РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. ХАСКОВО, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500476 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД- гр.София срещу Решение
№260235/28.04.2021г. на РС- Хасково, постановено по гр.д.№954/2020г. по описа на същия
съд, с което „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е
осъдено да заплати на З. Д. Д., сумата от 5965,20лв., представляваща обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за щети, нанесени на застрахованото МПС марка „БМВ“,
модел Х5, с рег.№***, настъпили в резултат на ПТП на 17.04.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба- 29.05.2020г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер общо на 438,61лв.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД е осъдено да заплати на адв.К.Г. адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38 от
ЗА, в размер на 628,26лв.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът „Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, който чрез пълномощника си
адв.Н.Л., го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, както и за необоснованост и
неправилност на постановения съдебен акт. На първо място твърди, че съдът е допуснал
1
съществени нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил част от събраните
доказателства, поради което е възпрепятствал установяването на обективната истина по
делото. От друга страна счита, че решението на съда е неправилно и необсновано, тъй като е
постановено, без да са били анализирани направените от ответника възражения, свързани с
неизпълнението от страна на ищцата на задължението й, произтичащо от Общите условия
на процесния договор за застраховка, за уведомяване органите на МВР за настъпилото ПТП,
с оглед извършването на проверка за употреба на алкохол. Твърди, че съдът е кредитирал
единствено показанията на свидетелите, посочени от ищцата, които намира за предубедени
и заинтересовани, предвид близките им отношения със страната. Счита, че съдът е следвало
да обсъди съдържаща се информация в приетата по делото като писмено доказателство
официална справка от ОДМВР- ***, касаеща липсата на подаден сигнал до компетентните
органи за настъпилото ПТП. Твърди, че съдът не е обсъдил направеното от ответника
оспорване заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, свързано с част от
установените щети по автомобила и връзката им с настъпилото ПТП. По така изложените
съображения, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение. В условията на
евентуалност, моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго, с
което да бъде намалено определеното от съда обезщетение за имуществени вреди.
Обосновава искането си твърдения за настъпване на тотална щета на застрахованото при
ответника МПС. Счита, че последното обуславя намаляването и на размера на присъденото
обезщетение за забава по предявения акцесорен иск, доколкото началният момент за
начисляването на законната лихва е свързан с представянето пред застрахователя на
свидетелство за дерегистрация на процесния автомобил. Претендира за сторените разноски
по делото и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител
на въззиваемата- адв.К.Г., който излага доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Счита, че вмененото с общите условия по договора за застраховка
задължение за ищцата да уведоми органите на МВР, с оглед характера на конкретно
настъпилото ПТП, противоречи на разпоредбата на чл.125 т.8 ЗДвП. В този смисъл намира
отказа на застрахователя да заплати дължимото обезщетение за настъпилите имуществени
вреди за неоснователен. Намира за правилен извършения от първоинстанционния съд анализ
на събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства. Счита за неоснователно
възражението на въззивника за настъпила тотална щета, доколкото размерът на
установените от вещото лице имуществени вреди по процесния автомобил не съставлява
70% от неговата стойност към момента на настъпване на ПТП. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди Решението на РС- Хасково. Претендира за сторените пред
въззивната инстанция разноски.
В съдебно производство страните поддържат процесуалните си позиции, заявени на
фазата на размяна на книжа, като представят писмени становища. Страните не сочат нови
доказателства. Въззивникът оспорва претендирания от процесуалния представител на
въззиваемата страна адвокатски хонорар.
2
Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е сезиран с осъдителен иск, подаден от З. Д. Д. с правно основание чл.498
във вр. с чл.405 ал.1 от КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот
и Здраве“ АД, предявен като частичен за сумата от 100 лева от пълния размер от 9 215 лева,
представляващи дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени
на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№***, вследствие на ПТП, настъпило на
17.04.2020г. в гр.***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане. В открито съдебно заседание на първоинстанционния съд,
проведено на 30.03.2021г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение размера на
предявения иск, като ищцовата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение е
заявена в размер на 5 965.20 лева.
Базирайки се на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приема за установено следното:
На 02.10.2019г. между страните бил сключен Договор за застраховка „Сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства“ /Каско на МПС/ за лек автомобил марка
„БМВ“, модел Х5, с рег.№***, обективиран в застрахователна полица***. На 17.04.2020г. в
гр.*** ищцата претърпяла пътен инцидент, като прибирайки се късно вечерта от работа,
изгубила управлението върху автомобила при предприета маневра завой наляво в ул.***,
качила се на тротоара и се ударила в дърво. Местопроизшествието не било посетено от
органите на МВР, доколкото от пътния инцидент нямало пострадали лица, нито увредени
други автомобили. След ПТП- то автомобилът бил в състояние да се придвижва на собствен
ход.
