Определение по дело №287/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 506
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20202100500287
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№506              , 07.02.2020 г.  гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

 Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев  ч.гр.д.№ 287

по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.121 ГПК

Пред Районен съд- Бургас е депозирана искова молба от А.А.С. с ЕГН ********** срещу ОД на МВР – Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, с която се претендира заплащане на дължими суми за положен извънреден труд, наред със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Сочи се, че ищецът полага труд като „м.и./с.п.“ в п. у.  гр. О. при РУ гр. Н., което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР в гр. Бургас.

С Определение № 10604 от 09.12.2019 г. по гр.д №8949/2019 г. Районен съд Бургас е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Несебър, като е приел, че по правилото на чл.108, ал.2 ГПК, местно компетентен съд по предявените искове е именно РС-Несебър, в чийто район е възникнало правоотношението, доколкото ищецът (по негови твърдения) е на служба в  п. у.  гр. О. при РУ гр. Н., който се явява местно поделение на ответната дирекция. Районен съд- Бургас е изложил съображения, че подсъдността е условие за надлежното упражняване на правото на иск, поради което съдът следва да направи служебна проверка за допустимостта на висящото пред него производство. Посочено е още, че така определената подсъдност по правилата на чл.108, ал.2 ГПК (по място на възникване на процесното правоотношение) съвпада и с изборната подсъдност по чл.114 ГПК.

Срещу Определение № 10604 от 09.12.2019 г. по гр.д №8949/2019 г. на Районен съд Бургас е депозирана жалба от ищеца от А.А.С. с ЕГН **********, чрез адв. Ели Димова, с която се сочи, че определението е неправилно, моли се за неговата отмяна и се твърди, че компетентен съд е Районен съд – Бургас. Излагат се съображения, че искът е предявен срещу Областна дирекция на МВР в гр. Бургас, която съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗМВР е основна териториална структура на МВР в Бургаска област, а правоотношението, предмет на спора, е възникнало в района на действие на ОД на МВР- Бургас, съответно на основание чл. 108, ал. 2 от ГПК делото е подсъдно на БРС.

Срещу Определение № 10604 от 09.12.2019 г. по гр.д №8949/2019 г. на Районен съд Бургас е депозирана жалба и от ответника Областна дирекция на МВР – Бургас, с която също се сочи, че определението е неправилно, моли се за неговата отмяна и се твърди, че компетентен съд е Районен съд – Бургас. Твърди се, че  независимо, че съгласно чл.108, ал.2 ГПК възражението за местна неподсъдност да може да се повдига служебно от съда, в случая искът е предявен пред надлежния съд съобразно разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК – доколкото искове против държавата и държавни учреждения, вкл.поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Сочи се, че в случая няма доказателства процесното правоотношение да е възникнало в териториалния обхват на друг районен съд. Излагат се твърдения, че процесното служебно правоотношение е възникнало на основание Заповед за назначаване № 251з-1614/09.04.2015 г. на Директора на ОДМВР Бургас, което определя като местно компетентен по правилата на чл.108,ал.2 ГПК Бургаския районен съд.

И двете жалби са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което са допустими.

Разгледани по същество, и двете жалби са основателни по следните съображения:

Съгласно чл.108, ал.2 ГПК, исковете срещу Държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и чл.110 ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.109 и чл.110 ГПК. Страните не спорят, че е налице служебно правоотношение, възникнало между ищеца и ОД на МВР Бургас. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР областните дирекции са сред основните структури на МВР. Съобразно Чл. 42, ал. 1 от ЗМВР Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Според ал. 3 на чл. 42 от ЗМВР областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Идентична уредба има и в  Правилника за устройството и дейността на МВР. Съгласно чл.3, т.2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, областните дирекции са основни структури на МВР. Съгласно чл.9, ал.1 от Правилника, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.

Видно от представената от ответната дирекция заповед, правоотношението между страните е възникнало в гр.Бургас, с ОД на МВР Бургас. ОД на МВР – Бургас като основна структура на МВР, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Полицейски участък  гр. О. и  РУ гр. Н. не са такива. Ето защо спорът следва да бъде разгледан от РС-Бургас, по правилото на чл.108, ал.2 ГПК.

Съгласно чл.114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. В случая е безспорно, че правоотношението е служебно, а не трудово, но дори да се приеме, че разпоредбата на чл.114 ГПК е приложима, то ищецът не се е възползвал от нея, предявявайки исковете пред БРС. Възражение за местна неподсъдност на основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по спора, нито тази изборна подсъдност може да се упражни служебно от съда, тъй като се касае за изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца. Ето защо, макар според новата разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК да може служебно да се повдига и от съда до приключване на първото по делото заседание, съдът не може служебно да упражни изборната подсъдност по чл.114 ГПК.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че компетентен да разгледа предявените искове от А.А.С. против ОД на МВР Бургас е Бургаският районен съд, поради което обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на БРС за разглеждане на спора.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.274, вр.чл.121 ГПК, вр.чл.108, ал.2 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 10604 от 09.12.2019 г. по гр.д №8949/2019 г. Районен съд Бургас

 

ВРЪЩА  делото на Районен съд - Бургас за разглеждане и произнасяне по предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

Председател:                       

       Членове: 1.                                           

2.