Определение по дело №1003/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260166
Дата: 18 септември 2020 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20205300501003
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260166 /18,09,2020 г., гр. Пловдив

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 18,09,2020 г., в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА         

  ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА 

    НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                                                   

разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 1003/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от Община Царево, ЕИК *********; против разпореждане № 30625/14,05,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2949/2020 г. на РС Пловдив, ХVIII гр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх. № 13321/21,02,2020 г. от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против Д.П.А. с ЕГН **********; и С.А.А. с ЕГН **********; за заплащане на сумата от общо 298,43 лева, от която 95,07 лева – задължения за наем за периода от 01.06.2018г, до 02.09.2018г., задължения за неплатени разходи за ел. енергия за периода от 21.02.2018г. до 30.08.2018г. на стойност 183 лева, такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2018г. до 02.09.2018г,. на стойност 20.36 лева, дължими въз основа на договор за наем от 16.04.2009 г.

Жалбоподателят твърди, че представения със заявлението документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което счита разпореждането за незаконосъобразно и иска същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението му заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като счита, че дължимостта на вземанията е установена както с посочения по-горе договор за наем, така и с представените със заявлението извлечения от счетоводни ведомости.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 13321/21,02,2020 г., предявено Община Царево, ЕИК *********, с което се иска  издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против Д.П.А. с ЕГН **********; и С.А.А. с ЕГН **********; за заплащане на сумата от общо 298,43 лева, от която 95,07 лева – задължения за наем за периода от 01.06.2018г, до 02.09.2018г., задължения за неплатени разходи за ел. енергия за периода от 21.02.2018г. до 30.08.2018г. на стойност 183 лева, такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2018г. до 02.09.2018г,. на стойност 20.36 лева, дължими въз основа на договор за наем от 16.04.2009 г.

Към заявлението е приложен посочения по-горе договор за наем, сключен вписмена форма, както и идвлечения от счетоводни ведомости, заповед за настаняване, препис-извлечение от акт за смърт, заповед за прекратяване на наемно правоотношение.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като неоснователно. За да достигне до този извод, РС е приел, че представеният договор за наем, сключен в писмена форма без нотариална заверка на подписи, не е сред документите, посочени в разпоредбата на чл. 417 от ГПК, въз основа на които се предвижда възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.

Този извод се споделя напълно и от настоящата инстанция по следните съображения:

Релевантни за преценката относно основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ са обстоятелствата дали със същото е представен документа по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането (чл. 418, ал. 1 от ГПК) и дали същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 2 от ГПК). При тази проверка следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.

В настоящия случай документът, на който се основава претендираното вземане (вж. т. 12 от зцаявлението), е договор за наем. Същият обаче не е сключен във формата, посочена в разпоредбата на чл. 417 т. 3 от ГПК (липсва нотариална заверка на подписите), поради което не са налице основания за издаване на исканата заповед.

Едва във въззивната частна жалба заявителят се позовава на разпоредбата на чл. 417 т. 2 от ГПК, сочейки представено със заявлението извлечение от дсчетоводни ведомости за вземания на община. Такова основание за издаване на заповедта обаче не е предявено със заявлението. Наред с това представените със заявлението и преписи-извлечения от счетоводни ведомости нямат характер на извлечение от сметки, а и не съдържат данни относно твърдяното от заявителя основание за възникване на вземането и относно настъпването на неговата изискуемост.

Следователно като е приел заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за неоснователно и го е отхвърлил, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА № 30625/14,05,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2949/2020 г. на РС Пловдив, ХVIII гр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх. № 13321/21,02,2020 г. от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против Д.П.А. с ЕГН **********; и С.А.А. с ЕГН **********; за заплащане на сумата от общо 298,43 лева, от която 95,07 лева – задължения за наем за периода от 01.06.2018г, до 02.09.2018г., задължения за неплатени разходи за ел. енергия за периода от 21.02.2018г. до 30.08.2018г. на стойност 183 лева, такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2018г. до 02.09.2018г,. на стойност 20.36 лева, дължими въз основа на договор за наем от 16.04.2009 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: