Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Александър Станчев
при секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора ……………..
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 1664/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от адв.М.П.
– пълномощник, против Наказателно постановление № 38-0001281/14.09.2020г.,
издадено от Директор на РД“АА”-гр.Русе, срещу С.Д. /S.D./, от Р Турция, с което за нарушение на чл.8, §.2,
изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от 1995г./ във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, §.3
от Регламент 561/2006г., е наложена „Глоба” в размер на 200 лева, на осн.
чл.93б, ал.7, т.1 от ЗАвП.
Жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът по
жалбата е редовно призован, не изпраща упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят е редовно призован не се явява. Явява
се упълномощеният процесуален представител, който поддържа жалбата.
Съдът след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На
13.09.2020г., около 23.43ч., жалб. С.Д. /S.D./ управлявал в гр.Русе, в района на ГКПП“Дунав мост“ -
изход, товарен автомобил марка “Форд” с рег. №…., с полуремалке № 31 НK 360, оборудван
с дигитален тахограф инд. №00051172883, когато свид.В.Д. и М.К. – инспектори в
РД“АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните
превози и спрели за проверка ППС, управлявано от жалбоподателя. Установили, че
последният е турски гражданин и не владее български език. Поради това, Началник
на ОО“АА”-гр.Русе назначил О.М., в качеството на преводач на С.Д. /S.D./, който да превежда от турски на български и обратно.
В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се
извършва международен превоз на товар от Р Турция за Р Молдова. В хода на проверката, въз основа на изисканите
и представени документи, проверяващите констатирали, че жалб. С.Д. /S.D./ извършил следното нарушение /цит./ „ ….. не спазва
изискванията за намалена дневна почивка, която е завършила в 05,52ч на
04.09.2020г., като за периода от 21,00ч. на 04.09.2020г. до 05,52ч.на
05.09.2020г. е ползвал намалена дневна почивка от 8 часа и 52 мин., която е по
. малка с 8 мин. от законоустановената такава – 9 часа.“.
С оглед
установеното свид.Д. приел, че жалб. С.Д. /S.D./ е допуснал нарушението
по чл.8, §.2, изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от 1995г./ във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвП и чл.2, §.3 от Регламент 561/2006г., за което му съставил акт.
На същия ден, въз основа на този акт, и след като
назначил О.М., в качеството му на преводач на С.Д. /S.D./, Директора на РД“АА”-гр.Русе, издал обжалваното
наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение наложил на жалбоподателя
наказание “Глоба” в размер на 200.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена
от събраните в хода на настоящото
производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение и издаване на наказателно
постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление
само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
към него обстоятелства.
Съдът счита за несъмнено установено по делото, че от
обективна и субективна страна жалб. С.Д. /S.D./ е извършил нарушението по чл.8, §.2, изр.1 и изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от
1995г./ във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, §.3 от Регламент 561/2006г.
Доказателства и доводи в подкрепа на противното в хода на въззивното
производство не бяха представени. Напротив, нарушението категорично се
установява от приложеното по делото извлечение от дигиталната карта на
тахографа.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй
като той като правоспособен водач е бил длъжен и знаел за забраната да не допуска
нарушението на горепосочените норми, но го е извършил.
Съдът счита, че административнонаказващия орган правилно
е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната
отговорност, така и вида наказание, което следва да се понесе, както и размера
на наказанието. Тъй като за това нарушение административното наказание е
фиксирано, Съдът няма законово правомощие да намалява наложеното наказание
„глоба”. Не е налице и маловажен случай, т.к. по делото не са представени от
страна на жалбоподателя каквито и да са смекчаващи отговорността обстоятелства,
за да се счете от съда, че този вид нарушение е с по-малка обществена значимост
и/или опасност от колкото другите такива от същия вид.
Предвид изложените съображения съдът счита, че не са
налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.
По гореизложените съображения,
Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 38-0001281/14.09.2020г., издадено от Директор на
РД“АА”-гр.Русе, против С.Д. /S.D./, от Р
Турция, с което за нарушение на чл.8, §.2, изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от 1995г./ във
вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, §.3 от Регламент 561/2006г., е наложена
„Глоба” в размер на 200 лева, на осн. чл.93б, ал.7, т.1 от ЗАвП.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен съдия :