Мотиви
към Присъда №13/24.02.2021г., постановена по НЧХД №170/2020г. по описа на
Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от М.М.А. *** срещу С.Е.Ч. и Е.Х.Ч.,*** с обвинение за това, че подсъдимите
са причинили на тъжителя лека телесна повреда, а именно разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК– престъпление по чл.130, ал.1
от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Тъжителят е
предявил и граждански иск срещу подсъдимите солидарно за сумата от 5000 лв
/частичен иск от 10000 лв/, ведно със законната лихва от датата на деянието, като
същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението.
В заседанието
пред РРС тъжителят лично и чрез защитника си поддържа тъжбата.
Подсъдимите не се
явяват в съдебното заседание, не са открити на известните им адреси, налице са
данни, че са в чужбина на неизвестни адреси, поради което делото е разгледано в
тяхно отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.4 НПК. Служебният им защитник изтъква
доводи за недоказаност на обвиненията и също така счита, че делото следва да се
прекрати.
Съдът не е намерил основания за прекратяване на делото,
като се е произнесъл с определение в съдебно заседание във връзка с тези доводи
на защитата. С оглед на това делото е разгледано по същество.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за
установено следното:
Подсъдимият Е.Х.Ч. е роден на ***г***. Не е осъждан
/реабилитиран/.
Подсъдимият С.Е.Ч. е роден на ***г***. Същият е неосъждан.
Подсъдимият Е.Ч. е баща на подсъдимия С.Ч.. Тъжителят М.М.А.
в предходен период бил женен за сестрата на подсъдимия Е.Ч., но се развели и
отношенията му с подсъдимите се влошили. Тъжителят претендирал, че Е.Ч. му
дължи пари, което именно влошавало отношенията им.
На 11.09.2019г. вечерта около 17.30ч. тъжителят М.А. ***
заедно със свидетеля М.С.. Тогава с автомобил при тях дошли двамата подсъдими и
лицето С.Ч., съпруга на Е. Ч. и майка на С. Ч.. Двамата подсъдими слезли от
автомобила и отишли при тъжителя като между подсъдимите и тъжителят възникнало
пререкание относно финансовите претенции на тъжителя. Подсъдимият Е.Ч. казал на
тъжителя, че няма да му върне пари и му казал „Щял си да ме биеш“. Тъжителят отрекъл
да е казвал това и казал, че само си иска парите. Тогава към него се приближил
подсъдимият С.Ч. и ударил тъжителят с юмрук в лицето. При това тъжителят
загубил равновесие и паднал на земята. Свидетелят М.С. се намесил като избутал
подс.С. Ч., но в този момент подсъдимият Е. Ч. започнал да рита падналия на
земята тъжител. Св. М. С. опитал да предпази падналия на земята М. А., но не
можал да удържи двамата подсъдими, които започнали да ритат тъжителя, както бил
на земята. Свидетелят М. С. започнал да вика за помощ при което намиращите се
на улицата, но на известно разстояние свидетели А.И. /баща на М. С./ и С.С.
/брат на М. С./ дошли на мястото на инцидента. Към този момент подсъдимите
преустановили побоя над тъжителя, качили се в автомобила си и потеглили като се
отдалечили. Тъжителят лежал на земята – очевидно зашеметен. След известно време
успял да седне. Дошъл екип на спешна медицинска помощ и тъжителят бил
транспортиран до ЦСМП гр. Разград за оказване на медицинска помощ.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която
установява, че в резултат на инцидента пострадалият е получил следните
увреждания: кръвонасядания над лявата вежда, клепачите на лявото око, подконюнктивален
кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око от двете страни на
ириса; охлузвания на двата лакетя; оток на лявата ушна мида; спонтанни и
палапторни болки в коремната област. Експертизата изключва пострадалият да е
изпадал в травматична кома. Вероятно след ударите по главата тъжителят е
получил леко изразено по тежест сътресение на мозъка, протекло като
дезориентация, зашеметяване. Травмите могат за бъдат получени от нанесен удар с
юмрук в областта на лява орбита и приземяване на терена назад – с опора в
лактите. Възможно е и да е имало удар с ритник в областта на лицето. Обичайният
оздравителен период е около две седмици. Описаните увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Към
момента на получаване на уврежданията пострадалият е изпитвал болка и
страдание, но не съществува обективен критерий за определяне тяхната
продължителност и интензитет.
Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за
доказана по несъмнен начин. Затова съдът се позовава основно на показанията на
свидетеля М.С., който е очевидец на случилото се. Побоят фактически се е случил
пред очите му и свидетелят описва как двамата подсъдими заговорили заплашително
с пострадалия и как след това С. Ч. го ударил и повалил. След това и двамата
подсъдими започнали да ритат пострадалия, докато бил на земята. Именно св. М. С.
се опитал да спре подсъдимите. Когато дошли свидетелите Ал.И. и С.С. подсъдимите били вече преустановили
побоя над тъжителя, качили се в автомобила си и напуснали мястото. Но и тези
двама свидетели възприели състоянието на пострадалия – лежащ на земята, явно
зашеметен, наранен. Разпитан е и св. И. Д., полицейски служител, работил по
изясняване на случая. Той също възприел състоянието на пострадалия и сочи какво
обяснил последния за случилото се, както и казаното от друго лице /очевидно св.
М. С./, който изцяло подкрепил казаното от пострадалия. Съдът се позовава и на
писмените доказателства от полицейската преписка, съдържаща обяснения на същите
свидетели, но и на самия пострадал. Съдът намира за явно недостоверни и
заинтересовани обясненията на двамата
подсъдими и на лицето С. Ч. съдържащи се в същата преписка /пострадалият ги бил
обидил по личен въпрос, не му били нанасяли побой/, които се оборват от всички
останали данни по делото. Както се каза, съществено значение съдът отдава на
показанията на незаинтересования свидетел М. С., който сочи, че подсъдимите
нападнали пострадалия без изобщо да са провокирани от него. Съдебно-медицинската
експертиза установява причинените на тъжителя увреждания и в крайна сметка се
затвърждава убеждението, че на тъжителя е нанесен побой, а данните по делото
сочат като автори на това деяние именно двамата подсъдими, които са прибегнали
до саморазправа с пострадалия,
отправяйки му обвинения.
Съдът направи
следните правни изводи: С деянията си подсъдимите С.Ч. и Е.Ч. са осъществили състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 11.09.2019г., в гр. Разград, в
съучастие като съизвършители помежду си са причинили лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на М.М.А.. Причинените
на тъжителя увреждания са довели именно
до временно разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота, както
се установява от медицинската експертиза.
Подсъдимите недопустимо са употребили сила – нанесли са удари с ръце и
крака на пострадалия и така са му причинили
уврежданията, констатирани от експертизата. Двамата подсъдими са
действали като съизвършители – задружно. От субективна страна подсъдимите е
действали с пряк общ умисъл –целенасочено.
Индивидуализирайки наказанията на подсъдимите съдът
отчита, че и двамата подсъдими се считат неосъждани. С оглед предвидените
наказания, то приложим се явява чл.78а от НК, поради което и двамата подсъдими
следва да бъдат освободени от наказателна отговорност, като им бъдат наложени
административни наказания глоби. При това съдът намира, че и на двамата
подсъдими следва да се наложат глоби в минимален размер по чл.78а, а именно по
1000 лв за всеки един от тях, тъй като в конкретния случай, с оглед характера
на деянието, като отчита и отминалия вече период от деянието, съдът намира, че това е достатъчно за поправянето
им.
Частично
основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди срещу
подсъдимите. От неправомерното и виновно поведение на подсъдимите на
пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания, причинено мозъчно сътресение като специфично увреждане, претърпяно
унижение с оглед начина на нанасяне на побоя, при което подсъдимите са
действали съвместно. При това съдът намира, че с оглед причинените на
пострадалия неимуществени вреди подсъдимите следва да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 1800
лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над 1800 лв
до 5000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и
неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта /11.09.2019г./ до окончателното
изплащане.
Подсъдимите
следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалия и направените от последния
разноски по делото в размер на 792 лв.
Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на РРС сумата от 72 лв за държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: