Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на 22.10.2019 г., в състав : районен съдия Снежана Стоянова, при
секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 207/2019 год., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.Ф. с ЕГН: ********** против наказателно
постановлеине № 152 от 13.08.2019 г. на Кмета на Община Панагюрище, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и за нарушение
на чл. 40, ал.1, т.2 от ЗОСИ ( Закон за опазване на селскостопанското
имущество) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за това, че на 30.06.2019 г. около 19,00 часа
в местността „Бялата кал“ землището на град Панагюрище, е пуснал своите животни
( крава и теле) в ранчото на Г. П. Ф., без да има право, като животните са
причинили вреди на селскостопанското имущество.
В жалбата се навеждат твърдения за
процесуална незаконосъобразност на
акатуваното наказателно постановление, чиято отмяна се иска. Твърди се, че жалбоподателят
не бил в състояние да разбере дали вмененото му деяние е правонарушение, тъй
като в НП било посочено че е нарушил чл.40, ал.1, т.2 от Наредбата за охрана и
опазване на селскостопанското имущество, като в Наредбата на Община Панагюрище липсвала
такава разпоредба, поне като цифров
израз. Едновременно с това в наказателното постановление било посочено, че се
издава на основание чл. 40, ал.1, т.2
от Закона за опазване на
селскостопанското имущество, което съвпадало с преписаното нарушение, но
липсвали съществени обстоятелства, тъй като не било посочено дали животните са
собствени на жалбоподателя, дали той ги е стопанисвал или някой друг, какво
точно е било увредено, от какво естество са вредите и какъв е техният точен
размер.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 30.06.2019г. около 19,00 часа в местността „Бялата кал“ землището
на град Панагюрище, е пуснал своите животни ( крава и теле) в ранчото на Г. П. Ф.,
без да има право, като животните са причинили вреди на селскостопанското
имущество.
За извършеното нарушение
свидетелят К.М. *** съставил срещу жалбоподателя АУАН № 8/12.07.2019 г., който
след предявяването му последният подписал с отбелязване, че не е съгласен и че
не може да носи чужда отговорност.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на нарушителя
на 04.09.2019 г., видно от разписката към НП, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на
09.09.2019 г, с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетеля К.М., както и от събраните по делото писмени доказателства.
От показанията на св.М. *** била получена жалба от лице с имената Г. П. Ф.,
в която се съдържало оплакване, че жалбоподателят, който отглеждал животни в
близост до ранчото му в местността „Бялата кал“ в землището на град Панагюрище,
ги бил пуснал в имота му, засят със селскостопанска култура, като животните
унищожили всичко, което Г. Ф. бил посадил. По повод жалбата св.М. призовал
жалбоподателя, за да му снеме обяснения. Жалбоподателят не отрекъл, че
животните са негови, но отрекъл да ги е пускал умишлено в имота на Г. Ф.. Дори
изразил предположение, че точно Г. Ф. ги е пуснал, за да има повод да се жалва
срещу него.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.
На първо място следва да се
посочи, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, какъвто в случая се
явява Кмета на Общината, съгласно чл.44, ал.1 от ЗОСИ.
Оплакването за нарушено право на
защита по причина, че жалбоподателят не бил в състояние да разбере дали
вмененото му деяние е правонарушение, тъй като в НП били посочени като нарушени
едновременно разпоредбите на чл.40, ал.1, т.2 от Закон за опазване на
селскостопанското имущество и от Наредбата
за охрана и опазване на селскостопанското имущество, е неоснователно. От
съдържанието на самата жалба явства, че жалбоподателят добре се е ориентирал
вменената му като нарушена правна норма от кой точно нормативен акт е
(Наредбата или ЗОСИ), тъй като словесния израз на нарушението напълно
съотвества на диспозицията на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, още повече че
такава разпоредба като цифров израз липсва в гореупоменатата Наредба. Изводът е
, че се касае за техническа грешка, която в случая не е ограничила правото на жалбоподателя
да разбере в какво точно се обвинява.
Неоснователни са и оплакванията,
че в НП липсавали съществени реквизити. Реквизитите или задължителните елементи
на НП са дефинирани в чл.57 от ЗАНН. Никъде не се съдържа изискване да бъде
посочен конкретния размер на причинената вреда, а само на обезщетението и на
кого трябва да се плати, но в случая обезщетние въобще не е определяно.
Противно на оплакванията в жалбата, в НП ясно е посочено че животните са
собственост на жалбоподателя чрез израза „своите животни“, че същите са били
пуснати в ранчото на Г. Ф. и че са причинили вреди на селскостопанското
имущество, което е достатъчно за състава на нарушението.
Действително по делото не са
събрани доказателства, които да водят на несъмнения извод, че жалбоподателят
умишлено е пуснал своите животни в ранчото на Г. Ф. и то с пряката цел да
унищожат посевите му. По делото няма
спор обаче, че посевите са били унищожени и то от животните на жалбоподателя М.Ф.,
което идва да покаже, че той не е направил необходимото, за да ограничи
излизането им от обора. В този смисъл са показанията на св.М., от които се установява,
че животните на жалбоподателя М.Ф. се намирали в обор, който е общодостъпен,
т.е. всеки преминавайки, би могъл да ги освободи. В този смисъл деянието е
извършено при форма на вината небрежност, а съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изрична регламентация в
случая липсва.
Ето защо, по изложените
съображения обжалваното наказателното постановление като законосъобразно
досежно правната квалификация.
Съдът намира, че АНО се е
съобразил с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН за индивидуализация на наказанието. Административното
наказание се определя съобразно границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.2 от ЗОСИ е предвидено наказание глоба в размер от 100
лв. до 500 лв. В конкретния случай е наложено наказание в минимално определения
размер, което наказание в пълна степен съответства на тежестта на извършеното
нарушение и на вината на нарушителя, доколкото не са събрани данни за друго
подобно предходно нарушение.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 152 от 13.08.2019 г. на Кмета
на Община Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 40, ал.1, т.2 от ЗОСИ ( Закон за опазване на
селскостопанското имущество), на М.П.Ф. с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: