№ 282
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100901201 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените Б. К. Т., ЕГН ********** против
“Б.П.Л.” ООД, ЕИК *******, обективно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.137, ал.5 ТЗ за прогласяване нищожността и при
условията на евентуалност с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяната
на, решения на Общото събрание на ответното дружество обективирани в
протокол от 23.06.2023 г. – за изключване на Б. К. Т. като съдружник в
ответното дружество и за поемане на дяловете му от оставащия съдружник –
Н.В.Н..
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че решенията взети от
общото събрание на ответното дружество на 23.06.2023г. са нищожни, защото
протоколът от това събрание не е с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, каквито са изискванията на чл.137,ал.4 във вр. с чл.137,
ал.1,т.2 ТЗ при липсата на предвидена дерогация на тези правила в
дружествения договор. Поради това сочи, че на основание чл.137,ал.5 ТЗ тези
решения са нищожни. В случай, че съдът приеме, че атакуваните решения на
общото събрание не са нищожни поради липсата на спазена форма за
действителността им, то ищецът моли те да бъдат отменени като
незаконосъобразни и противоречащи на повелителните разпоредби на закона,
тъй като преди вземането на решението за изключването му като съдружник
не му е било отправяно предупреждение за това, както е предвидено в
разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ, а в самата т.7 от дневния ред на събранието
не е посочено за какво точно нарушение по чл.126 ТЗ е предвидено да се
проведе обсъждане и вземане на решение за изключването на ищеца. В
протокола от общото събрание от 23.06.2023 г. се реферирало към предходно
предупреждение от преди повече от 1 година, а именно от 21.04.2022 г., но
1
във връчената на ищеца на 12.06.2023 г. покана за свикване на общо
събрание, в частта по точката от дневния ред за изключването му обаче, не се
прави такова препращане, нито се уточнява за какви неправомерни действия
се предлага това решение, а следва да се има предвид, че при предходни
опити за изключването му са били релевирани различни други основания -
нелоялни действия чрез участие в конкурентни дружества, гласуване против
внасяне на допълнителни парични вноски и др.
Предвид това, ищецът счита, че не му е било отправено валидно
предупреждение за изключването му като съдружник и по тази причина, не е
бил в състояние да се подготви за общото събрание, като сочи, че не може с
предупреждение от преди повече от една година да се пристъпва към
изключването му с атакуваното решение, защото в промеждутъка от време са
били проведени редица общи събрания, на които този въпрос не е бил
обсъждан.
Ищецът излага доводи, че решението за изключването му е обосновано
с нарушения на чл.10, ал.1, т.2 и т. 5 от Дружествения договор, докато според
самия дружествен договор основанията за изключване са предвидени в чл.24
от него и те не са огледални на задълженията посочени в чл.10. Затова
посоченото в решението на общото събрание основание за изключване е
некоректно, тъй като не кореспондира на разпоредбите на дружествения
договор. Освен това по същество посочените в протокола от общото събрание
от 23.06.2023 г. обстоятелства не са основания за изключването му.
Конкретните действия, за които се твърдяло, че са против интересите на
дружеството, се отнасят до отправяне на неверни твърдения за извършени
нередности от дружеството до контролни институции (дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението). За действие против интересите на
дружеството по смисъла на чл. 126, ал.3, т. 3 ТЗ, респ. на чл. 24, ал. 1, т. 5 от
дружествения договор не може и не следва да се приема сезиране на
държавни органи за извършване на проверки за законосъобразното
функциониране на дружеството. Ищецът твърди, че като съдружник има
право да изисква дейността на дружеството да е съобразена със закона,
поради което сезиране на държавни органи за установяване на това не може
да се окачестви като действие против интересите на дружеството. Отправения
от ищеца сигнал до Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ се отнасял основно за запалими материали, складирани на
територията на съседен на стопанисвания от „Б.П.Л.“ ООД имот, собственост
на друго дружество, а към момента на отправяне на поканата от 01.06.2023 г.
