Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 283 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1852 от 26.02.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на А.Б.Т. ***, административни наказания на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча – глоба в размер на 100 лева, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД – глоба в размер на 50 лева и на основание чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД – лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, както и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнета в полза на държавата вещта послужила за извършване на нарушението – 1 брой ловна пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т09138, за нарушения на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 и чл.84, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат А.М. *** го е обжалвал в срок, като моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. В жалбата изтъква, че наказателното постановление противоречи на закона и е необосновано. Сочи, че неправилно в постановлението е било посочено, че нарушението е извършено в местността „Слановското” в землището на с.Драгана, област Ловеч, като в действителност жалбоподателят се е намирал в местността „Мичкова драгана”, която се намира в землището на с.Ъглен, област Ловеч и не е било съобразено, че двете местности са гранични, а за последната местност Т. е имал разрешително за лов. Подробно са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Счита, че след като АУАН е бил съставен няколко дена след установяване на нарушението в сградата на РУ Угърчин, то е следвало да бъдат посочени повече от един свидетел, а пък за единствения посочен такъв сочи, че не е уточнено бил ли е при установяване на нарушението или само при съставяне на акта.
На следващо място сочи като съществено процесуално нарушение разминаване в описанието на нарушенията и правната им квалификация в АУАН и НП, като в частност в НП не е посочена конкретната от предвидените в нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД хипотези, с което му е било нарушено правото на защита. Сочи, че в АУАН и НП не са били отразени всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, както и че наказващия орган не е съобразил депозираните от Т. писмени възражения по акта, както и доказателствата, че е притежавал редовно издадено разрешително за лов. По-нататък в жалбата за развити и съображения за маловажност на случая и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва и отнемането на ловната пушка, като счита, че не е била съобразена разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН и стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и степента на нарушението.
В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят Т. се явява лично и с адвокат М.. Последната от името на своя доверител поддържа жалбата с навените в нея възражения и доводи и пледира за отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Акцентира на аргументите за неправилна квалификация на нарушенията и разминаването й с описаните обстоятелства при извършването им.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт С.Тотева, която пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено и се остави жалбата срещу него без уважение. Оспорва ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства, като сочи, че същите са неясни и противоречиви. Представя писмена защита, в която подробно е изложила съображенията си по предмета на спора.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.А.А., З.З.З., Ц.И.С. и А.С.А., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
На 26.12.2018 г. свидетелите К.А. и З.З. – горски инспектори при РДГ Ловеч, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход в землището на с.Драгана, област Ловеч. Около 15:00 часа чули изстрели, поради което се отправили със служебния автомобил в посоката от която идвали. В местността „Слановското” в землището на с.Драгана, в близост до гората, в земеделски имот заварили лице, което било с извадена от калъф и сглобена ловна пушка. Докато му извършвали проверка Той им обяснил, че си търси ловните кучета, които загубил няколко дни по-рано, по време на ловен излет. Малко след това при тримата дошли с джип още две лица – свидетелят Ц.С.и жалбоподателят А.Б.Т., които също държали в автомобила извадени и сглобени ловни оръжия. Те също заявили на служителите на РДГ, че търсят загубените по-рано ловни кучета. Служителите на РДГ Ловеч установили, че тримата нямат разрешително за лов, а жалбоподателят Т. не носел и разрешително за носене на ловно оръжие и членска карта. Заради това отвели лицата, заедно и жалбоподателя Т. в РУ на МВР Угърчин за установяване на самоличността им. По случая свидетелят А. съставил и констативен протокол серия Б00А № 135896 от 26.12.2018 г. /л.18/, в който подробно описал установеното при проверката и като разпореждане посочил, че тримата, вкл. жалбоподателят Т. следва да се явят на 28.12.2018 г. в РУ на МВР Угърчин за съставянето на АУАН. Според свидетеля А. решението да им бъдат съставени по-късно АУАН било продиктувано от възможността да представят билет или разрешително за лов.
Жалбоподателят Т. подписал протокола и получил препис от него.
На 28.12.2018 г. в сградата на РУ на МВР Угърчин се явил жалбоподателят А.Т., който представил на свидетелите А. и З. разрешително за индивидуален лов серия Г № 335333, издадено на 01.12.2018 г. /л.16/, билет за лов № 284582 /л.13/ и членска карта серия Б № 0015129 /л.12/. Разрешителното за индивидуален лов се отнасяло за ловуване на дребен дивеч в периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., в ловностопанския район на с.Ъглен. Същият ден свидетелят З.З. съставил на жалбоподателя Т. АУАН № 1852/31.12.2018 г. (бланков № 001014), за това, че на 26.12.2018 г. Т. ловувал по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, като извършвал пеша движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т 09138. Актосъставителят посочил, че лова се извършвал в местността „Слановското”, в землището на с.Драгана, община Угърчин, област Ловеч, като Т. не носел билет за лов, членска карта и нямал издадено разрешително за лов. Отбелязал, че е нямало убит или ранен дивеч. Като доказателство посочил констативен протокол серия Б00А № 135896 от 26.12.2018 година.
Така описаното в обстоятелствената част на съставения АУАН свидетелят З. квалифицирал като нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1, предл.2-ро и чл.84, ал.3 от ЗЛОД. Като свидетел по установяване на нарушението се подписал К.А.. Жалбоподателят Т. подписал акта и получил препис от него, като в графата за възражения вписал, че има разрешително за индивидуален лов № 335333 от 01.12.2018 г., което представя.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Т. представил писмено възражение /л.15/, в което посочил, че имал разрешително за индивидуален лов, която представил на 28.12.2018 г., но която бил забравил, заедно с ловния билет в момента на проверката. Изтъкнал е, че проверката му е била направена в местността „Слановското”, която граничи с ловището на с.Ъглен, което обстоятелство било отразено в съставения на място констативен протокол. Посочил е, че останалите документи представил в служба КОС гр.Угърчин.
Въз основа на така съставения АУАН, на 26.02.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 1852, в което наказващият орган пресъздал описаните в акта обстоятелства по случая, като А.Б.Т. бил санкциониран за нарушения на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 и чл.84, ал.3 от ЗЛОД с глоби съответно в размер на по 100 и 50 лева по чл.84, ал.1 и ал.3 от ЗЛОД, а на основание чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД бил лишен от правото да ловува за срок от три години. С наказателното постановление била отнета в полза на държавата веща послужила за извършване на нарушението – ловна пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т 09138.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
Не може да бъде кредитирано направеното с жалбата възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН при съставянето на АУАН.
Действително, в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е употребена думата „свидетели”, т.е. в мн.число, но това не означава, че когато акта е подписан само от един свидетел, то той е незаконосъобразно съставен. Ясно е, че законодателят е употребил думата в множествено число, с цел да задължи съответния актосъставител да посочи всички лица, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, което впоследствие пък би спомогнало наказващия орган да изгради по-пълна и ясна представа относно фактите и обстоятелствата по конкретния случай и съответно преценката му да издаде или не наказателно постановление, да почива върху една в цялост изяснена фактическа обстановка. Респективно, при евентуално обжалване пред съд, последния да може да изгради изводите си за законосъобразност на постановлението върху безспорна и категорично установена фактическа обстановка. Обратното разбиране би означавало, че когато при извършване или установяване на нарушението е присъствал по силата на обстоятелствата само един свидетел, то това нарушение да не може да бъде санкционирано, ако буквално се тълкува нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Защото житейски логично е, когато се върши едно нарушение, то да не бъде афиширано пред широк кръг лица. На следващо място – настоящият състав счита, че описаните в акта обстоятелства, доказателствата, които ги потвърждават, както и правната квалификация на нарушението, подобно на повдигнатото обвинение в досъдебната фаза на наказателния процес, то и в административнонаказателното производство имат все още „работен” характер, т.е. няма пречки след съставянето на акта да бъдат събирани и представяни пред наказващия орган или въззивния съд нови доказателства имащи значение за случая, в т.ч. и свидетелски показания. Аргумент за такъв извод се съдържа и в разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да разследва спорните обстоятелства, когато това е необходимо.
Безспорно, от гореизложената фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят А.Т. се е движел пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – факт, който и самия той не отрича. Твърдението, че е търсел изгубените няколко дена преди това ловни кучета и че те се ориентират и привличат по шума от произведени изстрели, дори и безспорно доказано, не може да игнорира факта, че от формална, законова страна той е извършвал дейност по ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. За категорично установено съдът приема и обстоятелството, че тези действия жалбоподателят е извършил в местността „Слановското”, която попада в землището на с.Драгана, област Ловеч, а не в местност в землището на с.Ъглен, каквито твърдения са наведени в жалбата. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А. и З., които са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си, а и не бяха установени данни за наличието на причини за предубеденост на същите спрямо жалбоподателя и които да навеждат на съмнения относно обективността им. От значение също така е и факта, че двамата са дългогодишни служители в системата на РДГ и като такива познават добре района на дирекцията, в частност и землището на с.Драгана. А и самия жалбоподател, във възражението си по чл.44, ал.1 от ЗАНН е посочил, че местността, в която е бил проверен от служителите на РДГ е „….в близост до местността Слановското, която граничи с ловището на с.Ъглен…”, т.е. съзнавал е, че се намира в близост до землището на с.Ъглен, но не и в него.
Жалбоподателят Т. е имал редовно издадено разрешително за индивидуален лов № 335333 от 01.12.2018 г. /л.16/, което е било със срок на валидност до 31.12.2018 г. и предназначено за ловуване на дребен дивеч, и което разрешително той е представил при съставянето на АУАН – обстоятелство, което потвърждават в показанията си и свидетелите З. и А.. Разрешителното е било издадено на основание разпоредбата на чл.69, ал.1 от ППЗЛОД, съгласно която груповото и индивидуално ловуване на дребен дивеч се извършва в събота, неделя и в дните обявени за национални празници, а на водоплаващ дивеч след 1 януари и в сряда. Жалбоподателят е бил установен да ловува на 26.12.2018 г., който ден, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от КТ, заедно с 25.12. е официален празник – Рождество Христово. Това обстоятелство (наличието на разрешително за индивидуален лов) и факта, че е било представено в един по-късен момент, обаче не е било отразено в съставения му АУАН, нито пък впоследствие в издаденото наказателно постановление, а то в случая е от съществено значение за правилната квалификация на нарушението. Несъобразявайки това, актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1, предл.2-ро от ЗЛОД.
Във връзка с така дадената квалификация следва да се има на предвид, че на първо място нормата, която съдържа състав на нарушение е тази по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, докато тази по чл.57, ал.1 от ЗЛОД не съдържа такъв, а има описателен характер, указвайки условията и реда за издаване на разрешително за лов, както и нормативния акт, където те подробно са регламентирани. Ето защо, при квалификацията на деянието, като нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, тъй като тя съдържа състав на административно нарушение (при отбелязване на съответната от трите предвидени в нея хипотези на изпълнителното деяние), а нормата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД следва да се впише само като привръзка изясняваща и конкретизираща елементи от състава на нарушението.
На следващо място – актосъставителят е посочил предл.2-ро на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, но тази хипотеза касае ловуване с билет за лов, но без писмено разрешително. В случая, както се посочи по-горе, жалбоподателят Т. е имал редовно издадено писмено разрешително за лов, но то е било за друг ловен район – този в землището на с.Ъглен, т.е. установените по делото данни навеждат на извода, че е била осъществена третата хипотеза на нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а именно : ловувал е извън определените в разрешителното места.
Но доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Ето защо, за да е гарантирано правото на защита на наказаното лице е от съществено значение наказващият орган да е посочил точната и правилна правна квалификация на нарушението. Затова и в НП между описателната част на нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна норма следва да е налице пълно единство, за да е наясно наказаното лице какво точно нарушение му се вменява и за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. В разглеждания случай обаче, наказващият орган освен, че е посочил като нарушена нормата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД, а за привръзка тази по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, то по-същественото нарушение е, че не е посочил в цифровата квалификация коя от възможните три хипотези по този текст е осъществил с действията си жалбоподателя Т.. Освен това, не е изследвал с оглед задълженията и правомощията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН законосъобразността и обосноваността на АУАН, не е преценил всички налични по случая доказателства, а безусловно се е доверил и пресъздал описаното в акта.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят Т. е „ловувал” по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, имал е макар и да не ги е носел редовно заверен билет за лов, членска карта и разрешително за лов, ловувал е в указаното в последното и в нормата на чл.69, ал.1 от ППЗЛОД време, но извън определените в разрешителното места. Ето защо, прецизната правна квалификация на нарушението е следвало да бъде по чл.84, ал.1, предл.3-то, във връзка с чл.57, ал.1 от ЗЛОД. Основателно жалбоподателят не е могъл да разбере в какво точно се изразява неговото нарушение, като по този начин е било нарушено правото му на защита.
При това положение, независимо, че са доказани по безспорен начин действия от страна на жалбоподателя Т., които представляват „ловуване” по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, то съдът следва да отмени обжалваното НП в частта по пункт І, т.1, като незаконосъобразно издадено, поради противоречие между описанието на нарушението (същото е и непълно, поради непосочване на всички от значение за случая обстоятелства – валидно издаденото разрешително за лов) и дадената правна квалификация, тъй като това винаги е съществено процесуално нарушение при издаване на постановлението. Нарушена е императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и в съдебната фаза това противоречие не е може да бъде преодоляно, тъй като целта на тази фаза е да проследи и проконтролира законността на актовете и действията на администрацията, с които е вменила извършването на административно нарушение на дадено лице. Така констатираното нарушение на процесуалните правила във всички случаи като последица води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно следва отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото, доколкото разбира се такива са направени.
С оглед на това следва да бъде отменено и наказателното постановление в частта по пункт І, т.3, с която жалбоподателят Т. е бил лишен от правото да ловува за срок от 3 години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД. Санкцията по този текст от закона е пряко свързана с нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД и след като наказателното постановление е незаконосъобразно издадено в частта относно вмененото нарушение по чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД, то и тази санкция следва да отпадне.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЛОД, то в тази му част (пункт І, т.2) наказателното постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено. Както се посочи по-горе в изложението, безспорно от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят А.Т. се е движел пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, т.е. той е извършвал дейност по ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. По време на тази дейност не е носел билет за лов така, както законът изисква, а го е представил по-късно, на проверката извършена на 28.12.2018 г. в сградата на РУ на МВР Угърчин. Правилно, както актосъставителят, така и наказващия орган са квалифицирали установеното като нарушение на разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЛОД. Нормата освен състав на нарушение съдържа и санкционна част, като визираната в нея глоба е с точно определен размер – 50 лева, поради което не може да се обсъжда въпросът за намаляването й дори и при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Следва да се отбележи, че такива не бяха констатирани в хода на производството, нито пък случаят се отличава по своя характер от обичайните такива, за да може да се обсъжда маловажност на извършеното и приложението на чл.28 от ЗАНН, каквито доводи са наведени с жалбата.
Като незаконосъобразно съдът намира, че следва да бъде отменено наказателното постановление и в частта по пункт ІІ, т.1, с която е била отнета веща послужила за извършване на нарушението – 1 брой ловна пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т 09138, принадлежаща на жалбоподателя Т.. Формално, от законова гледна точка предпоставките по чл.95, ал.1 от ЗЛОД са налице – безспорно установено и доказано нарушение по чл.84 от ЗЛОД, в случая по ал.3 от разпоредбата. Разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН обаче предвижда, че отнемане не се допуска, когато стойността на веща явно не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, освен ако в съответния закон или указ не предвижда друго. ЗЛОД не предвижда изключение от общото правило формулирано с нормата на чл.20, ал.4 от ЗАНН в смисъл, че веща следва да се отнеме във всички случаи, независимо от стойността й и тежестта на нарушението, така че общото правило по ЗАНН е приложимо към обсъждания тук казус. В този смисъл, извършеното нарушение от жалбоподателя Т. на разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЛОД не може да се квалифицира като тежко и с висока степен на обществена опасност, тъй като същия не е носел ловния билет, но е притежавал редовно издаден и заверен такъв и съответно го е представил в последствие на служителите на РДГ. В подкрепа на извода за ниска степен на обществена опасност на нарушението по чл.84, ал.3 от ЗЛОД е и категорично установения факт (отбелязан в АУАН и в НП), че е нямало убит в следствие на ловуването дивеч.
Освен изложеното дотук относно санкцията по пункт ІІ, т.1 от НП, следва да бъде отбелязан и факта, че наказващият орган не е посочил стойността на отнетата ловна пушка. А това е обстоятелство от съществено значение при прилагането на разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл.20, ал.1 от ЗАНН и липсата на такава оценка препятства възможността да бъде извършена преценка дали стойността на отнетата вещ съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и в крайна сметка законосъобразно ли е била отнета. Именно възможността за приложението на общата разпоредба на чл.20, ал.4 от ЗАНН изисква да бъде дадена такава оценка и в този смисъл този пропуск на наказващия орган съдът приема като процесуално нарушение при обсъждането на санкцията в тази част от обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1852 от 26.02.2019 г. на Директор на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, в частите по пункт І, т.1 и т.3 и пункт ІІ, т.1, с които на А.Б.Т. ***, ЕГН : **********, са били наложени административни наказания на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча – глоба в размер на 100 лева и на основание чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД – лишаване от права на ловуване за срок от 3 години, както и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнета в полза на държавата вещта послужила за извършване на нарушението – 1 брой ловна пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т 09138, за нарушение на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1852 от 26.02.2019 г. на Директор на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, в частта по пункт І, т.2, с която на А.Б.Т. ***, с горните данни, е било наложено административно наказание на основание чл.84, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.84, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :