О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1178
гр.Бургас, 24.06.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и четвърти юни
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №779 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.
№19036/03.05.2019г. на “Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо
Тенев – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрк. Константин Белев, с която се обжалва Решение №816
от 11.04.2019г. постановено по гр.д.5762/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
С обжалваното решение районният съд е
приел за установено по предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. “Победа”, ул.
“Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Ганчо Тенев – изпълнителен
директор, срещу С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.С.К., ЕГН **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 420,66 /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и
шест стотинки/ лева – главница, представляваща ¼ от претендирано
обезщетение за причинени на заявителя имуществени вреди, определени по реда на
чл. 37 и чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване към водопроводните и канализационни системи, за периода от
01.09.2017 г. до 23.11.2017 г. от незаконно присъединяване към ВиК мрежа за
абонатен номер 918540, по фактура № ********** от 11.12.2017 г.; сумата от
18,81 /осемнадесет лева и осемдесет и една стотинки/ лева, представляваща ¼
от мораторна лихва за периода от 21.11.2017 г. до 21.06.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от
420,66 лева от датата на подаване на заявлението 27.06.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за главница за горницата над 420,66
лева до търсения размер от 1682,64 /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и
шестдесет и четири стотинки/ лева, както и претенцията за мораторна лихва за
горницата над 18,81 лева до търсения размер от 75,25 /седемдесет и два лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, като неоснователни и недоказани, като за
посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 2490 от 28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4900/2018 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
Осъдена е С.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 113,41 /сто и тринадесет лева и
четиридесет и една стотинки/ лева – разноски в исковото производство, както и
сумата от 20,91 /двадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4900/2018 г. по описа на БРС.
Осъдена е С.С.К., ЕГН **********, да
заплати в полза на Държавата, по сметка на Бургаския районен съд, сумата от
62,50 /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща извършени
за сметка на бюджета съдебни разноски за възнаграждение на особен представител
на ответника.
Осъдено е “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Бургаския районен съд, сумата от 187,50 /сто осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща извършени за сметка на бюджета съдебни разноски
за възнаграждение на особен представител на ответника.
В жалбата се твърди, че районният съд
не е дал правилна квалификация на предявения иск, която според него е следвало
да бъде по чл. 79 от ЗЗД, а не по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че
отговорността на ответницата като потребител за осъществено от нея неправомерно
поведение е следвало да се реализира в рамките на договорната отговорност, а не
по правилата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Посочва се, че отговорността е договорна и
се отнася за целия размер на претендираното обезщетение. Твърди се, че ответницата
е имала неправомерно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението й
към водоснабдителното дружество.
Поради гореизложеното се претендира отмяна на обжалваното решение
и постановяване на решение, с което исковите
претенции да се уважат изцяло. Претендират се направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез особения представител адв. С.А. – БАК, с
който въззивната жалба се оспорва.
Посочва се, че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно, в частта, с която се признава за установено, че
ответницата е една от четиримата собственици в имота по наследство и следва да
отговаря в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно частта си в
съсобствеността. Изложени са съображения и се иска от съда да го потвърди. Претендира
се определяне на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са направени нови доказателствени
искания от страните и не са ангажирани нови доказателства в настоящото съдебно
производство.
Съдът констатира, че първоинстанционното
решение се обжалва в цялост, поради което в частта, с която е уважен искът,
жалбоподателят следва да уточни правния си интерес от обжалване.
По претенцията на адв. А. за определяне
на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, настоящият състав
намира следното: размерът на
възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК и
чл.48, ал.2 ГПК се определя от съда и е на разноски на ищеца. Настоящият случай
обаче не е такъв. В случая е предоставена правна помощ, изразяваща се в
процесуално представителство, на лице, което няма достатъчно средства. Правната
помощ се състои в безплатна адвокатска защита и съгласно чл.4 от ЗПП средствата
се осигуряват от държавния бюджет. В Наредба за заплащането на правната помощ
са уредени условията и редът на заплащането на адвокатското възнаграждение. След
предоставяне на правна помощ, както и при авансово искане за заплащане на
правна помощ адвокатът изпраща отчет до адвокатския съвет по образец, утвърден
от НБПП, а заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по
банков път въз основа на приетия от него отчет.
Ето защо, в настоящия случай не следва
съдът да определя възнаграждението на служебният защитник.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №779 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на жалбоподателя да уточни
правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен предявеният иск.
При неизпълнение на дадените с
настоящото определение указания, въззивната жалба ще бъде върната.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.