за свикване на общо събрание с дневен ред, включващ решение за
изключването му, проверка от Столична дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ все още не е била започнала.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, от страна на
ответното дружество постъпи такъв. С него предявените искове се оспорват
като неоснователни, защото твърдението на ищеца, че протоколът от общото
събрание от 23.06.2023г. не е в съответствие с изискванията на чл. 137, ал.4
във вр. с чл. 137, ал.1, т.2 от ТЗ, е невярно. Протоколът е заверен под
№5919/23.06.2023г. (подписи) и №5920/23.06.2023, том 3, акт 96
2
(съдържание) от нотариус М. И., peг. №260, съгласно регистъра на
Нотариалната камара.
Ответникът сочи, че за разлика от нормата на чл.232, ал.4 от ТЗ, която
предвижда провеждането на общо събрание на акционерите да става в
присъствието на нотариус, чл.137,ал.4 ТЗ не налага такова изискване, поради
което се налага извода, че заверката на протокола от общото събрание на
съдружниците в ООД може да се извърши и след фактическото му
провеждане. В случая е процедирано по този начин. Ответникът сочи, че
единственият „порок" на заверката що се отнася до подписа е, че липсва
заверка на подписа на ищеца върху протокола от общото събрание, който е
отказал подписът му да бъде заверен пред нотариус И. в кантората й,
съгласно изричното указание в протокола от проведеното общо събрание.
Доколкото обаче, оплакването за нищожност има за предмет само т.7 от
протокола - вземането на решение за изключването на съдружника Б. Т., то
неговият подпис е неотносим в съответствие с нормата на чл.137, ал.3 от ТЗ,
поради това, че той като изключван съдружник не участва в гласуването на
решението по т.7 от дневния ред на общото събрание и респ. заверка на
неговия подпис не е необходима. В същото време, ищецът не отрича да е
присъствал на общото събрание и е напълно наясно с взетите решения, не
оспорва своя подпис и няма спор по съдържанието на протокола.
Предвид горното, ответното дружество счита, че поведението на ищеца
е недобросъвестно, съставлява злоупотреба с право, и поради тази причина
оплакването за нищожност на решението е неоснователно. Обратното би
означавало за всяко събрание на съдружници в ООД, което взема решения по
въпросите по чл.137, ал.1, т.2, 4, 5 и 7 ТЗ да се налага присъствието на
нотариус, каквото законово изискване няма, респективно да се стигне до
блокиране вземането на тези решения, поради недобросъвестно поведение на
съдружник.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за
незаконосъобразност на решението по т.7 от протокола от общото събрание
от 23.06.2023г. ответникът сочи, че са напълно противоречиви и нелогични
доводите и съжденията на ищеца за нарушение на чл. 126, ал.3 от ТЗ, защото
той от една страна твърди, че не му е отправено предупреждение за
изключването му като съдружник, както и че не било налице получаване на
такова предупреждение, а в същото време признава, че всъщност такова
предупреждение му е надлежно връчено на 21.04.2022г. Поради това е неясно
как според ищеца фактът, че предупреждението му е било връчено преди
повече от една година изключва наличието на същото. Нито законът, нито
съдебната практика предвиждат какъвто и да е срок на валидност на
предупреждението за изключване. Нещо повече, съдебната практика е
категорична, че на предупредения съдружник трябва да се даде достатъчно
време да поправи поведението си, респ. да преустанови нарушението. В
случая ищецът просто е игнорирал предупреждението и въпреки него е
пускал сигнали срещу дружеството и управителя му до различни институции
за това, че били налице нарушения или съмнения за нарушения,
компрометирайки името и интересите на дружеството, в което е съдружник.
3
В допълнение ответникът заявява, че в случая ищецът изрично
признава, че е подал сигнал до Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението", като видно от представения като доказателство от
него отговор от тази дирекция, подадените сигнали са дори два, в рамките на
15 дни (с вх. №198300- 4705/31.05.2023Г. и №198300-5097/15.06.2023г.).
Ответникът счита за несъстоятелни твърденията на ищеца, че трябвало в
поканата за общото събрание изрично да бъде посочено за кое конкретно
нарушение се предлага изключването. С оглед същността на извършените от
ищеца действия (подаване на сигнал до компетентните органи с твърдения за
извършени от дружеството нередности и нарушения), фактът дали
съдружникът е уведомен в поканата за събранието, че именно за това негово
действие се предлага изключването му е без абсолютно никакво значение,
защото съдружникът няма как да поправи поведението си и да оттегли вече
подадения сигнал срещу дружеството. Ответникът счита, че е изцяло
ирелевантна към конкретния случай посочената от ищеца съдебна практика.
Цитираните решения по никакъв начин не подкрепят съжденията на ищеца/
като решение N9160 от 26.01.2010г. по т.д. N9379/2009r. I Г.О. на ВКС касае
въпроса, дали едно и също предупреждение може да бъде използвано в две
или повече процедури по изключване, а в Решение №3 от 19.02.2010г. по т.д.
№482/2009г. ВКС, Т.К., I Т.О. е посочено, че самото предупреждение може да
е възпроизведено в самостоятелен документ, в покана за ОС, или например в
протокол от ОС. В случая, предупреждението до ищеца е оформено
достатъчно конкретно, връчено му е надлежно и от него се е изисквало
единствено да се въздържа от подаване на сигнали до институциите в
страната, съдържащи неверни твърдения за извършвани от дружеството
нарушения и нередности, тъй като по този начин уврежда интересите на
дружеството.
Ответникът счита за несъстоятелни и доводите на ищеца, че
изключването му като съдружник е незаконосъобразно, защото основанията
за изключване по чл. 24 от Дружествения договор не кореспондирали изцяло
на чл. 10, ал.1, т.2 и т.5 от Дружествения договор. Сочи, че от т.7 от
протокола от заседанието на общото събрание, проведено на 23.06.2023г.,
което е предмет на настоящото дело, ищецът е изключен на основание чл.
126, ал.3, т.3 от ТЗ („а също и на основание чл. 10, ал.1, т.2 и т.5 от
Дружествения договор") поради негови действия против интересите на
дружеството. Цитираните в решението по т.7 от дневния ред на ОС
разпоредби са в синхрон, защото изрично е посочено основанието за
изключване на съдружника и конкретното действие от негова страна, което е
счетено за такова против интересите на дружеството. Заявява, че е абсолютно
несъстоятелно твърдението на ищеца, че щом не са установени нарушения, то
следователно интересът на дружеството не е засегнат. Ответникът счита, че
интересът на дружеството не следва да се измерва единствено в материален
аспект (в случая с липса на санкция в резултат от извършената проверка).
Дружеството гради търговска репутация и име не само на пазара, но и в
отношенията си с отговорните институции. Твърденията (при това от
съдружник и то в два последователни сигнала), че в дружеството се
4
извършват нередности и нарушения на закона, безспорно оказва силно
негативно влияние на дружеството. Нелепо е обяснението на ищеца, че
подаваните от него сигнали (ищецът индиректно признава и други сигнали до
други институции) с твърдения за нарушения, са единствено с цел защита на
правото му да изисква „дейността на дружеството да е съобразена със
закона". По никаква житейска логика отправянето на твърдения пред
различни контролни институции за наличие на нередности и нарушения от
страна на дружеството не съставлява загриженост от страна на съдружника за
интересите и законосъобразността на дейността на дружеството (дори ако
тази ситуация бъде пренесена на плоскостта на наказателното право, подобно
действие е наказуемо за набедяване по см. на чл.286 НК или напр. за клевета
по смисъла на чл. 147, ал.1 от НК). Съдружникът разполага с множество
други способи, в т.ч. и законово уредени, за упражняване контрол над
дейността на дружеството - чрез участия на общите събрания на
съдружниците, чрез преглеждане на книжата на дружеството, чрез
получаване на информация за хода на дружествените дела, чрез даване на
предложения и т.н. В този смисъл ответникът твърди, че са абсолютно
голословни и неверни твърденията на ищеца, че не му е била предоставяна
информация и физически достъп до помещенията на дружеството. Фактът, че
същият е присъствал лично и чрез адвокат на процесното общо събрание на
съдружниците, проведено именно в помещенията на дружеството, доказва
несъстоятелността на изложените от него твърдения.
