О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
К. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1181 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 263405/05.08.2020 г., подадена от „Морски дюнер“
ЕООД, чрез адв. К.Т., с искане да бъде изменено в
частта за разноските Решение № 260208/20.07.2020 г. по настоящото дело. Молителят
сочи, че присъдените в негова полза
разноски следва да бъдат съобразени с минималните размери, определен при действието на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението с Решение №
5419 на ВАС, публикувано в ДВ бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК, насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Л.М., изразява становище за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Производството
по делото е образувано по
повод въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 1308 от 12.03.2020
г., постановено по гр.д.№ 10706 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
тридесет и трети състав, с което на основание член 422, алинея 1 във връзка с
член 415, алинея 1 от ГПК е признато за установено в отношенията между
страните, че въззивникът дължи на „Морски дюнер“
ЕООД – село Здравец, община Аврен сумата от 1 252,48
лева, платена без основание стойност на коригирана
електроенергия
за периода 20.01.2019
г. – 19.04.2019
г. за обект, находящ се в ***, с абонатен
№ ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на
заявлението по член 410 от ГПК /20.05.2019 г./ до окончателното
й изплащане, която главница е цедирана от К.Й.К.в полза на ищеца с договор
за цесия от 09.05.2019 г. и за която сума е издадена заповед по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№7623 по
описа за 2019 г. на ВРС; както и е осъдено въззивното
дружество да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД сумата 355,04 лева, представляваща разноски в исковото производство пред ВРС, формирана като сбор от 25,04 лева /държавна
такса/ и 330 лева /адвокатски хонорар/, на основание член 78 от ГПК.
С Решение № 260208/20.07.2020 г. съставът
на ВОС е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК, съставът на ВОС е присъдил
разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 215.15
лева При преценка размерът на дължимите
разноски, съдът е приел за основателно направеното от въззивника
възражение за прекомерност по реда на член 78, алинея 5 от ГПК. С
оглед датата на приключване на устните
състезания - 20.07.2020 г. към този момент приложими са били
разпоредбите на член 7, алинея 2, точка 2
от Наредбата в редакцията й след изменението, обн.
в ДВ бр.45/ 15.05.2020 г., в сила от същата дата, въз основа на което е
определено дължимото в полза на въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав на ВОС приема, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 263405/05.08.2020 г., подадена от „Морски дюнер“
ЕООД, чрез адв. К.Т., с искане да бъде изменено в
частта за разноските Решение № 260208/20.07.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1181/2020 г. по
описа на ВОС.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на
чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.