РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Благоевград, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102704 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2704/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№ подадена от Р. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Б срещу А. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б, с която е предявен иск с
правно основА.е чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 20 000 лв. – представляваща дължима главница по предоставен паричен
заем; законна лихва за забава в размер на 10 264.56 лв. за периода от 31.01.2019г. до
07.12.2023г., както и законна лихва от момента на образуване на настоящото дело до
окончателно плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответницата е бивша снаха на ищцата. Твърди се, че до
края на 2016г. ответницата и синът на ищцата са живеели при нейните родители в гр.Б, а в
края на 2016г. си закупили собствено жилище. Същата година на Бъдни вечер съпрузите
гостували в дома на ищцата, заедно с други семейни приятели, когато ответницата поискала
от ищцата пари на заем, за да могат да завършат ремонта на новия апартамент и да се
преместят. Ищцата се съгласила, но обяснила на сина си и на снаха си, че може да им даде
пари, но с изричната уговорка парите да се върнат за две години. Сочи се, че на 19.01.2017г.
ищцата и нейния съпруг продали свой апаратмент в гр.София за сумата от 75 000 лв., от
които 25 000 лв. били преведени по банкова сметка на ответницата на 31.01.2017г. Твърди се,
че през 2018г. синът на ищцата заминал на мисия в АфгА.стан и оставил на съпругата си
своята банкова карта, по която постъпвали парите от мисията и с които средства ответницата
следвало да върне заема.
В исковата молба се излага, че ищцата е била поканена да заплати сумата извънсъдебно с
нотариална покана за доброволно изпълнение, получена чрез нотариус К с peг.№415 на
Нотариалната камара, с район на действие Благоевград. В отговор на изпратената
нотариална покана е получен отговор, в който се твърди, че предоставената сумата в размер
на 20 000 лв. е била дарение, което според ищцата не отговаряло на истината.
В отговора на исковата молба ответникът А. В. Г. оспорва предявения иск като
неоснователен.
Оспорва между стрА.те по делото да е възникнало валидно облигационно
правоотношение с правопораждащ факт договор за заем и волята на стрА.те по него да е
била сумата от 20 000 лв. да е предоставена под формата на заем, на който да се е съгласила
и ангажирала да върне. Излага се, ако е имало предаване на сума назад във времето, когато
ищцата е била любяща баба и свекърва, загрижена за сина си и единственото й внуче, е било
изцяло на добра воля и по свое желА.е, в знак на благодарност, съдействие и желА.е за
1
подпомагане на семейството им.
Посочва, че до 2016г. ответницата е живяла със своя съпруг – син на ищцата, в дома на
родителите на ответницата, като семейните разходи били поемА. само от нея. Твърди, че
след като си закупили семейно жилище с банков кредит, ако е имало предаване на суми, то е
било по инициатива на ищцата и от неудобство, че родителите на ответницата са полагали
грижи за тях като младо семейство и в частност за сина й. Според ответницата тази изявена
претенция е единствено и само злоупотреба с права и опит за наказА.е, принуда и санкция
към нея, за това че е бил разтрогнат брака със сина на ищцата.
Оспорва твърденията в исковата молба, че е имала нужда от пари за ремонт. Твърди, че
сумата за ремонт е била осигурена чрез банков кредит. Сумата, която банката е отпуснала
била в размер на 56 450 лв., от които 33 600 лв. са били за покупка на жилището, а
останалите – за довършителен ремонт на жилището.
На следващо място, се навежда, че според твърденията в исковата молба, заемната сума е
предоставена за обзавеждане и ремонт на детска стая, т.е. касаело се за суми, които са
предназначени за задоволяване на нужди на семейството, поради което на основА.е чл.36,
ал.2 от СК за задължения, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите отговаряли
солидарно. Поради което и отговорността на ответницата следвало да се огрА.чи до
половината от претендираната сума.
Искът за мораторна лихва е оспорен като неоснователен, поради липса на съгласие за
връщане на сумата.
Направено е възражение за погасяване на главницата съобразно чл.110, ал.1 от ЗЗД, както
и на претендираната лихва по смисъла на чл.111 от ЗЗД
В съдебно заседА.е ищцата Р. Г. се явява лично и с упълномощен адвокат – адв.Д. С..
Поддържат иска и пледират за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседА.е ответницата А. Г. се явява лично и с адв.М. П., която оспорва иска и
моли същия да бъде отхвърлен.
Въз основа на събрА.те по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и приложимия по делото закон, съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основА.е чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. За валидността на договора за заем не се
изисква спазване на някаква форма. Елементите от фактическия състав на договора за заем
са: реалното предаване в собственост на парична сума или други заместими вещи от
заемодателя на заемателя и поемане на задължение от заемателя да ги върне.
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от
фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него
изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно
задължение с ответника. Последният провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни
правни последици. При оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основА.е, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други факти съобразно наведените възражения. Договорът за заем се счита
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за
сделката, независимо от формата на волеизявленията. Ако заемателят не върне заетите
заместими вещи, той е неизправен длъжник и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за заемодателя
възниква алтернативната възможност да иска връщането на заетите вещи с обезщетение за
забава.
По настоящото дело не е спорно между стрА.те, че ищцата Р. Г. е бивша свекърва на
ответницата А. Г.. До 2016г. съпрузите А. Г. и И /син на ищцата/ са живели при родителите
на съпругата в гр.Б. На 11.11.2016г. съпрузите си закупили свое жилище в гр.Бза сумата от
33 000 лв., която ще бъде изплатена със средства от банков кредит, отпуснат от „У видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №145, том 1, рег.№дело №118от
2016г. на нотариус Я, рег. №в НК, с район на действие РС-Б С Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №146, том 1, рег. №, дело №г. на нотариус Я, с район на действие РС-
2
Благоевград върху закупения апартамент е учредена ипотека в полза на банка „У Бза
обезпечаване на вземА.ята на банката по Договор за банков кредит с пълна имуществена
отговорност на физическо лице №5 по силата на който на кредитополучателя И е отпуснат
банков кредит в размер на 56 450 лв. с цел на кредита – покупка на недвижим имот и
строително-довършителни работи в закупения имот, при условията на солидарна
отговорност със солидарния длъжник – А. В. Г..
СтрА.те по делото не спорят, че на 31.01.2019г. ищцата Р. Г. превела по банков път по
сметка на ответницата А. Г. сумата от 20 000 лв., с посочено основ е на превода
„прехвърляне на средства“. Това обстоятелство се установява и от приложените по делото 2
бр. Банкови удостоверения. Ответницата признава, че е получила сумата по банков път.
В началото на 2023г. А. В. Г. е подала искова молба за развод срещу съпруга си И, по
която било образувано гр.д.№289/2023г. по описа на РС-Благоевград. В хода на делото
стрА.те са представили споразумение по чл.51 от СК. С Решение №583/10.09.2023г. гр.д.
№289/2023г. по описа на РС-Благоевград е прекратен с развод по взаимно съгласие
сключеният между съпрузите граждански брак, като родителските права спрямо общото им
дете са предоставени на майката А. Г..
С Нотариална покана рег.№9994 от 20.10.2023г. на нотариус Крег.№415 на НК, Р. Г. е
покА.ла А. Г. да й върне заема, който й е предоставила в размер на 20 000 лв., преведени по
банков път на 30.01.2017г., който било уговорено да се върне в срок от две години, ведно със
законна лихва в размер на 9914.70 лв. за периода от 31.01.2019г. до 20.10.2023г.
Адресатът на поканата А. Г. е изпратила отговор до Р. Г., в който е оспорила някога да е
била в заемни правоотношения с ищцата и твърди, че сумата е била дадена като дарение на
семейството, за да обзаведат новозакупеното тогава семейно жилище. Посочено е, че
претендирането на сумата е пореден опит за принуда, наказА.е и отмъщение на ищцата и
нейната фамилия заради това, че ответницата е разтрогнала брака със сина й И, както и че
ще потърси правата си пред съответните институции.
Съобразявайки гореизложенте факти, настоящият съдебен състав намира, че ищцата
доказа първия елемент от фактическия състав на договора за заем, а именно – реалното
предаване на парична сума на ответницата. Това обстоятелство не се оспорва от ответницата.
Доказателство досежно този факт са представените по делото 2 бр. банкови удостоверения, в
които обаче като основА.е за плащането не е посочен заем, а „прехвърляне на средства“.
Поради това спорен в настоящото производство е въпросът на какво основА.е е
извършено предаването на процесната сума от ищцата на ответницата. Ищцата твърди, че
предаването е станало на основА.е заемно правоотношение. Ответницата от своя страна
твърди, че средствата са прехвърлени безвъзмездно от ищцата на семейството на
ответницата по нейно желА.е за подпомагане на семейството им.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато предаването на парична
сума е установено, но липсват други данни на какво основА.е е сторено то, не може да се
презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може
да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този
източник с допустимите от закона доказателствени средства.
За установяване на основА.ето, на което сумата е предадена от ищцата на ответницата по
делото са събрА. гласни доказателствени средства - по искане на ищцата са разпитА.
свидетелите М, а по искане на ответната страна – свидетелите Б и Г..
Предвид характера на спорните въпроси между стрте, според настоящия състав липсва
забрана със свидетелски показя да бъде установявано наличието на договорно
правоотношение между стрА.те - не е налице забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК,
доколкото се касае за установяване на договор на стойност над 5 хил. лв., сключен между
роднини по сватовство до втота степен.
По свидетелските показА.я:
Св.М е в приятелски отношения с ищцата Р. Г.. Свидетелката сочи, че в края на 2016г.
апартаментът на ищцата в гр.Со бил капариран за продажба. Към този момент синът й И... и
съпругата му А. Г. живеели при родителите на А. в гр.Б, но вече си били закупили ново
жилище, което било на груб строеж и трябвало да се довърши, за да е годно за живеене.
Свидетелката сочи, че на 25.12.2016г. на обяд, на К в дома на ищцата Р. Г. имало празничен
обяд, на който присъствали семействата на двамата синове на ищцата - К, в т.ч. снаха й А. Г.
/съпруга на сина й И както и съседи от първия етаж. На този обяд А. Г. казала, че е добре с
3
парите от продажбата на апартамента в С, Р. да й даде пари назаем, за да довършат
жилището и да го обзаведат. Свекърва й Р. Г. й заявила, че трябва да й върнат парите за 2
години. Р. Г. превела на А. Г. сумата в края на януари. С предоставените средства А. и И
довършили жилището и го обзавели. Р. Г. била много щастлива от факта, че им е помогнала.
Свидетелката С сочи, че през 2018г. Иван Георгиев заминал на мисия в АфгА.стан за
около 4-5 месеца и оставил банковата си карта на съпругата си А., по която постъпвали
заплатите от мисията. Картата му била в А., защото това бил семейният модел, който Иван е
получил от майка си и баща си. Твърди, че с парите от мисията, постъпващи по картата, А.
трябвало да върне заема на Р. Г., тъй като с тези пари Р. следвало да направи ремонт на
къщата в Банкя. Свидетелката сочи още, че И изтеглил вместо майка си Р. Г. кредит за
ремонт на къщата в Б който бил погасяван с парите от пенсията на Р. Г., постъпващи по
банкова й карта, която карта тя дала на И и А., за да разполагат с нея. Свидетелката сочи, че
по време на брака им Р. правила много подаръци на И и А.. Твърди, че през януари 2023г. А.
изгонила И от семейното им жилище в гр.Благоевград. В жилището продължила да живее
А., но въпреки това ипотечният кредит за апартамента продължил да се погасявал от И.
Впоследствие И... завел и спечелил дело срещу А., за да бъде изменен режима на
упражняване на родителските права спрямо общото им дете. Св.С сочи, Р. Г. многократно си
е търсила парите от И и А., както и си е търсила банковата карта, но те не ги връщали. Св.С
сочи, че Р. и А. водят дела помежду си, но са в „много добри отношения“.
Свидетелката Е е сестра на ищцата Р. Г.. Твърди, че на Бъдни вечер семействата им не се
събират, но имат традиция да се събират на Коледа. Твърди, че на Коледа през 2016г. се били
събрали. Когато Р. Г. обявила, че ще продава апартамента в К..., в който живеят, и дори вече
е капариран и чакат през месец януари да направят сделката, снаха й А. я попитала дали
може да й даде 20 хил. на заем с уговорката парите да бъдат върнати, когато нейният съпруг
И се върне от мисия, от която ще получи пари. Сумата била дадена като заем за довършване
и обзавеждане на апартамента. Уговорката била когато парите бъдат върнати, с тях Р. да
направи ремонт на къщата си в Б. Част от парите от продажбата на апартамента в Б, Р. Г.
дала и на другия си син за обзавеждане на неговия етаж от къщата. Свидетелката сочи, че
докато бил на мисия, И оставил дебитната си карта на своята съпруга А., като от получената
по картата заплата от мисията, А. трябвало да преведе цялата или част от сумата от 20 000
лв. на Р.. Сумата следвало да се върне до 3 години от средствата от мисията, преведени по
картата на И, която карта Иван дал на А.. И споделил, че когато се е върнал от мисията, по
картата не е имало средства. Свидетелката сочи, че сестра й непрекъснато е правила
подаръци за семейството на Иван и А. и на детето им, всеки месец им давала пари – давала
по 200 лв. на ръка на А., за да им помага. Сочи, че сестра й е разстроена от раздялата между
А. и И. Преди година и половина Р. си поискала парите от А.. И плащал ипотечния кредит за
жилището и други кредити, затова се очаквало А. да върне парите.
Св.И е бивш съпруг на ответницата и син на ищцата. Твърди, че на 25.12.2016г. А.
поискала от майка му да й даде 20 хил лв. за обзавеждане на апартамента, който си закупили
с ипотечен кредит. Уговорката била кредита да се върне за 2 години. Те нямало как да върнат
кредита за този период. Преди да замине за мисия през 2018г. майка му го попитала кога ще
й върнат парите. Св. Г й отговорил, че поема ангажимента заема да й бъде върнат от парите
от мисията, които ще се преведат по неговата карта, която ще е у А.. През месец май 2019г.
като се върнал от мисия, установил, че в картата нямало пари. Твърди, че А. е откраднала
сумата от 30 хил. лв от картата му. Твърди, че между двамата имало скандали за пари. Сочи,
че майка му веднъж си е търсила парите от него, а от А. ги е търсила един път – когато са
отишли, за да се изнесе от апартамента, и след развода – многократно. Не знае дали преди
това майка му е търсила пари от А.. После в своите показА.я твърди, че майка му през 2-3
месеца си търсила парите от тях и е настоявала да й се върнат. Твърди, че са в много лоши
отношения с бившата си жена, която му дължи пари, тъй като той изплаща всички кредити –
за апартамента, за кола, потребителски кредити. Сочи, че освен 20 хил. лв., майка му
подарила на семейството електроуреди, като преди развода си взела всички подаръци от
апартамента. Твърди, че сумата от 20 хил. лв. била заем, тъй като на бележката пишело заем.
Св.Б е брат на ответницата А. Г.. Твърди, че през 2016-2017г. А. и И си закупили жилище
в гр.Б. Дотогава са живели при родителите на А., които се грижили за тях. Жилището
закупили и ремонтирали с пари от изтеглен ипотечен кредит. Св. Гтвърди, че А. не е искала
заем от никой друг, освен от банката. Свекърва й Р. им подарили електроуреди за новия
4
апартамент. Свидетелят знае, че Р. е продала апарамент в С..., като част от парите от
продажбата е дала на сина си Иван, а друга част – на другия си син, за да си направи етажа
от къщата. Парите за И са преведени на А., която по настояване на Р. държала картата на И...
и всички пари на семейството. Свидетелят не знае да е имало уговорка тези пари да се
връщат. Споделя, че е бил близък със зет си и през цялото време нито той, нито А. са
споменавали, че тези пари са дадени като заем. Знае, че И... е взел кредит на негово име,
като парите били за ремонт на къщата в Б..., който се е връщал от Р. – за целта тя дала на И...
и А. банковата си карта, по която й превеждат пенсията, за да погасяват с нея кредита. Св.
твърди, че след развода Р. и И.. дошли с кола и взели от апартамента всички електроуреди,
които Р. била подарила на семейството. Взели от А. и брачната й халка, годежен пръстен,
обеци, всичко си взели обратно. След развода Р. започнала да си търси парите от А.,
твърдейки, че й ги е дала като заем.
Св.Йорданка Г. е майка на А. Г.. Твърди, че А. и И.. са живели в нейния апартамент около
5 г., като през този период родителите на А. им помагали финансово. Двамата си закупили
ново жилище през 2016-2017г. с ипотечен кредит, като изтеглили заем от около 60 хил. лв.
А. й споделила, че Р. й е превела сумата от 20 хил лв. До преди развода никой никога не бил
споменавал, че тези пари са дадени като заем. Твърди, че след развода отношенията между
А. и Р. са се влошили. Инициатор на развода била А.. Р. и И.. прибрали от жилището всички
електроуреди, които Р. била подарила на семейството за новото жилище. Р. започнала да
търси пари от А., Иван също започнал всячески да търси пари от нея, като й отправяли
нотариални пок., не я оставяли да живее спокойно. Свидетелката сочи, че иван настройвал
детето срещу майката А. и срещу бабата и дядото по майчина линия, когато се върнело от
С... детето било с променено поведение, говорило глупости срещу тях.
При направения анализ на събрА.те по делото гласни доказателствени средства, съдът
констатира, че същите в по-голямата си част са еднопосочни и безпротиворечиви. Всички
свидетели по еднакъв начин описват хронологията на развилите се събития и отношения
между стрА.те, а именно: че до 2016г. съпрузите И... и А. са живели в дома на родителите на
съпругата в гр.Б..., които са им помагали финансово; че през 2016г. са си закупили собствено
жилище в гр.Б с ипотечен креди; че през този период ищцата Р. Г. е продала своя
апартамент в гр.С... и се преместила да живее в къща в гр.Б; че част от парите от продажбата
на апартамента Р. дала на сина си К, за да направи своя етаж от къщата, а друга част в
размер на 20 000 лв. – дала на сина И..., превеждайки ги по банковата сметка на снаха си А.;
със сумата от 20 000 лв. И... и А. довършили и обзавели новозакупеното си жилище; по
време на брака между А. и И..., Р. помагала финансово на семейството, вкл. дала банковата
си карта на А. и И, за да погасяват с нея теглен от И кредит за ремонт на къщата на Р. в
Банкя; в началото на 2023г. А. инициирала развод с И, което обстоятелство разстроило
ищцата, а отношенията между нея и А., както и между А. и И... силно се влошили; Р. си
прибрала всички вещи, които подарила на семейството; между Иван и А. и А. и Р.
възникнали имуществени спорове, като Р. и Иван предявявали финансови претенции спрямо
А.. По отношение на горните факти липсва противоречие в показА.ята на разпитА.те
свидетели.
Свидетелските показА.я са противоречиви относно основА.я факт от предмета на
доказване в производството, а именно - основА.ето, на което ищцата Р. Г. е превела по
банковата сметка на ответницата А. Г. сумата от 20 000 лв., като липсва спор, че средствата
са били дадени, за да бъдат използвА. за ремонт и обзавеждане на новозакупеното жилище
на семейството. Спорът е дали са дадени с уговорката за връщането им, т.е. дали са дадени
под формата на заем, или са дадени безвъзмездно за подпомагане на семейството. Досежно
това обстоятелство по делото се оформят две групи свидетели – в първата група са
свидетелите на ищцата – св.М, а във втората група са свидетелите на ответницата – св. Б Г..
При анализа на показА.ята на първата група свидетели съдът констатира както вътрешни
противоречия, така и противоречия помежду им и противоречия с твърденията на самата
ищца, изложени в исковата молба. И тримата свидетели М, Е и И твърдят, че на 25.12.2016г.
ответницата А. Г. е поискала от ищцата Р. Г. заем в размер на 20 000 лв. Самата ищца в
исковата си молба твърди обаче, че заемът й е поискан на Бъдни вечер на 24.12.2026г. Св.Н е
категорична, че семействата никога не се събират на Бъдни вечер. Противоречието между
твърденията на ищцата и тези на свидетелите е индиция за недостоверност на изложените в
исковата молба обстоятелства. Опитът за изменение под формата на конкретизиране и
5
поясняване на обстоятелствата в исковата молба, направен в последното по делото съдебно
заседА.е, е недопустим и в противоречие със срока по чл.143, ал.2 от ГПК. Противоречия
между показА.ята на тези свидетели има и по въпроса кои лица са присъствали на това
събиране /св.С не твърди да е присъствала св.Николова/, което поставя под съмнение
въпроса дали изобщо такова е имало и кой е присъствал, респ. колко достоверни са
показА.ята на свидетелите-очевидци. Св.С твърдят, че уговорката е била заема да се върне за
2 години, а св.Николова – за три години. Въпреки че твърдят, че договорът е бил сключен
със срок, след това твърдят, че стрА.те са се уговорили заемът да бъде върнат от А. с парите,
които Иван е получил от мисия през 2018г. по банковата си карта /т.е. по същество твърдят,
че заемът е трябвало да се върне през 2018г./. Неправдоподобни са показА.ята на св.С в
частта, в която заявява, че стрА.те са в „добри отношения“, както и че от продажбата на
жилището в К, Р. не е дала пари и на другия си син – в тази част нейните показА.я
противоречат на показА.ята на останалите свидетели, вкл. на показята на св.Николова.
Събрте доказателства са еднозначни са силно влошените отношения между стрА.те по
делото, вследствие на инициирА.я от ответницата развод. С намира за недостоверни и
показА.ята на св.С в частта, в която сочи, че Р. многократно си е търсила парите и от А. и от
И. В тази част нейните показА.я противоречат на показА.ята на св.Н, която твърди, че Р. е
започнала да си търси заема „преди година и половина“, което като период съвпада с
изложеното от св.БГ., че Р. е започнала да предявява имуществени претенции към А. след
като А. е „изгонила“ /по думите на св.С/ съпруга си И от дома им и е инициирала развод, т.е.
в края на 2022г. – началото на 2023г. Самият св.И при разпита си в съдебно заседА.е даваше
многобройни и противоречиви показА.ята относно това дали след превеждане на сумата,
майка му е търсила връщането й като заем. От всички противоречиви твърдения относно
този факт, съдът приема за достоверно твърдението му, че майка му си е потърсила за първи
път сумата от А. около и след развода, което кореспондира и на показА.ята на св.Н Г.. От
друга страна, въпреки близката им родствена връзка с ответницата, съдът дава вяра на
показА.ята на св Г. – в техните показА.я съдът не констатира вътрешни противоречия,
непоследователност или преднамерено изопачаване на факти. Съдът дава вяра на показА.ята
им, че до преди развода никой никога не е споменавал, че парите са дадени в заем и тези
претенции са били предявени срещу едва след това.
Нелогично звучат показна св.С, които от една страна твърдят, че през 2017г. Р. е дала заем
на А. със срок за връщането му /2 или 3 години, или със срок до получаване на заплата от
мисия/, а от друга – че през цялото време Р. е правила подаръци на семейството, вкл.
ежемесечно ги подпомагала финансово и давала на А. пари на ръка /св.Николова/.
Неправдоподобно звучат и твърденията им, че уговорката е била парите да бъдат върнати на
Р., за да може с тях да ремонтира къщата в Б. Същите влизат в логическа колизия с
твърдението им, че за този ремонт на къщата в Б самият И... е теглил кредит, който обаче не
е погасяван със средства на неговото семейство /след като се твърди, че А. и И дължат да
върнат парите, с които да се направи този ремонт/, а е бил погасяван със средства на Р., която
дори е дала на И и А. своята банкова карта, за да теглят пари за погасяване на кредита.
Последното е поредната индиция за недостоверност на показА.ята на свидетелите на
ищцовата страна. ПоказА.ята на св.И от друга страна съдът намира за силно заинтересовА. и
пристрастни поради крайно влошените му отношения с ответницата и неуредените помежду
им спорове от имуществен и личен характер, поради което същите не могат да бъдат
кредитир с доверие. При анализа на показА.ята на първата група свидетели прави
впечатление, че същите по абсолютен аналогичен начин на изложението в исковата молба
описват хронологията на събитията, като през цялото време обвързват основето за
получаване със сума с липсващата сума от банковата сметка на св.И, за която сума същият
твърди, че е „открадната“ от бившата му съпруга. Цялата линия на доказване от страна на
ищцата в производството беше насочена към установяване липсваща сума от банковата
карта на сина й, получена като заплата от мисията в АфгА.стан, и с която сума се правеше
опит да се привърже задължението на ответницата за връщане на дадени пари в заем, като се
настоява в исковата молба, че уговорката е била заемът да се върне с липсващата,
„открадната“ сума. Анализирайки всички събрА. по делото доказателства, които
установяват, че от продажбата на апартамента в Княжево ищцата е дали пари и на двамата
си синове, за да си направят жилищата; че по време на брака между сина й и ответницата
ищцата постоянно им е правила подаръци и им е давала пари, вкл. им е дала банковата си
6
карта, по която получава пенсията си, за да се разпореждат с нея за погасяване на кредит; че
до преди развода между сина й и снаха й ищцата не е търсила връщане на предадената сума,
при нареждането на която самата тя е посочила като основА.е „прехвърляне на средства“, а
не „заем“, сочи на извод, че парите не са били дадени като заем, нито се установи
ответницата да се е задължила да ги върне, а са били дадени безвъзмездно за подпомагане на
семейството. В тази насока са косвено и показята на св.С, според които ищцата е била
„много щастлива, че е помогнала“, както и че освен тези 20 хил. лв. Р. правила много
подаръци на семейството и им помагала вкл. финансово, като ежемесечно им давала пари. В
този смисъл съдът намира, че ответната страна успя да докаже възражението си, че
предаването на сумата е станало, когато ищцата е била любяща баба и свекърва, загрижена
за сина си, снаха си и единственото й внуче, и че същото е било изцяло на добра воля и по
свое желА.е, с цел съдействие и желА.е за подпомагане на семейството на сина й.
Претенцията на ищцата за връщане на процесната сума следва да се обсъди в контекста на
отношенията между стрА.те и действията на ответницата и сина й след развода. Установява
се, че ищцата си е прибрала всички дадени подаръци, както и че след развода между
бившите съпрузи в т.ч. между ищцата и снаха й, са се породили имуществени спорове за
това кой какво е плащал през годините и продължава да плаща и кой какво дължи да върне
на другия. В тази насока са и показА.ята на първата група свидетели, които поддържат, че И
продължава да плаща всички кредити и затова този „заем“ следва да се върне от А.. Поради
съдът приема, че предявяването на настоящия иск е недопустим опит за уреждане на други
лични и имуществени отношения между стрА.те.
За пълнота, следва да се отбележи, че дори съдът да беше приел, че е доказано основА.ето
на иска, то претенцията би била погасена по давност. В исковата молба и молбата-уточнение
ищцата сочи, че уговорката е била заемът да се върне след като И получи парите от мисията,
което по същество представлява твърдение за уговорен падеж /срок/ на задължението.
Доколкото свидетелите твърдят, че И е заминал на мисия през 2018г. за 4-5 месеца, през
който период е получавал ежемесечно възнаграждение по сметката си, то следва, че заемът е
следвало да се върне през 2018г., и доколкото по правилото на чл.84, ал.1 от ЗЗД
задължението е с падеж, то същото е било погасено по давност съгласно чл.110 от ЗЗД към
датата на отправяне на нотариалната покана и подаване на исковата молба. Поради това и в
исковата молба е посочен уговорен срок от 2 години за връщане, за който обаче св.Иван
Георгиев по същество твърди, че е предоговорен – твърди, че с майка му са се разбрали
заема да се върне, когато замине за мисия /т.е. през 2018г./. Дори да беше прието, че
главницата не е погасена по давност, погасена по давност би се явявала претенцията за
мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 07.12.2020г., съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ищцата в настоящото производство не успя да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответницата по делото се е задължила
да върне получената сума, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан. На отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за лихва за
забава.
При този изход на спора, право на разноски има ответницата. Ответната страна
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Съобразявайки
материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото, извършената от
адвоката работа, както и материалния интерес по делото и минималния размер по чл.7, ал.2,
т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която служи като ориентир,
съдът намира, че следва да определи възнаграждение на адвоката на ответната страна в
размер на 3 123.81 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. С. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б срещу А. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б иск с правно основА
чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 20
000 лв. – представляваща дължима главница по предоставен паричен заем от 31.01.2017г.;
законна лихва за забава в размер на 10 264.56 лв. за периода от 31.01.2019г. до 07.12.2023г.,
както и законна лихва от момента на образуване на настоящото дело – 07.12.2023г. до
7
окончателно плащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б да заплати на адв.М. П., гр.Б
сумата от 3 123.81 лв. /три хиляди сто двадесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ за
адвокатско възнаграждение на основА.е чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалва пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8