МОТИВИ
към присъда № 5/27.03.2013 г. по НОХД № 1777 по
описа на Добричкия районен съд за 2012 г.
На 01.12.2011
г. Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 641/2009 г. по описа на Първо РУП
при ОД на МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство
пред първа инстанция срещу И.К.Д. ***, за извършено от
него престъпление по чл. 269, ал. 2 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че И.К.Д. в
периода м. ноември 2006 г. – февруари 2007 г. в гр. Добрич при условията на
продължавано престъпление е извършил следните деяния:
- В края на м. ноември 2006 г. в гр.
Добрич по повод насрочен въвод за 01.12.2006 г. в гр.
Балчик по изпълнително дело № 20067370400304 употребил заплашване с цел на
принуди ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 на
КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Добрич да извърши или пропусне нещо по
служба или свързано с функциите й.
- В началото на м. февруари 2007 г. в
гр. Добрич по повод насрочен въвод за 14.02.2007 г. в
гр. Балчик по изпълнително дело № 20067370400304 употребил заплашване с цел на
принуди ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 на
КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Добрич да извърши или пропусне нещо по
служба или свързано с функциите й.
Относно
възраженията за процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт,
ограничаващо правото на защита на подсъдимия:
Чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че подс. Д. е
посетил кантората на ЧСИ Л.Т. като е отправил заплахи
по повод насрочено за 01.12.2006 г. и 14.02.2007 г. принудително предаване
владението на недвижим имот – бензиностанция и газостанция
в гр. *****
ул. “***** Неизписването в диспозитива
на обвинителния акт, че се касае за изпълнителното действие “принудително
предаване на владението на недвижим имот” – бензиностанция и газостанция, находящи се в гр. ***** не е от
категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като не е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия /подсъдимия/, поради което и
не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на ДРП за изправянето на допуснатото процесуално нарушение. /В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от
7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК, докладчик зам.- председателят
на ВКС Румен Ненков/.
В обвинителният акт е посочен периода
от време, през който са извършени деянията – м. ноември 2006 г. – м. февруари
2007 г. и мястото на извършването им – гр. Добрич, както и правната
квалификация на деянието, което е достатъчно за конкретизацията на престъплението.
В действителност, в диспозитива
на обвинителния акт липсва конкретизация за заплахите като текстово изписване,
което обаче не е процесуално нарушение, още повече, че
няма изрично изискване в тази насока. Тук следва да се има предвид, че
обвинителният акт съдържа не само диспозитив
/заключителна част/, но и обстоятелствена част, които са неразделни и взаимносвързани. В обстоятелствената част на обвинителния
акт заплахите са описани ясно и конкретно – “кракът й няма да стъпи на
бензиностанцията”, “кръв ще се лее” ако това се случи.
В заключение следва да се посочи, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт са посочени всички факти, които обуславят обективните
и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в
него.
В тази насока настоящият съдебен състав с определение,
обективирано в протокол от съдебно заседание, проведено на 22.11.2012 г. е
изложил по какви съображения намира възраженията на подсъдимия за неоснователни,
поради което не е уважил искането му за прекратяване на съдебното производство.
Преди даване ход на съдебното следствие пострадалата
от деянието, предмет на обвинителния акт – частен съдебен изпълнител Л.Т. чрез повереника си отправя искане за конституирането й
в качеството на частен обвинител в процеса.
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалата Л.Т. е предявена своевременно и на осн.
чл. 76 и сл. от НПК конституира пострадалото лице в качеството на частен
обвинител в процеса.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на вмененото му престъпление, като му
бъде наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител – два
пъти седмично.
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца.
Повереникът на частния обвинител пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода към средния размер, което да се изтърпи ефективно.
Алтернативно се иска ако съдът прецени, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 66 от НК, то съдът да определи по-дълъг
изпитателен срок. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.
