РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502086 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********,чрез пълномощника адвокат Н. К., против решение №
121/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 2339/2021 г., по описа на Районен
съд - А., с което е признато за установено в отношенията между страните, че
Н. Й. Р., ЕГН **********, не дължи на жалбоподателя, сумата в размер от 5
772.39 лева- главница по договор за банков кредит № 2794 /14.05.2008 г. ,
сумата от 1075.23 лева -договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до
14.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението -15.07.2011 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата 136.95 лева - разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1370/2011 г. по описа на РС-А. и въз основа на
който е образувано и висящо изп. дело №476/2011г. по описа на ЧСИ Стефан
Горчев с рег.№ 825, с район на действие ОС-Пловдив.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на
правия спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна, с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна Н. Й. Р., ЕГН
**********, чрез адв. Е. И. в писмен отговор оспорва жалбата, като
1
неоснователна. Моли решението в да бъде потвърдено с присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по предявен от ищцата Н. Й. Р.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване
за установено, че поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не
дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в
размер от 5 772.39 лева- главница по договор за банков кредит № 2794
/14.05.2008 г. , сумата 1075.23 лева -договорна лихва за периода от 20.04.2010
г. до 14.07.2011 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на
подаване на заявлението -15.07.2011 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата 136.95 лева - разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1370/2011 г. по описа на РС-А. и въз основа на
който е образувано и висящо изп. дело №476/2011г. по описа на ЧСИ Стефан
Горчев с рег.№ 825, с район на действие ОС-Пловдив.
Ищцата твърди, че през периода 04.06.2013г.-05.01.2016г. по
изпълнителното дело не са били поискани от взискателя и извършвани
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 04.06.2015г. Последващите искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива
са не надлежни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело
и съответно не прекъсват течението на давността. Така 5-годишният
давностен срок е започнал да тече на 23.04.2013г. и е изтекъл на 23.04.2018г.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е
поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от
взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали
давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения
иск. Като е проследил хронологично извършените по изпълнителното дело
действия, съдът е приел, че през периода от 04.06.2013г. до 05.01.2016г. не са
били поискани от взискателя и извършвани изпълнителни действия, поради
което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
04.06.2015г.Така от последно предприетото валидно изпълнително действие е
започнал да тече 5- годишния давностен срок, изтекъл на 23.04.2018г., с което
се е погасило правото на принудително събиране на присъдените суми.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
2
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че на 18.07.2011 г. по ч. гр. д. №
1370/2011г. по описа на РС-А., в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. Й. Р.,
ЕГН **********, за сумата в размер от 5 772.39 лева-неизплатена главница
по договор за банков кредит № 2794 /14.05.2008 г. , сумата 1075.23 лева -
договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.07.2011 г., ведно със
законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението-
15.07.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 136.95
лева – разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземането
си и въз основа на така издадения изпълнителен лист, банката е образувала
на 17.08.2011г. изп.д.№476/2011г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№825,
с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив. С разпореждане на
съдебния изпълнител от 22.03.2016г. , като взискател по делото е
конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* на мястото на
досегашния взискател „УниКредит Булбанк“ АД, поради извършено
прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ЗЗД.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от
взискателя налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово
възнаграждение , опис и оценка на притежавани от длъжника движими вещи.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за
изпълнение, са връчени на длъжника на 04.10.2011г. С разпореждане на
съдебния изпълнител от 17.09.2011г. е насрочен опис на 08.11.2011г. на
движими вещи , собственост на длъжника, находящи се на адрес:град
А.,ул.***, като е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника получавано от работодателя „Данино Стил 97“ЕООД. На
05.12.2011г. по делото е подадена молба от длъжника, според която се
задължава да погасява дълга по изпълнителното дело на равни месечни
вноски в размер от 30 лева до 30-то число на месеца.Към молбата е
приложено и сключено между страните споразумение на 11.11.2011г. , с което
са постигнали съгласие, че непогасеното от кредитополучателя вземане на
банката възлиза в размер от 5772,39 лева-главница и 1269,65 лева-лихви и са
уговорили начина на погасяването на дълга.На 14.03.2013г. от взискателя е
подадена молба до съдебния изпълнител за възобновяване на
изпълнителнитге действия и с разпореждане от 18.03.2013г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на 23.04.2013г. на движими вещи , собственост
на длъжника, находящи се на адрес:град А.,ул.***. На 23.04.2013 г. е
извършен описът на движими вещи и насрочена продан на 04.06.2013г. от 13
ч., чрез явен търг с устно наддаване. На 04.06.2013 г. длъжникът е поискал
разсрочване на дълга, като е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми през
2013 г.: 500 лв. на 18.06.2013 г., на 30.07.2013 г. - 100 лв., на 30.08.2013 г. -100
лв., на 30.09.2013 г. - 100 лв., на 30.10.2013 г. - 100 лв., на 29.11.2013 г. - 100
лв., на 04.12.2013 г. - внесъл 100 лв., на 27.12.2013 г. - 100 лв. С молба
длъжникът Н. Р. е поискала промяна датата на вноските по делото от 30-то на
15-то число от месеца, считано от м.май 2014 г. През 2014 г. длъжникът е
внесъл по сметка на ЧСИ следните суми: на 30.01.2014 г. – 70 лв., на
28.02.2014 г. – 100 лв., на 11.04.2014 г. – 100 лв., на 13.05.2014 г. – 100 лв., на
13.06.2014 г. – 100 лв., на 14.07.2014 г. – 1000лв., на 18.08.2014 г. – 100 лв., на
3
12.09.2014 г. – 100 лв., на 15.10.2014 г. – 100 лв., на 17.11.2014 г. – 100 лв. и на
16.11.2014 г. – 100 лв. През 2015 г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ
следните суми: на 14.01.2015 г. – 100 лв., на 16.02.2015 г. – 100 лв., на
16.03.2015 г. – 100 лв., на 15.04.2015 г. – 100 лв., на 18.05.2015 г. – 100 лв., на
16.06.2015 г. – 100 лв., на 23.06.2015 г. – 100 лв., на 15.07.2015 г. – 100 лв., на
25.08.2015 г. – 100 лева, на 15.09.2015 г. – 100 лв., на 28.09.2015 г. – 100 лв., на
15.10.2015 г. – 100 лв., на 16.11.2015 г. – 100 лв., на 15.12.2015 г. – 100 лв.
През 2016 г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ следните суми: на
06.01.2016 г. – 100 лв., на 15.01.2016 г. – 100 лв., на 17.02.2016 г. – 100 лв., на
21.03.2016 г. – 100 лв., на 14.04.2016 г. – 100 лв., на 13.05.2016 г. – 100 лв., на
04.08.2016 г. – 100 лв., на 20.09.2016 г. – 100 лв., на 25.10.2016 г. – 100 лв.
Видно е , от отразяване на извършени плащания на гърба на изпълнителния
лист, приложен по изпълнителното дело , че от длъжника по същото са
постъпили следните суми: на 27.12.2013 г. – 21.97 лв., на 26.05.2014 г. –
114.98 лв., на 29.08.2014 г. – 82.51 лв., на 07.09.2014 г. – 100 лв., на 20.10.2014
г. – 80.29 лв., на 25.11.2014 г. – 100 лв., на 22.12.2014 г. – 79.76 лв., на
02.02.2015 г. – 89.60 лв., на 25.02.2015 г. – 89.60 лв., на 20.03.2015 г. – 100 лв.,
на 21.04.2015 г. – 80.31 лв., на 20.05.2015 г. – 100 лв., на 22.06.2015 г. – 79.33
лв., на 23.07.2015 г. – 89.56 лв., на 27.08.2015 г. – 100 лв., на 28.09.2015 г. –
79.11 лв., на 12.11.2015 г. – 89.51 лв., на 31.05.2016 г. – 89.48 лв., на
20.07.2016 г. – 88.88 лв., на 15.09.2016 г. – 180.59 лв., на 15.11.2016 г. – 180.57
лв., на 27.12.2016 г. – 88.84 лв., на 30.01.2017 г. – 60.74 лв., на 20.03.2017 г. –
89.41 лв., на 26.05.2017 г. – 89.39 лв., на 28.07.2017 г. – 88.87 лв., на
30.10.2017 г. – 180.48 лв., на 13.02.2018 г. – 88.80 лв. и на 30.09.2021 г. –
586.86 лв.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.
439,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на
заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
4
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна
сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
В процесния случай давността е прекъсната с изтичането на срока за
възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение на
длъжника ведно с ПДИ на 04.10.2011 г., т.е. на 19.10.2011 г., когато влиза в
сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-годишната давност
за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Влизане в сила на
заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че
длъжникът е упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК/или 423
ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае течението на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които
не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ.
Тъй като в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва
перемцията, то отговор на този релевантен за настоящия правен въпрос е
даден с Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС,
4-то гр.отд, според което перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
5
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика,като в този
смисъл, че перемпцията е без правно значение за погасителната давност ,
респ. без правно значение за фактите , релевантни по предявения иск по
чл.439 от ГПК, е и практиката на Върховния съд касационен съд,
обективирана в Решение №93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г.
, 4-то гр.отд. ; Решение №257/30.04.2020г. постановено по гр.д.№694/2019г. ,
3-то гр.отд.; Решение №3/04.02.2022г. постановено по гр.д.№1722/2021г. , 4-
то гр.отд.
В настоящия случай по делото е установено, че от влизане на заповедта
за изпълнение в сила на 19.10.2011 г. , взискателят е предприел
изпълнителни действия и сезирал съдебния изпълнител с искане за
предприемане на такива , поради което не налице период по-дълъг от 5
години, водещ до погасяване на вземането по давност, като прекратяване на
изпълнителното дело поради перемция е без правно значение за настоящия
правен спор.Така започналият да тече 5-годишен давностен срок на
19.10.2011г. е бил прекъснат на 08.11.2011г. с насрочения опис на движими
вещи в дома на длъжника, както и на 11.11.2011г. със сключеното между
страните по изпълнителното дело споразумение , обективиращо признание на
процесното вземане от страна на длъжника , което съгласно разпоредбата на
чл. 116 б. "а" ЗЗД прекъсва погасителната давност. Съгласно трайната
съдебна практика, признаването е едностранно волеизявление, с което
длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За
да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116 б. "а" ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. В този смисъл е и трайната практика - решение № 100 от
20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на II ТО на ВКС, решение № 98 от
26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г. на I ТО на ВКС.
В случая, сключеният на 11.11.2011 г. между страните договор, съдържа
изрична установителна част, в която са посочени паричните задължения на
ищеца по договора за кредит и начина на погасяването му. Налице е изрично
обективирано от ищеца, насочено към кредитора и получено от последния,
волеизявление , с което категорично и недвусмислено се заявява
съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към
кредитора, което волеизявление несъмнено представлява признаване на
вземането, прекъсващо давността по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД,
направено след като погасителна давност е започнала да тече, но преди
нейното изтичане. Петгодишният давностен срок е бил прекъснат с
извършения на 23.04.2013г. опис и оценка на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника , с насрочената и проведена продан на движимите вещи на
04.06.2013г. След това давността е била отново прекъсната многократно с
оглед осъществените от длъжника доброволни плащания по изпълнителното
дело през периода от 18.06.2013 г. до 30.09.2021 г. Така всяко едно плащане
6
на задължението от длъжника по изпълнителното дело е довело до
прекъсване на давността. Ирелевантно е дали сумите се плащат по
изпълнителното дело въз основа на наложен запор или доброволно от
длъжника. Всяко плащане в рамките на изпълнителния процес и щом е по
повод на него, се счита за резултат на изпълнителното производство и е част
от него. Постъпването на суми с вноски от длъжника е аналогично на
провеждане на принудително изпълнение и при получаване на плащания от
длъжника няма причина кредиторът постоянно да иска нови изпълнителни
действия.
Така поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното
производство, с искане на взискателя за извършване на изпълнителни
действия и предприемане на изпълнителни действия, периода на погасителна
давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска
принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба
размер не е погасено по давност.
Както беше казано настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от
изпълнително основание и няма отношение към давността за процесните
вземания. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува.
Следователно наведените от ищеца съображения, че не дължи сумите
на търговското дружество, поради погасяването им по давност са
неоснователни.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция се отхвърли
като неоснователна.
Жалбоподателят не е поискал разноски по делото , поради което и
такива не му се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 121/05.05.2022 г., постановено по гр.д. №
2339/2021 г., по описа на Районен съд - А., II гр.състав , и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. Р., ЕГН **********, против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че Н. Й. Р., ЕГН **********, поради изтекла в
нейна полза погасителна давност, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата в размер от 5 772.39 лева- главница по договор за
банков кредит № 2794 /14.05.2008 г. , сумата от 1075.23 лева -договорна
лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.07.2011 г., ведно със законната лихва
7
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-15.07.2011 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата 136.95 лева - разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1370/2011 г. по описа
на РС-А. и въз основа на който е образувано и висящо изп. дело №476/2011г.
по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№ 825, с район на действие ОС-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8