от 01.12.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗХ, на Е.Й.Б. е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон. Сочи се, че наказателното постановление съдържа изискуемите реквизити, издадено е при спазване на всички нормативни изисквания. Релевират се съображения за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на административно – наказателната отговорност на ответника. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Е.Й.Б., депозира писмен отговор, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие обжалваното решение с материалния закон, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от Е.Й.Б. срещу НП № КХ-25 от 01.12.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗХ, на Е.Й.Б. е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, довели до ограничаване правата на наказаното лице.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимия материален закон и процесуалните правила. Този извод се налага по следните съображения:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушение материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

Административнонаказателното производство е проведено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, осигурена е възможност на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред.

В настоящата хипотеза, установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, а така също и от показанията на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се налага извода, че на 30.08.2022 г. наказаното лице е осъществило вмененото му нарушение – онлайн търговия на храни от разстояние, без регистрация за това. Въпросът към коя от категорията субекти, визирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 ЗХ попада лицето (бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по ЗХ обект или е доставчик на услуги), е относим спрямо регистрацията за търговия пред компетентния орган, но е ирелевантен при преценката относно съставомерността на деянието. За да е субект на отговорността по чл.131 ал.1 т.9 от ЗХ е достатъчно само лицето да извършва такава дейност без регистрация, както е в настоящия случай.

Правилно отговорността е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл.131 от ЗХ, която съдържа нарушението в диспозицията си. Определената санкция е в специалния минимум., поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Вярно е, че нормативно определения минимален размер на наказанието от 2000 лв. е много висок спрямо стойността на артикулите. Определянето тези размери от законодателя, е свързана със значимостта на обществените отношения, които се охраняват с въведеното изискване за регистрация - безопасността на предлаганите на пазара храни, с запазване на общественото здраве. Ето защо, осъществяването на търговия с храни от разстояние при липса на регистрация по чл. 60, ал. 2 от ЗХ не може да се квалифицира като маловажно нарушение. Същевременно, сезирането на АНО въз основа на сигнал от потребители според данните по делото е индиция, че не се касае за първо нарушение от този вид на лицето. Фактът, че е установена продажба на само 10 на брой хранителни продукта, не е определящ по отношения на квалификацията по чл.28 от ЗАНН, предвид че се касае за физическо лице, което произвежда хранителни продукти в домашни условия, без регистрация и без да отговаря на изискванията за такава, и ги продава по предварителна заявка на клиенти, т.е. това е бройка, еквивалентна на производствения му капацитет.

По изложените съображения, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се потвърди.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 604 от 22.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110205179 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № КХ-25 от 01.12.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните - Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗХ, на Е.Й.Б. е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № КХ-25 от 01.12.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция за безопасност на храните - Варна, с което за нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗХ, на Е.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес *** е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА Е.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати Областна дирекция за безопасност на храните - Варна на сумата от 160.00 (сто и шестдесет) лева, представляващи извършени разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: