№ 50
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500336 по описа за 2021 година
Въззивното производство пореда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, вх.№
21053/26.04.2021г., подадена от К., ЕИК **********, чрез процесуален представител М. М. –
гл.инспектор в ТД на К. - П., срещу Решение № 21063/14.04.2021г., постановено по гр.д.№
306/2019г. по описа на ОС - К., с което се отхвърля искът на К.п.к.он.п.и., БУЛСТАТ
**********, с адрес за призоваване: гр. П., бул. „С.П.“ №**, срещу П. Р. В., ЕГН
**********, и ЮЛ. ХР. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „Д.В.“,
комплекс „П.“, вх.*, офис № **, за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност
75 623,83 лв. поради наличието на значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице П. Р. В. за периода 05.04.2008г. - 05.04.2018г., както следва:
от П. Р. В. и ЮЛ. ХР. В., на основание чл. 151, във вр. чл. 142 ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ: сумата в размер на 2800лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил марка „К.“, модел „В.“ с рег. № **********, отчужден с
договор за покупко- продажба от 13.04.2016г.; сумата в размер на 2000лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „О.“, модел „А.“ с рег. №
**********, отчужден с договор за покупко - продажба от 15.01.2018г.
от ЮЛ. ХР. В., на основание чл. 151 във вр. чл. 142 ал. 2, т. 4. във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ: сумата в размер на 15 273,83лв., представляваща постъпили суми по банкови
сметки от трети лица и сумата в размер на 55 550 лв., представляваща внесени суми по
1
банкови сметки,
и се осъжда К.п.к.он.п.и., БУЛСТАТ **********, да заплати на П. Р. В., ЕГН **********,
разноски в размер на 3930лв., а на ЮЛ. ХР. В., ЕГН **********, разноски в размер на
3600лв., а по сметка на Окръжен съд - К. - държавна такса в размер на 3024,95лв.
Оплакванията в жалбата са за неправилност на обжалваното решение, а искането е за
неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се уважи иска.
Жалбата се оспорва от въззиваемите П. Р. В. и ЮЛ. ХР. В., чрез процесуалния им
представител адв.Е.П..
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в законния срок, от активно
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е
по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис до
насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба
и оспорванията, след като извърши дължимата служебна, на осн.чл.269 ГПК, проверка на
изцяло обжалваното решение, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Първоинстанционното производство, в което е постановено обжалваното решение, е
образувано въз основа на ИМ, вх.№ 4473/20.02.2019г., подадена от К., БУЛСТАТ
**********, представлявана от А.С., в качеството на представляващ, срещу ответници П. Р.
В., ЕГН **********, и ЮЛ. ХР. В., ЕГН **********.
Въведените в ИМ твърдения са следните: Образувано е производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество с Решение № 2239/25.09.2019г. на К. въз
основа на постъпило в ТД на К. - П. уведомление от Районна прокуратура - К. с вх. №
УВКП-274/19.03.2018г. по описа на ТД - П., че ответникът П. Р. В., ЕГН **********, е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП №***/2017г. по описа на РУ на МВР - К., пр. пр.
№ 1956/2017г. по описа на Районна прокуратура К., за това, че на 16.12.2017г. в гр. К. в
немаловажен случай при условията на повторност, държал акцизни стоки на обща стойност
10 019.85лв., както следва: 1 445 кутии цигари, съдържащи по 20 къса цигари, на обща
стойност 9 205.60 лв., както следва - 20 кутии цигари марка Bellagio, 43 кутии цигари марка
Muratti, 50 кутии цигари марка Ote Karelia, 38 кутии цигари марка Assos Slims, 5 кутии
цигари марка Pleasure Light, 2 кутии цигари марка Calypso, 470 кутии цигари марка Corset
Super Slims, 390 кутии цигари марка Merylin и 427 кутии цигари марка Compliment - всички
без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия и – 82.5л алкохолни напитки, на обща стойност
814.25лв., както следва - 57л алкохолна напитка с алкохолен градус 37° на стойност
427.50лв. и 25.5л алкохолна напитка вид мастика с алкохолен градус между 42° и 49° на
2
стойност 386.75лв., бутилирани в бутилки без бандерол, когато такъв се изисква по закон -
чл. 2, т. 1, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1, чл. 64, ал. 1 и чл. 99, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите
и данъчните складове - престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК,
попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 15 от ЗПКОНПИ. С Протокол от 14.06.2018г. по
НОХД № 535/2018г. по описа на РС - К. е одобрено споразумение за налагане на ответника
П. Р. В. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение, е
отложено, на основание чл. 66 от НК, за срок от пет години, както и наказание „лишаване от
право“ по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК.Преди това, с Протокол № ТД11ХА/УВ-1170/05.04.2018г. е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
ответника П. Р. В..В хода на проверката са извършени електронни справки в: Национална
“
база данни „Население“; Информационна система „Сиела“; „ИКАР - Кадастър и Имотен
регистър на България; Централна база - КАТ; „Централен Депозитар“ АД; „Централен
регистър на особените залози“; Информационна система на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“;
“
„Патентно ведомство на Република България, както и са изпратени запитвания до: СБ - Я.;
ТД НАП - гр. П. - офис К.; НОИ - Териториално поделение гр. К.; всички централни офиси
на банки в страната; ОД на МВР - С.З., сектор „БДС“; Община К. - Дирекция „Местни
данъци и такси“; Община Я. - Дирекция „Местни данъци и такси“. При проверката е
установено, че е налице значително несъответствие, над 150 000лв., за целия проверяван
период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във
вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Петитумът е за отнемане от ответниците П.В. и Ю.В. в
полза на държавата на имущество на обща стойност 75 623.83лв., както следва: от двамата
ответници, на основание чл. 151, във вр. чл. 142. ал. 2. т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ -
сумата в размер на 2800лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване
““
на лек автомобил марка „К., модел „В. с рег. № **********, отчужден с договор за
покупко- продажба от 13.04.2016г., както и сумата в размер на 2000лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „О.“, модел „А.“ с рег. №
**********, отчужден с договор за покупко - продажба от 15.01.2018г.; а само от
ответницата Ю.В. - на основание чл. 142, ал.1 и чл.151 във вр. чл. 142 ал. 2 т. 4. във вр. с чл.
141 от ЗПКОНПИ, сумата в размер на 15 273.83лв., представляваща постъпили суми по
банкови сметки от трети лица, както и сумата в размер на 55 550лв., представляваща
внесени суми по банкови сметки.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на ИМ от ответниците П. Р. В. и
ЮЛ. ХР. В., чрез пълномощник адв. Е.П., АК - К., искът се оспорва като
неоснователен.Оспорва се да са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.5,
ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ.Въведени са доводи, че
на отнемане подлежи имущество, а не доход, което трябва да съществува реално (да е
налично) към момента на приключване на проверката, като част от патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица, или да е отчуждено по непротивопоставим на
държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество, в който случай на
3
отнемане подлежи следващата се при отчуждаването парична равностойност; че основна
предпоставка за отнемането е разлика между притежаваното от проверяването лице
имущество в началото и в края на проверявания период, каквато в случая не се сочела в
исковата молба, цитирана е съдебна практика (Решение № 147/16.09.2019 г. по гр.дело №
1998/2018 г. на ВКС, IV т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК). Ето защо, се оспорва да
са налице предпоставките за отнемане на сумите от постъпления по банковите сметки за
проверявания период, тъй като в исковата молба не се твърди сумите да са налични към
датата на подаване на ИМ по банкови сметки, а предмет на отнемане може да бъде само
имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата,
изрично предвидени в закона, респективно паричните средства, които са изразходвани и не
са налични (какъвто бил настоящия случай), доколкото не било установено да са
трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на
трети лица, предвидени в закона, не подлежат на отнемане, а могат да бъдат третирани като
преминали през имуществото на проверяваното лице, т.е. не в негово притежание в края на
изследвания период. Оспорва се включването в имуществото на извършените вноски по
банкови сметки сума в размер на 70 823.83 лв. (вноски по сметки от трети лица и вноски по
сметки), за които е поддържано, че следва да се отнесат към доходите на ответниците, като
доходи от други източници на финансиране- доходи от извършени услуги с личен труд,
заплатен от лице, получило възнаграждение по трудово правоотношение, съгласно
разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ. Оспорва се да са незаконни доходите на
ответниците, получени за проверявания период, конкретно - получаваните от ответника от
брат му Д.Д. суми за положен от него труд във връзка с денонощните грижи за майка им, а
впоследствие и за брата на ответника Д.Д., както и получаваните от ответницата суми от
ответника, за които, от своя страна, братът на ответника Д. Д. е ползвал спестени свои
собствени средства от продажба на недвижими имот, както и доходи от получавани трудови
възнаграждения, а впоследствие и от получавана пенсия. Оспорва се да е налице значително
несъответствие в имуществото на ответника по смисъла на § 1 т.З от ЗПЗКОНПИ.
Поддържано е следното:Ответниците сключили граждански брак на 19.10.1986г., за което
бил съставен Акт за граждански брак № ****/19.10.1996г. от Община К. и семейството
заживяло в дома на родителите на ответника в гр.К., ул. „М.“ №*. По време на брака им се
родило детето Р.П. В.. През пролетта на 2003г. семейството се установило да живее в гр.Б..
Тъй като през лятото на 2003г. майката на ответника - З. получила инсулт и имала нужда от
придружител, както при болничното, така и при домашното си лечение, се наложило
ответникът да се завърне в гр.К., за да може да се грижи за болната си майка, а съпругата му
и дъщеря му останали да живеят в гр.Б..През 2004г. братът на ответника Д. Д. се развел със
съпругата си и след развода им двамата бивши съпрузи продали придобитата по време на
брака им недвижима собственост (новопостроена къща) в гр.К. за сумата от 120 000лв. и си
разделили парите по равно.Братът на ответника се преместил да живее при него и майка им
в къщата в гр.К., на ул. „М.“ №*, а бившата му съпруга и двете им пълнолетни деца се
установили да живеят в гр.П.. Ответникът и брат му се споразумели да живеят заедно, като
ответникът трябвало да поеме изцяло физическите грижи за болната им майка, а брат му - да
4
му заплаща средствата, необходими за издръжката на малолетното дете на ответника и за
наем на съпругата на ответника и детето им в гр.Б..Договорили се братът на ответника да му
заплаща месечно по 400лв. за издръжката на детето на ответника и за месечен наем, тъй като
и двамата братя знаели, че, ако наемат болногледачка на тежко болната си майка, сумата,
която трябва да заплащат за тази услуга, няма да бъде по-малко от 700лв. месечно. Братът на
ответника имал финансова възможност да заплаща на ответника уговорената сума, тъй като
работел и имал спестени средства от продажбата на придобития по времето на брака си
недвижим имот, а и децата му били пълнолетни, издържали се сами и нямали нужда от
неговата финансова помощ. В изпълнение на тази уговорка ответникът поел изцяло грижите
за болната си майка, като тримата - той, майка му и брат му се издържали от заплатата на
брата на ответника, от неговите спестявания и от пенсията на майка им. Здравословното
състояние на майката на ответника постоянно се влошавало, като през 2009г. тя счупила
тазобедрена кост и се наложило да бъде оперирана, за периода от 2009г. до 2013г. била
неподвижна, на легло, с памперси и подложки, като, освен другите заболявания, страдала и
от тежка хипертония и инсулинова зависимост.През този период ответникът денонощно се
грижел замайка си, като уговорката между него и брат му за финансовата издръжка, описана
по-горе, останала в сила. През 2013г. майката на ответника починала, но здравословното
състояние на брат му се влошило.Макар че същият продължавал да работи, многократно му
се налагало да постъпва на болнично лечение, общото му здравословно състояние не било
добро, през 2016г. му била извършена операция на жлъчката, а през 2019г. на тазобедрената
кост, а страдал и от други заболявания - салмонелозен ентерит и др. До смъртта на брат си
на 23.09.2019г. ответникът се грижел за него, а брат му изпълнявал уговорката за финансова
помощ, описана по-горе. За периода 2008г.- 2018г. ответникът превеждал по банковата
сметка на съпругата си- ответницата пари за месечната издръжка на детето им Р., както и
пари за заплащане на месечния наем в размер на общо около 400лв. месечно, като понякога
превеждал допълнително и суми за разходи за образование и други конкретни нужди.
Пазарните стойности на двата отчуждени леки автомобила били продажните им цени,
1000лв. и 1200лв., респективно са оспорени приетите от К. пазарни стойности, като
несъобразени с аналоговите цени за конкретни (реални), сходни по вид и амортизация
автомобили, предмет на реални сделки, както и с търсенето и предлагането на стари
автомобил не по принцип, а в гр.К. и с техническото състояние на конкретните автомобили,
които били с дати на първоначална регистрация съответно 1993г. и 1998г. През
проверявания период 2008г. - 2018г. ответниците нямали придобито каквото и да е
имущество, като ответникът бил собственик по наследство на къща на два стажа в гр.К., на
ул. „М.“ №*, със РЗП 68 кв.м., в която живеел и понастоящем, а ответницата била
съсобственик на идеални части от нива, с площ от 108 кв.м., находяща се в местността „М.“,
съставляваща имот №****** по плана за земеразделяне на с.Ч., област Я., които придобила с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том **, рег. № ****, дело №
****/12.11.2012г., вписан в Служба по вписванията в гр.Я., с вх.рег.№ 9415/13.11.2012г., акт
№***, а отчуждили двата леки автомобила, придобити в режим на съпружеска общност.
5
В обжалваното решение от фактическа страна е прието следното:
Видно от материалите по делото, с Решение № 2239/25.09.2019г. на К. срещу ответника П.В.
е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, въз основа на постъпило в ТД на К. - П. уведомление от Районна прокуратура -
К. с вх. № УВКП - 274/19.03.2018г. за привличането му в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 100/2017г. по описа на РУ на МВР - К., прокурорска преписка №
1956/2017г. по описа на Районна прокуратура - К. за това, че на 16.12.2017г. в гр. К. в
немаловажен случай при условията на повторност, държал акцизни стоки на обща стойност
10 019.85лв., както следва: 1 445 кутии цигари, всички без бандерол, когато такъв се изисква
по закон - чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и 82.5 л
алкохолни напитки, бутилирани в бутилки без бандерол, когато такъв се изисква по закон -
чл. 2 т. 1, чл. 4 т. 1 и т. 7, чл. 19 ал. 1, чл. 64 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 т. 3 от Закона за акцизите и
данъчните складове - престъпление по чл. 234 ал. 2 т.1, вр. ал. 1, вр. с чл.28 ал. 1 от НК,
попадащо в обхвата на чл. 108 ал. 1 ЗПКОНПИ, а именно по т.15. С протокол от 14.06.2018г.
по НОХД № 535/2018г. по описа на РС - К. е одобрено споразумение, с което ответникът
П.В. е признат за виновен и осъден за това престъпление на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е
отложено за срок от пет години.Преди това, с Протокол, изх. № 1170/05.04.2018г., е била
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
ответника П.В., с период на проверката от 05.04.2008г. - 05.04.2018г., по която, в резултат на
получените данни е установено несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваното лице в размер на 172 064.49лв., което е „значително“ по смисъла на §1, т.З от
ДР на ЗПКОНПИ, тъй като е над 150 000лв. за целия проверяван период.
От приетото по делото заключение на СИЕ е прието за установено, че към началната дата на
проверявания период - 05.04.2008г. ответниците са притежавали, както следва: ответникът
П.В. е притежавал полумасивна къща на два етажа, със застроена площ 68 кв.м. и разгъната
застроена площ 136 кв.м., построена през 1956г., и дворно място с площ 300 кв.м., находящи
се в гр.К., съгласно нот. акт за дарение на недвижим имот №***/20.05.1983г.; ответницата
Ю.Х. - 1/2 ИЧ от апартамент №**, със застроена площ от 68 кв.м., находящ се в гр.Я., по
наследство, както и ИЧ нива с площ от 108 кв.м., находяща се в местността „М.“, имот
№******, по плана на с.Ч., обл. Я., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот
№**, том **, рег. № ****, дело № ****/12.112012г., а двамата ответници, в режим на
“
съсобственост - ремарке за лек автомобил „Б. с рег.№ ********** и лек автомобил „Марка
Т.“, модел „Х.“, придобит на 27.05.1994г., с прекратена регистрация на 05.12.2014г.
От същото заключение е прието за установено, че към края на проверявания период,
05.04.2018г., ответниците са притежавали както следва: ответникът П. Р. В. - къщата с двор
в гр.К., ж.к.В., ул. „М.“ №*.; ответницата Ю.В. - 1/2 ИЧ от апаратамента в гр.Я., а двамата
“
ответници - ремаркето за лек автомобил „Б..
6
От заключението на СИЕ е прието за установено, че в рамките на проверявания период
ответниците са придобили, съответно на 14.09.2015г. и на 20.07.2016г., в режим на
съсобственост, и са продали, съответно на 13.04.2016г. и на 25.01.2018г., лек автомобил
“““
марка „К.“, модел „В., и лек автомобил марка „О., модел „А., с установени в
заключението пазарни стойности към датата на п ридобиване, към датата на отчуждаване и
към датата на подаване на ИМ, а по откритите по време на проверявания период банкови
сметки с титуляри ответниците са постъпили суми от ответниците и от трети лица в общ
размер на 70 823.83лв., които банкови сметки са закрити в края на проверявания период, с
изключение на две – едната с титуляр отв.П.В. в „П.и.б.“ АД, (открита на 30.06.2017г.) с
наличност към 05.04.2018г. - 1лв. и другата – с титуляр ответницата Ю. В. в „П.и.б.“ АД,
(открита на 21.06.2017г.) с наличност към 05.04.2018г. – 197.88лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. Д. - племенник на ответниците,
кредитирани, като неопровергани от другите доказателства по делото, е прието за
установено, че майката на ответника е била към 2002 - 2003г. тежко болна, на легло и се
нуждаела изцяло ог грижите на своите близки. Ответникът и брат му Д. Д. се споразумели
ответникът да поеме изцяло грижите за майка им, а брат му - да осигурява необходимата им
финансова издръжка. Така, ответникът поел денонощните грижи за майка им, а брат му
работел на две М., включително продължил да работи и след пенсионирането си и
осигурявал по 400-500лв. месечно, необходими за издръжката на майка му и брат му, катоте
разполагали и с пенсията на майката на ответника, като от тази суми ответникът плащал по
100лв. месечна издръжка на дъщеря си Р..
От правна страна е прието следното: За отнемане на имущество в полза на Държавата по
реда на ЗПКОНПИ е необходимо да е придобито през проверявания период от лице,
привлечено като обвиняем за някое от престъпленията по чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ и да е
установено значително по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ несъответствие между
придобитото имущество и нетния доход, надвишаващо 150 000лв. за целия проверяван
период, като е налице законова оборима презумпция, че имуществото е незаконно, ако не е
установен законен източник на доходите за придобиването му. Следва да бъдат изключени
както при определяне на имуществото на въззиваемия – ответник, така и при определяне на
размера на несъответствието паричните средства, представляващи вноски по банкови
сметки в общ размер 70 823.83лв., тъй като не са налични в края на проверявания период.
Изложени са мотиви, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане от проверяваното
лице може да е само влязлото в неговия патримониум за проверявания период имущество ( в
т.ч. и парични средства ), което същевременно е и налично в края на този период, а
въпросите за подлежащото на отнемане имущество и за формиране на значително
несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ са неразривно свързани и не могат да бъдат
отделени. Ето защо, е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата сумата в общ
размер 70 823.83лв., постъпила по банковите сметки с титуляри ответниците, които са
закрити към края на проверявания период, тъй като не подлежи на отнемане неналично
7
имущество.Неоснователно е и искането за размера над 70 823.83лв. и 75 623.83лв.,
представляваща сбор от пазарните стойности към момента на отчуждаването, съответно
1232лв. и 1149лв., както е установено от заключението на СТЕ, на придобитите и отчуждени
през проверявания период два леки автомобилакакто, тъй като не e налице значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, надвишаващо сумата от 150 000лв., тъй като от установеното от СИЕ
несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на
172 064.49лв. следва да бъде извадена сумата от 70 823.83лв., представляваща
постъпленията по банковите сметки на ответниците, и така несъответствието е сведено до
99 240лв., което не е значително по см. на закона.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, се констатира, че липсват пороци,
обуславящи нищожността на обжалваното решение.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, че изцяло обжалваното решение е
допустимо.Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки за развитие на производството пред съда.Липсва нарушение на
диспозитивното начало, като е правилно определен предметът на делото, изведен от
въведените твърдения и заявения петитум – потестативното право на Държавата за отнемане
от ответниците на посочените в мотивираното искане имуществени права, и е правилна
дадената материално-правна квалификация, чл.142, ал.1 и чл.151 във вр. чл.141 от
приложимия, с оглед датата на образуване на производството за проверка срещу ответника,
Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.)Участието на К. в съдебното производство е в
качеството й на процесуален субституент на Държавата. В производството не участва
прокурор от АП - П., тъй като в ЗПКОНПИ не е предвидено задължително участие на
прокурор.
С оглед ограниченията на въззивната дейност, съгласно чл.269 ГПК, и даденото нормативно
ТРОСГТК на ВКС № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г., извън посочените изключения в т.1
от ТРОСГТК на ВКС № 1/2013г., въззивна проверка за правилност се извършва на
първоинстанционното решение само в обжалваните части, само на оспорените в жалбата
фактически констатации и само на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения
на първоинстанционния съд.
В разглеждания случай, въззивната проверка за правилност, на осн. чл.269 ГПК, се извършва
на първоинстанционното решение в неговата цялост, тъй като същото е изцяло обжалвано,
само на следните въведени във въззивната жалба на К. оплаквания за
неправилност:Необосновано е отнесена липсата на налично имущество в края на
проверявания период към понятието „значително несъответствие“, тъй като то представлява
разлика между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход.Неправилно са
изключени внесените отпроверяваното лице, от съпругата му и от трети лица суми по
8
банковите сметки от имуществото за целия проверяван период, тъй като е без значение дали
сумите са налични в края на периода.Неправилно от установеното от вещото лице
несъответствие в размер на 172 064.49лв. е прието, че следва да се извади сумата
70 823.83лв. , представляваща постъпленията по банковите сметки и така несъответствието
е сведено до 99 240лв., т.е.под законоустановения минимум.Възможността за отнемане на
паричната стойност на липсващо или отчуждено имущество, каквато е настоящата
претенция, е предвидена в разпоредбата на чл.151 от ЗПКОНПИ, поради което подлежат на
отнемане равностойността на внесените суми по банкови сметки и изтеглени лихви,
направени погасителни вноски и внесените суми от трети лица, които са били част от
патримониума на проверяваното и свързаните с него лица в рамките на проверявания
период, за които не е установен законен източник.
