Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………………./……..12.2019 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2277 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № ІІІ-144-414394 от 23.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 36915/2017 г. на СРС, 144 състав, е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на Т.Б.Ц.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1887,32 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП, причинено на
02.01.2017 г., виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска всъда- 06.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, р на основание чл. 78, ал. ГПК, сумата от 808,20 лв., за разноски.
Решението е обжалвано в срок от ответника
„Д.З.“ АД с оплаквания за недопустимост,
евентуално за правилност на решението. Оплакването за недопустимост на
решението за исковата сума над 1723,46 лв. до заявената 1887,32лв. основава на
предявена по-рано от ищцата доброволна/извънсъдебна/ претенция на 02.02.2017 г.
до дружеството за обезщетение за имуществени вреди в общ размер 1723,46 лв.,
при което би имала правото на иска до
размера на 1723,46 лв. , и над тази сума СРС е следвало да прекрати делото,
поради липсата на активна процесуалноправна легитимация за ищцата над
посочената сума, респ. поради ненадлежното упражняване правото на иск над
сумата следва да се обезсили и постановеното от първата съдебна инстанция
решение. Наред с това сочи, че решението е постановено по нередовна искова
молба, в която вземанията по пера не бил ииндивидуализирани, сочещо и това
оплакване на недопустимост на решението по смисъла на чл.498, ал.3, вр. ал.1 от КЗ,, макар и да е изложено в частта на жалбата с оплакванията за неправилност. Оплакванията
за неправилност се отнасят до несъгласие
с изводите по обжалваното решение
за установено реализирано виновно и
противоправно от застрахования при дружеството –ответник водач П.Г. ПТП, при което е осъществено непозволено за ищцата
увреждане, несъгласие с приетия от съда за доказан размер на вредата, без съда да
е подложил доказателствата за тези вреди на внимателна и критична оценка, и е
приле за подлежащни на репариране такива разходи като „такса избор на стая" (42 лв.); „копие на
образно изследване на диск" (10 лв.) които нямали пряко отношение към
травматичните й увреди, присъждане неправилно на сума 23,50 лв. по фискален
бон, издаден на 06.01.2017 г., като закупената по него стока не е нито
определена, нито определяема. Моли да сеобезсилите обжалваното решение, като
постановено по недопустим иск, и да се прекратите делото, евентуално да се отмени
решението като искът се охвърли или да се намали присъденото застрахователно
обезщетения за имуществени вреди, и според резултата да се поределят и
разносите на страните по делото.Претендира разноски за въззивна инстанция по
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец Т.Б.Ц. не е дала
писмен отговор по жалбата в срока по чл.263
от ГПК. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът й адв.н.М.,
оспорва жалбата, претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
С въззивната жалба се
атакува изцяло първоинстанционното решение. Първоинстанционното решение, е
валидно тъй като има съдържанието по
чл.236 от ГПК.
При преценката му за
допустимост, въззивният съд, като съобрази оплакванията в жалбата и извърши и
дължимата от него служебна проверка по чл.7 от ГПК, намира, че обжалваното
решение е частично недопустимо като постановено по искова претенция, за която
не са били налице законовите предпоставки да бъде разгледана. Това е така,
защото от ищцата като пострадало лице, е предявена пред ответника като
застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, чрез
пълномощник адв.Д., извънсъдебна
претенция с молба от 02.02.2017 г. съгласно чл.498, ал.1 от КЗ, за общ размер
за обезщетение за имуществени вреди от 1723,46 лв., от които 1586 лв. разходи
за медицинско изделие/остиосинтезно/, 104,26 лв. за закупуване на лекарствени
средства, 23,20 лв. за заплащане на потребителска такса и 10 лв. за образно
изследване. С писмо-отговор от 16.05.2017 г. от застрахователя/ответник в
производството/ до пострадалата чрез адв.Д., задстрахователтонот дружество е
поискало да се представи и резултата от приключване на досъдеблно производство
и оригинали на фактурите за направени разходи,
и поради непредставянето на такива в срока по чл.496, ал.1 от КЗ,
уведомява пострадалата, че не може да изплати обезщетение по щетата. Съгласно
чл.498, ал.3 от КЗ, и установената съдебна практика, искът пред съда по чл.498, ал.3 от КЗ е допустим само за
претенции, които вече са били заявени пред застрахователя на делинквента. С
исковата си молба до СРС увреденото лице Т.Ц. е предявила иск за обезщетяване
на имуществени вреди от разходи за закупуване на остиосинтезно медицинско
изделие, провеждане на балнеолечение и закупуване на лекарствени продукти. Предвид
съдържанието на молбата от 02.02.2017 г. по чл.498, ал.1 от ГПК , въззивният съд
намира, че исковата молба е била допустима и е имало правен нитере само от
претенцията за обезщетяване на имуществени вреди за 1586 лв. разходи за
остиосинтезно медицинско изделие и 104,26 лв. за закупуване на лекарствени
средства, които са били вече заявени пред застрахователя предварително, и за
които има и искова претенция с исковата молба, макар и същите с исковата молба
да не са конкретизирани по размер, то искът и за тях би бил допустим само за
размерите, за които вече е било направено предварително извънсъдебно искане по
реда на чл.498, ал.1 от КЗ до застрахователя, или общо за тезци две пера допуим
е иска за 1690,26 лв., в който смисъл нередовност на исковата молба, ако ида
има, се преодолява с преценката за наличие на правен интерес от съдебен иск
само за тези две пера и суми, както са били предявени извънсъдебно преди това
по реда на чл.498, ал.1 от КЗ. Доколкото
с молбата по реда на чл.498, ал.1 от КЗ Т.Ц. не е искала от застрахователя
обезщетение за разходи за балнеолечение, то за тях исковата молба се явява
недопустима, или за разликата над 1690,26лв. до предявения общ размер по трите
пера по исковата молба 1887,32лв., разликата възлиза следователно на 197,06 лв.
Защото по този начин застрахователят е бил възпрерятстван да прецени дали и за
този разход са налице основания за отказ / така напр. определение № 179 от
15.04.2019 г. по ч. т. д. № 859/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС/. Другите предявени с извънсъдебното искане
разходи за обезщетяване на потребителнска такса 23,20лв. и за образно
изследване 10лв., не са предвет на иска според съдържанието на исковата молба,
и не участват следователно във формиране размера на иска предявен пред съда,
доколкото такива разходи не са описани от ищцата в исковата молба. Ето защо
решението в частта, в която СРС се е произнесъл и уважил иска за сумата 197,06лв.-разликата
над 1690,26 лв. до предявения общ размер от 1887,32 лв., решението е
недопустимо като постановено по недопустима искова молба, и подлежи на
обесзилване в тази част и връщане на исковата молба с прекратяване на
производството по нея в тази част.
В останалата част, в
която еразгледан иска за обезщетение по чл.498, ал.3 от КЗ за направени от ищцата разходи за 1586 лв. за
остиосинтезно медицинско изделие и
104,26 лв. за закупуване на лекарствени средства, искът е допустим, тъй
като преди предявяване на исковата молба е изтекъл 3 месечния срок по чл.496 от ГПК.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Оплакването на ищеца
пред въззивния съд относно фактите в предмета на доказване, касаят
противоправното поведение на застрахования при ответника л.а. Опел Астра с
водач П.Г., сочена за делинквент, и за размера на вредите, предмет на иска в
частите, в които съдът приема, че искът е допустим.
Първоинстанционният
съд е изложил в обжалваното решение фактически констатации иправни изводи, след
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания и еспертизи-автотехнически и медицинска, въз основа на които е приел,
че процесното ПГП е било реализирано
противоправно и виновно от застрахования при ответното дружество водач на л.а.
„Фиат Брава“-водача П.Г., че вследствие на процесното ПТП пострадалата Т.Б.Ц.
е получила закрито счупване на дясната ключица, като получената травма е в
пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, че разходите във връзка с
лечението на ищцата са били необходими и в причинна връзка с процесното ПТП,
като са целесъобразни и не се поемат от НЗОК, и че пострадалата ищца не е
допринесла за вредите, които изводи в тези части въззинитясъд споделя и на
сонование чл.272 от ГПк препраща към обжалваното решение в тези части на
мотивите, без да ги повтаря. Доколкото по делото не е спорно, че ответникът е
застраховател на на л.а. „Фиат Брава“, участвал в процесното ПТП, то и този
факт е установен.
Собствената преценка, която въззинитя съд
прави на всички събрани по делото доказателсва води до извод, че процесното
ПТНП е било причинено единствено по вина
на водача на л.а. „Фиат Брава“ рег.№ ***-П.Г., категоричен извод за което следва от
заключението на приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза на
в.л. И.Т., която не противоречи на преходните такива , приети по делото, но
дава категорични и обосновани заключение за механизма на настъпване на ПТП-то и
противоправното поведение на водача П.Г., вкл. и с отговоритте си при
изслушване на същото това заключение в открито съдебно заседание пред СРС. Това
допълнително заключение не е било оспорено от страните, и въззивнитясъд, при
преценката му по чл.202 от ГПК го кредитира като компетентно и обективно.Ето
защо е установено противоправното поведение на водач, чиято гражданска
отговроност се покрива то ответното застрахователно дружество, а вината на
водача се редполага и не беше оборена в процеса.
Оплакването с въззивната жалба обаче относно
вида и размера на подлежащите на обезщетяване имуществени вреди на ищцата е
частично основателно. Безспорно,
подкрепено и от заключението на съдебномедицинската експертиза и епикризата на
ищцата от болница Св.Анна, София, и фактурата от 04.01.2017 г., ищцата в
следствие на получената при процесното ПТП травма, е претърпяла операция, при
която е заплатила 1586 лв. за медицинско изделие, отразено и в епикризата с
данните от операцията и болничното лечение. Сопред есипкризата, на ищца а е
било предписано лечение след изписване от болницата, с Ксарелто 10мг/1 табл.
Дневно, за 30 дни след оперативно, също и с Панцеф 400 мг./2табл.дневно сдадена
рецепта. За тези лекарства ищцата е доказала да е направила разход съответно по
фискален бон от 06.01.2017 г. за 47,35лв., по фискален бон от 12.01.2017 г. за
25,45лв., и по фактура от 24.01.2017 г. за 40,42 лв., общо 121,30 лв., които
разходи са в причинна връзка с травмата и нейното оздравяване, и направени в
посочения в епикризата 30 дневен период от изписване от болницата /станало на
06.01.2017 г./, и е налице и пряка причинна връзка между разхода и увреждането.
Доколкото обаче, според изложеното по-горе, въззивнитят съд приема, че иска в
частта за обезщетяване разходи за лечение е допустим за сумата от 104,26 лв.,
макар доказателсвата да сочат по-голям размер, то искът се явява основателен
само за размера за който е допустим, а именно за 104,26 лв. След като
разписката е при ищцата, според чл.77 от ЗЗД, се приема, че плащането е
направено от нея.Или искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен
идоказан за сумата 1690,26 лв., в който размер подлежи на уважаване, и за който
размер решението на СРС се явява правилно и подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора, следва да се определи
и отговорността на страните за разноски. Ищцата претендира общо разноски пред
СРС по списък по чл.80 от ГПК 808,20 лв. от които съгласно чл.78, ал.1 от ГПК й
се дължи възстановяване от ответника според допустимия размер на иска, който
размер е и този, който се уважава, само 723,81 лв. Съответно ответникът търси разноски
625лв. за експертизи и още 450лв. за юриск.възнаграждение. последното обаче, се
определя от съда, а не от страната, и наличието или липсата на възражение от
противната страна по чл.78, ал.5 от ГПК не
е пречка съдът да определи такова в съответсвие с чл.25 от Наредбата за
правна помощ, и определя такова 150 лв. за първата инстанция, при което се формира
общ размер на разноските от 775лв. От тях на ответника се полагат за
възстановяване по чл.78, ал.3 от ГПК, според изхода на спора, и частичната
недопустимост на иска, сумата 80,92 лв.
За въззивната инстанция, на въззивника
съответно се полагат 100лв. за защита от юрисконсул по чл.25 от НПП, определени
от съда, като вече беше посочено, предвид липсата на фактическа иправна
сложност на спора пред възивния съд, и с направения разход за държавна такса,
общо 137,75 лв., от които според резултата пред въззивната инстанция, му се
следват по чл.78, ал.3 от ГПК само 14,46 лв. На ищцата за въззивната нистанция,
предвид заявеното от ответника с молба от 26.11.2019 г. възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК, разноските за адв.възнаграждение от 400лв. въззивинят съд намалява
на 1/4 от минимума от 300 лв., по аргумент за обратното от чл.9, ал.1 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, като съобрази, че няма подаден отговор по чл.263
от ГПК, а пълномощникът на ищцата само се е явил с открито съдебно заседание
пред СГС. И според частичното потвърждаване на обжалваното решение, от тези 75
лв. се следват само 67,17 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
като недопустимо съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, решение №
ІІІ-144-414394 от 23.05.2018 г., постановено по гр.д. № 36915/2017 г. на СРС,
144 състав, В ЧАСТТА в която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на Т.Б.Ц., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата над 1690,26 лв. до 1887,32 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП,
причинено на 02.01.2017 г., изразяващи се в разходи за балнеолечение, и ВРЪЩА
исковата молба на Т.Б.Ц. по която е било образувано гр.д. № 36915/2017 г. на
СРС, 144 състав, в тази част, като прекратява производството по иска в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № ІІІ-144-414394 от 23.05.2018 г., постановено по гр.д. № 36915/2017 г.
на СРС, 144 състав, В ЧАСТТА, в която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, е уважен за
сумата 1690,26 лв.
ОТМЕНЯ решение №
ІІІ-144-414394 от 23.05.2018 г., постановено по гр.д. № 36915/2017 г. на СРС,
144 състав, В ЧАСТТА, в която е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на Т.Б.Ц. на
основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата
над 723,81 лв. до 808,20 лв. разноски.
ОСЪЖДА
Д.З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
НА Т.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата
67,17 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
Т.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.З.“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК,
сумата 80,92 лв. разноски за първата инстанция и 67,17 лв. и 14,46 лв. разноски
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.