№ 244
гр. Казанлък, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100283 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д.В. М., в качеството
му на пълномощник на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.С.,
общ. П.Б., обл. С.З., ул. ***** *** против "***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. *********,
представлявано от И.В.Д., Д.В.Н..
Правно основание: чл.26 ал. 1 от ЗЗД
Цена на иска: 5400,00 лева
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че бил страна по
Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, сключен с „***** България" ЕООД. Съгласно Договор № *****
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние трябвало да върне
сумата по кредита, която се явявала сума от 5400 лева, при сума на
получаване 4000.00 лева, при лихва от 1400 лева, при ГПР 49.66 %, ГЛП:
35.00%, при срок на кредита от 18 на брой вноски. Съгласно чл.5 от Договор
№ ***** следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „*****
Банк“, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор № ***** за предоставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние. По сключения Договор за
гаранция, следвало да заплати сумата от 3960.00 лева, подробно описана и
дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция. Смита, че
Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, сключен с „***** България" ЕООД, е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. В
условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.5 от Договор № ***** за
предоставяне на финансови услуга (заеми) от разстояние, сключен с „*****
България" ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/
поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. Законът за потребителския кредит въвеждал императивни
изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между
1
потребител и кредитор договори, нарушавнето на които водило до тяхната
недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в Договора за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД бил посочен
годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за
прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още
по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната
неяснота съществено ограничавала правата му и била основание за
недействителност на Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД В чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различии лихвени
проценти за целите на погасяването. В случая погасителният план изцяло не
отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната
информация по ЗПК. Доколкото в Договор № ***** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, била предвидена дължимостта на
главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат
индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това
не било сторено то кредитодателя, а единствено била посочен общата
дължима сума, не било ясно какво се сьдържа в тази обща сума. Посочва
съдебна практика. Сочи, че процесният договор не отговарял на изискваният
на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК, която сочила, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. В Договор
№ ***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние била
посочена само абсолютна стойност на ГПР. Съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В настоящия случай не ставало ясно какво
точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е
предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са
отразени в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсвали. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти,
2
които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно било включено в тях. Сочи, че Договорът за кредит бил нищожен
и поради неспазване на разпоредбата на чд.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като
сумата, която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство в
размер на 3960 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил
посочен ГПР в размер на 49.66%, чрез включването на възнаграждението
предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то
действителните такива биха били нараснали двойно, с което потребителят бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по
Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗЖ.
Сочи че съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя,, били всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Налице било заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи
по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на
уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера
на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влечало иищожност на договора, когато те
са заместени по право от повелителните правила на закона или когато можело
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези -нищожната
клауза на процесния Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние относно определянето на ГПР да бъде заместен по
право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР,
тъй като ГПР било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Предвид на това в случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД
и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор
обуславяла недействителността на целия договор. Посочва съдебна практика.
В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.5 от Договор № *****
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, въз основа на
която клауза бил сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 46 от ЗЗП. Така
посочения чл.5 от договора предвиждал, че за да му бъде отпуснат кредит, му
било необходимо да сключи договор за поръчителство. Посочената клауза,
водила до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД било налице, когато се
нарушава правен принцип Наред с това, клаузата на чл.5 от Договор за кредит
била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била
3
във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
водила до неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не
били формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал Л ЗЗП/ и
разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/
не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.9 ЗЗП. На следващо място, клаузата на
чл.5 от Договор за кредит е нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Моли
съда да приеме, че Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, сключен с „***** България" ЕООД, е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗЖ, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.5 от Договор № *****
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с
„***** България" ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответното дружество - адв. П.Н. К. - САК. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Оспорва
така предявените искове. Счита същите за неоснователни и недоказани,
поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове изцяло. Оспорва изцяло предявените искове по основание
и размер. Оспорва и всички изложени в исковата молба твърдения. Оспорва
твърдението, че договорът за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.
