№ 264
гр. Варна, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100502250 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 42849/27.06.2022
г. на „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 чрез
пълномощника адв. С. С., против решение № 1684/30.05.2022 г., постановено
по гр.д.№ 14820/2021 г. на ВРС, 42-ри състав, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от жалбоподателя обективно кумулативно
съединени искове срещу Р. Х. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„*****“, бл. *****, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца: посочените в Заповед № 4220/18.08.2021 г. за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11909/2021 г. по описа на ВРС суми,
както следва: сумата от 234.17 лева (двеста тридесет и четири лева и
седемнадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ въз основа на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № BG/23/117000107331 от 28.12.2016 г., със срок на валидност от
02.01.2017 г. до 01.01.2018 г. на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, във връзка с
ПТП, настъпило на 13.01.2017 г., около 10.30 часа, в гр. В., кв.
„Владиславово“, по ул. „Янко Мустаков“, до бл. № 404, при което водачът Р.
Х. Я., управлявайки МПС марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № *****
поради несъобразена със състоянието на пътната настилка скорост, губи
управление над автомобила и блъска МПС - автобус, марка „Мерцедес“,
модел „405“, с рег. № *****, управлявано от И. Ж. Х., което МПС има
1
сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ със „ЗАД Армеец“ АД -
полица № **********, валидна от 11.01.2017 г. до 10.01.2017г., въз основа на
която е заведена щета в „ЗАД Армеец“ АД № 13017030100251 и е изплатена
на „Градски транспорт“ ЕАД сумата в общ размер на 830.35 лева, в т. ч. и
сумата от 204.17 лева по образуваната щета, като са сторени и обичайните
ликвидационни разноски в размер на 15 лева; СУМАТА в размер на 71.36
лева (седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 13.08.2018 г. – 13.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 500,
ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата си въззивното дружество, представлявано от адв. С. С.,
излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Оспорва
решаващия извод на съда, че ответникът не е управлявал МПС под
въздействие на алкохол, с концентрация в кръвта над допустимата по закон
норма. Като се позовава на констатациите в приложен по делото протокол за
ПТП, както и талон за кръвна проба на ответника, твърди, че инцидентът е
настъпил в 10:30 ч., а от протокола за медицинска експертиза и употреба на
алкохол или друго силно упойващо вещество се установява, че кръвната
проба на ответника е взета едва в 12:30 ч. Сочи, че неправилно съдът е
игнорирал приобщените гласни доказателства на свидетеля Г., според които
длъжностните лица надлежно са взели проба на водача Р. Я., въз основа на
която му е издаден талон за медицинско изследване. Счита, че неправилно е
оставено без уважение доказателственото му искане за назначаване на
съдебно-токсикологична експертиза за установяване на релевантни по делото
факти, за които му е указано, че носи доказателствена тежест. Твърди, че
процесното ПТП е настъпило на 13.01.2017 г., в 10:30 ч., в гр. В., кв.
Владиславово, като след пристигането на компетентните органи на ответника
е направена проба за алкохол с техническо средство, което е отчело 0,55
промила, във връзка с оспорването на която е издаден талон за кръвна проба.
Сочи, че талонът за медицинско изследване е издаден на водача в 11:50 ч.,
който е следвало да се яви до 12:35 ч. в съответното лечебно заведение, а
съгласно протокола за химическа експертиза пробата е взета в 12.30 ч., като
отчетеният резултат е 0,46 промила. Излага, че направеното доказателствено
искане за назначаване на съдебно-токсикологична експертиза има за цел да
установи дали и съответно как за изминалия период от два часа след
инцидента би се променила концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника, както и каква е тя към момента на ПТП. Счита, че недопускането
на посочената експертиза представлява съществено процесуално нарушение и
отправя искане за назначаването й в рамките на настоящото производство. По
изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените в производствата разноски.
Въззиваемата страна Р. Х. Я., представлявана от адв. Й. А., в
2
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че от
представения по делото протокол за химическа експертиза № 35/16.01.2017 г.
