ПРОТОКОЛ
№ 98
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Кр. Ил. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600222 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор К.С..
Подсъдимият В.Е.А, редовно призован се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. К.К. от АК-Б..
Жалбоподателят частен обвинител Д. Г. ИВ. , редовно уведомен, не
се явява. Явява се неговият повереник адв. К.С.. Не се явява
пълномощникът адв. К.Т. от АК-С., редовно призована.
Жалбоподателят частен обвинител КР. Й. Й. , редовно уведомен, не
се явява.
Явяват жалбоподателите частни обвинители И.А. А. и СВ. Й. Д. ,
редовно призовани.
Явява се упълномощеният повереник на частните обвинители КР.
Й. Й., И.А. А. и СВ. Й. Д. - адв. А.Б. от САК, редовно призован.
Частният обвинител СТ. ЯН. Н. , редовно призована, не се явява. Не
се явява повереникът й адв. Д.Н., редовно призована.
Частният обвинител Д. ЯН. Д., редовно призована, не се явява. Не се
явява повереникът й - адв. П.С., редовно призован.
1
Явяват се вещите лица - проф.дтн.инж.М. Н. С., инж. В. Ив. Т.,
инж. Л. Ив. М., инж.Ем. К. Ив. и инж.П. Х. СТ., редовно призовани.
Не се явява свидетелят Я.С., нередовно призован.
Съдът докладва постъпило писмо от ОД МВР-Бургас, с което
уведомяват съда, че след последното регистрирано задгранично пътуване на
лицето Я.С. за периода 1.01.2012 – 09.05.2022 г., няма данни същият да се е
завърнал в страната.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И.А.: Да се даде ход
на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.Д. : Да се даде ход
на делото
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на явилите се вещи лица, както следва:
ПРОФ.ДТН.ИНЖ.М. Н. С. - ***
ИНЖ. В. Ив. Т. - ***, без родство със страните;
ИНЖ. Л. Ив. М. - ***, без родство със страните;
ИНЖ.Ем. К. Ив. - *** без родство със страните;
ИНЖ.П. Х. СТ. - ***, без родство със страните
Вещите лица предупредени за отговорността, която носят по смисъла
на чл. 291 НК. Обещават да дадат безпристрастно заключение по съвест и
разбиране.
Съдът покани подсъдимият да даде обяснения.
2
ПОДСЪДИМИЯ А.: Желая да дам обяснения. Беше събота и пътувах
посока от гр.Б към гр.А. Още в началото на кръговото на изхода от Б. имаше
камион със сено, който мина доста преди мен. Беше голяма тапа в насрещната
лента, затова и по-бавно минаха колите, които бяха на кръговото движение.
Камионът мина, след това аз изпреварих камиона. Имаше и други коли зад
мен и пред мен. След това не съм очаквал да видя в насрещната лента кола,
защото аз се движих с нормална скорост, в еднопосочен път разделен с
мантинела. Въобще не съм очаквал, че може наистина да дойде кола в
насрещното.
След изпреварване на камиона това, което си спомням е, че се прибрах,
защото нямаше коли, които да ми правят впечатление. Прибрах се в дясната
лента, дали съм бил плътно в дясно или съм бил малко на осевата линия,
нямам спомен. Нямам спомен да съм останал в лявата лента, защото като
подминах въпросния лек автомобил „Опел Корса“, всичко стана буквално за
секунди, защото не можех да възприема, че някой може да се движи срещу
мен. Беше 14.00 часа след обяд, беше страшна жега, пътят беше целият в
мараня, въздухът трепереше. Аз почти всеки ден пътувам по този път и
винаги съм спокоен от гледна точка на това, че на пътя не можеш да очакваш
абсолютно нищо да ти се случи.
Когато изпреварих камиона аз видях автомобила „Опел Корса“ в
дясната лента някъде по пътя около бензиностанция „Ром петрол“ и започнах
лека-полека да го настигам. После видях, че този автомобил е „Опел Корса“.
Първоначално видях само, че в дясната лента се движи автомобил, не съм
видял марката. Автомобилът, който възприех да се движи в дясната лента
прецених, че се движи горе-долу с моята скорост, може би малко по-бавно.
След изпреварването на камиона се прибрах в дясната лента и след това
предприех изпреварване на този автомобил, като преминах отново в лявата
лента. Долу-горе като се изравних с изпреварвания от мен автомобил, тогава
видях лек автомобил в лентата, в която се движех аз.
Водач на МПС съм от 18 години. Видях автомобил в моята лента,
когато бях започнах изпреварване и почти се бях изравнил успоредно с
автомобила „Опел“, който се движеше в дясната лента и изпреварвах. След
като видях въпросната кола в моята лента, аз се опитах да дам газ с намерение
3
да приключа изпреварването и да се прибера пред автомобила, който
изпреварвах. Видях обаче, че автомобилът идваше срещу мен изключително
много бързо и затова предпочетох да се мушна зад автомобила, който
изпреварвах, но той тръгна да намаля и аз нямаше как да се върна в дясната
лента зад него. Не съм натискал спирачка, защото просто нямаше време.
Със сигурност автомобилът, който се движеше срещу мен не беше с
включени светлини. Моделът на автомобила не можах да различа. Колата
беше тъмна.
Докато пътувах в автомобила, не съм правил опит да приемам каквито
и да е лекарства. Употребявам лекарство „Н.“ от 5 мг и го приемам всяка
сутрин. Това е хапче за кръвно, което си го нося винаги с мен. Хапчетата са
във вид на таблетки и стоят винаги в автомобила, защото аз често ходя и в
командировки. По принцип държа хапчетата в жабката на автомобила и във
въпросния ден също бяха там, защото след катастрофата помолих един
господин да ми донесе хапчето от моята кола, за да го изпия. Този господин
обаче не ми го донесе, не ми обърна внимание и си тръгна. След катастрофата
аз не можех да ходя. Хапчетата ги приемам винаги сутрин и този ден си бях
изпил сутринта хапчето, но когато ми стане лошо пак пия хапче, както беше и
в случая. Беше ми станало много лошо. След катастрофата, като си видях
крака, се притесних много и усетих, че ми става лошо. По тази причина
помолих непознатия да ми даде хапчето за кръвно, но той някъде изчезна.
Когато дойде линейката помолих медицинската сестра за хапчетата. Тя
ги взе хапчетата от автомобила ми и ми даде да приема едно от тях. След това
бях откаран в болницата.
ВЪПРОС НА СЪДА: Когато предприехте изпреварването на предно
движещия се пред Вас лек автомобил и тръгнахте да се изнасяте към
лявата лента, в този момент каква беше видимостта Ви, наблюдавахте ли
пътя пред Вас ?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Погледнал съм, но то е под ъгъл.
Като тръгнеш да изпреварваш винаги е под ъгъл, не може да видиш надалече
какво става. Видях единствено пътя, който беше горещ и правеше мараня.
Пътят за кв. „В.“ е вълнообразен, не съм специалист и не мога да кажа дали е
имало наклон. Когато предприех изпреварване не е имало нищо, което да
отклони вниманието ми. Предприех обичайна маневра и гледах напред, но
4
нямах очакване в лявата лента да се движи срещу мен автомобил. Не съм си
го представял даже.
ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: След предприемане на маневрата
изпреварване на „Опел Корса“, независимо че е еднопосочно движението, би
следвало два се убедите, че при изпреварване насреща във вашето движение
да няма коли. Вие убедихте ли се, че няма никой в лявата лента?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: В тази посока, в която се движех
аз, движението не беше натоварено. Движението беше натоварено в
обратната посока. Не съм видял автомобил в лявата лента при предприемане
на изпреварването. На известно разстояние пред мен лявата лента беше
свободна и аз предприех изпреварването.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: От колко години преди инцидента пиете тези
хапчета?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: От 10 години пия хапчетата за
кръвно.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Те поддържащи ли са, т.е. стабилизиращи
кръвното налягане или свалящи, когато вдигнете кръвно, тогава да ги
пиете, за да го свалите?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Когато пия хапчетата кръвното
ми е 120/80. Въпросната сутрин пих хапчетата. Никога не съм бил с ниско
кръвно.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: На какво разстояние зад „Опел Корса“
предприехте маневрата „изпреварване“?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Не мога да преценя на каква
дистанция съм бил зад „Опел Корса“, преди да предприема маневра
„изпреварване“.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Подадохте ли мигач когато предприехте
изпреварването?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Разбира се, че подадох мигач,
когато предприех изпреварването. Разбира се, че погледнах в огледалото за
обратно виждане преди изпреварването и видях, че зад мен нямаше
автомобили.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: На коя предавка се движихте тогава и на коя
5
предавка предприехте изпреварването?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Движих се на шеста предавка и
на същата предавка предприех изпреварването.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: С каква скорост предприехте
изпреварването?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Предприех изпреварването с
нормална скорост до 90 км/ч.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Ускорихте ли движението на автомобила по
време на изпреварването?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Опитах да ускоря движението на
автомобила, за да изпреваря, но върнах газта. Видях насрещен автомобил в
моята лента и затова върнах газта.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Познавате ли лицето, което искахте да Ви
даде хапчетата?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Не познавам лицето, което след
катастрофата помолих да ми даде хапчетата за кръвно.
ВЪПРОС НА АДВ. С.: Колата Ви автоматик ли е?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Колата ми не е автоматик.
ВЪПРОС НА ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И.А.: Тъй като от
предаването на 24.06 ясно се вижда, че този господин, който му помага го е
попитал „момче какво правиш“, а той казва, че си взима хапчета за кръвно.
Защо пред медиите казва едно, а сега друго? Бил ли е с колан господинът?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Да, на 100 % бях с колан, защото
еърбега няма да се отвори, а имам и синини по гърдите от удара.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: Взе ли решение да се прибереш в дясна лента
зад „Опел Корса“ тогава, когато видя, че срещу теб се движи автомобил?
Това нещо мина ли ти на теб през главата?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Нямаше как. За части от
секундата ми мина през главата да се върна зад автомобила, който
изпреварвах, но нямаше как.
Съдът предоставя възможност на вещите лица да поставят
6
въпроси към подсъдимия.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. С.: Въпросът, чийто отговор нас ни
интересуваше във връзка с експертното ни заключение вече беше зададен, а
той е, на какво разстояние зад автомобил „Опел Корса“ е започнал
отклоняването на своя автомобил към лявата лента, за да извърши
изпреварването? Други въпроси към подсъдимия нямаме.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Да, отговорих, че не мога да определя
разстоянието, от което съм предприел изпреварването.
АДВ. Б.: Имам искане да се прочетат обясненията на подсъдимия,
дадени пред първоинстанционния съд, както и същите, дадени пред
разследващия орган в присъствието на защитник, въпреки че те бяха
прочетени пред първоинстанционния съд, именно във връзка с въпросите,
които аз зададох. Там се говори доста конкретно за време, разстояние и т.н.,
включително и при въпроса зададен от неговия защитник пред Вас, за което
казва „части от секундата“. В двата разпита се съдържат данни различни от
тези с конкретни параметри и т.к. са налице съществени противоречия, моля
да бъдат четени обясненията дадени на подсъдимия в цялост, като посочвам и
двете основания, т.к. заяви, че не си и спомня някои обстоятелства.
Уточнявам – освен обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния
съд, да се прочетат и обясненията му, отразени в протокол от ДП за разпит на
обвиняем от 26.02.2019 г., които е чел първоинстанционният съд.
ПРОКУРОРЪТ: Принципно не възразявам, но в крайна сметка това са
три разпита и вече е въпрос на преценка по същество, кои обяснения следва
да бъдат кредитирани и кои не.
АДВ. С.: Давам съгласие да бъдат прочетени обясненията на
подсъдимия.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.А.: Съгласен съм да бъдат прочетени
посочените от адв.Б. обяснения на подсъдимия.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени
посочените от адв.Б. обяснения на подсъдимия.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, по повод обясненията на
обвиняем, дадени на 26.02.2019 г., аз намирам, че съпоставяйки тази
информация с разпита днес, тук не може да се говори за противоречия, а по-
7
скоро за допълване, защото очевидно към онзи момент подсъдимият е
споделил малко повече информация, малко повече детайли в сравнение с
направеното днес, което е няколко години след това.
Не възразявам срещу прочитането на тези обяснения, но подчертавам
противоречия няма, а има по-скоро хипотеза, в която подсъдимият не си
спомня добре дадени обстоятелства.
След като изслуша становищата на страните и съобрази материалите
по делото съдът намери за неоснователно искането на адв.Б. за прочитане
дадените от обв. А. в присъствието на защитник обяснения от 26.02.2019 г.,
тъй като на първо място същите са били приобщени от първата инстанция по
надлежния ред и представляват част от доказателствената маса и на следващо
място поради това, че не констатира съществени противоречия между тях и
дадените в днешно съдебно заседание от А. обяснения. Относно обясненията,
дадени от А. в качеството на подсъдим в съдебната фаза, то същите
въззивната инстанция може да ползва и цени, без де е необходимо нарочното
им приобщаване чрез тяхното прочитане.
Поради горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на адв. Б. за прочитане
обясненията на обв. А., дадени в хода на ДП на 26.02.2019 г. и тези, дадени от
последния в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд в
съдебно заседание от 27.04.2021 г.
Съдът служебно констатира противоречие в обясненията на подс.А.,
дадени в настоящото съдебно заседание и тези, депозирани от него на ДП на
29.01.2020 г. и на 15.05.2020 г., в присъствието на защитник, по отношение на
заявените от него факти за механизма, по който е предприел изпреварване на
движещия се пред него л.а. „Опел Корса“. Поради това и с оглед преценка за
наличие на условията по чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА обясненията, дадени от обв. А. в хода на ДП на 29.01.2020
г. в присъствието на защитник – т.3, л. 139-140 от ДП и тези от 15.05.2020 г. -
т. 3, л. 155-156 от ДП.
8
ПОДСЪДИМИЯТ А.: След като ми бяха прочетени обясненията, мога
да кажа, че винаги съм поддържал това, което съм казал на ДП. Викаха ме на
разпит 3-4 месеца и в главата ми беше голяма каша. Катастрофата наистина
стана в лявата лента.
След като изпреварих камиона със сено, което беше доста по-рано, аз
го изпреварих като бях в лявата лента. Дали съм се прибрал след 50 м или 100
м. в дясната лента, не мога да кажа. Това, което днес казвам е вярно, защото,
когато изпреварих въпросния камион със сеното и след това като се прибрах
и след това, когато тръгнах да изпреварвам „Опел Корса“ и тогава стана
катастрофата.
Не съм карал 500 м. или 1000 м. в лявата лента. Изпреварил съм
камиона и след това се прибрах в дясната лента. На ДП не съм го обмислил,
беше твърде много информация и сигурно по тази причина съм заявил, че не
съм се прибрал в дясната лента. Когато съм давал обяснения на ДП въобще не
съм го асимилирал.
Страните по отделно заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
Съдът пристъпва към разпит на вещите лица, изготвили назначената
петорна автотехническа експертиза.
На основание чл. 282 НПК съдът почита заключението на петорната
автотехническа експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. ДТН. ИНЖ. М.С.: От името на всички
вещи лица, участвали в изготвянето на петорната автотехническа експертиза
заявявам, че поддържаме представеното писмено заключение. Искам да
отбележа, че на няколко места в писменото заключение сме допуснали
технически грешки, объркани са имената на автомобилите, което е в резултат
на техниката „копи-пейст“. Бихме искали да коригираме, а именно: На стр.30
от заключението в горната половина в заглавието на т.3.14 вместо „Опел
Корса“ да се чете „Рено Сценик“. На стр.41 от заключението в отговор на
задача № 23 – вместо „Фиат Пунто“ да се чете „Опел Корса“, което е на две
9
места в абзаца. На задача № 24 последното изречение също вместо „Фиат
Пунто“ да се чете „Опел Корса“. На стр. 24 в средата, в абзац относно „опасна
зона на „Фиат Пунто“, последното изречение, вместо „Рено“ да се чете „Фиат
Пунто“. Касае се за технически пропуски в резултат на копиране на данни,
което не променя изводите по експертизата.
ВЪПРОС НА СЪДА: При изготвяне на експертизата запознахте ли
се с всички материали по делото – материалите от ДП и материалите от
съдебното дело?
ОТГОВОР НА ПРОФ.С.: Запознали сме се с всички материали по
делото. При изготвяне на експертизата сме съобразили обясненията на
подс.А. като обвиняем от ДП, а също и обясненията му като подсъдим пред
Окръжния съд. В приложението към експертизата сме цитирали и разпита на
подсъдимия на ДП като свидетел от 27.06.2017 г., но фактически не сме го
ползвали, а само обясненията му като обвиняем и като подсъдим.
Вероятно е пропуск от наша страна, че не сме цитирали в
приложението обясненията на подсъдимия от 26.02.2019 г. на ДП и
обясненията му, дадени пред първоинстанционния съд, но тъй като става
голям обем информация и не сме цитирали всичко, а и при предварителните
пресмятания, които бяха направени, стана ясно, че за заключението по
основните въпроси е без значение дали той след изпреварването на камиона
се е прибрал в дясната лента и е предприел отново изпреварване на л.а. „Опел
Корса“ или през цялото време се е движил в лявата лента. Отново заявявам,
че сме запознати с всички разпити на подсъдимия и сме ги отчели.
Трябва да се каже, че задминаването на камиона със сеното е доста
време преди ПТП. Ако „Рено Сценик“ се е движил до застигането на „Фиат
Пунто“ в лявата лента, то когато „Рено“ вече е доближил и почти се е
изравнил с „Опел Корса“, би следвало да може да види насрещния автомобил
„Фиат Пунто“, на основата на описаните обстоятелства, че водачът на „Опел
Корса“ го е видял на около мисля беше казал 200 м. пред себе си, а друг
автомобил, който се е движил пред „Опел Корса“, той го беше също видял
„Фиат Пунто“ на разстояние около 150 м. На тази основа сме приели, че
водачът на „Рено Сценик“ е имал възможност да види „Фиат Пунто“ на
разстояние не по-малко от 150 м., когато е бил вече почти на равнището на
„Опел Корса“, независимо дали на „Фиат Пунто“ са били включени късите
10
светлини, или не. От пресмятанията се оказа, че ако „Рено Сценик“ се е
движил известно време в дясната лента зад „Опел Корса“, предприемайки
изпреварване, той е имал същата възможност да види лекия автомобил „Фиат
Пунто“. За това преди малко поставихме въпроса към подсъдимия „на какво
разстояние зад „Опел Корса“ е тръгнал към лявата лента за изпреварване?“.
Минималното разстояние в такава обстановка е 5 метра. Такова разстояние е
при интензивно движение, но в случая движението не е било интензивно. Пет
метра е минималното разстояние, като имаме предвид и дължината на „Опел
Корса“ - около 4.20 м., то за изравняването с „Опел Корса“, както сега каза
водачът на „Рено“, са му били нужни около 1.95 сек., около 2 сек. Тези две
секунди са от момента, когато той се измества наляво и вече полезрението му
позволява да види цялата лява лента напред, т.е. той е имал на разположение
две секунди да вижда напред, преди да се изравни с „Опел Корса“. Отделно
следва да се добави време от момента, в който той се е изравнил с „Опел
Корса“, до момента на удара. Тези пресмятания на разстояние и време в
секунди са показани на скица и се вижда какво е било разстоянието, което
потвърждава заключението, че той не е имал пречка да види автомобила. Ако
не го е видял, е имал някаква друга причина, която ние не можем да
установим каква е. С пресмятанията се показва, че ако той своевременно е
видял „Фиат Пунто“, като под своевременно разбираме, когато е бил на
равнището на задната част на „Опел Корса“, защото той е казал, че тогава е
видял „Фиат Пунто“, той е имал техническа възможност да се прибере зад
„Опел Корса“, независимо че неговият водач е предприел екстрено спиране,
защото това е станало малко по-късно. Водачът на „Рено“ – подс.А. не е имал
възможност да се прибере в дясната лента пред „Опел Корса“, без да има
опасност от контакт с „Фиат Пунто“. Казваме без да има опасност, като не
твърдим, че непременно би имало контакт, защото в тези пресмятания се
приемат някои величини, които имат приблизителна стойност, т.к. се дават в
интервали и ние взимаме средната стойност, която гарантира най-малка
стойност на възможната максимална грешка.
Искам да отбележим, че по мястото на удара между „Рено“ и „Фиат
Пунто“, за което съдим по издълбаването на асфалта от детайл на „Рено“,
който се вижда на снимките, че е най-ниско разположен и в момента на удара
е бил още по-ниско разположен, защото е бил притиснат надолу. Това е
типичен признак за мястото на удара. Освен това, след това издиряне върви
11
една тъмна следа, която по снимките може да се приеме, че вероятно е от
някаква експлоатационна течност – масло или друга течност. От формата на
деформациите по предните части на „Рено“ и „Фиат Пунто“ с достатъчна за
такава експертиза точност, се определя какво е било взаимното разположение
на двата автомобила в момента на удара и се получава, че предното дясно
колело на „Фиат Пунто“ е било в банкета, което ние приемаме като признак,
че водачът на „Фиат Пунто“ се е опитал да се отклони надясно, за да избегне
удара, докато положението на „Рено“ показва, че неговата ос е била
приблизително в този момент успоредна на оста на пътното платно. Това за
нас се подкрепя от обясненията на водача А., в които липсват данни да е
предприемал някаква маневра за отклоняване в една или друга посока. След
това, по следи върху пътното платно сме определили мястото на удара -
втория между „Рено“ и „Опел Корса“, като под „следи“ се разбира първо
спирачните следи на „Опел Корса“, тяхното рязко отклоняване показва
мястото, на което се е намирал „Опел Корса“ при удара, а зад преместения
автомобил „Рено“, след мястото, където е спрял след удара, според
показанията, се вижда права следа от задното му ляво колело. Той е минал
през петно от масло, което е оставено от неговия двигател на мястото, където
е бил спрял след удара и впоследствие преместен. Така установяваме
положението на „Реното“, по-точно на предната част на „Реното“ в момента
на удара с „Фиат Пунто“, като по една остра вдлъбнатина в предната част на
„Фиат Пунто“ и една съответстваща по размер и наклон остра част от
предната част на „Рено“, установяваме контактната точка между двата
автомобила и положението на „Рено“ в момента на удара като ъгъл между
надлъжната ос на „Рено“ и оста на пътя. За „Опел Корса“ положението се
определя от спирачните му следи, които са оставени от предните и задните му
гуми, което се вижда от типичният вид на спирачните следи. Те са с
равномерна плътност, докато както е известно, ако са само предни гуми, ясно
изразени краища бледи по средата, ако са само задни гуми - плътни са по
средата по цвят, а в страни са по-бледи, а когато са от предни и задни са с
равномерна плътност, каквито са в случая.
ВЪПРОС НА СЪДА: Разяснете има ли значение за изводите, които
сте направили в експертизата дали след завършилото в по-ранен момент
изпреварване на камион, за което съобщава подсъдимият в своите
обяснения, същият се е върнал в дясна пътна лента или е продължил
12
движението си в лявата лента до момента на сблъсъка с „Фиат Пунто“?
Каква е спецификата на двата механизма на предприето изпреварване на
„Опел Корса“ и отразява ли се тя върху видимостта на водача?
ОТГОВОР НА ПРОФ.С.: В експертизата сме обяснили защо за
крайните ни изводи е без значение дали след изпреварването на камиона,
водачът на „Рено“ се е върнал в дясна лента или е продължил движението си
в лявата лента. В експертизата беше поставена задача да се разгледат
вариантите. Ние сме посочили подробно защо не сме разгледали подробно
такъв вариант, а именно на изпреварване с излизане от дясната лента, но сме
направили няколко пресмятания, в които сме посочили, че в крайна сметка се
достига до същата ситуация и заключение.
Не сме коментирали поведението на водача на насрещния „Фиат
Пунто“, само сме коментирали как се е озовал там. Отбелязали сме, че е
учудващо, че в продължение на повече от километър не е успял да види кой, в
кое платно накъде се движи и да съобрази къде се намира, за съжаление.
ВЪПРОС НА СЪДА: Запознахте ли се с останалите, изготвени по
делото автотехнически експертизи?
ОТГОВОР НА ПРОФ. С.: Да, запознати сме с другите експертни
заключения. Наясно сме с получените разлики в скоростта на участвалите в
ПТП автомобили.
Ние сме изчислили скоростта на „Фиат Пунто“ в размер на 77 км/ч. В
комплексната експертиза скоростта на „Рено“ е 98.60 км/ч., в тройната е 99
км/ч., ние сме приели, че е 90 км/ч. Ситуацията при удара на „Рено“ във
„Фиат Пунто“ е такава, че трябва да се решават система от две уравнения,
които обикновено са с две неизвестни, за които ни е необходимо да знаем в
момента на удара, какво е било положението на двата автомобила. Ние
стигаме до заключението, че надлъжната ос на „Рено“ е била приблизително
успоредна на оста на пътя. Също така стигаме до заключението, че в момента
на удара надлъжната ос на „Фиат Пунто“ е била под не голям ъгъл, без да
можем от данните по делото да го определим колко е. Това се явява вече като
трета неизвестна величина в две уравнения, което означава, че ние нещо
допълнително от тези три неизвестни трябва да приемем. Ако приемем ъгъла,
така да го кажа произволно, обикновено неточност в ъгъла от половин-един
градус дава недопустимо големи разлики в скоростта на автомобилите, като
13
понякога тези разлики са такива, че са свръх възможностите на автомобилите.
Това именно означава, че едната от скоростите на двата автомобила трябва да
я приемем.
В тройната експертиза е приета скорост на „Фиат Пунто“ 50 км/ч.,
защото само за скоростта на този автомобил има две показания – в едните
показания е посочено, че се е движил с невисока скорост и във вторите, че се
е движил със скорост от 50 км/ч. На тази основа са приели скорост 50 км/ч.,
но само от едно показание, докато скоростта на „Рено“ – първо водачът е
казал, че се е движил с не повече от 90 км/ч, след това има показания на
водачи и на техни спътници, които се движат попътно, като водачът на „Опел
Корса“ е казал, че се е движил със скорост около 60-70 км/ч., но жена му е
казала, че са се движили с 80-90 км/ч., съответно отпада това, което е казал
водачът по понятни причини. Още едно показание има за 80-90 км/ч. Освен
това, чрез пресмятания, които сме направили, се получава, че скоростта на
„Опел Корса“ е била 73 км/ч. Значи, като е казал водачът, че бавно се е
приближавал към „Опел Корса“, тази разлика от 90 км/ч.- колкото сме приели
и 73 км/ч. е от 17 км/ч., което съответства на бавно приближаване, поради
което ние смятаме, че е обосновано да приемем скорост не на „Фиат Пунто“, а
на „Рено“ и на тази основа после от пресмятанията се получава скорост на
„Фиат Пунто“ - 77 км/ч., което съответства на казаното от единия свидетел, че
той не се е движил бързо. Трябва да имаме предвид, че скоростта на насрещно
движещ се автомобил се оценява от свидетелите много по-неточно, отколкото
скоростта на попътния автомобил по няколко причини.
За скоростта на „Фиат Пунто“ в този случай, когато спирачните следи
на „Опел Корса“ при екстрено спиране са оставени и от предни и от задни
гуми, при определяне на добавката на скоростта, дължаща се на спирачни
следи, следва от тяхната дължина да се извади базата на автомобила, която е
2.50 метра. Тази база сме я извадили и това намалява скоростта на „Опел
Корса“. В предните експертизи не е изваждана, което вероятно е, защото са
приели, че тези следи са само от предните гуми. Вероятно са гледали
снимките на хартиен носител в делото, които не са качествени, докато ние
получихме на диск снимките от огледа. По такъв начин тези три скорости в
експертизата ние считаме, че са достатъчно обосновани.
В тройната експертиза са приели скоростта на „Фиат Пунто“ 50 км., а в
14
комплексната са я изчислявали по някакъв друг начин. „Фиат Пунто“ също
няма антиблокировъчна система. В такава ситуация, колкото и опитен да е
водачът, е изключено той да предприеме друг начин на спиране, освен
екстрено. В такъв случай задължително гумите му е трябвало да оставят
такива следи, каквито се установява, че е оставил „Опел Корса“. Такива следи
не са намерени, което означава, че водачът на „Фиат Пунто“ не е предприел
никакво спиране и не е възможно скоростта му да е била 24 км/ч., както са
приели другите експерти. От опита, който имаме, изключваме „Фиат Пунто“
да е предприел плавно спиране, за да достигне скорост по-ниска от тази,
която сме приели ние, а именно 24 км/ч., както това е прието в комплексната
експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Предвид обстоятелството, че сте разгледали
и двата механизма - с прибиране на „Рено“ в дясната лента и без прибиране,
но въпреки всичко ударът е настъпил в положение, в което автомобилът е
бил приблизително успоредно на осевата линия и в лентата за движение на
подсъдимия. Означава ли в конкретния случай, предвид механизма, който вие
сте определили, че въобще не е налице реакция от страна на водача-
подсъдим?
ОТГОВОР НА ПРИФ.С.: Това не можем да го твърдим, защото
реакцията понякога може да трае много дълго време, т.е. дали да предприеме
спиране, дали да предприеме преминаване пред автомобила, дали да
предприеме минаване зад автомобила, и понеже тези преценки се налага да се
нанизват една след друга, напълно възможно е, водачът да е реагирал, но тази
преценка да е заела време от няколко секунди, които са били достатъчни
„Фиат Пунто“ да измине доста голямо разстояние и приближаването на
автомобилите е станало такова, че вече е нямало време за предприемане на
ефективни действия. Повтарям, това е едно предположение само. Как е било,
знае единствено водачът, доколкото може да си спомни.
Колегата ми каза, че е добре да уточним, когато казахме, че от
дължината на спирачните следи се изважда базата, става дума не за някаква
база данни, а за базата на автомобила.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещите лица.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: Действията на водача на МПС по време на
15
изпреварване и действията на движението му в лявата пътна лента на
еднопосочен път едни и същи ли са според вас, имам предвид когато водачът
изпреварва, неговото внимание не е ли, бих казал раздвоено, той не трябва ли
да се фокусира и върху други обстоятелства?
АДВ. Б.: Възразявам срещу така поставения въпрос. Защитата да
конкретизира кой водач има точно предвид и от друга страна, вещите лица да
отговорят от техническа гледна точка, а не от субективна.
АДВ. К.: Уточнявам, че става въпрос за всеки един водач на МПС.
АДВ. Б.: Моля да не допускате такъв въпрос.
Съдът отхвърля възражението на адв. Б. срещу така поставения
въпрос от защитника адв.К..
ОТГОВОР НА ПРОФ.С.: Мога да отговоря само от техническа
гледна точка. При движение в лявата лента, при изпреварване водачът трябва
да следи автомобила, който е пред него да не предприеме отклоняване към
лявата лента, независимо дали ще подава или не пътепоказател, да определи
пред него има ли свободно място, ако пътят е двупосочен с две ленти и има
насрещен автомобил, следва да прецени дали ще има достатъчно време и
място да се прибере преди насрещният автомобил, без да създаде за него
опасност. Във втория случай, ако водачът тръгва да изпреварва от дясната
лента автомобила, който е пред него, трябва да установи също дали този
автомобил няма да се отклони на ляво по някаква причина, да погледне в
лявото странично огледало, за да види зад него дали някой друг не изпреварва
самия него. При отклоняването в лявата лента това трябва да става
постепенно, а не рязко, за да се открие достатъчно разстояние на видимост, за
да направи тази преценка, която я описах за изпреварването движейки се в
лявата лента. Оттам нататък всичко остава същото. Но ако допуснем, че има
насрещен автомобил, той трябва да е в такова положение, че да може се
прибере обратно в дясната лента.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: На стр.30 от заключението се сочи, че в
материалите по делото не се намират никакви данни, които да сочат, че А.
е предприел изпреварване на „Опел Корса“, излизайки от дясната лента,
16
заради което не е развит подробно такъв вариант. Професор С., не мислите
ли, че разликата за реакция на водача би била различна в хипотеза на
изпреварване и в хипотеза на непрекъснато шофиране само в лява лента.
АДВ. Б.: Възразявам на така поставения въпрос. Вещите лица вече
отговориха на този въпрос.
Съдът приема възражението на адв. Б. и не допуска поставения от
защитника адв.К. въпрос, констатирайки, че на този въпрос вече бе
даден отговор от вещите лица.
ВЪПРОС НА АДВ. К. : Относно осветителната система на „Фиат
Пунто“ искам да установим, бил ли е автомобилът с включени светлини или
не?
ОТГОВОР НА ПРОФ.С.: Извършили сме оглед на автомобила „Фиат
Пунто“ и сме посочили в експертизата, че лостчето е намерено при
деформирания автомобил на включени габарити, но предвид начина, по който
е притиснато допускаме от техническа гледна точка, че при деформирането е
възможно ръбът на джоба от едната страна и на волана от друга страна, да са
го превъртели така, че да са го преместили от положение на къси светлини на
габарити. Тоест, да е бил при удара на включени къси светлини и от удара да
се е превъртял в тази позиция на габарити, което няма как да го докажем, че е
станало.
ВЪПРОС НА СЪДА: След позицията на габарити, има ли следваща
позиция на лоста за светлини?
ОТГОВОР НА ПРОФ. С.: След позицията на габарити има още една
позиция – една чертичка, която е началното положение - „изключено“.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: Аз приемам от заключението, че началото на
участъка, в който е започнало задирането се определя като мястото на
удара. Заради по-голямата маса на автомобила „Рено“ и с оглед на това, че
„Фиат Пунто“е бил изместен от автомобила „Рено“ при сблъсъка, тъй
като автомобил „Рено“ е по-тежък, не би ли следвало това задиряне да е
започнало не в самия момент на сблъсъка, а в един по-късен момент?
ОТГОВОР НА ПРОФ.С.: При удара, най-напред се деформират лесно
17
деформируемите предни ламарини, пластмасовата броня на автомобилите и
те се приближават един към друг. Разликата в масите още не действа, защото
ламарините от единия и другия автомобил се деформират пропорционално на
сумата от скоростите на двата автомобила. Когато опрат в твърдите части и
започва произведението маса по скорост да действа, тогава започва
преместването на „Фиата“ обратно на неговата посока на движение, защото
произведението от маса по скорост на „Рено“ е доста по-голямо от
съответното на „Фиата“. Ние смятаме, че в това първо смачкване на
ламарините, приемайки коя ламарина е оставила издирянето, а тя се намира в
предната част, че това е станало в момента на достигане на максималното
деформиране, когато максимално надолу е натисната тази ламарина и е
започнала да дере. Възможно е това да е станало малко по-късно, но това е
въпрос на сантиметри - 10-20 см., които не се отразяват на определянето на
скоростите и няма технически средства, които да го определят. Това става по
преценка на вида на деформациите.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: Според заключението на експертиза, която е
изслушана в съдебното производство пред БОС, относно разположението
на надлъжната ос на автомобила „Рено“ спрямо осевата линия при удара с
„Фиат Пунто“, възможно ли е да имало някакво отклонение и същата да не
е била успоредна на осевата линия, както сте приели Вие?
ОТГОВОР НА ПРОФ.С.: Без да засягам предходната експертиза,
мога само да кажа, че ние не сме намерили основание в материалите по
делото да приемем друго, освен че оста на „Рено“ в момента на удара с
„Фиат“ е била приблизително успоредна на оста на пътя, за което
допълнително основание ни дава и липсата на показание от водача, че е
предприемал някакво отклоняване. Разбира се, това не значи, че не е
възможно да е имало някакво отклоняване, което водачът не може да си
спомни, че е станало и защо, само че никой не може да го определи и да го
заяви освен него, но той няма такъв спомен.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: В настоящата ситуация, която аз възприемам
за критична, 0.8 секунди достатъчни ли са на един опитен водач да изпълни
всички необходими маневри, т.е. да погледне дали зад него има автомобил, да
спре аварийно и да може да реагира? 0.8 секунди – времето за реакция не е
ли прекалено за една такава обстановка?
18
АДВ. Б.: Възразявам срещу въпроса. Да уточни защитата въпроса.
Очевидно колегата не му е ясно, че времето за реакция не е съвкупността от
време със задействане на спирачния привод, с другите неща, които определят
едно друго време, което се изчислява.
Съдът отхвърля възражението на адвокат Б. и допуска въпроса на
защитника - адв. К..
ОТГОВОР НА ПРОФ. С.: Времето за реакция е това време, което е
необходимо за водача да възприеме опасността. От там нататък той
предприема действия според това, какво е решил за това време, да речем
предприемане на екстрено спиране, като това време включва и преместването
на крака му от педала на газта към педала на спирачката, но не и натискане на
педала на спирачката. Времето 0.8 секунди е взето след статистически
изследвания на Институт по безопасността на движението в Москва – това са
многобройни експерименти и е описана за всяко време типична ситуация, т.е.
ние сме взели 0.8 секунди за тази типична ситуация на реакция, която
разглеждаме в експертизата и не бива да се отклоняваме от тази стойност.
При всяко вземане на определено време за реагиране, трябва да има някаква
обосновка. Приемането най-често на около една секунда не е добра практика
за експертизите. Има достатъчно литературата, в която са описани различните
пътни ситуации и тази литература помага да се ориентира човек.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: Въпросът ми касае задача № 6 – възможно ли
е било да се предотврати ударът и при какви действия от страна на
участниците в движението? Как е установено, че водачът на автомобил
„Рено“ е имал възможност да се прибере зад „Опел Корса“, когато „Опел
Корса“ вече е предприел закъснително движение и забавяне на скоростта?
ОТГОВОР НА ПРОФ. С.: Това е отчетено с пресмятания кой къде се
е намирал, колко време е било необходимо при дадена скорост да спре, да
извърши отклоняването при даден радиус на завиване, т.е. това заключение е
в резултат на пресмятания, а не на експертна преценка.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: Това не е ли зависело в кой момент водачът на
автомобил „Опел Корса“ ще натисне спирачка?
19
ОТГОВОР НА ПРОФ. С.: Разгледани са два случая – единият
момент е според обясненията на водача на „Рено“, че когато се е изравнил със
задната част на „Опел Корса“, той е видял „Фиат Пунто“. В случая няма
значение на колко метра напред го е видял. Пресмятанията ни са направени за
прибиране назад от този момент, а пресмятанията ни за прибиране напред
бяха направени от момента на изравняване с предната част на автомобила, не
си спомням точно, но в двата случая са взети ситуации според показанията на
водача на „Реното“ и според това, как са формулирани задачите към
експертизата.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: В ситуация на внезапност, времето за вземане
на решение не следва ли да се завишава?
ОТГОВОР НА ПРОФ.С.: Тези опасни ситуации на пътя обичайно
възникват внезапно и затова в описанието за каква ситуация, колко време за
реагиране се препоръчва, обикновено пише „внезапно излизане на пешеходец,
внезапна промяна в скоростта, внезапна поява на автомобил“ и в случая за
водача на „Рено“ и ако се е движил само в лявата лента, и ако е предприел
изпреварване на „Опел Корса“ от дясната лента, опасната ситуация възниква
внезапно в момента, в който той забелязва насрещно движещия се „Фиат
Пунто“. Каквото и друго да се случи в един трафик, то винаги е неочаквано,
щом се е стигнало до произшествие. Ако то е очаквано и движението не
предоставя някаква внезапност – не би трябвало да има произшествие, освен в
особени случай, например, когато водачът е употребил много алкохол.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: Времето за реакция не е ли повече, когато е
непредвидима ситуацията?
ОТГОВОР НА ПРОФ. С.: Винаги опасността е непредвидима, но има
разлика в този смисъл, в който е зададен въпросът – например, има разлика
във времето за реагиране на водача, ако пешеходецът излиза на пътното
платно в участък, където пресичането не е разрешено и друго е, когато
излиза на пешеходна пътека. В случая е отчетено, че произшествието става
извън населено място и при еднопосочно движение.
ВЕЩО ЛИЦЕ ИНЖ. Т.: Поддържам изцяло заключението с
корекциите, които бяха направени от проф. С., както и поддържам
поясненото от него във връзка с задаваните въпроси.
ВЕЩО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Поддържам изцяло заключението с
20
корекциите, които бяха направени от проф. С., както и поддържам
поясненото от него във връзка с задаваните въпроси.
ВЕЩО ЛИЦЕ ИНЖ. И.: Поддържам изцяло заключението с
корекциите, които бяха направени от проф. С., както и поддържам
поясненото от него във връзка с задаваните въпроси.
ВЕЩО ЛИЦЕ ИНЖ. С.: Поддържам изцяло заключението с
корекциите, които бяха направени от проф. С., както и поддържам
поясненото от него във връзка с задаваните въпроси.
Страните поотделно заявиха, че нямат други въпроси към вещите
лица.
След проведеното изслушване на вещите лица - проф. дтн. инж.М. Н.
С., инж. В. Ив. Т., инж. Л. Ив. М., инж.Ем. К. Ив. и инж.П. Х. СТ., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на вещите лица за изготвяне на заключението по
назначената петорната автотехническа експертиза следните суми от
бюджетната сметка на Бургаския апелативен съд: на проф. М.С. - 2262 лева,
инж. В.Т. – 1950 лева, инж. Л.М. - 1950.50 лева и инж. Е.И. - 1755 лева и инж.
П.С. - 1950 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на вещите лица по петорната автотехническа
експертиза от бюджетната сметка на Апелативен съд-Бургас за изслушване в
настоящото съдебно заседание следните възнаграждения: на проф. С. - 90
лева, а на инж. В.Т., инж. Л.М. - инж. Е.И. и инж. П.С. по 50 лева.
Съдът прекъсна съдебното заседание в 13.20 часа, като съобщи на
страните, че същото ще продължи в 13.30 часа.
Съдебното заседание продължава в 13.40 часа в присъствието на
страните.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, по отношение на
неявилия се свидетел Я.С., предлагам същият да бъде заличен от списъка на
свидетелите предвид, че неговите показания дадени на ДП са приобщени към
делото. Идеята беше за уточняване на някои въпроси, които впоследствие, на
базата на петорната автотехническа експертиза се установи, че отговорите на
21
тези въпроси са безпредметни, по повод на което предлагам, същият да бъде
заличен от списъка на лицата и да бъде приключено съдебното следствие.
АДВ. С.: Споделям становището на прокуратурата досежно неявилия
се свидетел, нямам искания по доказателствата и моля да пристъпим по
същество.
АДВ. Б.: Поддържам становището на прокурора и колегата.
Единствено, този свидетел беше призован от съда за повторен разпит с оглед
тройната експертиза, която беше представена в хода на съдебното следствие
пред Вашия състав с оглед твърдението, дали са светили крушките на
автомобил „Фиат Пунто“, или не са. Има отговор в тази експертиза – първо,
по отношение на светлините, включени ли са били или не са и второ,
установи се, че това е без значение. Считам, делото за изяснено от фактическа
страна и моля да се приключи.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И.А. : Поддържам
казаното от нашия повереник.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.Д. : Поддържам
казаното от нашия повереник.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, намирам че дори и след
изготвянето на експертното заключение останаха въпроси, които не са
изяснени. Друг е въпросът дали приемам това заключение като обосновано с
оглед на това, че аз имам редица възражения по дадените отговори на
поставените задачи, но строго формално считам, че даденото експертно
заключение не е достатъчно пълно и ясно и това е така, защото в
заключението очевидно е посочено, че вещите лица са преценили да не
отговарят на поставена задача относно различен механизъм, по който е
осъществено това ПТП. Една от тези задачи е поставяне от другата страна на
пострадалите, но най-вече трябва да се има предвид, че тази фактическа
обстановка, според която движейки се посока гр.Айтос, подсъдимият е
предприел действия по изпреварване, като се е пристроил от дясна лента в
лява лента, не само, че е възприета от първоинстанционния съд като
действително осъществила се, а дори е залегнала в обвинителния акт, който е
очертал рамките на повдигнатото срещу моя доверител обвинение. Аз считам
за безспорно различието във времето необходимо за реакция на подсъдимия
по време на маневра изпреварване или по време на спокойно и
22
безпрепятствено движение в лявата пътна лента, заради което аз се надявах
заключението по тази експертиза да отговори и на този въпрос, т.е. да даде
отговор на задачата поставена в тази насока. Мисля, че случая безспорно е
повече от комплициран и е необходимо да се му се отдаде необходимото
внимание възможност като се разгледат всички възможни варианти, а не да
допуснем вещите лица да изберат един единствен сценарий, още повече, че
същите вещи лица в заключението си казват, че нямало данни за друга
обстановка, а по делото има изобилие от данни за това, че подсъдимият е бил
предприел действие по изпреварване движейки се в лявата лента.
Поради това, аз намирам, че на основание чл. 153, предл.1 НПК следва
да бъде назначена допълнителна експертиза, която да отговори на тези задачи,
най-малкото защото такава спретната понастоящем обстановка се различава
от подчертаната в обвинителния акт, който е поставил самото начало на това
производство, пък и на следващо място, ние може да не сме експерти, но сме
юристи и знаем, че има такива понятия като внезапна и предвидима опасност,
има и непредвидима опасност според хипотезата на чл. 20 ЗДвП, но според
разпитаните днес вещи лица се оказа, че такова положение няма, защото
всяка опасност била непредвидима и била внезапна.
Именно поради това, аз намирам, че въпросът за действията на
подсъдимия в хипотезата, в която той изпреварва, следва да бъдат предмет на
едно такова допълнително изследване.
Аз маркирах, че експертното заключение не е обосновано, но намирам,
че нуждите на производството могат да бъдат удовлетворени с назначаване на
допълнителна експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, възразявам по
направеното искане за допълнителна експертиза, тъй като намира, че
изготвената такава отговори на всички поставени въпроси, както и такива
поставени в съдебно заседание направени от компетентни лица с достатъчно
професионален опит. Не намирам, че има някакъв недостиг или
необоснованост в казаното до този момент в заключението на вещите лица,
още повече, че те са разгледали хипотезата при изпреварване, реакции.
Всичко беше обяснено в днешно съдебно заседание. Според мен е отговорено
и на този въпрос, който адв.К. иска да зададе като допълнение.
АДВ. С.: Споделям изцяло казаното от представителя на държавното
23
обвинение. В днешното съдебно заседание основният въпрос, който беше
повдигнат, с това започна днешното съдебно следствие е именно това, каква
маневра е предприел подсъдимият преди момента на удара. Апропо, в
допълнителните въпроси, които аз писмено съм депозирал пред настоящия
съдебен състав към тази експертиза, това беше и основният ми мотив за тези
въпроси. Вещите лица в настоящото съдебно заседание много аргументирано
отговориха, че в момента, в който автомобилът с предната си част достигне
задната част на изпреварващия автомобил или се изравнят двете предни части
на процесния и изпреварващия автомобил, е без значение дали автомобилът
ще се движи изцяло направо или ще е осъществил маневра изпреварване.
Мисля, че едно бъдещо допълнително заключение и то от същите вещи лица,
каквото и да каже то, то вече ще е казано.
Считам искането за неоснователно.
АДВ. Б.: Поддържам изразеното становище на колегата.
Прокуратурата не може да гадае, повдигайки обвинение в обстоятелствената
част, има тълкувателна практика в тази насока на ВКС, че преди актовете на
прокуратурата, които се връщаха за това, че не било точно със запетайката
описано самото деяние в обстоятелствената част, вече не е така. Отговор има
на конкретно поставените въпроси, за което се иска допълнителна експертиза.
Моля да оставите без уважение направеното искане и да приключите
съдебното следствие.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛИ И.А.: Присъединявам се към казаното
от нашия повереник и моля съдът да остави без уважение искането за
допълнителна експертиза.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Присъединявам се към казаното от
нашия повереник и моля съдът да остави без уважение искането за
допълнителна експертиза.
Съдът, след като проведе тайно съвещание и обсъди направеното от
защитата доказателствено искане, възприе същото за неоснователно.
Преценката на съда, основана на данните по делото, както и с оглед
изготвената и изслушана в днешно съдебно заседание петорна автотехническа
експертиза е, че не са налице предпоставките по чл. 153 от НПК, обуславящи
необходимост от назначаване на допълнителна АТЕ. Въпросите, които
24
защитата претендира, че следва да бъдат изяснени, са получили пълен и ясен
отговор в изготвената петорна АТЕ, включително по отношение на същите бе
дадено и разяснение от вещите лица при защита на представената експертиза.
На основание горното съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и правилното му решаване не налага доказателствената
активност, претендирана от защитата.
Досежно допуснатия до разпит свид. С., който съдът намери за
необходимо да изслуша непосредствено във връзка с изясняване на някой
обстоятелства относно движението на л.а. „Фиат Пунто“, то предвид
представеното заключение по петорната АТЕ и разясненията на вещите лица
по основните технически параметри на процесното ПТП, необходимостта от
неговия разпит счита за отпаднала.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К. за назначаване на
допълнителна автотехническа експертиза.
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 07.02.2022 г. по
настоящото дело, с което е допуснат разпит на свид. ЯВ. Д. С..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства.
АДВ. С.: Нямам искания за събиране на други доказателства.
АДВ. Б.: Нямам искания за събиране на други доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛИ И.А.: Нямам искания за събиране на
други доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Нямам искания за събиране на
други доказателства.
АДВ. К.: Нямам искания за събиране на други доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
25
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и пристъпва към изслушване на
съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло така
депозирания протест, както и въззивните жалби на частните обвинители.
Намирам че присъдата на Окръжен съд-Бургас, с която подсъдимият В.Е.А е
признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл.343, ал.3,
б. „б“ предл.1, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК е необоснована и като
такава следва да бъде отменена.
Въззивните жалби на частните обвинители депозирани чрез техните
повереници са допустими и са подадени в предвидения в закона ред и срок.
При преценка по същество жалбите са основателни. Съображенията ми за
това са следните:
С оглед направените възражения и оплаквания в протеста и въззивните
жалби, както и с цел правилното решаване на делото, настоящият съдебен
състав назначи тройна автотехническа експертиза и в последствие петорна
такава, чийто заключение бе изслушано в днешно съдебно заседание и която
намирам за ясна, точна, позоваваща се на базата на събрания доказателствен
материал и съответно следва същата да бъде изцяло кредитирана.
Съобразно направените изводи на вещите лица по назначената от
настоящия състав петорна автотехническа експертиза следва да се приеме, че
преди автозлополуката управляваният от подсъдимия лек автомобил „Рено
Меган“ е осъществявал движението си със скорост около 90км/ч. Факт е, че в
хронологически първата изготвена по делото автотехническа експертиза -
тази от 30.04.2018 г. с автор инж. Ж. Е. е прието, че скоростта на л.а. „Рено
Меган“ преди злополуката, с която той е извършвал изпреварването, е била
около 90км/ч. Този експертен извод обаче не е аргументиран по начин такъв,
че да убеди в достоверността си. При отсъствие на следи от спирачен път
върху асфалта вещото лице се е лишило само от друг важен и същевременно
достъпен информационен източник, значим при определянето на скоростта, а
именно мястото на удара. Всъщност, фактологическа база за експертен извод
относно мястото на удара е имало предвид множеството обективни находки
на мястото на инцидента, фиксирани в огледния протокол. Налице са били и
други полезни за експерта изходни данни, а именно геометричните размери
на пътното платно в района на злополуката, както и техническите
26
характеристики на трите, участвали в произшествието автомобила, които
също са били достъпни за ползване от конкретния експерт. С това не са се
съобразили и последващите експертизи, назначени и извършени пред първата
инстанция и тази назначена от настоящия състав тройна автотехническа
експертиза. При съобразяване на тези данни и след интерпретирането им от
гледище на специалната им научна подготвеност, вещите лица, натоварени с
изготвянето на петорната автотехническа експертиза са дали отговор както на
въпроса относно точното място върху пътното платно, на което са станали
двата удара между трите превозни средства, така и на въпроса относно
скоростта на движение на всеки от трите автомобила преди и към момента на
удара и не на последно място механизма на извършеното ПТП.
По отношение на допълнителната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза намирам, че напълно обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд не е приел изцяло направените
констатации и заключения, като се позовава, че същите не се базират на
събрания цялостен доказателствен материал и не са надлежно обосновани, в
частност по отношение на скоростта, с която са се движили автомобилите.
Съответно първоинстанционният съд е дал вяра на първоначално назначената
експертиза, която пък в съдебно следствие, вещото лице Е. не поддържа
изцяло.
С оглед избягването на съмнение и противоречия настоящия съдебен
състав, както посочих по-горе първоначално назначи тройна автотехническа
експертиза, която обаче не успя да убеди страните по отношение механизма
на извършване на ПТП-то, както и не отговори на редица други важни
въпроси свързани с него. Впоследствие се назначи петорна автотехническа
експертиза, която аргументирано и в пълнота отговори на всички зададени
въпроси свързани с автопроизшествието.
С пълно основание следва да се приеме, че скоростта, с която е
осъществявал движението си управляваният от подсъдимия автомобил преди
възникването на критичната пътна ситуация, е била около 90 км/ч.
Произшествието е станало в процес на предприето от подсъдимия и
неприключило изпреварване на лек автомобил „Опел Корса“, управляван от
свид. Я.С., който към момента се е движил със скорост от 73,01 км/ч. По
същото време лек автомобил „Фиат Пунто“, управляван от пострадалата С.Й-
27
., излизайки от кв. „В.“ навлязъл неправилно в еднопосочното платно, в което
се движил и подс. А. с автомобила си „Рено Меган“, със скорост от 77,62
км/ч.“ и на около 673 м. преди пътния възел за навлизане в автомагистрала
„Тракия“, подс. А. е продължил да се движи с автомобила си в лявата лента за
движение с цел да изпревари „Опел Корса“ , управляван от свид. С. и се
сблъскал челно ексцентрично с „Фиат Пунто“, управляван от Й. Преди да
настъпи ударът между описаните по-горе автомобили, свид. С. предприел
екстремно спиране с цел да осигури възможност за „Рено Меган“, с водач
подс. А. да се прибере в дясната лента пред „Опел Корса“.
От удара „Фиат Пунто“ се върнал назад, завъртайки се в посока
обратна на часовниковата стрелка и се преобърнал по таван, след контакт с
мантинелата. От своя страна „Рено Меган“ се плъзнал косо надясно,
завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка и се ударил с
предната си дясна част в предната лява част на „Опел Корса“. В резултат на
първия удар са починали петимата пътници във „Фиат Пунто“.
Възможността, за да бъде предотвратено произшествието, се определя
към момента на възникване на опасността.
В конкретния случай, от техническа гледна точка вещите лица приемат
категорично, че подс. А. е можел да види л.а. „Фиат Пунто“ в лявата лента от
разстояние не по-малко от 150 метра. Това се доказва и от свидетелските
показания на свидетелите М. и С., т.к. и двамата виждайки „Фиат Пунто“ в
лявата лента са установили, че той се движи срещу тях, като без значение е
обстоятелството дали л.а. „Фиат Пунто“ е с включени светлини, или не.
Основният извод е, че подс. А. е имал възможността да види насрещно
движещия се л.а. „Фиат Пунто“ и да го възприеме, като опасност.
Движението на л.а. „Рено Меган“ се е осъществявало по скоростен път,
т.е. две ленти за движение в една посока, разделена от съседните такива, с
метална еластична ограда, като характеристиките на такъв път е да осигури
по-спокойно пътуване за водачите на МПС-та, както и възможността за
изпреварване, без да има наличие на насрещно движение.
При предприетата маневра изпреварване от страна на А. на „Опел
Корса“, разстоянието между „Рено“ и „„Фиат Пунто“ в този момент е било
150,38 м. В момента, в който предната част на „Рено“ е била изравнена със
задната част на „Опел Корса“, разстоянието между „Рено Меган“ и „Фиат
28
Пунто“ е било около 150,38 м, като от това разстояние подс. А. е можел да
установи, че „Фиат Пунто“ се движи срещу него и да намали скоростта, като
същото се отнася и по отношение на водача на „Фиат Пунто“. Й.също е имала
възможността да установи насреща движещия се л.а. „Рено Меган“, но също
не е предприела намаляване на скоростта и спиране на автомобила.
Основната причина за произшествието е неправилното навлизане на
л.а. „Фиат Пунто“ в платното за насрещно движение, но и подс. А. не е
възприел своевременно или изобщо не е видял, а е имал техническата
възможност за това, движещия се срещу него „Фиат Пунто“ като опасност.
Той също е имал възможността да избегне удара, като намали скоростта и се
прибере в дясната лента зад „Опел Корса“, но не и да увеличи скоростта и да
се прибере пред „Опел Корса“, т.к. при тази ситуация контакт с „Фиат Пунто“
е бил неизбежен.
Не на последно място следва да се отбележи изключителният принос
за настъпилото ПТП от страна на пострадалата Й. т.к. същата в продължение
на близо 2 км., а именно 1705 м. от навлизане в насрещното платно до
мястото на удара не е разбрала, че се движи неправилно, т.к. в съседното от
дясното платно всички автомобили са се движили само попътно на „Фиат
Пунто“ в посока гр. Б., а в платното, което е управлявала Й.лекия автомобил,
всички автомобили са се движили насрещно. Ако по-рано е установила
грешката си пострадалата Й.е имала възможността да отбие и да спре в левия
банкет и при възможност без да създава опасност на движението да обърне
автомобила и се върне обратно. Непредприемайки тези действия тя е създала
опасна ситуация на пътното платно.
Основателни са възраженията както във въззивните жалби, така и в
протеста, че подсъдимият не е предприел „спасителна маневра“, а именно
намаляване на скоростта или спиране. Други задължения при възникване на
критична ситуация водачът на МПС няма. Съответно, моментът, в който той е
длъжен да вземе тези мерки е моментът, в който той е могъл да възприеме
опасността на пътя.
Експертизата в тази си част посочва, че подсъдимият е имал
техническата възможност да възприеме своевременно л.а. Фиат Пунто“ като
опасност поради неправомерното му движение, да намали скоростта и да се
прибере зад „Опел Корса“ в дясната лента. Преди извършването на
29
изпреварването на л.а. „Опел Корса“ управляван от свид. С., за подсъдимият е
съществувало задължение единствено да се убеди, че съседната лента, в която
предстои автомобилът му да навлезе, е свободна на разстояние, което е
достатъчно за успешното завършване на изпреварването, да подаде
своевременно съответния светлинен сигнал, както и да се съобрази с
подаваните сигнали за предстоящи маневри, подавани от движещото се пред
него превозно средство.
С оглед на изложеното неоснователна е обвинителната претенция за
това, че са нарушени от страна на подсъдимия правилата за движение по чл.
42, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП , поради което следва в тази част
на обвинението А. да бъде оправдан.
Що се касае до обвинителната претенция за задължението на водачите
на превозни средства да ги контролират непрекъснато, т.е. хипотезите на
чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДВП, то следва да се посочи, че произшествието е
настъпило поради несъобразяване на скоростта с конкретните пътни условия,
а именно движещия насреща л.а. „Фиат Пунто“, който лек автомобил подс. А.
е могъл да възприеме, като опасност и своевременно да предприеме
необходимото, а именно да намали скоростта на движение на автомобила,
което не е сторил.
Произшествието е станало на прав пътен участък, в условията на
дневна светлина, ясно време, добра видимост по суха асфалтова настилка,
както и в тази част на платното без интензивност на движението. Нито
отразеното в протокола за оглед, нито приложеният към този протокол
снимков материал налагат друг извод. Не е имало усложнения на пътната
обстановка свързани и с интензивността на движението, които да са
изисквали допълнително съобразяване. Както вече нееднократно бе
отбелязано в настоящото изложение, фактът, че водачът на л.а. „Фиат Пунто“
в грубо нарушение на правилата на движение се е движил в неправилното
пътно платно за движение. Подсъдимият А. в рамките на 150 метра е имал
възможността да констатира това, но не предприел необходимото, за да го
предотврати, като е имал техническата възможност за това.
Предвид гореизложеното, намирам, че обвинението спрямо подс. А. е
доказано при изключителна съвина от страна на пострадалата Й. поради
което на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК моля да отмените
30
първоинстанционната присъда като необоснована и незаконосъобразна и
постановите нова, с която да признаете А. за виновен и го осъдите.
Съвината на водача на лекия автомобил „Фиат Пунто“, пострадалата
Й.е безспорно доказана, но тази съвина не може да оневини подс. А., който е
нарушил разпоредбите на ЗДвП и вследствие на това нарушение се е стигнало
до произшествието и настъпилите вредоносни резултати.
При определяне на санкцията на подс. А., моля да бъдат отчетени
начина на осъществяване на деянието, изключителният принос на
пострадалата Й.за настъпването на ПТП, чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни на същия и съответно на
основание чл.54 от НК намирам, че следва да му бъде наложено наказание в
размер на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК
се определи изпитателен срок в размер на 5 години. На основание чл.343г. от
НК следва А. да бъде лишен от правоуправление на МПС за срок от 4 години.
Изпълнението на наказанието в размер на 3 години намирам, че следва
да бъде отложено, тъй като подсъдимият не е обществено опасна личност,
нито като гражданин, нито като водач на МПС, за да бъде изолиран от
обществото. Обстоятелството, че в резултат на деянието е настъпилата смърт
на 5 човека не променя този извод. Както е имал случай, където се посочва от
ВКС „Смъртният резултат е елемент от състава на престъплението и не може
да бъде преценяван повторно с оглед приложението, или неприложението на
чл. 66 от НК“ и още „Основният критерий за отлагане изпълнението на
наказанието се обуславя не от начина на извършване на престъплението и
наличието на квалифициращи обстоятелства, а дали е обществено оправдано
за осъществяване на целите на наказанието, подсъдимият да изтърпи
наложеното наказание“. Реализираното престъпление не изключва
прилагането на условно осъждане. Затова и санкцията законово е определена
в диапазон между 3 и 15 години. Следователно, законодателят не забранява
отлагането на лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК, когато санкцията
е наложена в минимален размер. Преценката за прилагане на института е
заложена на индивидуалните способности и характер на дееца. Акцентът се
поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието, а
именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели
поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на
31
добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни
бъдещи простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция
(чл. 36 НК). Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.
66, ал. 1 от НК чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения“.
Следователно, нито многобройността на пътните инциденти завършили със
смърт, нито значими обществени дела по сходни казуси, могат да препятстват
приложението на условното осъждане за подобен род непредпазливи
престъпления. Страхът от ефективно наказание не е условие за пресичане на
пътно-транспортните инциденти в страната. Изложеното се изтъква и с оглед
осмисляне на генералната превенция.
Целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без
прибягване до ефективно изпълнение.
Предвид изложеното до този момент, Ви моля да отмените
оправдателната присъда и да постановите нова, като признаете подс. А. за
виновен и го осъдите.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, прокурорът беше изключително
обстоятелствен при анализа на фактическата обстановка. Аз няма да я
преповтарям. Не е необходимо да се преповтарят техническите параметри, на
които прокурорът направи обстоен анализ и които аз споделям
В крайните изводи досежно механизма на ПТП и вината на
подсъдимия, моето становище е малко по различно. Подлагайки на
внимателен анализ текста на чл. 42 ЗДвП, в контекста на изказаното днес от
вещите лица, които изразиха, цитирам по памет, че практически е без
значение дали подсъдимият се е движил направо или в дясната лента и в
последствие се е пристроил в лявата за извършване на маневрата
изпреварване, аз считам за един много съществен момент, обосновавайки
също така твърдението, че това е без значение. Извършвайки маневра
изпреварване, достигайки в началото от задната част на „Опел Корса“ и
когато предната част на „Рено“ се изравнява със задната част на „Опел, в този
момент ако беше реагирал подсъдимият и се беше прибрал зад автомобила,
нямаше да има удар. Още един такъв момент има по-нататък, това е вече,
когато предните състави на автомобилите се изравняват, отново ако беше
реагирал, отново нямаше да има удар с евентуалното прибиране – аварийна
32
реакция на автомобил „Рено“ зад „Опел Корса“. Оттук насетне следва
въпросът - маневрата изпреварване вече е завършена, т.а., той се намира в
лявата лента, без значение реакциите както се обосноваха и вещите лица с
времето за реакция.Тоест, достигайки предните състави, когато предните
състави са изравнени, в този момент е без значение дали се е движил изцяло в
лентата за себе си – направо, или се е движил в дясната лента и е предприел
изпреварване. Тоест, ако се приеме, че маневрата е завършена, това също е
без значение, но дори да се е движил само направо, той все пак извършва
изпреварване и като имаме предвид конкретиката на чл. 42 ЗДвП, той има
едно съществено задължение – да може да извърши маневрата
безпрепятствено, да не създава опасност за останалите участници в
движението. Предлагам моя прочит на ситуацията от гледна точка на така
повдигнатото обвинение първоначално с четирите бланкетни норми, както по
смисъла на чл. 42 ЗДвП, така и по смисъла на чл. 20 ЗДвП за меродавна и в
контекста и на подробните обяснения, които даде подсъдимия, които
потвърди и в днешното съдебно заседание, колкото и притеснен да беше.
Крайното заключение на вещите лица е категорично, че в тези два
съществени момента според мен – и първият и вторият момент, те се
наслагват един след друг и той има един период от време, в което може да
наблюдава пътната обстановка и във всеки един период от време и ако е
реагирал, е можел да спре. Тук е моментът, който трябва да отвори дума за
момента на възникване на опасността, който е много съществен и който
вещите лица много ясно обясниха, че приемайки, защо приемат възможност
за възприятие от 150 м., какво ще се случи във всеки един момент, когато
подсъдимият реагира. Тук е мястото да се отбележи, уважително се отнасям
към това изключително подробно и задълбочено съдебно следствие, което се
проведе с назначаването на тази тройна и последващата петорна експертиза.
Колизията, която първоначално съществуваше, аз имах възможност вече да
кажа и по този повод задавах и своите въпроси за преместването на
автомобила от едната лента в другата, дали е могъл да бъде възприет. След
като вещите лица са категорични, че и в едната и друга хипотеза, в един
първи и втори момент може да бъде възприет и при една своевременна
реакция може да сее прибере в своята дясна пътна лента, ще бъде
предотвратено ПТП, считам че по този начин колизията между двете
експертизи е преодоляна.
33
Много правилно вещите лица и много последователно и подробно
обясниха как е определено мястото на удара, как се преодолява
противоречието в скоростта на трите експертизи, подробно го обясниха на
достатъчно ясен и разбираем език и на нас, като нетехнически лица да ни
стане съвсем ясно, за да можем да направим конкретните изводи в тази
насока. Считам, че това последно заключение по тази петорна експертиза
даде много ясна представа, какво се е случило, че дефакто подсъдимият е
могъл да възприеме в един много по-ранен момент възникналата за него
опасност. И тук за мен остава едно недоумение, което ще рефлектира и върху
това, което ще предложа на съда като наказателна репресия, как е възможно
да се движиш по този начин, да имаш възможност да видиш вече насрещно
движещият се автомобил, казано е ясно, че това е без значение дали е със
светлини, той е бил най-малко на габарити. Имал си достатъчно време да го
забележиш и да не реагираш по никакъв начин, защото вещите лица не могат
да се ангажират, беше поставен такъв въпрос – реагирал ви е въобще. Те
казаха, че не могат да се ангажират, но по-скоро не и видно от делото, че той
просто не е реагирал. Какво е правил в този момент, дали е бил повлиян от
някакво напрежение, както той самият каза, че е имал напрегнато ежедневие,
дали тези лекарства, които взима за кръвното по някакъв начин влияят, ние
нямаме възможност да го проверим този факт и той едва ли би могъл да се
отрази в крайна сметка на обективната му преценка, но е факт, че е могъл да
види и е видял насрещно движещия се автомобил, защото няколко пъти той
заяви пред Вас категорично, че е останал изумен, как е възможно автомобил
да се движи срещу нещо. Къде е реакцията в този момент на 18 годишен стаж
като шофьор. Нулева реакция и тази нулева реакция безспорно и дебело
подчерта прокуратурата в своето изявление, че бе спорен принос разбира се
има насрещно движещият се автомобил и той има основната вина за
случилото се. Какво прави подсъдимият когато му се зададе тази опасност на
пътя. Той е длъжен да намали и спре пред всяко препятствие на пътя, а
насрещно движещ се автомобил ако не е препятствие, няма какво друго да е и
той е могъл да го види, че е насрещно движещ се. Това беше и колизията с
предишната тройна експертиза, която изслушахме. И тук, това противоречие
се преодолява именно с много по меродавното и много по-добре обяснено и
много по-компетентно, откъде се взима разликата във времето за реакция.
Предишната експертиза изпадна в ступор и нищо не ни отговори, докато тези
34
експерти много подробно отговориха, защо взимат това време за реакция. Тук
не мога да не спомена изключително тежкият вредоносен резултат. Имал съм
възможност да изразявам мое становище и пред настоящия съдебен състав, не
защото в теорията няма правна характеристика на понятието „степен на
обществена опасност на деянието“, т.к. точно в теорията се коментира и се
анализира, че степента на обществената опасност на деянието е единственото
неюридическо понятие от всички елементи характеризиращи деянието като
престъпление. Защо е така, защото всеки човек в своите представи може да се
изправи и да каже, „ако беше един човек само в колата, щеше да имаме само
една жертва“, затова не бива да се спекулира по този въпрос, но в крайна
сметка пет жертви на място, при такъв брутален инцидент, когато си могъл да
реагираш на тази явна опасност срещу теб, аз не намирам, че в контекста на
целите на чл. 36 НК едно условно наказание ще бъде меродавно и ще
постигне целите на наказанието.
Споделям становището на прокуратурата, че следва да признаете
подсъдимият за виновен за стореното от него, защото не само насрещно
движещата се водачка е виновна за случилото се, той е могъл и е имал
техническата и всякаква друга възможност да възприеме насрещно
движещият се автомобил, да реагира, без значение дали е бил преди това в
съседната или в лентата, в която е станал ударът, но не го е направил. Защо не
го е направил, никой не може да каже, може да каже само той. В крайна
сметка, поне от техническа гледна точка може да се направи извода, че няма
никаква реакция в конкретния момент.
Считам, отчитайки същественият принос на насрещния водач, чистото
съдебно минало, липсата на тежки нарушения по ЗДвП, които по някакъв
повод да утежняват наказателното положение, но с оглед тежкият вредоносен
резултат, не мога да се съглася, че институтът на чл.66 НК ще намери своето
логично и правно приложение в настоящия момент. Нашето становище е, че
една присъда към минималния размер, но ефективна, би допринесла най-вече
за реализацията на целите и задачите на генералната превенция по смисъла на
чл. 36 НК. Кумулативното наказание по чл. 343г НК според нас следва да
бъде около 5 г. лишаване от правоуправление.
Моля да отмените акта на първоинстанционния съд като постановите
нова, осъдителна присъда и признаете подсъдимия за виновен.
35
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моето становище се препокрива
с казаното от адв. С. досежно размер и вид на наказанието и се препокрива с
казаното от държавното обвинение относно обстоятелството, дали следва да
носи наказателна отговорност този подсъдим, или не. Аз лично смятам, аз
съм го заявил и пред първата инстанция, че това ПТП не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност. Имаме една обстановка, едно
движение на два автомобила един срещу друг и липса на реакция от страна на
подсъдимия.
Различава се становището ми досежно и прокурора и адв.С. относно
изказа за виновност от страна на пострадалата. В правната доктрина
съществува понятие и считам, че то трябва да бъде използвано в конкретния
случай да не се говори, т.к. сме в условията на наказателен процес за съвина,
а по-скоро за съпричиняване на вредоносния резултат, т.к. за съжаление
пострадалата водачка е загинала. Тя нито е ползвала адвокатска защита, нито
е давала обяснения, нито и е било повдигнато обвинение. В тази насока, това
становище много често го засягам в пледоариите си и считам, че има резон в
цялата ситуация, тъй като нейното поведение има единствено и само
отношение съгласно ТР № 2/2016 т. дотолкова, доколкото ще бъде определен
размерът на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия.
По отношение на правната квалификация на деянието, солидарен съм с
колегата С. дотолкова, доколкото текстът.а на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
категоричен, че трябва да има свободен път пред себе си да се извърши
безопасно маневрата и т.н. Има много решения в тази насока. Известно е, че
изпреварване отдясно не се осъществява, а в многолентов път, такива са и
разясненията в ППЗДвП, когато пътят е голям, едното МПС движещо се от
ляво с по-голяма скорост, тогава е налице хипотезата на изпреварване, без
значение, дали това изпреварване е започнало от дясната пътна лента с
преминаване частично или изцяло в лявата лента. Така, че също считам, че
текста на чл.42 ЗДвП следва да остане и го признаете за виновен и за това
нарушение на чл. 42 ЗДвП.
Единствено не считам, а и такава е и практиката на ВКС – не може да
бъдат налагани, те са антиподни - чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Практиката предполагам Ви е известна в тази насока, че няма как един водач
да носи отговорност и по двата текста.
36
Основният момент, който се разискваше тук и с това започнах
пледоарията си, че за мен не е налице никаква фактическа и правна сложност
по това дело, е възможността на водача-подсъдим да възприеме насрещно
движещия се автомобил като опасност за себе си, съответно от какво
разстояние и действайки съгласно установените правила, дали би могъл да
предотврати удара и по какъв начин. Именно затова толкова време се
дъвкаше това време за реакция, но ненапразно зададох въпроса на проф. С.,
налице ли е реакция и това, което беше залегнало в пледоарията на колегата
С.. Моят въпрос беше точно такъв „въобще имало ли е някаква реакция и
времето за реакция, за което говорим от 0.8 секунди, което са приели
експертите, са две различни неща. Професорът отговори, че той какво ще
прецени, колко време ще го мисли, какви действия ще предприеме, си знае
само подсъдимият, който и да е той, но времето за реакция, което участва в
т.н. „опасна зона“, която има значение за извеждане на правилния правен
извод относно това, е ли е налице виновно поведение на един водач или не, е
съвсем различно и то представлява сбор от няколко времена. Времето за
реакция варира от 0.2 до 2.4 секунди, като 0.2 секунди дори не го използват,
защото това е експериментално доказано време за реакция на пилота
Шумахер, който пък пострада при ски. Но в такава ситуация и вещото лице
проф. С. го заяви, че времето, което следва да бъде избрано като време за
реакция на водача, което пак повтарям е различно, понеже към него се
прибавя време за сработване на спирачния механизъм, времето за нарастване
на пълното спирачно закъснение до момента на откриване на следи и т.н. и то
във всички случаи вече отива над 1.5-2.00 секунди, но 0.8 секунди е времето,
което реално един водач може в главата си да преработи и да разбере, че
срещу себе си има препятствие и да започне да реагира. Всички експертизи, с
изключение на тройната такава с представителите от Я. приеха времена,
което обаче това е нормативно определено и съществува в практиката на
експертите и е отбелязано, както проф.С. заяви този източник на руски
изследвания, има го и в К., има го и в Б. и в доц.А. и навсякъде тези времена
не са измислени, те са изведени на база експериментални, за да може като
има неясни въпроси да се отговори именно на този въпрос – било ли е
предотвратимо едно ПТП и при какви условия. Съответно, нашата работа на
юристите е да преценим следва ли да носи вина в конкретния случай.
Безспорно в конкретния случай се доказа, че водачът е имал обективна
37
възможност да възприеме насрещно движещия се автомобил „Фиат Пунто“
дори, както се твърди, то е неправилно, то няма място там и причините за
това са или Агенция „Пътна инфраструктура“ или Община-Б.. Има в
кориците на делото и уведомително писмо, Вие сте прочели разпитите на
полицаите. Дори същия ден е имало навлязло друго МПС в лентата за
насрещно движение, просто тази жена не е имала късмет, а подсъдимият не е
реагирал съгласно изискванията на ЗДвП, основно чл. 20, за което обаче е
имал възможност, т.к. в най-лошия случай бе заявено , че реално и обективно
опасността, както каза колегата е юридическо понятие, е могъл да предприеме
действия на не по-малко от 150 м., което съгласно неговата скорост, дори да
не е 90 км/ч., да е 98 км., при 98-100 км. пак опасната зона за спиране е около
114 м., а при 90 км/ч е 90 метра. Така, че абсолютно вина за настъпилото ПТП
има подсъдимият и следва да носи наказателна отговорност за това.
Както каза колегата - изключително тежък съставомерен резултат.
Прокурорът заяви, че все пак има го в състава на чл. 343, ал.3 НК, но в края
на краищата обществената опасност винаги се приема изключително по-
висока тогава, когато са пострадали повече лица, какъвто е конкретния
случай, т.к. законът е категоричен – едно или повече.