Подсъдимият дава обяснения по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
По същество подсъдимият лично и чрез
защитника си пледира да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение. От страна на защитата на подсъдимия се навеждат
доводи, че деянието е несъставомерно по чл. 269 от НК,
като същото следва да бъде квалифицирано като закана, поради което се иска
оправдаването на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият заявява:
“Доказал съм, че не съм извършил това, в което съм обвинен. Моля, да се снемат
всички обвинения от мен. Моля за оправдателна присъда”.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През 2006 г. в гр. Добрич при частен
съдебен изпълнител Л.Т., вписан под № 737 в КЧСИ, с
район на действие Добрички окръжен съд, били образувани две изпълнителни дела с
едни и същи страни: взискател “****** с управител св. Н.С. и
длъжник И.К.Д., но с различен предмет на изпълнение.
Първото от тях под № 179 било с предмет на изпълнение парично задължение, а
второто под № 20067370400304 /дело № 304/2006 г./ било с предмет на изпълнение
предаване владението на недвижим имот – бензиностанция и газостанция,
намиращи се в гр. Балчик, ул. “Христо Ботев” № 18.
С оглед посочените изпълнителни
производства, подс. И.Д.
редовно посещавал кантората на ЧСИ Л.Т., като в някои
от случаите бил сам, в други – със съпругата си св. Е.Д.,
а в трети – със своя процесуален представител – адв. Ю.М..
По повод депозирана от взискателя молба по изп. дело №
304/2006 г., на 30.10.2006 г. ЧСИ Л.Т. с постановление
възобновила производството, а на 17.11.2006 г. с разпореждане насрочила
принудително предаване на владението на имота на 01.12.2006 г.
На 29.11.2006 г., след като получил
призовка за принудително изпълнение, подс. Д. посетил
кантората на ЧСИ Л.Т. *** и в нейно присъствие, както
и на служителите – св.св. М.С., К.С., С.Н. и И.М. с груб и
заплашителен тон й казал, че “кракът й няма да стъпи там” и кани всички на
“кърваво хоро”, където “кръв ще се лее”.
Притеснена от тези агресивни прояви на
подсъдимия, частния обвинител Т. отправила писмена молба с изх. № 07967/29.11.2006 г. до началника на Областно звено “Охрана” да й бъдат
осигурени трима служители, които да присъстват на насроченото за 01.12.2006 г.
изпълнително действие. Освен служителите от ОЗ “Охрана”, ЧСИ Л.Т.,
страните, техните процесуални представители и вещите лица, на посочената дата
на местоизпълнението имало засилено полицейско
присъствие на полицейски служители при РУ “Полиция” гр. Балчик, както и на
лица, охарактеризирани с термина “мутри”. Последните допуснали до обекта само
адвокат Г.Н., представляващ взискателя,
указвайки на останалите, че нямат работа там. Непосредствено след пристигането,
ЧСИ Л.Т. разговаряла с адвокат Ю. М., който я уверил, че
има заповед, издадена от РС – Балчик за спиране на производството, която й е
била представена. Въз основа на Заповед № 385/30.11.2006 г., издадена по
ч.гр.д. № 342/2006 г. по описа на РС – Балчик, производството по изп. дело № 304/2006 г. било спряно.
На 08.02.2007 г. по молба отново на взискателя, ЧСИ Л.Т. с постановление възобновила
производството по изп. дело
№ 304/2006 г. и насрочила принудително предаване на имота за 14.02.2007 г.
На 11.02.2007 г. в гр. Балчик на подсъдимия И.К.Д. била връчена призовка за принудително изпълнение.
След получаването на призовката, подс. Д. отново
посетил кантората на ЧСИ Л.Т. ***, където в нейния
кабинет, разделен само с подвижна преграда от приемното помещение, където били
св.св. М.С., С.Н. и И.М., отново й отправил същите
заплахи, че “кърваво хоро ще се играе” и “кръв ще се лее”, ако въводът бъде осъществен. Съдът намира, че това е станало на
дата 12.02.2007 г., т.е. преди издаването на заповедта за спиране на
изпълнителното производство от 13.02.2007 г.
По повод поредните заплахи и притеснена да не се случи нещо лошо на местоизпълнението в гр. Балчик, ЧСИ Л.Т.
отправила искане до РУ “Полиция” – Балчик за осигуряване на трима полицейски
служители за 14.02.2007 г.
На 14.02.2007 г. ЧСИ Л.Т. спряла
производството с оглед депозирана Заповед № 45/13.02.2007 г. на РС – Балчик.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Л.Т., М.С., С.Н., И.М. и К.С.. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите са логични, безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, като същите възпроизвеждат
преки и непосредствени впечатления относно действията на подсъдимия И.Д.. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че
техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени
фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви,
тъй като обхващат изцяло периода, в който подсъдимият е отправял заплахите си
към частния обвинител Л.Т..
Втората група гласни доказателства –
тези на свидетелите П.П., Н.Н., Б.Д., И.И., Г.Н., Н.С., С.С., В.П., Д.П., И.Г.
и П.П. би могла да бъде охарактеризирана като такава,
с която се възпроизвеждат данни относно личността на подсъдимия – като принципно
поведение в кантората на частния съдебен изпълнител и последващите негови
действия в резултат на неудовлетворените му искания, респективно очаквания по
движението на делата му. В тази насока посочените свидетели /с изключение на
св. В.П. – съжителстващ с частния обвинител Т./ описват подсъдимия, като проблемен
клиент, с изключително агресивно поведение, създаващ винаги напрежение с появата
си и проявяващ явно неуважение към служителите и частния съдебен изпълнител Л.Т.. От своя страна св. В.П. описва подсъдимия като сприхав и
непочтен човек.
Третата група гласни доказателства са
тези, обективирани посредством показанията на св.св. В.В. Йонов – бивш
съдружник на подсъдимия Д. и адвокат Ю. М. – процесуален представител на И.Д.
по изпълнителното дело, които заемат неутралната позиция, че нищо конкретно не
им е известно с оглед процесните деяния и последващите действия
на подсъдимия да намери нерегламентиран извънсъдебен способ за разрешаване на
спора по делата в негова полза.
Основно средство за защита на
подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на
подсъдимия /обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство на защита,
което той упражнява по свое усмотрение. Подсъдимият Д. не се признава за виновен,
дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Защитната му позиция, поддържана
във всички фази на производството, включително и пред настоящия съдебен състав
се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност
на деянието. Подсъдимият
отрича да е отправял заплахи към частния съдебен изпълнител Л.Т..
В тази насока ангажира гласни доказателства, посредством показанията на
съпругата си – св. Е.Д..
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има
право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го
е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
от съда непосредствено. В настоящия случай съдът кредитира обясненията на
подсъдимия единствено в частта, относно обстоятелството, че е посещавал
кантората на ЧСИ Л.Т. във връзка с водените изпълнителни дела. Съдът намира
обясненията му в останалата си част за недостоверни и като израз на защитната му
позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от останалите, събрани
по делото доказателства, както следва:
-
Относно инкриминирания период и твърденията на подсъдимия И.Д., че на
29.11.2006 г. е бил в кантората на ЧСИ Л.Т., заедно с
адвокат Ю. М. и
съпругата си – св. Е.Д. и твърденията му, че на 12 и 13 февруари 2007 г. е бил
на работа в гр. Балчик, поради което няма как да е посещавал кантората на
частния съдебен изпълнител:
Безспорно,
с оглед изминалия дълъг период от време, някои обстоятелства, като време на
извършване на деянията не могат да бъдат възпроизведени точно от свидетелите,
но не може да не се отчете, че те обективно възпроизвеждат приблизителния
период на събитията. Обсъдени в своята съвкупност, сравнени с твърденията на
подсъдимия Д. и с документите по делото, водят до извода, че инкриминираните
дати са 29.11.2006 г. и 12.02.2007 г., като за първата дата подсъдимият не
оспорва, че е посетил кантората на ЧСИ Т., но твърди, че през цялото време е
бил заедно с адвокат Ю. М. и съпругата си – св. Е.Д.. Тезата на подсъдимия, че е
бил през цялото време заедно в кантората с адвокат М. остава недоказана не само
с оглед твърденията на преките очевидци – частния обвинител Л.Т., св. М.С., св.
К.С., св. С.Н. и св. И.М., но и с оглед показанията на самия адвокат М.. Така
например в съдебно заседание св. М. дава следните показания: “...По това дело
аз съм ходил и съм правил справки в кантората на ЧСИ. Ходил съм понякога сам,
понякога с моите клиенти. Ходил съм когато са дошли при мен непосредствено
преди един насрочен опис и може и да е било въвод
тогава, но не мога да си спомня вече в детайли. Ходил съм в кантората на ЧСИ.
След като посетих кантората същия ден, вероятно е било втората половина на деня
се върнах, за да пиша в моята кантора молба до РС – Балчик за спиране на
изпълнителното производство и я предадох или на господина или на госпожата за
спиране на изпълнителното производство, като обезпечение на бъдещ иск. Предадох
я на господина или на съпругата му, но най-вероятно и двамата да са били и те
отидоха в Балчик. На следващия ден, това няма да е било деня на въвода, но е било преди въвода ме
информираха, че съдът се е произнесъл и е издал определение за спиране на
изпълнителното дело”. Или, показанията
на св. М. идват да укажат, че не е бил в кантората на ЧСИ Т. непрекъснато, така както твърди подсъдимият, нещо
повече – през втората половина на деня е писал в кантората си молбата до РС –
Балчик.
Съдът
кредитира показанията на св. Е.Д. – съпруга на подсъдимия Д., в частта, че на
29.11.2006 г. в 13.45 ч. е посетила кантората на ЧСИ Л.Т., обстоятелство,
установено както от показанията на св. С., така и посредством направеното от
св. С. отбелязване в съобщението, адресирано до Е.Д. /л. 155 от делото/. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. Д.
в останалата им част относно твърденията, че подсъдимият не е посещавал
кантората на ЧСИ Т. сам, както и за липсата на отправени от страна на
подсъдимия към Т. заплахи, като намира същите за поставени в услуга защитната
теза на подсъдимия. Това е така, защото показанията в тази им част се оборват
от останалите събрани по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите М.С., св. К.С., св. С.Н., св. И.М. и частния обвинител Л.Т.,
както и писмените такива. Обстоятелството,
че именно на 29.11.2006 г. подс. Д. е извършил
първото деяние, включено в продължаваното престъпление се потвърждава и от
факта на депозираното на същата дата до ОЗ “Охрана на съдебната власт” писмо от
ЧСИ Л. Т. /л. 157 от ДП/, с което се иска осигуряване на трима полицаи за дата
01.12.2006 г. във връзка с насрочения въвод. В тази насока са и показанията на св. С.С. –
началник на ОЗ “Охрана” Добрич, които показания съдът кредитира изцяло като
еднопосочни, логични, вътрешно непротиворечиви, и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Следва да се отбележи, че св. С. на проведения разпит
на 09.02.2010 г. по досъдебното производство /чийто показания са приобщени по
надлежния ред към доказателствения материал по делото/ е заявил: “Преди около
две години г-жа Т. писмено ме помоли за
съдействие”, т.е. свидетелят не сочи точен период, а ориентировъчен такъв. Това
обстоятелство намира своето логично обяснения с изминалия дълъг период от
време, както и в големия обем и интензитет в работата на началника на ОЗ
“Охрана” гр. Добрич – св. С..
Датата
12.02.2007 г. настоящият съдебен състав приема като дата на извършване на
второто деяние от продължаваното престъпление, изхождайки от предходното
поведение на подсъдимия. Това е именно периодът от време, обхванат от
получаването на призовката за принудително изпълнение – 11.02.2007 г. до издаването
на заповед за спиране на производството – 13.02.2007 г., т.е. времето, през
което подсъдимият не е бил сигурен дали ще получи съответната защита по правен
ред и през който подсъдимият е действал, за да възпрепятства изпълнението, в
случая чрез заплашване на ЧСИ Л.Т..
Подсъдимият
Д. твърди, че на 12 и 13.02.2007 г. е бил на работа, поради което и нямало как
да е в кантората на ЧСИ Т.. Тук съдът намира за нужно да отбележи, че дори и
подсъдимият на посочените дати да е бил на работа, това обстоятелство не
изключва възможността същият да напусне работното си място и да посети кантората
на Т., обстоятелство, което се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите от първата условно определена група.
Ето
защо всички опити за превратно тълкуване показанията на свидетелите относно процесния период и липсата на посочване на конкретна дата
на извършване на деянията, следва да се приеме единствено и само като защитна
позиция, тъй като в процеса на доказване и обективиране на фактическите
обстоятелства в константната практика на съдилищата се борави и с приблизителни
времеви параметри.
-
Относно доводите на подсъдимия, че липсвал мотив да извърши деянията, тъй като
е имал издадени заповеди за спиране на изпълнителното производство:
Не е
спорно, че точно преди изпълнение на насрочените действия от ЧСИ Т., съответно
на 30.11.2006 г. и на 13.02.2007 г. е имало издадени заповеди от РС – Балчик за
спиране на производството по изп. дело № 304/2006 г.
Видно от свидетелските показания, които се едностранни и взаимнодопълващи
се, подс. Д. е идвал в кантората преди да има
издадени такива заповеди и е отправял заплахи с цел да осуети извършването на действията в полза на взискателя – да не бъде извършен въвод,
именно защото не е бил сигурен, че ще получи заповед за спиране на
производството.
Обстоятелството,
че на 01.12.2006 г. не местоизпълнението на въвода в гр. Балчик не е възникнал конфликт е правно ирелевантно, тъй като на подсъдимия Д. не е повдигнато
обвинение по чл. 270, ал. 1 от НК /противозаконно да
се пречи на ЧСИ да изпълни задълженията си/, но и с оглед обстоятелството, че
от страна на ЧСИ Т. са били предприети мерки за осигуряване на засилено
полицейско присъствие.
- Несъстоятелни
са твърденията на подсъдимия Д., че ЧСИ Т. не е присъствала на 29.11.2006 г. на
отправените към нея заплахи, предвид показанията на свидетелите от първата
условно определена група. Така например в съдебно заседание /л. 48 от делото/,
частният обвинител Т. заявява: “...Насрочих предаване на бензиностанцията за
1.12.2006 г. по този повод изпратих призовки, както до длъжника, така и до
неговата съпруга. Непосредствено преди действието, вероятно след получаване на
призовката длъжникът се яви в кантората в гр. Добрич и заяви, че кракът на
съдебния изпълнител няма да стъпи в бензиностанцията и, че предаване на
бензиностанция няма да има. Че, ако това се случи кръв ще се лее и кърваво хоро
ще се играе. На това кърваво хоро той покани и служителите в кантората да се включат”, “...За пореден път насрочих въвод
за дата 14 февруари...но преди да извърша действието-въвода И.К. отново се яви в
кантората. Отново със заявление, че няма да има предаване на бензиностанцията,
че това не може да се случи, че крак на съдебен изпълнител няма да стъпи и, че ако това се случи кръв ще се лее. Поканата в този
случай обаче, ако в първия момент визираше и канеше на кървавото хоро и
колегите ми, поканата беше отправена лично към съдебния изпълнител, чиито крак
не трябва да стъпи там, за да извърши предаване на бензиностанция”./л.
49 от делото/.
На
въпрос на подс. Д.: “Имаше ли други лица в кантората
при отправените заплахи и ако има такива посочете ги?, Т. отговаря: “Тогава
служители в кантората бяха М.С., К.С., С.Н. и И.М.. Това са колегите, които
присъстваха в кантората”/л. 53 от делото/.
С
оглед поставяните от подсъдимия Д. въпроси към св. С. в съдебно заседание,
проведено на 22.11.2012 г., съдът намира, че подсъдимият превратно тълкува
изявленията й, дадени в съдебно заседание. За да се внесе яснота, следва да се
направи по-обстоен прочит на показанията на св. С., за да не се правят крайни
изводи въз основа на частични изявления, извлечени от контекста на изложеното.
Така например, видно от показанията на св. М.С., дадени по същото дело пред
съдия на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред към
доказателствения материал по делото /л.л. 90-91 от ДП/, С. заявява: “Само
веднъж по време на въвода през 2006 г., в
присъствието на г-жа Т., И.Д. ни покани всички от кантората на “Кърваво
хоро”пред бензиностанцията, като каза още, че ще има и музика. Тогава в състава
на кантората бяхме малко. Там бяхме аз, г-жа Т., К., С. и И..
Поканата, която отправи г-н Д. за кървавото хоро не беше отправена лично за
г-жа Т., а беше показана за всички нас в кантората, включително и за г-жа Т.,
която в момента присъстваше”. Видно
от показанията на св. М.С., дадени по същото дело пред съдия на досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред към доказателствения материал по
делото /л.л. 171 от ДП/, подс. Д. преди въвода на 14.02.2007 г. отново е отишъл в кантората, като
със заплашителен глас, на висок тон заявил на всички служители в кантората и на
съдия Т., че ако се пристъпи към принудително изпълнение срещу бензиностанцията
ще се лее кръв и ще се играе кърваво хоро.
В
тази насока са и показанията на св.св. И.М. и С.Н., които установяват по
несъмнен и безспорен начин, че са присъствали в кантората и са чули отправените
във връзка с насрочените дати за въвода от подс. Д. към ЧСИ Л.Т. заплахи.
Отправените
заплахи от подс. Д. към ЧСИ Л.Т. са породили основателен страх у
последната, обстоятелство установено както от изявленията на Т., така и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, изключая показанията на св. В. Йонов. Красноречиво
доказателство за породения основателен страх у Т. са предприетите от нея
действия по осигуряване на охрана, относно изпълнението на насрочените
изпълнителни действия за 01.12.2006 г. и 14.02.2007 г.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото
доказателства. Гласните такива, включващи обясненията на подсъдимия в
кредитираната им част, показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Л.Т., М.С., П.П., К.С.,
Н.Н., Б.Д., С.Н., И.И., И.М., Г.Н., Н.С., В. Йонов, В.П., С.С., Д. П., И.Г., П.П. и Ю. М., както и показанията на свидетелите, дадени по същото дело пред съдия
или пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал
по делото, съобразно правилата на НПК са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: протокол за полицейско предупреждение от 19.01.2009г.,
сигнал с вх. № 27519 от 12.12.2008г., протокол за полицейско предупреждение
от 20.12.2008г., протокол за предупреждение от 05.11.2008г., жалба с вх. № 61/06.02.09г., характеристични данни
от 26.11.2009г. на И.Д., справка за съдимост с рег. № 4348/26.11.2009г., справка от ОСлО при ОП –Добрич от 12.06.2009г., справка с рег. № 27651 от
17.06.2009г., протокол от 20.11.2009г. по нчд №
2557/2009г. по описа на ДРС, справка с рег. № 7265/27.11.2009г.,
справка с изх. № 6057/27.11.09г., справка с изх. № ВД 19-01-7 от 30.11.2009г., разпореждане №
12873/2004/021284/17.07.2006г., справка с рег. № 19390 от
21.10.2009г., жалба от И.Д.
вх. № 2698/24.11.2009г., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на И.Д., молба от Е.Д. от
14.02.2007г., заповед
№ 45, постановление от 14.02.2007г., съобщение, заповед № 385 от 30.11.2006г., съобщение, постановление
от 09.12.2009г., молба от Н.С. от 26.10.2006 г., молба от “****** с вх. №
08749/17.11.06г., постановление от
30.10.06г., разпореждане от 17.11.06г., призовка за принудително изпълнение с
изх. № 07619/20.11.06г., съобщение с
изх. № 07755/22.11.06г., искане от И.Д.
с вх. № 09932/29.11.06г., писмо до охрана на съдебната власт с изх. №
07967/29.11.2006г., протокол за принудително отнемане
и предаване на недвижим имот, постановление от 01.12.2006г., молба от „ ****** с вх. № 00807/07.02.2007г.,
постановление от 08.02.2007г.,
разпореждане от 08.02.2007г.,
призовка за принудително изпълнение с изх. № 01188/08.02.07г., писмо до Първо РПУ Балчик с изх. №
01211/09.02.07г., молба от Е.Д. с вх. №
01003/14.02.2007г., постановление от 14.02.2007г., протокол от 05.03.2010г. по нчд № 510/2010г. по описа на ДРС, молба от И.Д. №
2698/12.03.2010г., удостоверение с изх. № 266/23.02.2010г., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на И.Д., писмо с рег. №
45401/12.10.2006г., разпореждане от
16.10.2006г., жалба от И.Д. с №
2698/04.07.2011г., справка за съдимост с рег. № 227/20.01.2012г., бюлетин за
съдимост -2бр., справка от 30.11.2009г. , информация за извършена
проверка на дейността на ЧСИ Т., справка с изх. № 1176/24.01.2012г., постановление от 08.02.2007г., искане от И.Д.