се установява, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта 0,46 промила, т.е. под допустимата по закон норма. Сочи, че
представеният протокол не е оспорен от ищеца, който не е представил
доказателства, опровергаващи отразеното в него. Твърди, че протоколът за
ПТП, в качеството му на официален свидетелстващ документ, не отразява
факта на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а единствено движение с несъобразена скорост.
Излага, че в съответствие с предвиденото в Наредбата за реда за установяване
употребата на алкохол от водачите на МПС, след като в процесния случай
първоначално е отчетен резултат 0,55 промила с техническо средство
„Алкотест Дрегер“, които показания ответникът е оспорил, същият е дал
кръвна проба, която е релевантна за преценката дали има превишаване на
допустимата по закон концентрация на алкохол в кръвта. Счита
доказателственото искане на въззивника за назначаване на
съдебнотоксикологична експертиза за неотносимо с оглед краткия период от
време изминал между двете проби. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
В открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява,
но депозира молба, чрез пълномощника си адв. С., с която поддържа
изложеното в жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв.
А., оспорва доводите на въззивника по съображенията, изложени в подадения
отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението на ВРС и
присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, против Р. Х. Я. , ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „*****“, бл. *****, обективно кумулативно съединени
искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца: посочените
в Заповед № 4220/18.08.2021 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 11909/2021 г. по описа на ВРС суми, както следва: сумата
от 234.17 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ въз основа на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/117000107331 от 28.12.2016 г. за т.а. марка „Фолксваген“, модел
3
„Кади“, с рег. № ***** със срок на валидност от 02.01.2017 г. до 01.01.2018 г.
на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, във връзка с ПТП, настъпило на 13.01.2017
г., при което Р. Х. Я. е управлявал застрахованото МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както и сумата в размер на
71.36 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
13.08.2018 г. – 13.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. С постановеното по
гр.д.№ 14820/2021 г. на ВРС, 42-ри състав, решение № 1684/30.05.2022 г.,
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове.
Твърденията на ищеца са, че на 13.01.2017 г., около 10:30 часа, в гр. В.,
кв. „Владиславово“, по ул. „Янко Мустаков“ до бл. № 404, се движело МПС,
марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ***** управлявано от Р. Х. Я.,
който поради несъобразена със състоянието на пътната настилка скорост,
изгубил управление над автомобила и блъснал МПС - автобус, марка
„Мерцедес“, модел „405“, с рег. № *****, управлявано от И. Ж. Х., при което
настъпило ПТП с материални щети. Сочи се, че по повод инцидента е
съставен Протокол за ПТП № 1665590/13.01.2017 г., по описа на СПП към
РДВР - Варна, видно от който водачът на МПС марка „Фолксваген“, Р. Х. Я.,
е виновен за настъпването на ПТП. Спрямо последния е съставен АУАН с бл.
№ 819759/13.01.2017 г. по описа на СПП към РДВР - Варна. На 13.01.2017 г.
представител на собственика на МПС марка „Мерцедес“, модел „405“, с рег.
№ *****, който имал сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ със
„ЗАД Армеец“ АД - полица № **********, валидна от 11.01.2017 г. до
10.01.2018г. г., предявил претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение. Сочи се, че в „ЗАД Армеец“ АД била заведена щета с №
13017030100251. От застрахователното дружество определили
застрахователно обезщетение в размер на 204.17 лева. С платежно нареждане
№ П 9137422/27.01.2017 г., на „Градски транспорт“ ЕАД била изплатена сума
в общ размер на 830.35 лева в това число и сумата в размер на 204.17 лева по
образуваната щета. Ищецът твърди, че към датата на застрахователното
събитие собственикът на МПС марка „Фолксваген“, с рег. № ***** имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД с полица № BG/23/117000107331 от 28.12.2016 г., валидна
от 02.01.2017 г. до 01.01.2018г. Във връзка с извършеното плащане, „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД изпратило регресна покана до „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД
за възстановяване на сумата от 204.17 лева, ведно със сторените по щетата
ликвидационни разходи в размер на 15 лева или сума в общ размер на 219.17
лева, която била изплатена от ищеца. Като се позовава на протокола за
процесното ПТП, ищецът твърди, че Р. Х. Я. виновно причинил настъпването
на пътния инцидент, като управлявал автомобила под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и
претендира на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ,
4
възстановяване от длъжника на изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 219.17 лева, ведно със сторените ликвидационни разноски в размер
на 15 лева, или сума в общ размер на 234.17 лева. Сочи се още, че покана за
доброволно изпълнение на задължението била изпратена и получена лично от
ответника на 26.06.2017 г.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, но неоснователен.
Сочи, че не е бил съгласен с резултата от извършения след пристигане на
полицейските служители на мястото на ПТП тест за проверка за алкохол,
съгласно който имал концентрация на алкохол в кръвта 0,55 промила, поради
което му бил издаден талон за медицинско изследване. След направената
кръвна проба се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника била в границите на допустимото и било прекратено
административнонаказателното производството в тази част. По същество с
отговора на исковата молба ответникът оспорва всички твърдения, на които
се основава искът, като прави и възражение за съпричиняване от страна на
водача на автобуса. Оспорва предявения иск по основание и размер.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Постановеното решение е валидно и допустимо. Жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
Искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ, е
процесуално допустим, предявен в законоустановения срок в хипотезата на
чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11909 по
описа за 2021 г. на РС-Варна и депозиране в срок на възражение срещу нея от
длъжника.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ предвижда, че застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от него, заедно с платените
лихви и разноски, когато последният, при настъпване на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици и други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
За основателността на предявения иск ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно
отношение по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпване на
застрахователно събитие по време, място и начин, посочени в исковата
5
молба, причинени имуществени щети по вина на ответника, пряката
причинноследствена връзка между ПТП и щетите, своевременно заявяване на
претенцията за възстановяване на щетите, изплащане по банков път на
застрахователно обезщетение, отправяне на регресна покана и датата на
получаването й от ответника. В тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е управлявал застрахованото МПС при настъпване на ПТП след употреба на
алкохол над допустимата от закона норма – 0,50 промила, който е основният
спорен във въззивното производство въпрос.
Между страните не се спори относно наличието на валидно
облигационно отношение към датата на процесното ПТП по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. марка „Фолксваген“, модел
„Кади“, с рег. № ***** със срок на валидност от 02.01.2017 г. до 01.01.2018 г.,
сключена със „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД с полица №
BG/23/117000107331 от 28.12.2016 г., валидна от 02.01.2017 г. до 01.01.2018
г., което се установява от приобщената по делото застрахователна полица.
Механизмът на процесното ПТП е предмет на проведената в
първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза,
заключението по която е прието и неоспорено от страните. Съгласно същото
на 13.01.2017 г. около 10:30 ч. в гр. В. ж.к. „Вл.Варненчик“, по ул. „Янко
Мустаков“, до бл. 303 се е движел т.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № В 85 26 РТ
, управляван от отв. Р. Я. . Поради несъобразена със състоянието на пътната
настилка скорост (при сняг и ниски температури) Р. Я. изгубил контрол над
автомобила и блъснал автобус “Мерцедес 405“ с рег. № *****, управляван от
И. Х.. За ПТП е бил съставен протокол № 1665590/13.1.2017 г. от служител на
Сектор ПП към ОД МВР Варна, в който като виновен за ПТП е посочен
ответника. Вещото лице констатира, че причинените на автобус “Мерцедес
405“, с рег. № *****, щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Определената от вещото лице сума за възстановяване на установените в
т.4 от заключението щети възлиза на 248.80 лева, като е посочено, че
изплатеното за тях застрахователно обезщетение е в рамките на средните
пазарни цени. Посочено е също, че обичайна практика при комплектоване на
една щета е ликвидационните разноски в застрахователните компании да
варират между 10 и 20 лева , респ. 15 лева е в нормални граници.
От заключението по проведената в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, се
установява че по повод застрахователното събитие застрахователят – ищец е
съставил Доклад по щета № 1 по полица № BG/23/117000107331, в който е
предложена сумата от 219.17 лева за обезщетение за причинените
имуществени щети на автобус на градски транспорт модел „Мерцедес“ с рег.
№ *****, застрахован при ЗАД „АРМЕЕЦ“. С нарочно преводно нареждане,
приобщено на л. 26-ти от гр.д.№ 14820/2021 г. на ВРС, ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ е превело на ЗАД „АРМЕЕЦ“ сумата от общо 18 413.73
лева представляваща вземания и задължения по прихващане по регресни
вземания на двете застрахователни дружества. Съгласно заключението по
6
ССчЕ в сумата от общо 18 413.73 лева е включена и исковата претенция в
размер на 219.17 лева.
С регресна покана № А 315-20803/16.6.2017 г., приобщена на л.27 –ми
по гр.д.№ 14820/2021 г. на ВРС и получена от ответника на 26.06.2017 г.,
ищцовото дружество е поканило същия в седемдневен срок да заплати по
посочена банкова сметка съответните суми, представляващи обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ в общ размер от 234.17 лева (по щета
№ 0410-110- 0517-2017 г.), която сума включва изплатеното застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 204.17 лева
и сторени ликвидационни разноски по щетите в размер на общо 30 лева. По
делото не са ангажирани доказателства за заплащане на посочената сума.
Спорно между страните пред настоящата инстанция, с оглед
основателността на исковите претенции, е обстоятелството относно
наличието на алкохолна концентрация в кръвта над допустимата при
ответника Р. Я. като водач на застрахованото при ищеца МПС. Съгласно чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачите на пътни превозни средства е забранено да
ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от
събраните писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Г.,
изготвил протокола за процесното ПТП, след като в протокола е отбелязан
резултат от проверката за алкохол на Р. Я., извършена с техническо средство
(доказателствен анализатор) – 0,55 промила, на ответника е издаден талон за
медицинско изследване, в съответствие с предвиденото в чл. 3а, т. 2 от
Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол от водачите на
МПС. Съгласно приобщения на л. 106 от гр.д.№ 14820/2021 г. на ВРС
Протокол за химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника е била 0,46 промила.
За установяване на обстоятелствата през какъв интервал от време са
взети двете проби и как изминалият период се е отразил на резултата от
кръвната проба във въззивното производство е проведена съдебно-
токсикологична експертиза, заключението по която е прието като обективно и
компетентно дадено. Съгласно данните от същото талонът за кръвна проба е
връчен на Р. Х. Я. на 13.01.2017 г., в 11:50 ч., като видно от протокола за
медицинска експертиза кръвната проба от Я. е взета в 12:30 ч. в МБАЛ „Св.
Анна – Варна“. Точен час на изследването с техническо средство не е
отбелязан. Вещото лице е посочило, че при условие, че Я. е бил в стадий на
елиминация на алкохола, т.е. не е употребявал алкохол непосредствено преди
изследването му с техническо средство, няколко часа по-рано,
концентрацията на етилов алкохол в кръвта му е била по-висока от
установената. При фактор на елиминация средно 0,15 промила на час вещото
лице изчислява концентрация на алкохол в кръвта на Я. около 10:30 ч. от
порядъка на 0,76 промила, което отговаря на лека степен на алкохолно
опиянение, при което е възможно да се стигне до нарушаване на правилата за
движение, съответно несъобразяване с разрешената според конкретните
7
пътни условия скорост на движение. В о.с.з вещото лице разяснява начинът,
по който се изчислява концентрацията на алкохол в кръвта към минал момент
при приключил процес на резорбция, какъвто според него е бил налице към
момента на вземане на кръвната проба и твърди, че същата е с много по-
голяма точност от тази, получена с техническо средство, която служи само
като предварителен ориентир.
При съобразяване на горното, настоящият състав намира за доказан
факта на управление на застрахованото МПС от ответника с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата норма. Въпреки, че приоритет следва да се
даде на резултата от взетата кръвна проба, неотчитането от
първоинстанционния съд на факта, че между нея и пробата с техническо
средство е изминал определен интервал от време, в който концентрацията на
алкохол в кръвта на ответника е намаляла, е довело до формиране на
неправилни изводи за липсата на тази предпоставка за уважаване на иска. От
събраните със специални знания доказателства в настоящото производство се
установява, че към момента на процесното ПТП, концентрацията на алкохол в
кръвта на ответника е била дори по-висока от отразеното в протокола за ПТП
(0,55 промила) и съответно над допустимата по закон норма.
Поради изложеното, съдът намира за доказани всички предпоставки на
регресната претенцията за дължимост на заплатеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на
234.17 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид основателността на претенцията за главница, основателна се
явява и акцесорната пренция за обезщетение за забава върху нея в размер на
законната лихва за периода 13.08.2018 г. – 13.08.2021 г., което възлиза на
претендирата сума от 71.36 лева, изчислена с помощта на лихвен калкулатор.
Предвид различие в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, включително
в частта за разноските и постановено друго съобразно мотивите на въззивния
съд.
По разноските:
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели
от съда в исковото производство. Предвид изхода на спора и основателността
на претенциите, на заявителя се следват разноски за заповедното
производство в размер на 25 лева за държавна такса и 240 лева за адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. §2а
от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при съобразяване на релевираното от ответната страна възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
8
Съобразно уважаване на исковете за главница и лихва изцяло на ищеца
се следват в пълен размер сторените пред първата инстанция разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им
извършване: за държавна такса в размер на 75 лева. за възнаграждения по
допуснатите по делото САТЕ и ССчЕ в общ размер на 320 лева, за депозит за
призоваване на свидетел в размер на 30 лева, както и за адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лева с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Доколкото претендираното възнаграждение е под минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, няма основание за намаляване на същото.
Общо дължими на ищеца за исковото производство са 785 лева.
Предвид изхода на спора разноски за въззивното производство се
следват на жалбоподателя съобразно отправеното искане, представения
списък и доказателства за реалното им извършване. В случая се претендират
разноските за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50
лева, депозит за СТЕ в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. §2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото претендираното възнаграждение е в минимален размер, няма
основание за намаляване на същото по релевираното от въззиваемия
възражение за прекомерност.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1684/30.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 14820/2021 г. на ВРС, 42-ри състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, срещу Р. Х. Я. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „*****“, бл. *****, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 234.17 лева (двеста тридесет и четири
лева и седемнадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ въз основа на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № BG/23/117000107331 от 28.12.2016 г., със срок на валидност от
02.01.2017 г. до 01.01.2018 г. на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, във връзка с
ПТП, настъпило на 13.01.2017 г., около 10.30 часа, в гр. В., кв.
„Владиславово“, по ул. „Янко Мустаков“, до бл. № 404, при което водачът Р.
Х. Я., управлявайки МПС марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № *****
поради несъобразена със състоянието на пътната настилка скорост, губи
управление над автомобила и блъска МПС - автобус, марка „Мерцедес“,
модел „405“, с рег. № *****, управлявано от И. Ж. Х., което МПС има
9
сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ със „ЗАД Армеец“ АД -
полица № **********, валидна от 11.01.2017 г. до 10.01.2017г., въз основа на
която е заведена щета в „ЗАД Армеец“ АД № 13017030100251 и е изплатена
на „Градски транспорт“ ЕАД сумата в общ размер на 830.35 лева, в т. ч. и
сумата от 204.17 лева по образуваната щета, като са сторени и обичайните
ликвидационни разноски в размер на 15 лева; сумата от 71.36 лева
(седемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 13.08.2018 г. – 13.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 16.08.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № 4220/18.08.2021 г. за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11909/2021 г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. Х. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „*****“, бл.
*****, да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
сумата от 265 /двеста шестдесет и пет/ лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение и 785 /седемстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща
сторени в първоинстанционното производство, както и сумата от 730
/седемстотин и тридесет/ лева, представляваща сторените във въззивното
производство разноски за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10