Р Е
Ш Е Н
И Е
№891
03.12.2019г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Мария Койнова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково,
като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) № 1028 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Български пощи“ ЕАД - гр.С.,
представлявано от Д. С. Д. - Главен изпълнителен директор, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение №130/16.07.2019г., постановено по АНД №185 по описа
на Районен съд – Харманли за 2019г.
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Навежда довод, че пощенската станция в с.Свирково
отговаряла на условията на чл.10, ал.1 от Наредба №6/01.11.2011г. и не били
дадени никакви предписания от контролните органи. Твърди се, че правната уредба
относно охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава
Трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което, съгласно
чл.22 от Наредбата, било извън компетенциите на Комисията за регулиране на
съобщенията. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че
обектът на адрес с.Свирково е трета категория, съгласно утвърден списък, а
съгласно чл.8, т.3 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата
на „Български пощи“ ЕАД, която била издадена на основание §2 от Преходните и
заключителни разпоредби на Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудвали със система за
защита, като видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защита. В
обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били
обект на издаденото наказателно постановление. На следващо място се счита, че неправилно
районният съд приел, че съдържанието на наказателното постановление
съответствало на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление била посочена конкретна дата на извършване на нарушението.
Посочена била единствено дата на извършване на проверката. Деянието, чрез което
се осъществявал състава на посоченото в наказателното постановление нарушение,
било под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено
задължение за определено действие. Поради това, за да се считало за изпълнено
изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението,
било необходимо в наказателното постановление да е посочен началния момент, от
който бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на
деянието и е налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация
липсвала. Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била
приложима в настоящия случай. Сочи се, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
уреждала срока, който бил преклузивен, а не давностен и касаел започването на
„преследване“, в случая съставяне на АУАН, и той бил една година от извършване
на нарушението. Този срок започвал да тече от момента, когато бил осъществен
фактическия състав на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез
бездействие, от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на
задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок за наказващия орган
се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН, по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административнонаказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административнонаказателно производство. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и на потвърденото с него наказателното постановление.
Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията - не ангажира становище по
касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят
на ОП - Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
районния съд за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение
№130 от 16.07.2019г., постановено по АНД №185/2019г., Районен съд – Харманли е
потвърдил Наказателно постановление №55 от 05.04.2019г. на Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, гр.С.,
за нарушение на чл.105в от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), във връзка с
чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност и на основание чл.53, ал.1, във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във
връзка с чл.105в от ЗПУ, във връзка с чл.106 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2
от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. Същите били
издадени от компетентни органи, в предвидената от чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
форма, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. За доказано приел, че
дружеството извършило нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр. с чл.10, ал.2 от
Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Конкретно
посочил, че извършеното се състои в нарушаване на задължението достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се наблюдава със записващи технически средства
за видеонаблюдение, и записите да се съхраняват 30 дни. Отбелязал, че
процесното гише в пощенска станция 6499 в с.С., общ.С., е определено от
пощенския оператор за извършване на дейности, свързани с парични средства и
ценни пратки, като определената ѝ категория била трета - такава, в която
се извършвали парични дейности. Събраните по делото доказателства, неоспореният
протокол №П-ТА-032/27.11.2018г. и показанията на свидетелите, потвърдили
липсата на видеонаблюдение на гишето, като тези доказателства не били
опровергани от други данни по делото в обратна насока, поради което ги
кредитирал с доверие, като отразяващи действителното фактическо положение.
Приел, че правилно административнонаказващия орган определил правната
квалификация на нарушението. Законосъобразно и правилно определен бил и размера
на наказанието, в предвидения от закона минимален размер. Отхвърлил
възраженията, че извършеното не е нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №
6/01.11.2011г. и, че контролът по охраната и опазването на паричните средства и
ценни пратки не е в компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира, че oбжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и
при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението за липса на дата на извършване на нарушението
в съставения АУАН и издаденото НП. В двата акта изрично е посочено, че към 27.11.2018г.
дружеството не е наблюдавало със записващо техническо средство за
видеонаблюдение достъпа до гише, в което се приемат ценни пратки и се извършват
парични дейности. Изпълнителното деяние се е изразило в бездействие, което е
било констатирано на 27.11.2018г. В случая, описаното в НП представлява
продължено административно нарушение, т.е. нарушение, чийто състав се
осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било
установено от съответния орган по реда на ЗАНН. Предвид последното, не се
споделя и доводът за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Освен това, изложеното в
касационната жалба, че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока
на изпълнение на задължението е приложимо само в хипотезата на издадено
предписание от контролните органи, с което е определен срок за изпълнение на задължението.
Такова предписание в настоящия случай не е налице, поради което направеното в
тази насока възражение се явява лишено от законова опора.
Не се приема становището, че правната уредба на охраната и опазването на
паричните средства и ценни пратки е в Глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г.
за изискванията за пощенската сигурност, като контролът по спазването ѝ
не следвало да се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията.
Описаното в АУАН и НП нарушение на чл.10, ал.2 е регламентирано в Глава
четвърта от Наредба №6 от 01.11.2011г., т.е. контролът по спазването му следва
да се осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ
и Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно
чл.105в от ЗПУ (в приложимата редакция), за нарушение по този закон или
издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание,
нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно чл.106 от ЗПУ
(в приложимата редакцията), за нарушенията по чл.99 - 105в, извършени от
юридически лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в
размерите на предвидените глоби. За нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от
01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност не е предвидено друго
наказание в ЗПУ, а посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от
ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от Наредбата. Именно тази наредба е приложена по
отношение на касатора „Български пощи” ЕАД, като описаното в наказателното
постановление нарушение е такова по чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за
пощенската сигурност. Правилно и законосъобразно е дадена правната
квалификация на извършеното от касатора, като правилно е определено и наказанието в минималния възможен размер.
Безспорно за нарушението
по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност (Наредбата) не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената
наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно §3 от ПЗР на
Наредбата. Несъмнено също така тази Наредба се прилага по отношение на
жалбоподателя „Български пощи“ ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение
на всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на
Република България, съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата, какъвто пощенски оператор
е и процесното дружество, съгласно представените по делото индивидуални
лицензии за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Р.
България.
Обоснован е изводът на
районния съд, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи
технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да
се съхраняват 30 дни. Съгласно представения списък на пощенските станции III-та
категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи“ ЕАД,
процесната пощенска станция 6499, с.С., е включена в него, като определената ѝ
категория е трета. От своя страна обектите трета категория са именно такива, в
които се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност
са до 20 000 лв., съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен
Директор на „Български пощи“ ЕАД. Правилен е изводът на районния съд, че след
като „Български пощи“ ЕАД е определил процесното гише на тази пощенска служба
като такова по ал.1 на чл.10 от Наредбата, а именно извършващо парични дейности
и дейности по приемане на ценни пратки, и след като се установи, че такива
дейности се осъществяват там, то за дружеството е било налице задължението,
регламентирано в чл.10, ал.2 от Наредбата, а именно задължително да се наблюдава
достъпа до това гише със записващи технически средства за видеонаблюдение и да
се съхраняват записите 30 дни. Изпълнението на това задължение не се доказва по
делото.
Ето защо касационната инстанция намира за изцяло
правилно и обосновано приетото от районния съд, че е доказано извършването на
процесното административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е
ангажирана отговорността на дружеството на посоченото в наказателното
постановление основание.
Наведените в касационната жалба възражения са
неоснователни. Посоченият чл.8, т.3 от Инструкция за охрана и опазване на
имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки
и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не води до по-различни изводи,
доколкото системата за физическа защита е нещо различно и незасягащо
императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредбата задължение за
видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за
осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това
следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3
на чл.10 от Наредбата, където видеонаблюдението и системата за физическа защита
са регламентирани като две отделни задължения, първото касаещо специалните
гишета по ал.1 на чл.10 от Наредбата, а второто касаещо пощенската служба, в
която тези гишета са разположени.
Следва ясно да се посочи, че макар и
видеонаблюдението да е един от възможните елементи на системата за физическа
защита, съобразно разпоредбата на §1, т.10 от ДР на Наредбата, в конкретния
случай вмененото нарушение е такова по ал.2 на чл.10 от Наредбата, която норма
въвежда изискване за видеонаблюдение на самото гише за ценни пратки, а ал.3
определя изискванията за оборудване със система за физическа защита на цялата
пощенска служба и тук вече може да се избере колко и какви елементи от
посочения комплекс да бъдат включени към тази система.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №130/16.07.2019г., постановено по АНД №185 по описа на Районен съд
– Харманли за 2019г.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.