В заключение ответникът възразява, че не отговаря на истината
твърдението на ищеца, че по същество, отправения от него сигнал до Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ се отнасял
„основно за запалими материали, складирани на територията на съседен на
стопанисвания от „Б.П.Л." ООД имот, собственост на друго дружество". При
извършване на проверките в складовата база на „Б.П.Л." ООД, служителите
на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ изрично са
посочили, че подаденият сигнал е и за нередности в складовата база на
„Б.П.Л." ООД. Вероятно за да прикрие този факт, ищецът умишлено е
представил по делото само първата страница на единия от подадените от него
сигнали. Наведените от ищеца доводи, че проверката не била извършена към
момента на общото събрание са ирелевантни, тъй като изключването на
ищеца като съдружник не е във връзка с въпросната проверка, а е във връзка с
поведението на същия, изразяващо се в действията му срещу интересите на
дружеството и в частност подадения от ищеца сигнал до контролни
институции (в случая Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението"), съдържащ неверни твърдения за извършени нарушения и
нередности от страна на „Б.П.Л.“ ООД в складовата база на същото. Фактът,
че при проверката не са открити нарушения, потвърждава единствено, че
твърденията на ищеца за наличие на нарушения са били напълно неверни,
въпреки очевидното желание на същия дружеството да бъде компрометирано
и санкционирано.
Ищецът не се яви лично в съдебното заседание, той беше представляван
от пълномощника му адв. Б., който поддържа предявените искове, моли съда
5
да бъде уважен главният иск, а в случай, че той бъде отхвърлен, да се уважи
предявеният при условията на евентуалност такъв. Претендира за разноски по
делото.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от
пълномощника му адв. Д., който оспорва предявените искове, моли съда да ги
отхвърли като неоснователни, а в полза на доверителя му присъдени
разноските по делото.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада на делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че на
23.06.2023г. е проведено Общо събрание на ответното дружество, в протокола
от който в т.7 са обективирани процесните решения за изключване на ищеца
като съдружник в ответното дружество и за поемане на дяловете му от
оставащия съдружник – Н.Н., както и че ищецът е изпратил сигнал до Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ въз основа на
който на 21.06.2023г. е извършена проверка, при която не са констатирани
нарушения.
Видно от приетия заверен препис от дружествения договор на
ответното дружество, в него не е предвидено решенията на общото събрание
да бъдат вземани в обикновена писмена форма, а обратният извод не може да
се направи в следствие тълкуването на чл.17, ал.3 от него, където е посочено,
че решенията се протоколират и се подписват, след което се вписват в
протоколната книга на дружеството. В чл.10 от договора са посочени
задълженията на съдружниците, като в т.2 и т. 5 от тази клауза фигурират тези
за съдействие за постигане на дружествените цели и забрана за извършване на
дейности представляващи нелоялна конкуренция или такива засягащи
интересите на дружеството. В чл.24 е посочено, че общото събрание след
писмено предупреждение, може да изключи съдружник, който действа против
интересите на дружеството, както и когато с поведението си накърнява
интересите на дружеството и по решение на Общото събрание то може да
бъде определено като нелоялно.
Съгласно приетите като писмени доказателства по делото заверени
копия от Покани за свикване на общо събрание, разписка за връчване на
поканата, Протокол от общо събрание на съдружниците в „Б.П.Л.“ ООД и
Констативен протокол от 23.06.2023 на нотариус И. се установява, че с
покана от управителя на ответното дружество, връчена ищеца на 21.04.2022г.
е било свикано Общо събрание на съдружниците на ответното дружество за
31.03.2022г., като в нея е посочен дневен ред, според който последната точка
от него е свързана с обсъждане действията на съдружника Т. във връзка с
отправените му предупреждения за изключване по реда на чл.126, ал.3 ТЗ и
вземане на решение за изключването му от дружеството, респективно
6
относно поемане на дружествения дял на изключения съдружник. В тази
покана са отправени четири отделни предупреждения за изключване на
ищеца като съдружник за действия против интересите на дружеството,
упражняване на конкурентна дейност, нелоялна конкуренция и действия
засягащи интересите на ответното дружество. В нея изрично е отправено
предупреждение до ищеца за изключването му на основание чл.126, ал.3, т.3
ТЗ във връзка с отправянето на безпочвени сигнали от страна на Б. Т. срещу
управителя и срещу самото дружество до различни институции като Агенция
Митници, Прокуратура и др., като по всички тях не са установени нарушения
на дейността на „Б.П.Л.“ ООД, като тези действия представляват такива,
засягащи интересите на дружеството, защото създават лош имидж за
последното, респективно представляват нарушение на чл.10, т.5 от
дружествения договор. В предупреждението е посочено, че при следващ
отправен сигнал, в който се твърди извършено нарушение с участието на
„Б.П.Л.“ ООД или ръководството на дружеството, и при който сигнал не се
установи такова нарушение, ищецът ще бъде изключен като съдружник.
С покана представена за връчване на ЧСИ Б. на 07.06.2023г. е било
свикано Общо събрание на съдружниците на ответното дружество, с посочен
в нея дневен ред, според който последната точка 7 от него е свързана с
обсъждане действията на съдружника Т. във връзка с отправеното му
предупреждения за изключване по реда на чл.126 ТЗ и вземане на решение за
изключването му от дружеството, респективно относно поемане на
дружествения дял на изключения съдружник.
Събранието е било проведено на 23.06.2023г., като на него са
присъствали съдружникът Н.Н., който притежава 80 % от капитала, чрез
пълномощника му адв.Д. и съдружникът Б. Т., който притежава 20 % от
капитала на дружеството, както и пълномощникът на последния адв.Б.. По т.7
от дневния ред общото събрание е взело решение съдружникът Б. Т. да бъде
изключен поради нарушение на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и чл.10,ал.1, т.2 и т.5 от
дружествения договор, изразяващи се в негови действия против интересите
на дружеството, състоящи се в отправяне на неверни твърдения за извършени
нарушения и нередности от дружеството до контролни институции (дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението), след изрично
предупреждение да се въздържа от такива действия.
В протокола е посочено, че адв.Д. кани съдружника Б. Т. да се яви в
13.00 часа в кантората на нотариус М. И. за нотариална заверка на протокола.
В него е записано изявление на съдружника Б. Т., че нещо не било обявено в
дневния ред, а на събранието е следвало да присъства нотариус. Протоколът
е подписан от участвалите в събранието, като на 23.06.2023г. подписът
положен от адв.Д. в качеството му на пълномощник на Н.Н. и съдържанието
на протокола са заверени нотариално от нотариус М. И.. Последната на
23.06.2023г. е съставила и Констативен протокол №5923, в който е
удостоверила, че на 23.06.2023г. в 13.00 часа, в кантората й се е явил адв.С. Д.
в качеството му на пълномощник на Н.Н., а Б. Т. или негов представител не
се е явил.
От писмените доказателства представляващи сигнали от Б. Т. от
7
31.05.2023г., 15.06.2023г. до ГДПБЗН-МВР, докладни записки и отговор-
решение от 22.06.2023г. на началник Втора РСПБНЗ се установява, че ищецът
представяйки се като буден гражданин и съдружник в ответното дружество
многократно е сезирал директора на ГДПБЗН с неоснователни сигнали за
неспазването на нормативно заложените изисквания за пожарна безопасност
при експлоатация на склада на ответното дружество.
Съгласно приетите като писмени доказателства по делото сигнали от Б.
Т. до НАП от 22.03.2023г. и до изпълнителния директор на БАБХ от
29.06.2023г. и 06.07.2023г. ищецът е сезирал тези органи за извършени
закононарушения касаещи данъчното законодателство от страна на други
двама съдружници в ответното дружество, както и за нарушения от страна на
ответното дружество на правилата за хигиена и поддържане на храните в
склада на дружеството, а по отношение на оплакванията за строителните
книжа на склада, дебелина на термопанелите и начина на изпълнението им
сигналът му е препратен на РДНСК-София. По повод на сигнала до НАП, от
страна на приходната агенция е извършена проверка, резултатът от която
представлява данъчна тайна, а въз основа на сигнала до БАБХ също е била
извършена проверка, при която е установено, че хигиената в обекта и
прилежащите площи е добра, спазват се заложените инструкции, извършва се
мониторинг и се попълват записите по „Програмата за поддържане на
санитарно-хигиенното състояние на обекта“, складът е одобрен като
контролен пункт за извършване идентификационни и физически проверки,
включително и вземане на проби, а хладилната камера поддържа плюсов и
минусов температурен режим, който достига до -18,7 градуса по целзий.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.137, ал.1, т.2 и ал.4 ТЗ общото събрание на дружеството с
ограничена отговорност приема и изключва съдружници, дава съгласие за
прехвърляне на дружествен дял на нов член, като за тези решения се съставя
протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена
писмена форма. В ал.5 на същата норма е посочено, че решенията на общото
събрание приети в нарушение на ал.4 са нищожни.
Настоящият съд намира, че за спазването на формата предвидена в
чл.137, ал.4 ТЗ за валидност на протокола от общото събрание е достатъчно
той да е заверен нотариално по отношение на подписите на присъствалите на
събранието и относно съдържанието му, като за целта не е необходимо на
самото общото събрание да присъства нотариус и всички решения да бъдат
вземани в негово присъствие. В тази връзка следва да се отбележи, че всяко
лице може да представи на нотариуса частен документ, за да се удостовери
неговото съдържание (чл. 590, ал. 1 от ГПК). Заедно с документа молителят
трябва да представи и препис от него (чл. 590, ал. 2 от ГПК).
Удостоверяването на съдържанието става, като върху документа с надпис
нотариусът удостоверява, че в деня на удостоверяването документът има
такова съдържание, което съвпада със съдържанието на преписа, който,
надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга (чл. 590, ал. 2 от ГПК).
8
Нотариалното удостоверяване на съдържанието цели да се предпази частния
документ от подправка на съдържанието, като доказва какво е било
съдържанието му в деня на удостоверяването. След удостоверяването на
съдържанието документът се връща на лицето, което го е представило.
Според чл.137,ал.3 ТЗ решението за изключване на съдружник се взема
с мнозинство повече от три четвърти от капитала, като изключваният
съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне
на мнозинството. По отношение на това решение, ищецът, който е бил
изключеният съдружник не е гласувал и не е участвал при неговото вземане.
В настоящия случай, съдът намира, че протоколът от общото събрание
в частта му относно решението по т.7 за изключване на съдружника е
съставен в предписаната от закона форма и не е нищожен. Подписът на
присъствалият пълномощник на съдружника с дял от капитала в размер на 80
%, който е взел решението, както и съдържанието на протокола, относно това
решение е удостоверен от нотариус на 23.06.2023г. Липсата на нотариална
заверка на подписа на ищеца и неявяването му пред нотариуса в посочения в
протокола от общото събрание (който е подписал и чието съдържание не
оспорва) час за нотариална заверка не представлява обстоятелство, което
опорочава формата на протокола по отношение на решението по т.7, защото
той така или иначе не е участвал при неговото вземане. Отделно от това
подобно поведение, може да се квалифицира като неправомерно и по тази
причина ищецът не може да черпи права от неявяването си пред нотариуса за
заверка на подписите върху протокола от общото събрание.
Следва да се добави и, че решението за изключването на ищеца като
съдружник в ответното дружество е породило действието си във вътрешните
отношения незабавно, поради което към момента на вземане на решението за
изключването му той вече не е имал качеството съдружник в търговското
дружество, а решенията на съда, с които се отменят решения на ОС на
дружеството са конститутивни и имат действие занапред (така ТР2/2002 на
ОС НА ВКС). Предвид изложеното, със заверката на подписа на
пълномощника на останалия единствен съдружник и съдържанието на
протокола, е спазена изискуемата от закона форма по отношение на целия
протокол и всички взети решения.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователен
предявеният главен иск, тъй като не е налице порок касаещ действителността
на взетите решения, в частност относно предвидената в чл.137, ал.4 ТЗ форма
за валидността им.
Предвид неоснователността на предявения главен иск, съдът следва да
разгледа предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.74 ТЗ, относно отмяната на взетите от Общото събрание на ответното
дружество обективирани в протокол от 23.06.2023 г. решения за изключване
на Б. К. Т. като съдружник в ответното дружество и за поемане на дяловете
му от оставащия съдружник – Н.В.Н..
Конститутивният иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ е процесуален способ за
защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези
9
решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на
повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават
членствените права на конкретния съдружник. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, пределите на търсената с иска
по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието
и петитума на исковата молба. Съгласно задължителните указания в т.6 от
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за
отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и
конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
Ищецът сочи като основания за незаконосъобразност на оспорените
решения това, че преди вземането им, от страна на дружеството не му е било
отправено нарочно предупреждение за изключването му, като в т.7 от
дневния ред на събранието посочен в поканата за свикването му не е посочено
за какво точно нарушение на чл.126 ТЗ е предвидено да се проведе обсъждане
на събранието и съответно вземане на решение за изключването на ищеца.
Той твърди, че е получавал предупреждение за изключването му от
21.04.2022г., но в поканата за свикването на общото събрание на 23.06.2023г.
не е налице препращане към това предупреждение и не се уточнява за какви
точно неправомерни действия се предлага вземането на решение за
изключването му. В тази връзка той навежда аргумента, че при предходни
опити за изключването му като съдружник са били сочени различни
основания -нелоялни действия чрез участие в конкурентни дружества,
гласуване против внасяне на допълнителни парични вноски и др. Затова той
твърди, че не може с предупреждение от преди повече от една година да се
пристъпва към изключването му с атакуваното решение, защото в
промеждутъка от време са били проведени редица общи събрания, на които
този въпрос не е бил обсъждан.
Изключването на съдружник е уредено в разпоредбите на чл. 126 от ТЗ,
като нормите на ал. 1 и ал. 3 уреждат две хипотези на изключване. Основание
за изключване на съдружник при първата хипотеза по чл. 126, ал. 1 от ТЗ е
същият да не е изплатил или внесъл дела си в капитала, като фактическият
състав включва изискване на общо събрание на съдружниците да е взето
решение, с което да се определи допълнителен срок, не по-малък от един
месец, в който да се даде възможност на съдружника да изплати дела си в
капитала. При втората хипотеза – по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, каквато е и
процесната, основанията за изключване на съдружник са сведени до
неизпълнение задълженията за оказване съдействие за осъществяване
дейността на дружеството; неизпълнение решенията на общото събрание;
действия против интересите на дружеството и при невнасяне на допълнителна
парична вноска. В тези случай за законосъобразността на процедурата по
изключване законът въвежда изискване за отправяне на писмено
предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание, което да
вземе решение за изключването му – чл. 126, ал. 3 от ТЗ.
Изключването на съдружник в ООД е най-тежката санкция, поради
което като гаранция срещу произволни действия и в защита на интересите на
всеки съдружник, законът урежда изрично процедурата за това в чл. 126 и чл.
10
137, ал. 3 от ТЗ. Тази санкция следва да бъде осъществена по установената в
чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на
писмено предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание,
което да вземе решение за изключването му. Начален етап от фактическия
състав на изключването на съдружника е отправяне на предупреждение за
изключването му, като на последния следва да бъде даден подходящ срок, в
който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството
и в случай, че в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или
съответно бездействия, ще бъде изключен като съдружник. Освен
предоставянето на подходящ срок, предупреждението следва да съдържа и
правните основания за изключване на съдружника и описание на конкретните
нарушения, изразени в действия и/или бездействия. В зависимост от
естеството и тежестта на нарушението, не винаги е задължително да бъде
даден срок на съдружника за преустановяване на квалифицираните като
нарушения деяния. Предупреждението за изключване следва да бъде
отправено писмено, като съгласно установената съдебна практика
предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани
нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен
писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ или да е
възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. (Решение №
221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ВКС).
В настоящия случай предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ е отправено
от дружеството до ищеца Т. в качеството му на съдружник с поканата за
свикване на предходно Общо събрание от 31.03.2022г. В него е посочено
правното основание за евентуалното изключване на съдружника, както и
конкретните нарушения изразяващи се в отправянето на безпочвени сигнали
до различни институции, с които се създава лош имидж на дружеството и се
засягат неговите интереси. Предвид характера на нарушението на съдружника
в предупреждението не е посочен конкретен срок за преустановяване на
квалифицираните като нарушения деяния, а е посочено, че при следващо
подобно нарушение от страна на съдружника, той ще бъде изключен на
основание чл.126,ал.3, т.3 ТЗ. Именно този особен характер на нарушенията
обуславят и вида на самото предупреждение, в което няма конкретен срок за
преустановяване на нарушението, както и това, че то може да служи като
такова за вземане на решение за изключване на съдружника и в проведено
последващо Общо събрание след 31.03.2022г., каквото е процесното от
23.06.2023г. Ищецът не навежда твърдения, че в промеждутъка от време
между 31.03.2022г., когато е проведено предходно общо събрание и
23.06.2023г. когато е взето оспорваното решение са му отправяни нови и
различни от посочените в поканата за свикване на общото събрание за
31.03.2022г. предупреждения за изключването му, за да не е бил в състояние
от изложеното в поканата за свикване на общото събрание от 23.06.2023г. да
разбере по отношение на кои нарушения се отнася т.7 от дневния ред.
Предпоставките за изключване на съдружник най-общо могат да се
определят като действие или бездействие на съдружника спрямо
дружеството, като не е задължително от това действие/бездействие да са
11
настъпили вреди за дружеството. Основанията за изключване са уредени в
чл. 126, ал. 3 от ТЗ – ако съдружникът не изпълнява задълженията си за
оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, ако той не
изпълнява решенията на общото събрание, ако действа против интересите на
дружеството, както и при невнасяне на допълнителна парична вноска, в
случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал.
2 от ТЗ. Критериите следва да се търсят, както в посока на виновни действия
на съдружника, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на
дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на
отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до
компрометиране на търговската дейност и др. подобни. Тези действия трябва
да имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание
на съдружника да действа против интересите на дружеството. Във всички
случаи нарушението на изключвания съдружник следва да не бъде отстранено
към датата на вземане на решение за изключването на съдружника.
В настоящата хипотеза, нарушението на ищеца във връзка с което е
изключен като съдружник в ответното дружество представлява
последващото, след отправеното му предупреждение, подаване на
неоснователни сигнали до ГДПБЗН-МВР срещу ответното дружество. Видно
от съдържанието на самите сигнали, ищецът е изложил общи твърдения, че в
склада на ответното дружество, в което той е съдружник не се спазват
нормативно заложените изисквания за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Естеството на тези твърдения изключва
възможността ищецът да е бил сериозно загрижен за пожарната безопасност
на склада, вследствие на констатирана конкретна неизправност или липса в
него. Тези твърдения съпоставени с изложените такива в останалите приети
по делото сигнали отправени до БАБХ водят до извода, че ищецът не е
упражнявал добросъвестно свои права да сезира съответните институции за
съществуващи нередности и проблеми, а е осъществявал злоупотреба с тези
права, тъй като е бил наясно, че отправяните сигнали са безпочвени, а целта
му е била дискредитиране на ръководството на ответното дружество и самото
него пред съответните институции, което представлява противоправно
действие против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3
ТЗ.
Осъществяването на подобно действие след отправянето на изрично
предупреждение до ищеца в качеството му на съдружник да не изпраща
повече безпочвени сигнали до различни институции за извършвани
нарушения или нередности в дружеството, като в случай, че продължи
осъществяването на подобни действия ще бъде изключен, е основание за
изключването му съгласно чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и нарушение по чл.10, ал.1, т.5
от дружествения договор. Обстоятелството, че в обжалваното решение за
изключването на съдружника от дружеството не е посочено и основанието на
чл.24, ал.1, т.2 от дружествения договор, а само това по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ не
представлява нарушение, което да доведе до извод за незаконосъобразност на
оспореното решение.
В заключение съдът намира, че решенията на общото събрание за
12
изключване на съдружника и поемане на дяловете му от единствения останал
друг съдружник са взети от компетентен орган на дружеството, в
предвидената от закона форма, след спазване на законоустановената
процедура и при наличието на основанието по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, поради
което са законосъобразни.
Предвид изложеното по-горе съдът намира за неоснователен и
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.74 ТЗ.
Поради неоснователността на предявените искове, на основание
чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, които възлизат на 1500 лв. и
представляват заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. Т., ЕГН ********** против “Б.П.Л.”
ООД, ЕИК *******, главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл.137, ал.5 ТЗ за прогласяване нищожността на решения на Общото
събрание на ответното дружество обективирани в протокол от 23.06.2023 г. –
за изключване на Б. К. Т. като съдружник в ответното дружество и за поемане
на дяловете му от оставащия съдружник – Н.В.Н..
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от Б. К. Т.,
ЕГН ********** против “Б.П.Л.” ООД, ЕИК *******, обективно съединен
иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решения на Общото
събрание на ответното дружество обективирани в протокол от 23.06.2023 г. –
за изключване на Б. К. Т. като съдружник в ответното дружество и за поемане
на дяловете му от оставащия съдружник – Н.В.Н..
ОСЪЖДА Б. К. Т., ЕГН ********** да заплати на “Б.П.Л.” ООД, ЕИК
******* сумата от 1500 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13