Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ихтиман, 15.07.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ихтиманският районен съд, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия: И. Йорданов
при секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията Йорданов АНХД. № 610 по описа на съда за 2015г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Г.С.П. ***, с ЕГН – ********** срещу Наказателно постановление (НП) № ........... от 13.07.2015г. на началник група към ОДМВР С...., сектор ПП, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба в размер на 1500лв.” на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП за това, че на ....2015г. около ..... в община – И., на автомагистрала …. “....”, 54км., посока на движение гр.С...., управлява товарен автомобил М с рег. № Р...., категория .., за който при проверка не представя валиден винетен стикер и квитанция за заплатена винетна такса от категория К-2 за движение по републиканската пътна мрежа за 2015г., с което е извършил: управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на товари с 2 оси или ППС, теглещо ремарке, без платена отд. винетна такса, с максимално допустима маса по-малко от 12 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Поддържа се от процесуалния представител на жалбоподателя адв. В.. Г.П. ***, че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано. Иска се от съда да отмени атакуваното НП.
За въззиваемата страна не се е явил представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което на съда е изпратена жалбата ведно с административнонаказатгелната преписка, е изразено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
С АУАН серия Т, бланков № ...., съставен на ....2015г. е констатирано, че на ....2015г. около ..... на автомагистрала “....”, с посока от гр.Пловдив за гр.С.... жалбоподателят ч. управлява товарен автомобил М с рег. № Р.... без планета винетна такса по реда на чл.10 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП..
АУАН е съставен от съответното длъжностно лице в пределите на неговата компетентност, видно от Заповед № .... от 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи.
Изложените в АУАН обстоятелства подлежат на доказване по общия ред относно изложените в него обстоятелства при оспорването им от нарушителя. В показанията си пред съда актосъставителят Г. З.... и свидетелят по АУАН И.Ц. поддържат, че са присъствали при установяване на нарушението. В показанията си сочат, че действително жалбоподателя на посочените в акта дата, място и час е управлявала лекия автомобил, без същият да има залепен валиден винетен стикер на челното стъкло от категория К-3 за движение по републиканската пътна мрежа на 2015г., и не е представил квитанция за закупуването на такъв. АУАН е бил съставен на място, в присъствието на нарушителя и му е бил предявен да се запознае със съдържанието му и да го подпише.
По делото се доказва по безсъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е наложено административното наказание.
При съставянето на АУАН са спазени изискванията на ЗАНН, като акта съдържа всички реквизити, предвидени в чл.42 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което административнонаказващия орган е приел, че деянието, безспорно извършени от жалбоподателя, представляват нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ЗАНН административни наказания
могат да налагат: а) ръководителите на ведомствата и организациите, областните
управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат
съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б)
длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в)
съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал.2 от ЗАНН ръководителите
по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон,
указ или постановление на Министерския съвет.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, който, видно от приложената Заповед № .... от 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощен да издава НП по ЗДвП.
При издаване на атакуваното НП са спазени изискванията на ЗАНН, като НП съдържа всички реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН. Наложеното наказание е в рамките на императивно предвиденото от закона, поради което АНО няма възможност за преценка при определяне вида и размера на наказанието.
При издаване на атакуваното НП административнонаказващия орган (АНО) не е изпълнил задължението си по чл.28 от ЗАНН, като не е обсъдил дали не е налице маловажен случай, което обаче не е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Безспорно е, че преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК.
Безспорно е, че по приложението на чл.28 от ЗАНН, преценката на АНО за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, позовавайки се на критериите, визирани в субсидиарно приложимата разпоредба на чл.93, т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, подлежи на съдебен контрол, но неизлагането от АНО на мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН не представлява само по себе си съществено нарушение на процесуалните правила. От данните по делото (приложената справка за нарушител / водач )е видно, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не само не може, но и не следва да намери приложение. Жалбоподателят до настоящия момент има издадени и влезли в сила 10 НП за извършени нарушения по ЗДвП, поради което не може да се приеме, че обществената опасност на деянието и дееца е явно незначителна.
Предвид
обсъденото до тук настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е
обосновано и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОБОСНОВАНО наказателно постановление №........... от 13.07.2015г. на началник група към ОДМВР С...., сектор ПП, с който на Г.С.П. ***, с ЕГН – ********** е наложено административно наказание “глоба в размер на 1500лв.” на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП за това, че на ....2015г. около ..... в община – Ихтиман, на автомагистрала А….. “....”, 54км., посока на движение гр.С...., управлява товарен автомобил М с рег. № Р...., категория .., за който при проверка не представя валиден винетен стикер и квитанция за заплатена винетна такса от категория К-2 за движение по републиканската пътна мрежа за 2015г., с което е извършил: управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на товари с 2 оси или ППС, теглещо ремарке, без платена отд. винетна такса, с максимално допустима маса по-малко от 12 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.... област на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)