Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260278
гр. Пловдив, 23.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6759/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ш.С.Ю.
против Наказателно постановление № 20 –
1030 – 009761 от 18.09.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2
Закона за движение по пътищаща /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение чл. 139, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се поддържа становище
за незаконосъобразност на атакуваното НП, алтернативно поддържа се тезата за
наличие на незначителна техническа неизправност, като се иска изменение на
обжалваното постановление чрез намаляване размера на наложеното административно
наказание чрез приложение на чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна ангажира
писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на
обжалваното Наказателно постановление. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа
обстановка, идентично
възпроизведена както в АУАН, така и в процесното НП:
На 24.08.2020г. в 16,59 часа в град Пловдив на
кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и „Цар Борис III Обединител“ жалбоподателят Ш.С.Ю. управлявал личният си лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ****.
Същият бил спрян за проверка от служители – полицаи към сектор „Пътна полиция“ ОД
на МВР Пловдив, сред които и свидетелят К.Ц.. Последният констатирал, че
жалбоподателят управлява описаното МПС – во със значителна техническа
неизправност, а именно без ляв фар и пътепоказател.
За така констатираното нарушение
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 258596 от 24.08.2020 г. жалбоподателят се
запознал със съдържанието на акта, подписал го без възражения, като такива не
били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя Ю., на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200,00 лева за административно нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства, включително от разпита на актосъставителя - К.Ц..
Показанията на последния съдът кредитира изцяло с доверие, като намира същите
за правдиви и съответни на останалия доказателствен материал.
Доказателства,
опорвергаващи направените в съставения АУАН констатации, не бяха ангажирани пред настоящата инстанция. В тази
връзка следва да се има предвид регламента на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно
който редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
Доколкото доказателства, опровергаващи направените в АУАН констатации не се ангажираха пред настоящата инстанция, съдът
приема, че описаната в акта за установяване на административно нарушение
фактическа обстановка е обективно установена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
По делото не се спори, а и от
представените Заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и Заповед № 8121з – 825/
19.07.2019 г. се установява териториалната и персонална компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно
и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената
правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна, като процесните АУАН и НП са
издадени в рамките на сроковете, визирани в чл. 34 ЗАНН.
От анализа на формираната по
делото доказателствена съвкупност, съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно регламента на цитираната
норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. Съгласно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който
управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три
точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като са
предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни,
значителни и опасни неизправности - понятия, дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така, съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни
неизправности" включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия.
Още по - детайлно съдържание на понятето "значителна
неизправност" се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно който
значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху
безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната
среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните
несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.
В
случая, констатираното от актосъставителя управление на превозното средство без ляв фар и пътепоказател /при
липса на цялото устройство, целия комплект – показанията на свид Ц./, безспорно се припокрива с хипотезата на налична
значителна техническа неизправност, доколкото липсата на
посочените части може както да засегне безопасността на превозното средство, така и да породи риск за участниците в движението. В тази връзка следва
да се отбележи, че обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал превозното средство с изцяло липсващи ляв фар и
пътепоказател, по същество не се оспорва от него с депозираната въззивна жалба, а по – скоро се
аргументира тезата, че посочената неизправност съставлява незначителна такава и
поради това следва да му се наложи санкция в по – малък размер.
Съдът
счита, че в случая, по отношение на това административно нарушение, не са
налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Действително
съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да
бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл.
93, т.9 на който маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
за подобен вид нарушения, като за този си извод съдът съобрази, че процесното
моторно превозно средство е било управлявано от жалбоподателя в час – пик
на оживено кръстовище с интензивно
движение в град Пловдив. На следващо място съдът прецени и данните от
приложената по преписката справка за нарушител/ водач, видно от която са
налични предходни не малко на брой и
разнородни нарушения на Закона за движение по пътищата, които водят до извод за
невъзможност процесното административно нарушение и санкционираният за
извършването му жалбоподател да се третират като такива разкриващи по – ниска
степен на обществена опасност.
Правилно
е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП по отношение на нарушението
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като наложената санкция "глоба" е в посочения в нормата фиксиран размер, поради което и
не е налице възможност същата да бъде измененена.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би
имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
В тази
връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението,
то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното
заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в
по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20 – 1030 – 009761 от 18.09.2020 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Ш.С.Ю., ЕГН ********** на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.