Ищецът си противоречал като първо заявявал, че не бил посочен
приложимият лихвен процент съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, а веднага след това признал, че в случая в Договор № ***** за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с
ответното дружество, бил посочен годишният лихвен процент. Невярно било
твърдението, че липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив, било посочено в т. 2
Дефиниции от Общи условия за предоставяне на потребителски кредита на
„***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в сила от 07.04.2021 г., че възнаградителната
лихва за предоставяне на кредита оставала непроменена през целия срок на
договора, като точният размер на лихвата бил посочен в индивидуалните
условия на договора за потребителски кредит и погасителния план към него.
Оспорва твърдението, че не бил отбелязан общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита. В договора за потребителски кредит изрично било посочено, че
същата е в размер на 1 400 лева и се равнявала на 35% от главницата. В чл. 3
от договора за потребителски кредит ясно било посочено, че общата сума,
която следвало да бъде върната от ищеца била в размер на 5 400 лева,
представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия кредит в размер
на 4 000,00 лева и лихва в размер на 1 400 лева. Оспорва твърдението, че в
погасителния план липсвала задължителна информация по ЗПК, били
посочени падежната дата на всяка вноска, общият размер на вноската, както и
размерът на главницата и лихвата, включени във вноската, посочени отделно.
Така дължимите суми били индивидуализирани по основание и размер. В
случая самият ищец приложил към исковата си молба погасителния план.
Оспорва твърдението, че процесният договор не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Дружеството предоставило цялата законово
4
необходима информация във връзка с размера на годишния процент на
разходите по кредита, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл. 5
от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставял
своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Тази информация се предоставяла във формата на СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредита съгласно Приложение № 2 от ЗПК.
Такъв СЕФ бил предоставен на електронната поща на ищеца при
кандидатстването за кредита, с който се запознал. Предвидените разходи в
СЕФ били включени впоследствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в
договора за кредит. В чл. 3 от договора за кредит ясно било посочено, че
общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца била в размер на 5 400
лева, като сумата на отпуснатия кредит - главницата, била размер на 4 000,00
лева, а лихвата - 1 400 лева, за ищеца била налична и индивидуално уговорена
всяка една сума, която той следвало да върне с оглед на сключения от него
договор за кредит. Оспорва като невярно твърдението, че договорът за кредит
е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посоченият годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,66% в
договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сумата в размер
на 3 960 лева, предмет на договора за гаранция/поръчителство, не следвало да
се включва в годишния процент на разходите по кредита, тъй като се касаело
за правоотношение с друга страна, различна от ответника и избрана от ищеца.
Гарант по него била ***** Банк, със седалище и адрес на управление в Малта,
СТ Бизнес Център, а не „***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Видно било от справката
за актуално състояние по партидата на ответното дружеството в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, ***** Банк не
участвала в ответното дружество, както и обратното, касаело се за трето
дружество. Невярно било твърдението, че е налице заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите. Годишният процент на разходите по договора за кредит бил
ясно посочен. Сумата, предмет на договора за гаранция/поръчителство, била
дължима по правоотношение с друго лице, различно от ответното дружество.
Оспорва твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит е нищожна
на основание чл. 26, ал. 4 от 33Д и нейната нищожност влечала нищожност на
целия договор. Годишният процент на разходите бил определен ясно и
правилно в договора за кредит. Твърденията за нищожност на клаузата на чл.
5 от договора за предоставяне на потребителски кредит на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД били изцяло неоснователни. В закона нямало забрана договор за
потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство или гаранционно
правоотношение. Оспорва твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора
водила до нееквивалентност на насрещните престации. Съгласно чл. 16 от
ЗПК, кредиторите били длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен
случай, като оценката на кредитоспособността имала за цел да гарантира
финансовия риск. Поради това били неоснователни твърденията на ищеца, че
чрез договора за гаранция/поръчителство се целяло обогатяване, а не само
възмездяване. Сочи, че договорът за кредит между ищеца и ответното
дружество бил сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и другите приложими нормативни
актове. Кандидатстването за отпускане на кредит през интернет страницата на
„***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД и получаването на одобрение протичало по
5
следния начин: Първо, потребителят попълва и подава искане за
потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет
страницата на дружеството с исканите от потребителя параметри на кредита,
в това число предпочитаното от него обезпечение. Потребителят избирал
дали да посочи поръчител - физическо лице или да се избере банкова
гаранция, предоставяна от трето лице. Второ, след подаване на искането -
заявка за кредит, дружеството извършвало преглед и оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, въз основа на
което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит. Трето,
в случай на одобрение, дружеството изпраща на електронна поща /имейл
адрес/, посочена от потребителя, преддоговорна информация във формата на
Стандартен европейски формуляр („СЕФ"), заедно с проекта на документа за
сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от
потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от
договора за предоставяне на потребителски кредит било изрично посочено
правото на кредитоискателя да се откаже от отпуснатия кредит. Четвърто,
процесът приключвал с изпращане на потвърждение от страна на потребителя
чрез съобщение по телефона, че е съгласен да сключи договор за кредит при
предложените условия. Сочи, че ищецът и ответното дружество изпълнили
всички описани по - горе етапи и бил сключен процесния договор за кредит.
При кандидатстването ищецът избрал да се възползва от банкова гаранция,
предоставяна от трето лице. Потребителят избирал дали да обезпечи
отпуснатия му кредит с поръчител - физическо лице или да избере като
обезпечение гаранцията, давана от ***** Банк /Малта/ като поръчител. След
като бил одобрен, ищецът получил на електронната си поща договора за
кредит, общи условия, погасителен план и преддоговорна информация /СЕФ/.
Сочи, че дружеството изпълнило добросъвестно задълженията си по чл. 8 от
ЗПФУР, като предоставило на ищеца преди сключване на процесния договор
цялата необходима информация по смисъла на закона. Изпълнено било и
задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан
от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, същият да
бъде уведомен своевременно за всички условия на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние и да му бъде предоставена информацията
по чл. 8 от ЗПФУР на хартиен или на друг траен носител, достъпен за
потребителя. Била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР, като
информацията, която „***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД предоставило на ищеца,
била пълна, вярна, разбираема и не въвеждала потребителя в заблуждение.
Сочи, че ищецът не за първи път сключвал договор за кредит с „*****
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Ищецът кандидатствал за общо 7 /седем/ кредита в
периода от 22.11.2017 г. до ***** г., като общо 5 /пет/ от тях били одобрени.
Моли съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане
предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани така предявените искове.
Претендира за разноски по делото.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото не е спорно, че между ищеца и ответника ***** България на *****
година е сключен Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние по реда на ЗПФУР. По силата на този договор на ищеца
е предоставена в заем сумата от 4000. 00 лева със срок на издължаване 18
месеца, съгласно погасителния план, с първа падежна дата 23.07.2021 г., при
6
ЛП на кредита 35,00% и ГПР 49,66 %.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от "***** банк". Съгласно договора за гаранция, същият е
сключен за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като
гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита,
за което е договорена такса, в размер на 3960 лв.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетел Г.Г.Г. - юрисконсулт във „***** България“ ЕООД , дава
сведения за това как се сключват договор иза кредит: „В платформата на
„***** България“ ЕООД, кредитоискателят попълва необходимата
информация: трите имена, ЕГН, параметри на желания заем; във втора стъпка
избира кое лице желае да му е гарант по кредита - има две опции - личен
гаранат или „***** Банк“. След това се извършват проверки за неговата
платежоспособност. „***** България“ ЕООД има право да проверява личните
данни и да извършва проверка в ЦКР. След проверката може да бъде
одобрен. След одобрението на посочения имейл се изпраща преддоговорна
информация, договор за кредит, СЕФ, погасителен план към него. След това
може да приеме и подпише. Тъй като „***** България“ ЕООД предоставя
финансови услуги от разстояние, се изпраща СМС. В него се изписва „ФЕР
Приемам“. Системета генерира идентификационен номер, който служи като
електронен подпис. След това сумата се изплаща на кредитополучателя по
желания от него начин - по банкова сметка или на каса на „Изипей“.
Поръчителството, когато е физическо лице - минава същата проверка, като
тази на кредитоискателя – физическо лице, навършило 18 г., да е
платежоспособен; да има постоянен трудов договор минимум от 3 месеца,
следва да декларира официално регулярен доход от минимум 1500,00 лева и
също да има добра кредитна история в регистрите на ЦКР към БНБ. В
интернет платформата се попълва информация за гарант – физическо лице,
имена, имейл, телефон за връзка, адрес, банкова сметка и копие от лична
карта. „***** България“ ЕООД е одобрявало и кредити с поръчител –
физическо лице. Има множество такива кредити. Преди сключването на
договора за кредит, се избира опция за поръчителство. Преддоговорна
информация се изпраща, Общи условия, погасителен план, също дали е
избран кредит на вноски или една вноска.
Във връзка с договора за гаранция, „***** България“ ЕООД не участва, само
„***** Банк“ банк и кредитополучателят. Когато е поръчител физическо
лице, договорът за поръчителство се сключва между „***** България“
ЕООД и кредитополучателя, това е потребителски договор за кредит.“
От така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните
изводи:
Безспорно е, че процесният договор за кредит е сключен чрез средства за
комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В случая няма спор, че договорът е сключен,
7
както и че кредитополучателят е получил кредита.
Сключеният между страните договор попада и под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво
следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично
посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за
кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не
отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит съдържа, "годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин". Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по
договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият размер 49.66 %/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина,
представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във
връзка с обезпечението на кредита. В случая в договора за кредит липсва
яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на
други разходи по кредита, освен лихва в размер на 1400 лв., при лихвен
процент от 35. 00%, не става ясно как е формиран ГПР от 49.66 % и какво
друго е включено до тези 49.66 % от ГПР извън фиксирания годишен лихвен
процент, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е
вярно изчислен и дали не надхвърля петкратния размер на законната лихва,
предвид забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което съдът приема, че
посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и
с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено
императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Посочената
разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от
Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: " се посочват
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент". Тази
разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно
която държавите членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират
8
тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание
за недействителност на договора за кредит. Следва да се отчете и
обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в ГПР беше
включено и възнаграждението за поръчителство, то размерът му неминуемо
би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50%.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит,
сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не поражда целените правни последици.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по този,
предявен при условията на евентуалност.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 216 лв. - внесена
държавна такса. Относно искането на процесуалния представител на ищеца
адв. Д.М., АК-П. за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата
на чл. 38,ал.2 вр. чл. 38,ал.1 т.3 пр. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на
процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в
размер на 300,00 лева, платимо от ответника, с оглед осъщественото
процесуално представителство по предявения иск, на осн. чл. 38,ал.1 т.3 пр. 2
от ЗАдв. във вр. с чл. 2,ал.2 и ал.5 и чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***** от ***** г., сключен между П. Б. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., ул. ***** ***,
съдебен адрес гр. П., бул. "П****** и "***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. *********,
представлявано от И.В.Д., Д.В.Н., поради противоречие със закона, на осн.
чл. 26, ал., предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр.
с чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА "***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. *********, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н. да
заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл.
С.З., ул. ***** ***, съдебен адрес гр. П., бул. "П******, разноските по делото
в размер на 216.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "***** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. *********, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н., да
заплати на адв. Д.В. М. - АК П. с адрес на кантора гр. П., бул. "П******,
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. на осн. чл. 38,ал.1 т.3 пр. 2
от ЗАдв. във вр. с чл. 2,ал.2 и ал.5 и чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9
10