При извършване на дължимата дейност за разрешаване на поставения материално - правен
спор се приема следното:
От фактическа страна по делото е установено, не се оспорва и следва да се възприеме
следната фактическа обстановка: Със споразумение по НОХД № 535/2018г. по описа на РС -
К. ответникът П.В. е признат за виновен и осъден за това, че на 16.12.2017г. в гр. К. в
немаловажен случай при условията на повторност, държал акцизни стоки на обща стойност
10 019.85лв., както следва: 1 445 кутии цигари, всички без бандерол, когато такъв се изисква
по закон - чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и 82.5 л
алкохолни напитки, бутилирани в бутилки без бандерол, когато такъв се изисква по закон -
чл. 2 т. 1, чл. 4 т. 1 и т. 7, чл. 19 ал. 1, чл. 64 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 т. 3 от Закона за акцизите и
данъчните складове - престъпление по чл. 234 ал. 2 т.1, вр. ал. 1, вр. с чл.28 ал. 1 от НК,
попадащо в обхвата на чл. 108 ал. 1 ЗПКОНПИ, а именно по т.15.Срещу ответника П.В., въз
основа на получено уведомление от РП - К. на 05.04.2018г., е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществотото му, с период на проверката от
05.04.2008г. - 05.04.2018г., а с Решение № 2239/25.09.2019г. на К. срещу него е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. През
проверявания период от 05.04.2008г.- 05.04.2018г. П.В. и съпругата му Ю.В. са придобили
през 2015г. лек автомобил „К.“, а през 2016г. лек автомобил „О.“, с които са се разпоредили
преди началото на проверявания период, съответно през 2016г. и на 25.01.2018г., а по
откритите през проверявания период техни банкови сметки са постъпили суми общо в
размер на 70 823.83лв., по които към края на исковия период са останали налични
единствено вземанията по две банкови сметки, едната от които с титуляр ответника П.В., с
наличност 1лв., а другата – с титуляр ответницата Ю.В., с наличност 197.88лв.
Спорът се свежда до това дали неналичните към края на проверявания период парични суми,
представляващи пазарната стойност на придобитите и отчуждени от ответниците през
проверявания период два леки автомобила, и постъпленията по открити през проверявания
период банкови сметки наответниците, се включват в имуществото по см. на § 1, т.4 ДР от
ЗПКОНПИ, както и дали следва да участват при определяне на размера на несъответствието
9
по см. на § 1, т.3 ДР от ЗПКОНПИ.
Условията и редът за за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
са регламентирани в приложимия ЗПКОНПИ ( чл.1, т.2 от ЗПКОНПИ).Приложимата
материално-правна уредба предвижда следното: Съгласно чл.5 ЗПКОНПИ, за имущество по
чл. 1, т. 2 (незаконно придобито имущество) се смята имуществото, за придобиването на
което не е установен законен източник.Съгласно чл.107, ал.1 ЗПКОНПИ, Комисията
образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се
направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а,
съгласно чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ, обосновано предположение е налице, когато след проверка
се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.Съгласно
чл.141 ЗПКОНПИ, по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно
придобито имущество.Съгласно чл.142,ал.1 и чл.151 ЗПКОНПИ подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на незаконно придобитото имущество в
следните две хипотези: когато не е възможно отнемането на обособено имущество (чл.142,
ал.1), както и, когато имуществото липсва или е отчуждено (чл.151 ЗПКОНПИ).Съгласно
чл.143-146 ЗПКОНПИ, в в изрично регламентираните хипотези се обявяват за
недействителни по отношение на държавата изрично регламентираните разпоредителни
сделки и се обявява за подлежащо на отнемане в полза на държавата имуществото, което е
прехвърлено от проверяваното лице или е внесено в изрично регламентираните хипотези в
капитала на ЮЛ.В разпоредбата на чл. 147 ЗПКОНПИ е установена законова оборима
презумпция, че са собствени на проверяваното лице движимите вещи и паричните средства,
които са намерени у него или в негови собствени или обитавани от него помещения,
превозни средства, каси или сейфове.Съгласно чл.149 ЗПКОНПИ, се обявява за подлежащо
на отнемане в полза на държавата преобразуваното имущество– изцяло или частично –с
произход незаконно придобитотото имущество. В ДР на ЗПКОНПИ са дадени легални
дефиниции за нуждите на ЗПКОНПИ на понятието„значително несъответствие“, което е,
съгласно § 1, т.3 ДР от ЗПКОНПИ, онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период, както и
на„имущество“, което е, съгласно § 1, т.4 ДР от ЗПКОНПИ, всякакъв вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и
юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него.
С Разпореждане на и.ф. председател на ВКС от 15.10.2021г. е образувано тълк.д. № 4/2021г.
по писа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение по въпроси, относими за
поставения сега за разрешаване спор, касателно получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник и получените от него суми от придобито и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването, които са неналични в патримониума на проверяваното лице в
края на проверявания период, а именно :1/ представляват ли тези парични средства
„имущество“ по см. на § 1, т.4 ДР и участват ли при определяне на размера на
несъответствието 2/ следва ли ответникът да бъде осъден да заплати паричната им
10
равностойност, при условие, че те не са налични в патримониума му в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Приема се, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане от проверяваното лице
имущество по см. на ЗПКОНПИ може да е само влязлото в неговия патримониум за
проверявания период имущество ( в т.ч. и парични средства ), което същевременно е и
налично в края на този период. Съответно, преминалото през патримониума на
проверяваното лице, но неналично в края на проверявания период имущество ( в т.ч. и
парични средства ) не съставлява незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане.
По същите съображения неналичното имущество към края на проверявания период следва
да бъде изключено и при формиране на значителното несъответствие, тъй като въпросите за
подлежащото на отнемане имущество и за формиране на значително несъответствие по
смисъла на ЗПКОНПИ са неразривно свързани и не могат да бъдат отделени,.
Поради изложеното, тъй като към края на проверявания период и двата придобити от
ответниците през проверявания период леки автомобила са отчуждени, както и са изтеглени
постъпилите през проверявания период суми по банковите им сметки за размера над
198.88лв. до 70 823.83лв. и тъй като не е твърдяно и доказано получените от ответниците
суми в брой да са налични и в държане на ответниците или да са преобразувани-изцяло ибли
частично- в друго имущество, същите не подлежат на отнемане в полза на Държавата, не
представляват „имущество“ по см. на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и следва да бъдат
изключени и при формиране на значителното несъответствие по см. на ЗПКОНПИ.
Доколкото е установено увеличение в имуществото на всеки от двамата ответници за
наличните към края на проверявания период вземания по банковите им сметки - 1 лв. и
197.88лв., представляващи постъпления от вноски през проверявания период, искът за
отнемането им също е неоснователен, предвид техните размери, които не могат да формират
значително несъответствие по см. на ЗПКОНПИ.
Поради изложеното, като неоснователен, искът за отнемане в полза на държавата от
ответниците на процесните суми, респ. на тяхната равностойност, следва да се отхвърли.
При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, като законосъобразно,
решението се потвърждава.
С оглед на този инстанционен резултат въззивникът се осъжда да заплати, на всеки от
въззиваемите, по 2 400лв., с включен ДДС, разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21063/14.04.2021г., постановено по гр.д.№ 306/2019г. по
описа на ОС - К..
ОСЪЖДА К.п.к.он.п.и., БУЛСТАТ **********, да заплати, на всеки един от П. Р. В., ЕГН
**********, и на ЮЛ. ХР. В., ЕГН **********, по 2400лв.с вкл. ДДС(две хиляди и
четиристотин лева, с включен данък добавена стойност) разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ГПК, пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12