№ 2754
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110202131 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.М.Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК *********,
чрез адв. И. – ПАК, срещу Наказателно постановление № 22-
2400584/21.01.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413,
ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за
нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че за да е налице
съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7 и основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на работодателя, е необходимо да бъде установено и доказано, че
работодателят не е изпълнил нормативно регламентираното му задължение да
огради територията на предприятието и/или че не е предприел други мерки за
ограничаване достъпа на външни лица. Сочи се, че в случая нарушение по
1
тази законова разпоредба работодателят не е извършил, тъй като обектът е бил
ограден, като на много места по оградите е имало и изрични обозначения, че
площадката е строителен обект. Акцентира се, че от страна на наказващия
орган не е обсъдено обстоятелството, че установеното в обекта лице не е
проникнало поради липсата или недостатъчността на мерките за достъп до
предприятието, а напротив – същият е целенасочено докаран от други
служители по време на обедната почивка, определена в Правилника за
вътрешния трудов ред на дружеството, докато не са извършвани каквито и да
е строително – монтажни дейности, респективно е налице контролно –
пропусквателен режим с оглед спазване правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, а обектът е ограден, с което са спазени и всички
изисквания на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7.
Въз основа на посочените аргументи се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.И., с доказателства за надлежно учредена представителна
власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Т., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последният, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната
страна.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
2
фактическа обстановка:
На 17.10.2024 г. около 12:07 ч. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от страна на служители в Дирекция „Инспекция по
труда“ – София, в това число свидетелят А., на обект – строеж „Жилищна
сграда гаражи“ в УПИ - I - 6, кв. 239, м. „Надежда част 2Б“, район „Надежда“ –
Столична община, стопанисван от дружеството – въззивник „И.М.Трейд
Къмпани“ ООД, ЕИК *********.
В хода на проверка и на място в обекта било заварено лицето Я.Г.Т., ЕГН
**********, който в писмена декларация посочил, че не работи във фирмата,
както и че е дошъл на обяд при приятел, за да попита дали има свободни
позиции за работа, защото е безработен и да обядва с И.С..
В хода на проверката с призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК било
изискано от „И. М. ТРЕЙД КЪМПАНИ" ООД, в качеството му на работодател,
трудово досие на лицето Я.Г.Т.. До приключване на проверката работодателят
не представил трудово досие на посоченото лице, като в писмено сведение
М.М., в качеството му на управител на дружеството посочил, че Я.Т. бил на
обекта да обядва с И.С. и И. И., които са служители и след като приключат
обяда си тръгвали заедно за Пазарджик.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2440921/16.12.2024 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на управителя на дружеството „И.М.Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК
*********.
На 16.12.2024 г. св. А. съставила АУАН № 22 - 2400584/16.12.2024 г.
срещу „И.М.Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК *********, за извършено
административно нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, изразяващо се в това, че „не е
предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица“.
АУАН бил предявен на управителя на дружеството – жалбоподател, който
след като се запознал със съдържанието му го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
3
наказателно постановление № 22-2400584/21.01.2025 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер 1800,00 /хиляда
и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
НП било връчено на представител на въззивника на 27.01.2025 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е
инициирано и настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля-актосъставител А. и на свидетеля И. С.С.,
протокол за извършена проверка № ПР2440921/16.12.2024 г., призовка на
основание чл. 45, ал. 1 АПК, декларация, справка ТР, Заповед № З-
0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-
1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-
385/20.03.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни
характеристики.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител А. се
установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са
обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля А.Б. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е
възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
й и ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля И. С.С. са информативни в частта им досежно
обстоятелствата, че завареният на обекта в хода на проверката от
компетентните органи Я.Г.Т. не е работил на обекта, стопанисван от
4
дружеството – въззивник „И.М.Трейд Къмпани“ ООД, а е отишъл в обедната
почивка за обяд, след което заедно с други лица, служители на дружеството, е
пътувал за гр.Пазарджик. Следва да бъде посочено също така, че установимо
от свидетелските показания е също, че процесният обект е бил ограден от
всички страни с ограда, като в обедната почивка на служителите се отваря
една врата, която през другото време се охранява от техническия ръководител,
който стои на обекта. Съдът кредитира визираните показания като
последователни и безпристрастни, като в разпита на свидетеля Стоянов не се
констатира манипулиране на фактите и обстоятелствата, които възпроизвежда
пред съда.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира
напълно.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети по реда на
чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по
делото.
В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно
правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
5
приложените по делото Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-385/20.03.2014 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и издаденото въз
основа на него НП.
В конкретния случай актосъставителят и наказващият орган са допуснали
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, обосноваващо отмяна
на атакуваното наказателно постановление. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че наложената от административнонаказващия орган санкция
на „И.М.Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК ********* се основава на нормата на чл.
413, ал. 2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15000 лева. Ангажирането на отговорността на
жалбоподателя е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1 от НМИЗБУТ, предвиждаща, че територията на предприятието се
огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на
външни лица. От фактическа страна повдигнатото на „И.М.Трейд Къмпани“
ООД, ЕИК ********* административно обвинение се основава на това, че в
качеството си на работодател на 17.10.2024 г. не е предприело мерки за
ограничаване достъпа на външни лица на територията на експлоатирания от
дружеството обект, а именно - строеж: жилищна сграда гаражи, с адрес на
строителната площадка в имот с идентификатор КККР (имот) 68134.1383.6,
УПИ I - 6, кв. 239, м. „Надежда част 2Б“, Район „Надежда“ - Столична
община. Разпоредбата на чл. 2 от НМИЗБУТ вменява на работодателя
6
задължението да осигури прилагане на изискванията на тази наредба за
работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното
работно оборудване. Следователно, субект на задължението по чл. 11, ал. 1 от
НМИЗБУТ, респ. субект на нарушението по чл. 413, ал. 2 КТ, във връзка с чл.
11, ал. 1 от НМИЗБУТ е лице, имащо качество на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ, а въведеното с чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ изискване, е
елемент от задължението на работодателя да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд.
За да е налице обаче съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ, във
връзка с чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ и основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството, е необходимо да
бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно
регламентираното му задължение да огради територията на предприятието
и/или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни
лица.
В случая, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, вмененото на санкционираното лице
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ /непредприемане
от работодателя на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни
лица на територията на обекта/, фактически е обосновано с посочването, че
работодателят „не е предприел мерки за ограничаване достъпа на външни
лица“. Така описаното деяние обаче не се свързва с неизпълнение на
задължението на работодателя по чл. 11, ал. 1 НМИЗБУТ, доколкото
посоченото правило не съдържа забрана въобще за достъп на външни лица на
територията на обекта, а поставя изискване работодателят да ограничи
достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответни правила,
регламентиращи реда и условията за това.
Изложената в съставения АУАН и в НП фактическа обстановка по
никакъв начин не обосновава поведение, релевиращо съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение
по чл. 413, ал. 2 от КТ. Само по себе си обстоятелството, че по време на
извършената от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда"
проверка на територията на стопанисвания от „И.М.Трейд Къмпани“ ООД,
7
ЕИК ********* обект, се е намирало лицето Я.Г.Т., не сочи на неизпълнение
на нормативно установеното задължение на работодателя да предприеме
мерки за ограничаване достъпа на външни лица, без да е посочено конкретно
какви са необходимите, достатъчни или адекватни мероприятия в тази насока
с оглед спецификата на предприятието. Данни за неизпълнение именно на
това изискване не се съдържат в НП и в преписката по издаването му, нито
такива обстоятелства са изследвани от наказващия орган.
На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че процесният обект, стопанисван от
„И.М.Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК *********, в бил ограден от всички страни
с плътна ограда, което се доказва еднозначно от събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А.
и И. С.С., като пребиваването на територията на стопанисвания от
жалбоподателя обект на лицето Я.Г.Т. е било осъществено в обедната почивка
на работещите за дружеството и във време, в което не са били извършвани
строително – монтажни дейности.
Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие на
територията на обекта на лице, което не е в трудови правоотношения с
„И.М.Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК ********* не навежда на допуснато от
дружеството – въззивник нарушение по административнонаказателния състав
на чл. 413, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 11, ал. 1 от НМИЗБУТ. Нито описаното
в наказателното постановление, нито установените факти и обстоятелства въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат на съставомерно
от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно
обвинение.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено,
като обсъждането на останалите възражения, релевирани в жалбата, които
иначе биха се явили релевантни за предмета на делото, се явява безпредметно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН при този изход на делото
разноски се дължат в полза на въззивника. Доколкото обаче от страна на
последния не е направено искане за присъждане на разноски, респективно не
са представени доказателства за наличието на такива, то съдът не дължи
произнасяне в този аспект.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2400584/21.01.2025 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
дружеството – жалбоподател „И.М.Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК ********* на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 1800,00 /хиляда и осемстотин/
лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9