Аз считам също, че справедливо наказание, което следва да понесе
подсъдимият е не по-малко от пет години лишаване от свобода предвид на
това, няма как да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК. Считам също,
че кумулативното наказание по чл. 343г НК, именно поради обстоятелството,
че то играе значително по-превантивна роля от всички останали санкции,
актове и т.н. Законодателят е предвидил нормата на чл. 49, ал. 2 НК да бъде
завишено с до три години. Моля в случай, че приемете нашето искане за
наведения за справедлив размер на наказание, наказанието от право да
управлява МПС да бъде завишено с прилагане разпоредбата на чл. 49, ал. 2
НК.
Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А.: Поддържам казаното от моя
повереник. Искам да бъде уважена нашата жалба да бъде отменена
оправдателната присъда и подсъдимият да бъде осъден на пет години
лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
38
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Присъединявам се към пледоарията
на моя повереник. Искам да бъде уважена нашата жалба да бъде отменена
оправдателната присъда и подсъдимият да бъде осъден на пет години
лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви помоля да постановите
съдебен акт, с който да признаете подсъдимия за невиновен и потвърдите
постановената от първата инстанция присъда като правилна и
законосъобразна, а именно - постановена при правилно разчитане на
фактическата обстановка и правилно и адекватно приложение на материалния
закон.
Намирам, че дори и след прочитането на заключението на вещите лица
по назначената експертиза в това заседание, отчитайки субективната
преценка на вещите лица, ние не сме установили една значителна по-
различна обстановка от тази, установена в предходните изследвания по
назначените експертизи. Твърди се, че подсъдимият е трябвало да предвиди
нещо, което не е нито можел, нито е бил длъжен да предвиди. Той трябвало да
реагира в рамките на секунда, две или три, но е трябвало да реагира като
пилот на самолет, но той не е имал право на грешка, защото неговата реакция,
макар ограничена в рамките на няколко мига е трябвало да бъде безпогрешна.
Приемайки, че подсъдимият е видял насрещно движещият се автомобил,
когато същият е бил на 150 м. от него, той е трябвало да спре аварийно, за да
осуети този сблъсък с насрещно движещият се автомобил. Скоростта, с която
се е движил подзащитният ми, която е била 90 км/ч., която е била
допустимата за тази пътна отсечка скорост, той трябвало да спре мигновено,
веднага щом е разпознал, нарочно казвам разпознал, а не казвам възприел, че
срещу нещо се движи автомобил. Моят опит като водач на МПС, пък и
наблюденията ми по дела за ПТП сочат, че в много случаи при опасност
водачите инстинктивно понечват да завият надясно. В тази ситуация водачът
на автомобил „Рено“ не е можел да завие надясно и да отбие, защото там вече
е имало автомобил, не е можел да намали скоростта и да спре, защото тогава,
когато предните състави на управлявания от него автомобил със задните
състави на „Опел Корса“, водачът на „Опел Корса“ е започнал да намалява
скоростта. Единствената му възможност е била да продължи напред
опитвайки се да избегне този автомобил. За мен остава неизвестно, защо в
39
рамките на това изследване вещите лица казаха, че надлежната ос на
управлявания от подсъдимия автомобил е била успоредна на пътната ос,
докато при друго заключение, изготвено пред БОС беше установено, че
имало лек ъгъл или водачът А. се опитал, ако ще инстинктивно да извие
автомобила надясно, но аз не разбирам, защо и откъде е тази увереност на
проф. С., че той не е реагирал по никакъв начин. Единственото обяснение на
липсата на каквато и да е реакция сочи на именно за изключителна
внезапност на така възникналото препятствие. Аз се разграничавам от
твърдението, че всяка опасност била предвидима и всяка опасност била
внезапна, защото в правната доктрина има множество съдебни решения, има
трайна съдебна практика и ВКС ясно указва кога една опасност е предвидима
и кога е непредвидима. В настоящия случай е било съвсем закономерно
допускането от страна на моя подзащитен, че е невъзможно срещу неговия
автомобил да се появи насрещно движещ се автомобил, но някак си, поради
незнайни причини този автомобил все пак се е появил. Няма пречка да се
приеме, че е налице случайно деяние, защото с нито едно свое действие
подсъдимият не е нарушил правилата по ЗДвП – нито с предприемането на
изпреварване, нито пък с превишаване на допустимата за там скорост. Ако
приемем, че както А., така и водачът на другия автомобил –„Фиат“-г-жа Й.са
възприели всеки другия от 150 м., нека да не пропускаме това, че със
скоростта, с която са се движили и двата автомобила, това разстояние е
намалявало със средно 15-20 м/сек. И какво щеше да се случи, ако водачът на
„Реното“ беше спрял внезапно, но автомобилът „Фиат Пунто“ продължаваше
срещу нещо със същата настъпателна скорост? Не знаем, защото това е божа
работа, можем само да предположим.
По мое мнение тук водачът А. е направил всичко зависещо от него да
преодолее възникналото препятствие, без да е допуснал нарушение, но по
силата на обективни причини и закономерности, е настъпил удар. Това ни
сочи, че поведението му не е неправомерно, защото не може да се иска от
него да направи невъзможното, след като до настъпването на произшествието
неговото поведение е било правомерно. В този смисъл се позовавам на
Решение № 218 по НД № 9652006 г.на Трето НО на ВКС. Според трайната
практика, деянието, в резултат на което става ПТП със съставомерни
последици е случайно тогава, когато опасностите по пътя са изненада за
дееца и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези
40
последици. Всъщност, в този случай всичко крещи, че това е случайно
деяние, при каквото деецът не трябва да носи наказателна отговорност.
Независимо от щенията на държавното обвинение, независимо от това, че на
някой му е необходима една формална жертва, която да поеме вината за
случилото се, аз не мисля, че в този случай, както каза колегата Б., било
налице съпричиняване на вината, защото, какво щеше да се случи, ако
водачът на автомобила „Фиат Пунто“ не се беше движил по този път там,
където не е имал право да се движи. Ако тук говорим за това,че някой не е
имал късмет, аз бих казал, че не е имал и късмет и този, пред когото се е
изпречило препятствие, каквото не е можело да бъде предвидено и
предположено.
Считам също и, че е безспорно това, че снабденото със светлини МПС
може да бъде забелязано от по-голямо разстояние и не случайно заради това,
ние всички водачи сме длъжни да управляваме МПС с включени светлини
целогодишно през светлата част на денонощието. Заради така изложените
съображения, моля да игнорирате изводите на вещите лица, че А. е можел да
се върне в дясната лента като намали скоростта, т.к. само по себе си в това
заключение е налице противоречие – как да се премести в дясно при
наличието на друг автомобил в тази дясна лента, който намалява скоростта.
Моля да вземете предвид, че разстоянието от 150 м. е строго условно,
защото същото разстояние се е скъсявало в рамките на секунди и, ако
разстоянието от около 150 м. между двата автомобила е можело да се измине
за интервал от около 4 секунди от моя подзащитен, нека да помислим какво е
трябвало да направи за тези 4 секунди - да погледне в огледалото, дали зад
него има автомобил, да погледне в дясно дали има автомобил, да натисне
спирачката, да хване волана – минаха 4 секунди. Заради тези мои възражения,
моля да приемете, че случаят е случайно деяние, опасността появила се пред
автомобила на моя подзащитен е внезапна и непредвидима – все
обстоятелства, които дават основание за неговото освобождаване от
наказателна отговорност.
Изказвайки своите съболезнования на починалите, аз ще се разгранича
от становищата на техните повереници, че за целите на постигане на целите
на наказанието е задължително подсъдимият, ако бъде признат за виновен, да
изтърпи това наказанието ефективно, първо защото от 2017 г. досега са
41
минали пет години, по времето на които подсъдимият постоянно участва в
наказателни производства като обвиняем, подсъдим, нещо което за него е
изключително сериозен психически тормоз. Казвам това, т.к го познавам като
личност и установявам колко емоционално му се отразява цялата тази
ситуация, а и Вие самите имахте възможност да се убедите днес как той се
разстройва, когато коментира въпроса за събитието. Да се отнеме човешки
живот това води до необратими последствия и на съзнанието на един
отговорен човек, който цял живот изживява по някакъв начин своеобразна
вина за това, че е можел да го предотврати, въпреки че понякога това е било
извън неговия контрол. Наличието на тези последици за подсъдимия според
мен не трябва да се омаловажават, затова Ви моля, при условията на
алтернативност в случай, че приемете за доказана виновността на
подсъдимия, да му определите такова наказание, което да бъде отложено на
основание чл. 66 НК, доколкото съображения за неговото ефективно налагане
липсват. Моля да съобразите отличните характеристични данни на
подсъдимия, фактът, че той е млад мъж, с необременено съдебно минало,
който живее със своето семейство, работи отговорна и престижна работа,
отглежда своето непълнолетно дете и освен това в първите години на своята
дейност като водач на МПС, е имал талон на водач без установени пътни
нарушения.
Заради така изложените съображения Ви моля, да постановите
присъда, с която да постановите оправдаването на моя подзащитен като
невиновен, като потвърдите присъдата на първата инстанция и ни бъдат
заплатени разноските сторени и пред двете инстанции.
В условията на алтернативност, в случай, че го признаете за виновен,
да съобразите неговите индивидуални особености при определяне на
съответното наказание.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия А..
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Поддържам казаното от
моя защитник. Искам да бъде потвърдена оправдателната присъда на първата
инстанция. Искам да изкажа съболезнования.
РЕПЛИКА НА АДВ. Б.: На първо място съм убеден, че Вие сте
наясно с константната практика, че виновното поведение на един водач на
превозно средство не освобождава другия участник в ПТП, при спазване на
42
правилата за движение по пътищата, т.к. н НК нормата е бланкетна да
предотврати настъпването на ПТП.
По отношение твърдяното решение от страна на колегата за случайно
деяние, случайно би било деянието, ако както си пътува отпред му падне
някъде от космоса нещо на пътя. В конкретния случай, именно поради тази
причина се ползват специални знания на вещите лица-автоексперти и там
дълбоко е залегнало понятието „опасна зона“, или както някой други
експерти го наричат „пълен спирачен път“, въз основа на който се извежда
правният извод, дали е имало обективна възможност един водач, спазвайки
правилата за движение по пътищата да предотврати ПТП, или не.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ А.: Моля да бъда
оправдан.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че се оттегля на тайно
съвещание, като съобщи на страните, че публичното съдебно заседание ще
продължи в 15.30 часа.
След проведено тайно съвещание съдът постанови нова въззивна
присъда.
Председателят на съдебния състав ОБЯВИ присъдата в съдебно
заседание на 10.05.2022 г. в 15.30 часа, като я прочете в присъствието на
страните - подсъдимия В.Е.А, защитника му адв. К.К., жалбоподателите
частни обвинители И.А. А. и С.Й. Д. и техния повереник адв. А.Б.,
повереника адв. К.С. и прокурор К.С., на които след прочитането й, разясни
реда и срока за обжалването й.
Съдът обяви, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срока
по чл. 308, ал. 2 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.40
часа
43
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
44