Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Перник, 14.11.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря Е. В.**, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 326 по описа за
2022 година на Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на А. С. *** против ревизионен акт № Р-22002221000611-091-001 от
14.02.2022г., издаден от Р.Р.Б..**- началник сектор, възложил ревизията, и В.В.П.**
– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, частично потвърден и
изменен с Решение № 668/03.05.2022г. на директор на дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" - С.**, относно установени задължения за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., и изменен за данъчни периоди: от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. от 1
043.55 лв. на 564.44лв., ведно със съответните лихви; от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. от 5 116.84 лв. на 4
516.84лв., ведно със съответните лихви; от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. от 7 245.84 лв. на 6 545.84лв., ведно със съответните лихви; от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. от 8 828.30 лв. на 6
815.06лв., ведно със съответните лихви; от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. от 6 104.52 лв. на 5 504.52 лв., ведно със съответните
лихви за забава.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен, немотивиран
и незаконосъобразен. Счита, че ревизионното производство е протекло при
съществени нарушения на административно производствените правила на ДОПК.
Излага доводи, че ревизионния акт е нищожен поради липса на времева
компетентност на издалите го лица, тъй като срокът на ревизията е до
03.09.2021г. и издаденият след това ревизионен доклад и акт се явяват нищожни.
Събраните след тази дата доказателства, не са годни такива и поради тази
причина формираните задължения не са доказани. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за задълженията за 2013г. и 2014г. и иска в тези части
ревизионния акт да се отмени. Поради неизяснена фактическа обстановка и без
редовно събрани доказателства иска ревизионния акт да се отмени и за останалите
ревизирани данъчни периоди като
незаконосъобразен. Иска се отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика"–С.**, чрез процесуалния си представител юк. М. В.** оспорва
жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Перник след като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
С
ревизионен акт № Р-22001419007964-091-001/23.10.2020г. са установени задължения
по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2013 г. –
31.12.2018г.. С решения № 39/08.01.2021г. Директора на дирекция ОДОП е отменил
ревизионния акт и е върнал административната преписка на органа за издаване на
нова заповед за извършване на ревизия. В изпълнение на решението на директора
на дирекция ОДОП е проведеното настоящето производство.
Началото
на ревизията е сложено със заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № №Р-22002221000611-020-001/03.02.2021 г.,
издадена от Руска Байрактарова, началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“
при ТД на НАП- С.**, оправомощена със Заповеди № РД-01-128/18.20.2020г. на
директора на ТД на НАП-С.**, за установяване на задълженията за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2013 г. – 31.12.2018г.. Определен е ревизиращ
екип и срок за приключването й до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено лично на
жалбоподателя по електронен път на 05.04.2021 г. Със заповед за изменение на ЗВР
№ Р-22002221000611-020-002 /05.07.2021 г. е
определен нов срок за приключване на ревизионното производство до 05.08.2021 г.
Заповедта е връчена по електронен път на 09.08.2021 г. С последваща заповед с №
Р-22002221000611-020-003 /04.08.2021 г. е
определен нов срок за приключване на ревизионното производство до 03.09.2021 г.
Заповедта е връчена по електронен път на 09.08.2021 г.
В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-22002221000611-092-001/31.12.2021 г. Същият е
връчен на ревизираното лице на 19.01.2022 г. по електронен път. Не е направено възражение
по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Впоследствие,
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА № Р-22002221000611-092-001/14.02.2022 г., връчен на ревизиращото лице на 15.02.2022г. С него
са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2018г. в общ размер на
27 862.98лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 13 457.86
лв..
Ревизионният
акт е обжалван изцяло, като с Решение № 668 от 03.05.2022г. директорът на
дирекция "ОДОП"–С.** е потвърдил акта, в обжалваната част относно
установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., и го е изменил за данъчни периоди: от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. от 1
043.55 лв. на 564.44лв., ведно със съответните лихви; от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. от 5 116.84 лв. на 4
516.84лв., ведно със съответните лихви; от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. от 7 245.84 лв. на 6 545.84лв., ведно със съответните лихви; от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. от 8 828.30 лв. на 6
815.06лв., ведно със съответните лихви; от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. от 6 104.52 лв. на 5 504.52 лв., ведно със съответните
лихви за забава.
Решението
на директора на “ОДОП”-С.** е връчено на ревизираното лице на 11.05.2022г. и
същото на 19.05.2022г. депозира жалба срещу ревизионния акт.
Административен
съд–Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация
в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва
да се разгледа.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
В хода на
ревизията се установява следното:
Ревизираният
период по ЗДДФЛ е 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Установено е, че А. С.С. е местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, данъчно
задължено на основание чл. 6 и чл. 12 от с. з. за получените облагаеми доходи
от източници в България и от чужбина. За ревизираните периоди е бил управител и
едноличен собственик на капитала на „Фейслифт“ ЕООД, с ЕИК *********. Назначен
е на трудов договор в дружеството от 11.04.2011г., на 4 часов работен ден на
длъжност продавач-консултант и се осигурява по трудово правоотношения. Семеен с
две деца. Подавал е за 2015г. и за 2016г. годишни данъчни декларации /ГДД/ по
чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи от трудови правоотношения-приложение № 1 и
приложение № 5-доходи от прехвърляне на права. За останалите ревизирани години
не са подавани годишни данъчни декларации.
Като
физическо лице за ревизирания период е
без регистрация по ЗДДС. Притежава идеални части от недвижими имоти,
както следва: апартаменти в гр. Перник, ул. „Кракра“ бл. 16, ап. 16, вх. „б“,
съгласно НА № 78 от 23.12.2014г. на стойност 30000евро и в гр. Перник, пл. „Кракра Пернишки“ бл. 17,
ап. 7, вх. „а“, съгласно НА № 142 от 19.10.2001г. на стойност 12353лева; нива в
с. М.**, съгласно НА № 143 от 29.09.2012г. на стойност 200лева; УПИ в с.
Драгичево, ведно с едноетажна жилищна сграда, съгласно НА № 3 от 28.01.2015г.
на стойност 19000лева и УПИ, ведно с масивна жилищна сграда в с. К..**, общ. П.,
съгласно НА № 5 от 20.01.2017г. на стойност 70000евро. Всичките недвижими имоти
са декларирани с декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Притежава и има
регистрирани на негово име пътни превозни средства. През ревизирания
период е закупил МПС „**, с рег. № ** „**“, с рег. № **; „**“, с рег. № **;
„**“, с рег. № ** и е отчуждил „**, с рег. № **; **, с рег. № ** и **, с рег. №
**.
В хода на
ревизията, с протокол № Р-22002221000611-ППД-002/29.12.2021г. са присъединени
доказателства, събрани при извършена проверка за съпоставка на имуществото и
доходите на А. С. приключила с протокол №
ПФ-22001419000636-073-001/04.12.2019г. и протокол № Р-22002221000611-ППД-002/29.12.2021г.
са присъединени доказателства, събрани при извършена ревизия по ЗДДФЛ,
приключила с РА № Р-22001419007964-091-001/23.10.2020г., както и протоколи от
10.12.2021г. за извършени четири насрещни проверки на физически лица.
В хода на
ревизията на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на С. са
връчени ИПДПОЗЛ с № Р-22002221000611-040-001
от 08.06.2021 г. и повторно такова с № Р-22002221000611-040-002 от 03.08.2021 г., с които са изискани данни, сведения, документи и информация, които имат
отношение към източниците и размера на доходите му, както и за направените
разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо
имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от
трети лица, налични парични средства. В отговор на исканията С. е депозирал
писмени обяснения и е изпратил декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за
процесния период с вх. №94-А-3890/23.08.2021г. В тях изрично посочва, че всички
относими документи е представил в предходното производство и иска същите да се
приобщат към настоящето.
В хода на
ревизията на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК са извършени насрещни проверки на Ф.Г.С.***, М.Б.А.***; И.С.Х.***
и Т.А.М.***. Съставени са протоколи за насрещна проверка от 10.12.2021г. М.Б.А.***
е посочил, че в процесния период не е давал пари на С. и няма каквито и да е
документи доказващи предоставяне на финансови средства. Лицата С. и Х.***, не
са подавали ГДД па чл. 50 от ЗДДФЛ, не са назначавани на трудов договор, на договор
за управление и контрол или да са самоосигуряващи се лица, а Маркова е
пенсионер от 2011г. и също не е подавала ГДД за процесните ревизирани периоди.
В хода на
предходната ревизия на основание чл. 37, ал. 5, чл. 47 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и
искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции,
трети лица, други контролни органи и др., като събраните доказателства са приложени
към РА. Същите са приобщени към производството. Извършените процесуални
действия в хода на ревизията са с цел установяване на имущественото състояние
на С. и направените от него разходи, установяване на всички източници на доходи
на лицето, съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи с
декларираните и/или получени доходи и определяне на дължимите данъци.
Ревизиращият екип е установил, че задълженото лице не доказва наличие на парични средства за
покриване на извършените разходи през всички ревизирани периоди, с изключение
на 2016г. Констатирано е наличие на
предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни
за укрити приходи или доходи, което води до
определяне на данъчната основа за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Ревизиращите са установили, че от представените от А. С. документи и при
извършена съпоставка между имуществото и
доходите му са налице данни за укрити приходи и/или доходи. Поради това е изготвено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № Р-22002221000611-040-002 от 03.08.2021г., с което на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК е
изискана декларация относно данни за притежавано имуществото, всички източници
на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал, източници на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност и участие в управлението на
надзорни органи на юридически лица за периода 01.01.2013 г.-31.12.2018 г., Уведомление №Р-22002221000611-113-001 от
03.08.2021г. по чл. 124, ал.1 от ДОПК,
Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-22002221000611-139-001
от 03.08.2021г.. Всички те са връчени на С. по електронен път на 09.08.2021г. Съгласно тях задълженото лице е уведомено, че основата за облагане с данък
върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда чл. 122-124а от ДОПК.
Във връзка с тях на 07.09.2021г. от ревизираното
лице са представени попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с данни за притежавано имуществото, всички източници на доходи, приходи,
източници на формиране на собствения капитал, източници на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност и участие в управлението на надзорни органи
на юридически лица за периода 01.01.2013г.-31.12.2018г, с която ревизираното
лице декларира следните данни: недвижими
имоти в с. М.**, 2007г. и с. Драгичево; и движими вещи-автомобили, с посочено
единствено дата на придобиване. Посочени са банки, в които има открити банкови
сметки без да са посочени банковите сметки. В графи реализирани приходи са декларирани
дарения на обща стойност-110 000лева и продажба на имот в 2016г.-
64540лева. Декларирано е и участие във „Фейслифт“. Всички останали графи за
всички процесни години не са попълвани.
От страна на органите по приходите е извършена съпоставка на
извършените разходи и доказаните приходи за всички ревизирани периоди, с цел установяване на
причините за несъответствието между тях, с оглед прилагането на разпоредбата на
чл. 123 от ДОПК.
При
ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и са определени
задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.,
2017г. и 2018г.
В хода на
ревизията органите по приходите са констатирали, че С. не е разполагал с
декларирани доходи, приходи съответстващи на извършените от него разходи за
съответните данъчни периоди. Налице е превишаване на разходи над приходи. На
основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК превишението на разходите спрямо доходите се
приема като доход с неустановен произход, подлежащ на облагане. Данъчна основа
за този доход, определена след анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е
величината на установения недостиг на парични средства за 2013г. в размер на 9 935.54 лв., за 2014г.-в размер
на 48 768.36лв;. за 2015г.- в размер на 64 362.88лв.; за 2016г. в размер
на 11 932.40лв.; за 2017г. в размер на 88 282.99лв. и за 2018г. в размер на 61 045.24лв.. Отразено е, че за 2013г., 2014г. и 2015г. са постъпили парични преводи по банкова
сметка *** С., представляващи облагаем доход по чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който
попада по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съответно
за 2015г. и 2016г. са съобразени подадените ГДД с декларирани в тях данъчни
основи и на основание чл. 48 от ЗДДФЛ е приспаднат внесения данък. С оглед на това при ревизията е изчислен
дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер
на 1 043.55лв.; за 2014г. в размер на 5 116.84лв.; за 2015г. в размер на 7 245.84лв.;
за 2016г. в размер на 263.93лв.; за 2017г. в размер на 8 828.30лв. и за 2018г.
в размер на 6 104.52лв. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 67, ал. 4 от ДОПК ревизиращият екип е
начислил лихва за невнесените в срок данъци.
С
решението на горестоящия административен орган обжалваният РА е изменен, в
частта относно определеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди: от
01.01.2013г. до 31.12.2013г. от 1 043.55 лв. на 564.44лв., ведно със
съответните лихви; от 01.01.2014г. до
31.12.2014г. от 5 116.84 лв.
на 4 516.84лв., ведно със съответните лихви; от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. от 7 245.84 лв. на 6 545.84лв., ведно със съответните
лихви; от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. от 8 828.30 лв. на 6 815.06лв., ведно със съответните
лихви; от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. от 6 104.52 лв. на 5 504.52 лв., ведно със съответните
лихви за забава. За да достигне до този извод е прието, че ревизиращия екип
неправилно е отразил в ред 14“Разходи за издръжка и живот“ и е дублирал
посочените от лицето разходи за издръжка с установените разходи от дружествата
за комунални, битови и телекомуникационни услуги. С решението си е изключил от
този ред декларираните от С. разходи за издръжка и живот. Приел е също, че за
част от паричните средства декларирани като предоставени от майката Т.М.**
същите следва да се изключат от разходната част за 2013г.. По отношение на
данъчен период от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. е потвърдил констатациите на
ревизиращия екип, като е приел, че правилно е определен за довнасяне данък в
размер на 62.21лв., представляващ разлика между установения в хода на
производството данък и декларирания и внесен такъв за 2016г. С оглед на това е
потвърден РА, в частта за определените задължения за данъчен период 2016г., ведно със съответните лихви и е
изменен за другите ревизирани периоди.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, достигна до следните правни изводи:
Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, овластени с
нормата на чл.
119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма. Издаден е в
резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-22002221000611-020-001/03.02.2021 г.,
издадена от началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП- С.**.
Същата от своя страна е оправомощена със Заповед № РД-01-128/18.20.2020г. на директора на ТД на НАП-С.**, да издава заповеди за възлагане на
ревизии. Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22002221000611-020-002/05.07.2021 г. е определен нов срок за приключване на ревизията, а
с последваща заповед с № Р-22002221000611-020-003/04.08.2021 г. е продължен срокът на ревизията. Всички
представени доказателства ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи от
издателите им съгласно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Следователно обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл.
119, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е
надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.
119, ал. 2 от ДОПК.
Не се споделя довода, че РА е нищожен поради липса на времева компетентност
на издалите го лица с оглед неспазване на сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл.
119, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният доклад действително е
издаден извън срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, тъй като ревизията
на С. е възложена със ЗВР № №Р-22002221000611-020-001/03.02.2021 г., връчена
на 05.04.2021 г. на ревизираното лице. Със ЗИЗВР № Р-22002221000611-020-002
/05.07.2021 г., връчена на 09.08.2021 г. на
ревизираното лице е продължен срока и със ЗИЗВР
№ Р-22002221000611-020-003 /04.08.2021 г. е връчена на 09.08.2021 г.. Именно от последната посочена дата е започнал да
тече срокът по чл.
114, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният доклад № Р-22002221000611-092-001
е издаден на 31.12.2021г., т. е. след посочения 14-дневен срок,
след изтичане на срока на ревизията - 03.09.2021 г., а процесният РА № Р-22002221000611-091-001 е
издаден на 14.02.2022 г. - в срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на изложеното се приема, че издаването на РД извън срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не води до нищожност
на РА доколкото този срок не е преклузивен. Също така това нарушение не може да
се квалифицира като съществено нарушение, защото не се отразява на законосъобразността на акта. Неспазването му не преклудира правото на
оправомощените лица да издадат съответния административен акт, нито пък води до
нарушаване или ограничаване на правото на защита на ревизираното лице. В тази
връзка Решение
№ 4950 от 25.05.2022 г. на ВАС по АД № 12477/2021 г. По аргумент от чл.
119, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и неговата законосъобразност
не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а се преценява във връзка с
основанията за законосъобразност на РА.
При извършената проверка съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения свързани със
събирането на доказателствата. РА почива на негодно събрани доказателства в
хода на настоящата ревизия. Ревизиращия орган събира, анализира и кредитира
доказателства до срока за извършване на ревизията, определен в заповедта за
възлагане на същата. В случая този срок е 03.09.2021г.. Всички събрани след
това доказателства са събрани в противоречие с принципа на законност, въздигнат
в чл. 2 от ДОПК. В случая ревизиращият орган гради фактическата обстановка и
извежда констатациите си за укрити приходи
на база доказателствата събрани при извършената проверка за съпоставка
на имуществото и доходите на А. С. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.,
приключила с протокол № ПФ-22001419000636-073-001/04.12.2019г.. и дала повод за започване на ревизионно
производство. Всички събрани доказателства в хода на тази проверка са приобщени
към настоящата ревизия с протокол № Р-22002221000611-ППД-001 от 29.12.2021г.
Приобщаването на материалите е процесуално действие, което е следвало да се
извърши в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Приобщаването след
повече от 3 месеца, извън срока на ревизията води до изключването им като годни
доказателства.
Аналогично е подходено и с
приобщаването на събраните в хода на предходната ревизия доказателства въз
основа на които е издаден РА № Р-22001419007964-091-001 от 23.10.2020г.,
отменен с решение на директора на дирекция ОДОП и върнат за ново произнасяне. Процесуалните
действия по присъединяване на доказателства са извършени на 29.12.2021г., след
повече от 3 месеца, извън срока на ревизията. Действията са обективирани в протокол за приобщаване с №
Р-22002221000611-ППД-002 от 29.12.2021г., т.е. и това процесуално действие е
извършено незаконосъобразно.
В изпълнение на отменителното
решение на директора на ОДОП са изпратени
единствено искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължени
лица, а именно до лицата Ф.С.**, М.А.**, И.Х.** и Т.М.**, за които се твърди,
че са предоставяли парични заеми и дарения на жалбоподателя в процесните
периоди. ИПДПОЗЛ не са връчени. Направена е по една проверка на постоянните адреси
и на 10.12.2021г. са изготвени протоколи за извършена насрещна проверка с № П-22001421097332-141-001
за Ф.С.**; № П-22221221097329-141-001 за
М.А.**; № П-22221721097331-141-001 за И.Х.** и № П-2200141097325-141-001 за Т.М.**.
Лицето М.А.** в писмени обяснения отрича да е давал парични средства. Въз основа на тези доказателства и въз основа
на констатациите в протоколите за насрещните проверки е прието, че лицата не
разполагат с парични средства, а представените в хода на ревизията копия на
договори за заем и разписки са създадени за целите на ревизията с цел да
докажат изгодни за ревизираното лице факти. При положение, че срокът на ревизията
е до 03.09.2021г. изготвените протоколи за насрещни проверки след тази дата не
се ценят като годни доказателства. Приходният орган е в правото си да прецени
какви доказателства да събира, но същите
следва да са събрани и приобщени в
законоустановения срок.
Следователно,
извън анализираните по-горе доказателства, които не се кредитират от съда в настоящата ревизия липсват събрани други,
които да сочат, че е налице укриване на
приходи или превишаване на разходите над приходите. Настоящият състав приема, че обективираните в
нарочни протоколи действия по присъединяване не са самоцелни. Протоколите са съставени по
установения ред и форма от орган по приходите и са доказателство, че на
определена дата са извършени действията. В тази връзка и ревизиращия екип на
стр. 3 изрично ги е посочил като извършено процесуално действие. А дори да се
приеме, че за съставянето на такъв протокол няма изрична разпоредба, то в
материалите по делото в РА и РД няма
директно позоваване на самата проверка за съпоставка на имуществото и доходите
на жалбоподателя, приключила с протокол № ПФ-22001419000636-073-001 от
04.12.2019г., чиито констатации са дали повод за провеждане на ревизия по
особения ред.
Въз основа на изложеното се
приема, че всички относими доказателства въз основа, на които е достигнато до
извод за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 17 от ЗДДФЛ не са събрани по
надлежния ред. Събирането, респ. приобщаването на доказателства посочени
по-горе извън срока на ревизията води
до изключването им като доказателства. В
тази връзка е Решение № 5510 от 19.04.2013 г. на ВАС по АД № 10086/2012
г. При това положение РА е немотивиран, липсват изложени фактически основания,
който да се подведат под конкретна правна норма. Ревизията
е приключила на 03.09.2021 г., а с протокол от 29.12.2021 г. са приобщени всички доказателства,
събрани и свързани със съпоставката на имущество и доходи на жалбоподателя за
период 2013г.-2018г., както и на същата
дата са приобщени доказателствата събрани в хода на ревизионно производство приключило
с ревизионен акт № Р-22001419007964-091-001 от 23.10.2020г.. Същественото
процесуално нарушение, свързано с приобщаването и обсъждането на тези
доказателства от страна на приходните органи води до извод, че РА е
незаконосъобразен. Неспазването на сроковете
за провеждане на ревизията има за
последица това, че събраните след изтичане на срока
доказателства не следва да се считат за
валидни и акта не може да се обосновава на тях. В хода на второто ревизионно
производство не са установени факти и обстоятелства свързани с превишаване на
разходите над приходите. В сезиращата
жалба изрично е направено изявление и са посочени конкретните доказателства,
които са събрани след изтичане на срока
за провеждане на ревизията и доколкото
същите представляват и фактическото основание за провеждане на ревизията се
следва, че не е доказано наличието на ревизия по особения ред. Настоящият
състав не споделя изложеното в решението на ОДОП, че приобщените доказателства
след срока на ревизията не нарушават правото на защита. Разпоредбата на чл. 155
от ДОПК дава правомощия за събиране на доказателства извън срока на ревизията, но
цитираната разпоредба касае възможността, дадена от законодателя на решаващия
орган при административното обжалване на ревизионния акт да събира доказателства,
а в случая това е направено от ревизиращите органи след изтичане срока на
ревизията. В подкрепа на този довод е Решение № 5510 от 19.04.2013 г. на ВАС по
АД 10086/2012
г., Решение № 5982 от 22.05.2020 г. на ВАС по АД № 1461/2020 г..
Изхождайки от разпоредбата на чл.
160 от ДОПК, че първоинстанционния административен съд е съд по същество следва, че
РА не може да се отмени само поради само поради допуснато от органите по
приходите съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на РА, а
следва да реши въпроса с данъчните или осигурителни задължения на лицето по
същество.
С оглед изложеното и след като се
прие, че не са налице годни доказателства въз основа на които да се приеме, че
е установено превишаване на
извършените от лицето разходи над доказаните
му приходи
следва, че не са налице фактически основания, които да послужат за основание
ревизията да се проведе по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Ревизията представлява съвкупност от действия на
органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци, които
следва да се извършват при спазване на принципите за законност /чл. 2 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/, служебно начало /чл. 5 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6 от ДОПК/, както и при стриктно спазване на установените процесуални правила за
провеждане на ревизията и събиране на доказателства. В дял
І, глава VІІІ на ДОПК са определени доказателствата
и доказателствените средства, които са
допустими в производствата по ДОПК
и в частност в това по издаване на ревизионен
акт. В случая нито искането за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с №
Р-22002221000611-040-001 от 08.06.2021г,
и такова с № Р-22002221000611-040-002 от 03.08.2021г., нито уведомлението по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК с № Р-22002221000611-113-001 от 03.08.2021г. и
уведомлението по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-22002221000611-139-001 от
03.08.2021г., ведно с дадени на 07.09.2021г. обяснения от задълженото лице,
придружени със справки по чл. 124 от ДОПК могат да доведат до провеждане на
ревизията по особения ред и само въз основа на тях да се установи данъчна
основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди в размер на
установеното превишаване на разходите над приходите. РА е материално незаконосъобразен и
като такъв ще се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 1 от ДОПК.
По въведеното
от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност за периода от
01.01.2013г. до 30.11.2013г. и за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, същото по същината
си е основателно. За установените задължения по ЗДДФЛ за данъчен период
2013г. давността е изтекла в хода на втората ревизия. Сумирани,
всички периоди на изтекла давност са с резултат на пет години, два месеца и
тринадесет дни. За 2014г. давността е изтекла
в хода на втората ревизия и същите са погасени по давност
на 13.08.2021 г., т. е преди издаването на оспорения РА от 14.02.2022 г. Дори
към дата 13.08.2021г. да се прибавят 58 дни за периода на обявеното извънредно
положение, съгласно ЗМДВИП, обявено с решение
на НС от 13.03.2020г., то отново е налице погасителна давност на публичните
задължения за 2014г., изтекла преди издаването на ревизионния акт.
За да се приложи института на давността, обаче
трябва да са налице съществуващи
задължения. С
оглед приетото че публичните задължения
за 2013г. и 2014г. са определени незаконосъобразно с ревизионния акт, то съдът намира, че не дължи
посочване за недопустимост на принудителното изпълнение, по смисъла на чл. 160,
ал. 4 от ДОПК.
По
разноските:
При този изход на спора жалбоподателя има право на разноски, на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК. Направените разноски са в размер на 10.00 лева,
представляващи заплатена държавна такса за образуване на производство. Същите
ще се възложат в тежест на ответната страна.
Водим от горното, Административен съд–Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А. С. *** ревизионен акт № Р-22002221000611-091-001
от 14.02.2022г., издаден от Р.Р.Б..**- началник сектор, възложил ревизията, и В.
В. П.** – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, частично
потвърден и изменен с Решение № 668/03.05.2022г. на директор на дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С.**, относно
установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., и изменен за
данъчни периоди: от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. от 1 043.55 лв. на 564.44лв., ведно със съответните лихви в размер
на 444.43лв.; от 01.01.2014г. до
31.12.2014г. от 5 116.84 лв.
на 4 516.84лв., ведно със съответните лихви в размер на 3097.52лв.; от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. от 7 245.84 лв. на 6 545.84лв., ведно със съответните
лихви в размер на 3822.44лв.; от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. от 8 828.30 лв. на 6 815.06лв., ведно със съответните
лихви в размер на 2597.30лв.; от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. от 6 104.52 лв. на 5 504.52 лв., ведно със съответните
лихви в размер на 1539.86лв..
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на А. С. ***
съдебни разноски в размер на 10.00 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
Съдия:/П/