Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-420 Година 2019, 17 май гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав, на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова гражданско дело № 567 по описа за 2019г. За да
се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано е
по жалба на П.Г.П., ЕГН: ********** *** чрез адвокат Д.И. от БАК със съдебен
адрес *** против отказ на ДСИ при Районен съд – Бургас да прекрати изпълнително
дело № 121/2019г. Съдът е
сезиран с искане за отмяна на обжалвания отказ.
В жалбата П.
оспорва поканата за доброволно изпълнение и посоченият в нея размер на
задължението. Жалбоподателят твърди, че не дължи сумата от 1100 лева, нито
месечна издръжка от 150 лева, считано от 01.02.2019г. Оспорва и размера на
таксата за изпълнителното дело. Подчертава, че падежите на дължимите суми са
посочени ясно в изпълнителния лист – издръжката за периода от месец юни 2018г.
до месец ноември 2018г. в размер на 650 лева се дължи на вноски от 20 лева /
месечно, а не еднократно. Поради това, за вноските след 01.02.2019г.,
изпълнителното дело трябва да се прекрати.
Ответната
страна – В.Д.Д. се противопоставя на искането за прекратяване на изпълнителното
дело и на основанията за отмяна на отказа, въведени в жалбата. Твърди, че
издръжката за месец ноември 2018г. и месец декември 2018г. не й е платена в
брой, а под формата на касови бележки за закупени дрехи на детето. Подчертава,
че не е осъществен фактическия състав на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като
сумата по изпълнителното дело не е платена или внесена на взискателя преди
образуването му.
По делото са
представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които държавният съдебен
изпълнител при Районен съд – Бургас изразява становище за допустимост и
неоснователност на жалбата.
Като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
С решение №
2158/01.11.2018г., постановено по гр.д. № 3776/2018г. Районен съд – Бургас
осъжда П.Г.П., ЕГН: ********** *** да заплаща месечна издръжка на дъщеря си
Андреа Петрова Петрова, ЕГН: **********, родена на ***г. чрез нейната майка и
законен представител В.Д.Д., ЕГН: **********
*** в размер на 150 лева, считано от 01.11.2018г. до настъпването на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска с падеж до края на всеки месец, за който е дължима и за
минал период в размер на 130 лева месечно за месеците юни, юли, август,
септември и октомври 2018г. или общо 650 лева, които ще бъдат плащани
разсрочено, считано от датата 01.11.2018г. и с падеж до края на всеки месец на
вноски от по 20 лева. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист №
343/24.01.2019г. и е образувано изпълнително дело № 121/2019г. по описа на СИС
при Районен съд – Бургас. Задълженията по делото са определени, както следва:
ежемесечна издръжка на детето в размер на 150 лева от 01.11.2018г. и 650 лева –
издръжка за минало време за периода от 01.05.2018г. до 01.11.2018г.
На
16.02.2019г. съдебният изпълнител връчва покана за доброволно изпълнение на
длъжника за сумата от 1 100 лева, сумата от 150 лева – издръжка за месец
февруари, 30 лева – разноски по изпълнителното дело и 129,60 лева – държавна
такса.
На
22.02.2019г. П. депозира възражение против поканата за доброволно изпълнение и
против размера на задължението. Едновременно с това, прави искане за
прекратяване на изпълнителното дело. На 25.02.2019г. съдебният изпълнител
отказва да прекрати производството. Отказът е съобщен на П. на 12.03.2019г. На
13.03.2019г. същият представя доказателство за платени 170 лева, от които 150
лева – издръжка за месец февруари и 20 лева – текуща вноска от разсроченото
плащане на издръжката за минало време.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок. Отговаря на изискванията за форма и
реквизити и изхожда от надлежна страна. Насочена е против изпълнително действие
по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, което подлежи на съдебен контрол. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните
съображения:
Основанията
за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл.433, ал.1 от ГПК. Според правилото на точка първа от цитираната норма, изпълнението се
прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. В конкретния случай от
представените по делото доказателства се установява, че плащането на сумата, за
която е осъден длъжника, е разсрочено. Разсрочването обаче, не е равнозначно на
липса или на погасено задължение. Задължението на П. за бъдещите вноски
продължава да съществува, макар падежът им да не е настъпил. По изложените
съображения, жалбата на П. е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е
правилен и съобразен с формалните изисквания на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Възраженията
в жалбата против поканата за доброволно изпълнение са недопустими, а тези
против размера на задължението – неоснователни. Задълженията на длъжника са
установени в съответствие с издадения изпълнителен лист и обстоятелството, че
падежът на една част от вноските, не е настъпил, не променя този извод.
Мотивиран от
това, Бургаският Окръжен съд, ІV въззивен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Г.П., ЕГН: ********** *** чрез адвокат Д.И. от БАК със
съдебен адрес *** против отказ на ДСИ при Районен съд – Бургас да прекрати
изпълнително дело № 121/2019г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: