№ 2012
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.03.2022г. по гр.д. № 23364/19г., СРС, І ГО, 171 с-в е
осъдил К. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на основание чл.240, ал.1 ЗЗД
на К. Х. К., ЕГН ********** сумата от 14150,76 лева, представляваща
левовата равностойност на 5190 евро и 4000 лева-невърната част от
главниците по договор за заем от 17.07.2009г.,03.09.2010
г.,08.05.2011г.,30.11.2012г., 06.08.2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба-23.04.2019г. до окончателното й
изплащане; сумата от 13 548.06 лева -договорена възнаградителна лихва по
договори за заем за периода от датите на предоставяне на сумите в заем:
17.07.2009г., 03.09.2010г., 08.05.2011г., 30.11.2012г., 06.08.2013г до датата на
подаване на исковата молба-23.04.2019г., след приспадане на задължение за
сумата от 668 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба-23.04.2019г. до окончателното й изплащане. Осъдил е К. Н.
Т., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на К. Х. К., ЕГН
********** сумата от 3999,63 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата К. Н. Т., ЕГН
1
**********, чрез назначения й по делото особен представител адвокат Г. В.
А. от САК, с адрес за извършване на дейността: гр.София, ул.“******* ет.3,
офис 311 с изложени два мотива, а именно, че става въпрос за извършвана от
ищеца лихварска дейност, както и че по делото не е установен произхода на
парите, предмет на предоставените на ответницата заеми.
Моли съда да отмени решението, като „крайно неправилно и
неоснователно“.
Въззиваемият К. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, СО, район
„******* чрез пълномощника по делото адвокат А. И. Д.-К. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, ж.к.“******* ******* оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД от К. Х. К., ЕГН ********** срещу К. Н. Т., ЕГН ********** за
сумата от 14 150,76 лева,представляваща левовата равностойност на 5190
евро и 4000 лева-невърната част от главниците по договор за заем от
17.07.2009г.,03.09.2010 г.,08.05.2011г.,30.11.2012г., 06.08.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба-23.04.2019г.
до окончателното й изплащане; сумата от 13 548.06 лева възнаградителна
лихва, след допуснатото изменение, представляваща договорена
възнаградителна лихва по договори за заем, след приспадане на задължение
за сумата от 668 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
2
на исковата молба-23.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения си особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК е подал писмен отговор, в който е
оспорил предявените искове.
СГС констатира следното:
По делото са представени заверени копия на разписки както следва: от
03.09.2010г. за получена от К. Т. от ищеца К. К. сума от 2000 лева, с уговорка
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1% месечно; от
27.03.2010г. за получена от К. Т. от ищеца К. К. сума от 690 евро, с уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1% месечно; от 08.05.2011г.
за получена от К. Т. от ищеца К. К. сума от 500 евро, с уговорка за заплащане
на възнаградителна лихва след 18.05.2011г. в размер на 1% месечно; от
30.11.2012г. за получена от К. Т. от ищеца К. К. сума от 1000 евро, с уговорка
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1 % месечно; от
06.08.2013г. за получена от К. Т. от ищеца К. К. сума от 2000 лева, с уговорка
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1% месечно; от
17.07.2009г. за получена от К. Т. от ищеца К. К. сума от 3000 евро, с уговорка
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1% месечно. В разписките
е посочено, че ответницата е получил от ищеца гореописаните суми, като
срок е предвиден само в разписка от 08.05.2011г. и следва да върне след
18.05.2011г. сума от 500 евро, с уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва. Под всички представени по делото разписки е положен подпис, под
който е записано името на ответницата и не се оспорва от особения
представител на Клаудия Т.
От правна страна:
На първо място трябва да се изследва обстоятелството дали са налице
елементите от фактическия състав на договора за заем.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в
разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид
съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че
договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически
състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са
негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора
заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, за да има договор за заем
3
следва да има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и
реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем
е реален договор, който се счита сключен когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна да даде, а другата да получи в
заем парична сума. В случай, когато предаването на парична сума е
установено, но липсват други данни на какво основание е направено то, не
може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Не
съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието,
на което сумата е преведена. Ищецът е този, който твърди, че това основание
е договор за заем и в негова тежест е при условията на пълно и главно
доказване да установи в процеса при условията на чл.154 ГПК, че процесната
сума е дадена като заем, предадена е на ответника и той я е приел като заем.
Ищецът, който е и въззиваем, следва да докаже и другите елементи от
фактическия състав на договора за заем-поето насрещно задължение за
връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива
- срок на връщане, лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода
от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение на последния.
За да докаже сключването на договори за заем за посочените суми,
ищецът е депозирал шест броя разписки, които представляват частни
документи и по смисъла на чл. 180 от ГПК съставляват доказателство, че
изявленията, съдържащи се в тях са направени от подписалото ги лице.
Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума. Тя не
доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа
признания за обвързаност от неговите съществени елементи, т.е освен ако в
нея не е включено и изявление, че подписалото я лице се задължава да върне
предоставената му сума, в който смисъл е и константната съдебна практика. В
разписката е включено и изявление за наличието на основните елементи на
договора за заем - предаване на сумата и задължение за връщането й, което се
установява от посочената във всички разписки лихва от 1 % на месец. Въз
основа на това може да се достигне до извода, че подписвайки процесния
документ ответницата е направила признание, че между нея и ищеца е
постигнато съгласие за сключване на договорите за заем и че е поела
задължението да върне получената сума.
СГС достига до извода, че посоченото в разписките, носещи подписа на
ответницата, представлява признание на неизгоден факт, изхождащо от
страна по спора, поради което същото следва да се цени с оглед всички
обстоятелства по делото и да бъде зачетена неговата доказателствена
стойност. Съдът следва да зачете доказателствената сила на документа като
извънсъдебно признание, което следва да бъде ценено наред с всички
доказателства по делото, като в този смисъл са решение № 50/21.07.2017 г. по
гр. д. № 4880/2017 г„ ВКС, IV г.о., решение № 243/14.01.2019г. по гр.д.№
269/2018г. на ВКС, IV r.o. и др.
Ето защо, настоящата инстанция приема, че по делото е доказано
валидно правоотношение по договор за заем между страните за сумата от
4
общо 14 150, 76 лв. От друга страна, ответницата не е ангажирала
доказателства, че е върнала предоставената й в заем сума, а и няма твърдения
за това.
Представените по делото разписки по своята същност са документ по
смисъла на чл. 77, ал. 2 от ЗЗД, тъй като в тях се съдържа признание, че
съответната сума е получена и е поето задължение, същата да бъде върната.
За този вид „особен документ“, няма специфични изисквания във връзка със
съдържанието му и начина на индивидуализиране на лицето, на което следва
да бъдат върнати заетите средства. Обикновено това е лицето, в чието
държане се намира разписката, тъй като след изпълнение на поетото
задължение, е предвидено в чл. 77, ал. 2 от ЗЗД длъжникът да поиска връщане
на документа от кредитора.
Предвид гореизложеното, СГС намира, че ищецът е доказал наличие на
насрещно волеизявление за сключване на договор за заем и с оглед на това
следва да бъде формиран извод за основателност на иска с правно основание
чл.240, ал.1 ЗЗД.
Относно иска с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД, според който текст
заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено, съдът намира и
този иск за основателен, поради следното:
В конкретния казус е уговорена възнаградителна лихва в размер на 1 %
месечно, като според приетата по делото ССЕ възнаградителната лихва за
периода от датите на предоставяне на сумите в заем до датата на подаване на
исковата молба-23.04.2019 г. е в размер на 5 512,35 евро и 4 073,33 лв., а след
приспадане на сумата от 668 евро, непогасената възнаградителна лихва е в
общ размер от 13 548,06 лв. Посоченият размер от 1 % на месец води до
годишна възнаградителна лихва от 0,12 % , поради което не се явява
нищожна, тъй като е под размера на законната лихва, която е в размер на
10,00 %.
Изводът е, че размерът на главницата и на законната лихва са правилно
определени.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
За въззивното производство въззиваемият/ищец е направил разноски в
общ размер от 2005,42 лв., от които 1337 лв. адвокатско възнаграждение и
668,42 лв. депозит за назначения на ответницата особен представител, които и
предвид изхода на делото и предявената претенция са дължими от
ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.03.2022 г. по гр.дело № 23364/19г. на
СРС, І ГО, 171 състав.
ОСЪЖДА К. Н. Т., ЕГН **********, чрез назначения й по делото
особен представител адвокат Г. В. А. от САК, с адрес за извършване на
дейността: гр.София, ул.“******* ет.3, офис 311 да заплати на К. Х. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, СО, район „******* чрез пълномощника по
делото адвокат А. И. Д.-К. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“*******
******* направените разноски за въззивната инстанция в размер на 956,58
лв.
Връща делото на СРС, І ГО, 171 състав за поправка на ОФГ, като в
диспозитива на решението следва да бъде прибавен и договор заем от
27.03.2010г. /съдът не е отбелязал тази разписка в диспозитива, но е посочена
в мотивите/, поради което е налице основанието на чл.247 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6