Р Е Ш Е Н И Е

№ 260588

 

16.12.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 18.11.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

и секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4472 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Д.Р.П., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №2519-202/02.10.2020 г. издадено от директора на ОД на МВР - гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.63, ал.1 от същия закон във връзка с т.1, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 300.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН. Посочва се също така, че в обжалваното НП като нарушени разпоредби се отбелязват чл.209а, ал.1 във връзка с ал.63, ал.1 ЗЗ във връзка с т.1, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и се заключава, че никъде в НП не се сочи, че жалбоподателя П. виновно е нарушил чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 ЗЗ. Според жалбата в чл.209а, ал.1 ЗЗ се изисква виновно нарушение на мерките по чл.63, ал.4 или ал.7, както и чл.63, ал.1 ЗЗ.  

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, е поискано жалбата да бъде оставена без последствия, а процесното НП – потвърдено. В становище a priori се прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение. Не се взема становище по жалбата.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лице от домашните на жалбоподателя на 04.10.2020 г., а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 13.10.2020 г. с рег.№251000-18921/13.10.2020 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно т.I, подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

За времето от 19:00 часа на 18.04.2020 г. до 07:00 часа на 19.04.2020 г. Г.Д.Д. и Й. Р. И., служители на 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, били на работа в наряд автопатрул „Бреза 6“. Около 23:30 часа двамата чули в ефир, че автопатрул „Бреза 8“ получил сигнал от ОД-24 за лица, седящи на пейка в нарушение на противоепидемичните мерки в ж.к.“С.“ до блок … в градинката пред вход 3. При пристигане на място полицейските служители от двата автопатрула установили, че действително 10 лица на видима възраст около 20 години седели на пейка в непосредствена близост едно до друго. На всички лица били съставени актове за установяване на административни нарушения.

В резултат на посоченото, на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН Г.Д. съставил против жалбоподателя Акт №434а-163/18.04.2020 г. (бланков №203729) за установяване на административно нарушение (АУАН). Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че на същата дата около 23:30 часа и на същото място жалбоподателя посещава градска градина, находяща се в гр.Б., ж.к.“С.“ пред блок …, като на пейка пред в нея, квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка с посочената по-горе заповед на Министъра на здравеопазването.

На 02.10.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 09.10.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя нарушение е идентично като правна квалификация с това в АУАН.

На 13.10.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната жалба.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни да сторят това по смисъла на чл.209а, ал.3 и ал.4 ЗЗ, както и на основание Заповед рег.№251з-1247/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Бургас.

От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Направената правна квалификация на нарушението в наказателното постановление е правилна.

Съгласно чл.63, ал.1 ЗЗ (в редакцията му към 18.04.2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Както бе посочено по-горе и съгласно т.I, подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Безспорно е, че жалбоподателя е бил установен с други лица на пейка пред блок в ж.к.“С.“ в непосредствена близост един от друг. Обяснението на жалбоподателя по време на хода по същество, че причината да се събере с другите лица била Великден и искали да се видят за половин час, не го оневинява и води до извод за признание авторството на вмененото му административно нарушение.

Както се посочи по-горе, в процесната жалба се отбелязва, че в обжалваното НП като нарушени разпоредби се отбелязват чл.209а, ал.1 във връзка с ал.63, ал.1 ЗЗ във връзка с т.1, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и се заключава, че никъде в НП не се сочи, че жалбоподателя П. виновно е нарушил чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 ЗЗ. Според жалбата в чл.209а, ал.1 ЗЗ се изисква виновно нарушение на мерките по чл.63, ал.4 или ал.7, както и чл.63, ал.1 ЗЗ.

Съгласно чл.209а, ал.1 ЗЗ в редакцията му към 18.04.2020 г., който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. В процесното НП е посочено, че с описаното деяние жалбоподателя е нарушил чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка с . Съвсем правилната квалификация би била, че извършеното е нарушение е конкретно на чл.63, ал.1 ЗЗ във връзка с връзка с т.1, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Санкционната разпоредба е чл.209а, ал.1 ЗЗ. Посочената в НП чл.209а, ал.4, предл.2 ЗЗ постановява, че Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община, т.е. обосновава компетентността на Директора на ОД на МВР – Бургас да издаде процесното НП. С посоченото в този абзац съдът приема, че не са налице нарушения по време на предсъдебната фаза на административния процес, които да обуславят отменително решение.

С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Касае се за виновно поведение по време на пандемична обстановка, която е ноторен факт и спомената заповед на Министъра на здравеопазването следва да се спазва безпрекословно. Случаят не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН.

Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2519-202/02.10.2020 г. издадено от директора на ОД на МВР - гр.Бургас, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.1, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, извършено на 18.04.2020 г.,

на Д.Р.П., ЕГН ********** ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 300.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.