за отвод на ЧСИ Т. от 25.11.09г., справка за съдимост с рег. №
134/16.01.2013г., бюлетин за съдимост – 2бр., вносна бележка от 29.11.06г., съдебно- психиатрична
експертиза от 03.03.2013г., както и представените в днешното съдебно заседание
заповед № 45/12.02.2007 г. на БРС.
С оглед установената
фактическа обстановка от ПРАВНА
СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият И.К.Д. от обективна и
субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по чл. 269, ал. 2 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в
периода м. ноември 2006 г. – м. февруари 2007 г. в гр. Добрич, в условията на
продължавано престъпление:
- В края на месец ноември 2006 г.
в гр. Добрич по повод насрочен за 01.12.2006 г. в гр. Балчик въвод по изпълнително дело № 200673700400304 употребил заплашване с
цел да принуди частен съдебен изпълнител Л.Т. с рег. № 737 на
КЧСИ с район на действие – Окръжен съд - гр. Добрич да пропусне нещо по служба
– да не осъществи изпълнителното действие “принудително предаване на владението
на недвижим имот” – бензиностанция и газостанция,
находящи се в гр. *****
- В началото на месец февруари 2007
г. в гр.
Добрич по повод насрочен за 14.02.2007 г. в гр. Балчик въвод по изпълнително дело № 200673700400304 употребил заплашване с
цел да принуди частен съдебен изпълнител Л.Т. с рег. № 737 на
КЧСИ с район на действие – Окръжен съд - гр. Добрич да пропусне нещо по служба
– да не осъществи изпълнителното действие “принудително предаване на владението
на недвижим имот” – бензиностанция и газостанция,
находящи се в гр. Балчик, ул. “Христо
Ботев” № 18.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав:
Въпреки, че в хода на
съдебното следствие в резултат на съпоставка на събраните гласни и писмени доказателства
се установяват датите на извършените деяния, не е налице процесуално нарушение
от страна на държавното обвинение, имайки предвид, че меродавно в случая е
действително процесните деяния да са извършени във
визирания от обвинението период. Определеният от прокуратурата по-продължителен
период от време не означава както бе посочено вече липса на конкретизация, а
по-скоро липса на прецизност. Това в никакъв случай не води до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, тъй като няма разминаване на датите с периода,
посочен от обвинението, тъй като датите са фиксирани в процесния
период. В тази връзка следва да се приеме, че действително подсъдимият И.Д. в
края на м. ноември 2006 г. /на 29.11.2006 г./ и в началото на м. февруари 2007
г. /на 12.02.2007 г./ в гр. Добрич по повод насрочени на 01.12.2006 г. и на
14.02.2007 г. въводи по изпълнително дело №
200673700400304 употребил заплашване – “кракът ви няма да стъпи там”, “кърваво
хоро ще се играе” и “кръв ще се лее”, с цел да принуди ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 на
КЧСИ с район на действие – Окръжен съд гр. Добрич да пропусне нещо по служба - да не осъществи изпълнителното
действие “принудително предаване на владението на недвижим имот” –
бензиностанция и газостанция,
находящи се в гр. Балчик, ул. “*****
Така отправените заплахи са
достатъчно конкретни и персонално насочени. Обстоятелството, че и служителите
са били поканени на въвода на 01.12.2006 г. не
игнорира факта, че заплахата е била насочена именно към лицето, което е
следвало да извърши конкретното изпълнително действие – ЧСИ Л.Т., както и с цел
да я “мотивира” да пропусне това действие. С тези закани се е целяло именно
осуетяването на въвода, като присъствието на т.нар.
“мутри” в гр. Балчик на 01.12.2006 г. е обективирано проявление на отправените
преди това заплахи.
Разграничителната линия между
престъплението по чл. 269 и заканата по чл. 144 от НК е именно специалната цел
по чл. 269 от НК, конкретизирана в настоящия случай като принуда на ЧСИ Л.Т. да пропусне нещо по служба - да не осъществи
изпълнителното действие “принудително предаване на владението на недвижим имот”
– бензиностанция и
газостанция, находящи се в гр. Балчик, ул. “Христо Ботев” № 18. Ето
защо съдът не споделя доводите на защитата на подсъдимия по пренията, че
деянието следва да бъде квалифицирано като закана, а не по чл. 269 от НК.
Не само с оглед по-благоприятната
за подсъдимия редакция на закона, действала към
момента на извършване на престъплението, която не визира функциите на частния
съдебен изпълнител, но и предвид факта, че обективно заплахите не са целели ЧСИ
Т. да извърши нещо по служба или свързано с функциите й, а да пропусне нещо по
служба, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, което мотивира оправдателната
част на присъдата.
Налице е и форма на усложнена
престъпна дейност – продължавано престъпление, тъй като двете деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Съдът намира, че Д. е извършил деянието
при форма на вината
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Освен с
пряк умисъл, подс. Д. е действала и със специална цел
– да не се осъществи изпълнителното действие
“принудително предаване на владението на недвижим имот” – бензиностанция и газостанция,
находящи се в гр. *******
Причините за извършване на деянието
са незачитането на установените в държавата правила и норми, както и
пренебрежителното отношение към останалите членове на обществото.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за
личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на Д..
И.К.Д.
е роден на *** ***, ***************
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на образувани други
наказателни производства срещу подсъдимия, както и чистото му съдебно минало
към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, с оглед настъпилата
реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от
НК.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни по местоживеене на
подсъдимия, както и обстоятелството, че е извършено деяние с висока степен на
обществена опасност.
Предвиденото
наказание за деянието, извършено от подсъдимия е лишаване от свобода до три
години или пробация, съобразно действащата към момента на извършване на
деянието материално правна норма, което се явява по-благоприятна и като такава
следва да намери приложение, съобразно принципа, прокламиран в чл. 2, ал. 2 от НК.
С
определение № 31/19.02.2004 г. по н.о.х.д. № 227/2004 г. на РС – Добрич, на подс. Д. за извършено на 07.02.2003 г. в гр. Добрич
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 от НК било
наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Определението влязло в сила на
19.02.2004 г. Видно от изисканата по делото от ТД на НП Варна, офис Добрич
справка, глобата в размер на 500 лв., наложена на И.К.Д. по н.о.х.д. № 227/2004
г. на РС – Добрич е погасена изцяло на 17.07.2006 г. Или, към периода на извършване
на престъплението, предмет на настоящото
дело, спрямо подсъдимия Д. не е била настъпила
реабилитация на осн. чл. 88а, ал. 1 от НК, поради което независимо, че към настоящия момент
подсъдимият е реабилитиран, не са налице предпоставките за освобождаването му
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съобразно
чл. 78а от НК.
В
нормата на чл. 269, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни
наказания, за да се даде възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от
алтернативно предвидените наказания, което най-добре би го поправило и
превъзпитало и което би съдействало да се постигнат целите на наказанието. В
настоящия случай отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира,
че целите на генералната и
специалната превенция биха се постигнали с налагане на по-лекото от предвидените
алтернативни наказания, а именно – наказание пробация.
При
определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се
ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи
от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на
най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на
най-тежкото алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в зависимост от
конкретната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК и съотношението между тях
е възможно и при значителен превес на смекчаващите обстоятелства да се наложи
максимално предвидения размер на наказанието по най-леката алтернативна
санкция, ако то е най-подходящо за дееца, с оглед целите по чл. 36 от НК.
В
настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което съдът не би могъл да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 2, б. “в” от
НК, като следва да определи вида и продължителността на пробационните мерки,
съобразно чл. 54 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че вида и
продължителността на пробационните мерки следва да бъдат определени отчитайки
смекчаващите отговорността обстоятелства, но и съобразявайки отегчаващите
такива, както и високата
обществена опасност на деянието и данните за личността на
подсъдимия, така както повелява чл. 54 от НК. В светлината на изложеното, съдът
определи наказание пробация в следната съвкупност от пробационни мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично.
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Съдът
намира, че така определеното наказание пробация, в тази съвкупност и с тази
продължителност на пробационните мерки ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подс. И.К.Д. за виновен,
съдът го осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 80.00
/осемдесет/ лв. по сметка на Районен съд – гр. Добрич, както и да заплати на частния обвинител Л.Т.Т. сторените от нея разноски в
размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение на упълномощения повереник.
На основание чл. 309
от НПК, съдът потвърди наложената на досъдебното производство спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение “Подписка” до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия: .
/Данчо
Д./