За настъпилото застрахователно събитие ищцата уведомила ответника по делото, във
връзка с което била заведена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
щета № ***. Представител на застрахователя изготвил опис- заключение на увредените по
автомобила части, в който били отразени повредените в резултат на ПТП-то елементи от
превозното средство. Ремонтът на колата бил организиран от ищцата. От своя страна на
28.04.2020г. застрахователят постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение,
аргументиран с неизпълнение от страна на ищцата на т.57.3 от Общите условия по
застраховка на „Сухопътни превозни средства/без релсови пътни средства/.
При така изложената фактическа обстановка, която настоящата съдебна инстанция
намира за правилно установена на база приетите по делото доказателства, районният съд
направил извод за неоснователност на постановения от страна на застрахователя отказ за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът аргументирал извода си с
поведението на ищцата, която изпълнила задължението си, като сезирала застрахователя за
настъпилото ПТП в предвидения за това срок. В тази насока били кредитирани и
показанията на св.Т.Т., съдържащи твърдения за извършено от негова страна надлежно
уведомяване по телефона на органите на МВР за настъпилия пътен инцидент.
3
С решението си първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователно и
възражението на ответника по делото за наличие на тотална щета на МПС в резултат на
настъпилото ПТП, доколкото застрахователят не уведомил надлежно застрахованото лице за
отказа си на това основание.
Настоящата въззивна инстанция намира така постановеното решение на
първоинстанцинния съд за правилно по същество, но при различни от изложените правни
съображения:
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно
правоотношение между страните по договор за застраховка "Каско на МПС" с предмет
увредения автомобил; настъпване на застрахователно събитие в периода на покрития риск;
причиняването на вредите по застрахования автомобил, както и причинно-следствената им
връзка със застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед
предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи
фактите, на които основава своите възражения срещу основателността и /при условията на
евентуалност/ срещу размера на претенцията.
От страните не се спори и правилно е прието за установено от първоинстанционния
съд, че между тях е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по
Договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“
/Каско на МПС/ с предмет лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№***, обективиран
в застрахователна полица ***, при застрахователна сума от 11 700 лв. и период на
застрахователно покритие от 04.10.2019г. до 03.10.2020г.. Застрахователната премия по
полицата е разсрочена на четири вноски, дължимите три от които са платени към момента
на настъпване на ПТП.
Като безспорно, правилно е отделено също, че в периода на покрит риск- на
17.04.2020г., е констатирано застрахователно събитие- ПТП, с щети само за застрахования
автомобил, за което ищцата е заявила Претенция за изплащане на обезщетение за щети по
МПС на 21.04.2020г., т.е. в срока по т.57.5 от ОУ към договора за застраховка- в рамките на
5 работни дни от узнаването. Настъпилите вреди по застрахования автомобил са установени
от представител на застрахователя след извършен оглед, във връзка с което на 21.04.2020г. е
съставен опис- заключение по щета на МПС, в които са посочени 12 на брой увредени
части. С писмо уведомление от Застрахователно акционерно дружество „ЗАД- Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД изх.№1579/28.04.2020г., изпратено до ищцата във връзка със заявена
претенция, е направен отказ за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, основан на
неизпълнение от страна на ищцата на т.57.3 от Общите условия по застраховка на
„Сухопътни превозни средства/без релсови пътни средства/.
Правилно първата инстанция е приела за установено, на база свидетелските показания
4
по делото и заключението на вещото лице по изготвената в хода на съдебното дирене САТЕ,
че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат от реализирано от ищцата ПТП
на 17.04.2020г. в гр.***, от което не са настъпили щети за други участници в движението.
Първоинстанционният съд е извършил пълен и коректен анализ на събраните по делото
доказателства, поради което възраженията на ответника в тази насока, изложени във
въззивната жалба, са неоснователни.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като е
установен целият му фактически състав, включително е налице условието за заявен отказ от
страна на застрахователя да заплати претендираното обезщетение, доколкото съгласно
разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е
необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура между
застрахования и застрахователя. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че
застрахователят не е платил дължимото обезщетение в срока по чл.496 ГПК.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, съдържаща се в Решение №86/18.07.2014г. по
т.д. №2230/2013г. на ВКС, II т.о., Решение №22/12.09.2013г. по т.д. № 679/2011г. на ВКС, II
т.о., Решение №102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, I т.о., за да възникне правото
на застрахователя по чл.408 ал.1 т.З КЗ да откаже плащане, е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1/неизпълнение на задължение по застрахователния договор;
2/неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/да
е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка. Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно
задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху
проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на
вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то
липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати
застрахователната сума или обезщетение.
В случая се касае за установени от представител на застрахователя повреди по
процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, т.е. за самокатастрофиране, което
произшествие по начало не се посещава от органите на МВР, Сектор "Пътна полиция" и за
него не се съставят документи, съгласно чл.125 т.8 ЗДвП и чл.6 т.4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Изложеното води до извод, че за
водача не възниква задължение да остане на мястото на ПТП, нито да уведомява органите
на МВР за настъпването му и поведението му в тази насока е без значение за реализиране на
имуществената отговорност на застрахователя.
Действително, при наличие на договорни отношения страните разполагат с
5
регламентираната в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето, включваща възможността да
уговарят такива права и задължения, които считат, че максимално защитават
гражданскоправния им материален интерес. От друга страна обаче стои задължението за
съобразяване на договорните клаузи с императивните норми на закона и с принципа за
равнопоставеност на субектите. Ето защо т.57.3 от Общите условия по застраховка "Каско"
на МПС, се явява нищожна, съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД, като противоречаща с повелителните
законови норми на КЗ, свързани със задълженията на застрахования. Същевременно,
съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя. В този смисъл нормата на т.57.3 от Общите условия по застраховка "Каско" на
МПС, създаваща задължение за застрахования да уведоми незабавно всички компетентни
органи, според вида застрахователно събитие /вкл. МВР/, като в случай на ПТП, настъпило
докато е управлявал МПС, и да поиска да му бъде направена проба за алкохол, води до
неравнопоставеност на тази страна по договора и като такава попада в общите критерии,
дадени в чл.143 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП предвижда, като санкция при
наличие на неравноправни клаузи в договор, нищожност на същите с цел защита на
потребителя, като по-слаба страна по договора. За да са приложи разпоредбата на чл.146
ал.1 от ЗЗП освен, че клаузата следва да е неравноправна, същата следва да и не е
индивидуално уговорена между страните по договора. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия, какъвто е и настоящият случай. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че
приетите по делото като доказателство Общи условия по застраховка "Каско" на МПС не са
подписани от застрахования, което създава основателно съмнение за това същите изобщо да
са му били предоставени от застрахователя за запознаване със съдържанието им при
сключване на договора за застраховка.
По гореизложените съображения, мотивите на застрахователя за отказ да плати
обезщетение на ищцата за имуществени вреди от процесното ПТП се явяват неоснователни.
Същият извод е относим и към възражението му за наличие на тотална щета на
процесното МПС, като решението на първоинстанционния съд е правилно и в тази му част,
но отново поради различни от изложените в решението съображения.
Застрахованият, който носи доказателствената тежест да докаже настъпването на
застрахователното събитие, чрез събраните по делото гласни доказателства, установи, че в
случая е настъпил покрит застраховател риск по процесната застраховка. При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл.405 ал.1 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилата на КЗ. Съгласно трайно установената
съдебна практика и чл.386 ал.2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата
6
е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, съгласно чл.400 ал.1 КЗ /Решение №115/09.07.2009г. на ВКС по
т.д. №627/2008г., II т.о., ТК/.
За да е налице тотална щета, съгласно т.64.1 от Общите условия по застраховка
"Каско" на МПС, следва стойността на ремонта на МПС да надвишава 70% от
действителната стойност на автомобила. Видно от приетото по делото заключение по
възложената и изготвена САТЕ, разходите за възстановяване на имуществените вреди по
процесното МПС, настъпили в резултат на реализираното от ищцата ПТП, възлизат на
5 965.20 лева. Сумата е формирана при изчисляване по средни пазарни цени на
подлежащите на подмяна авточасти и вложен труд за ремонт на автомобила, чиято
действителна пазарна стойност към 17.04.2020г. е определена от вещото лице на 11 440
лева. В този смисъл общата стойност на разходите за ремонт на процесното МПС не
обуславя настъпването на тотална щета, поради което и алтернативно въведеното от
ответника възражение в този смисъл е неоснователно.
Изложеното обуславя извод за основателност на ищцовата претенция за заплащане
от страна на застрахователя на сумата в размер на 5 965.20 лева, представляваща дължимо
обезщетение за имуществени вреди на процесното МПС, възникнали в резултат на
реализираното на 17.04.2020г. ПТП. По така изложените съображения първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
В конкретния случай правната помощ на въззиваемата е била оказана при условията
на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а именно в хипотезата, в която адвокатът оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднено лице. Съдът не проверява дали действително
са били налице условията на чл.38 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА в тези
случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и по чл.36 ал.2 ЗА, като осъжда другата страна да го заплати. В
разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗА е посочено, че този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата за съответния вид
работа. В конкретния случай, в чл.9 от същия нормативен акт е предвидено
възнаграждението за изготвяне на отговор по въззивна жалба, без процесуално
представителство/какъвто е настоящият случай/, да е в размер на 471.20 лева, които с оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят на пълномощника на
въззивницата адв.К.Г..
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260235/28.04.2021г. на РС- Хасково, постановено по
гр.д.№954/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,
бул.”Г.М.Димитров“ №1, представляван от изпълнителните директори Б.Г. И. и Ж.С.К., да
заплати на адв.К.К. Г. от ОК- Хасково адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в
размер на 471.20 /четиристотин седемдесет и един лева и 20 ст./лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8