Р Е Ш Е Н И Е
11.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд
– Дупница състав
26.02. 2020
на Година
Страхил
Гошев
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
АН 1400 2019
дело №
по описа за
година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на ЕТ „Р.Г.-И.“, със седалище и адрес: *** и адрес за кореспондекция: гр.
Кочериново, ул. „Детелина“ № 15, с ЕИК *********, представлявано от физическото
лице търговец – Р.Р.Г. срещу Наказателно
постановление № 1-25/04.12.2019 г., издадено от директора на РИОСВ –
Благоевград, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) на едноличния тъговец е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 136, ал.1,
т. 3, пр. 3, вр. с чл. 35, ал. 3, вр. ал.2, т. 3 и т. 5, вр. с пар. 1, т. 44,
вр. с Приложение №2, пар. 1, т.13 от ДР на ЗУО.
Подадена е жалба
от едноличен търговец, в която се прави искане за отмяна на така издаденото
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че констатациите
отразени в АУАН и НП във връзка с твърдяното нарушение не са верни. Изтъква се,
че не е налице извършвана дейност по третиране на отпадъци на посочената дата,
място и от посочения субект. Оспорва се, че нарушението е извършено именно от
посочения в НП едноличен търговец. Претендира се отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, дава обяснения и се представлява от процесуален
представител - адв. Д., който поддържа аргументите във въззивната жалба и разви.
множество допълнителни таки.. Иска от съда да отмени
наказателното постановление.
Въззи.емата страна - РИОСВ, редовно призована, се представлява в
съдебното заседание от юрисконсулт Т., който оспорва жалбата. В дадения ход по
същество пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата
на издаване на обжалваното наказателно постановление /04.12.2019г./, датата на
връчване на същото /06.12.2019г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него
/09.12.2019г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 7-дневен срок
от връчването му, подадена е от лице, което има право на жалба и срещу акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява,
че на 04.09.2019 г., във връзка с постъпил по-рано на 05.08.2019 г. сигнал на „зелен телефон“ за незаконен цех
и горене на отпадъци в с. Боровец, общ. Кочериново, подаден от лице представило
се като М.в., жител *** сестра на главен експерт в РИОСВ-Благоевград с имена С.А.В.,
служителите на РИОСВ - Благоевград М.К. и Г.Р. предприели действия по проверка
на място в цех в с. Боровец, общ. Кочериново. В тази насока предварително изискали
служебно документи от общ. Кочериново относно собствеността, статута на обекта и
въвеждането му в експлоатация. Направили още справки за това издавани ли са по-рано
за обекта документи от РИОСВ. От получените документи и направените преди
проверката справки установили, че за върпосния цех и пелетна инсталация са били
заверени през 2016-та година на жалбоподателя ЕТ „Р.Г.-И.“, работни листа за
класификация на отпадъци с кодове 200121 – „флоуресцентни тръби и други
отпадъци съдържащи жи.к“, 030101 – „отпадъци от корк
и дървесни кори“ и 030105 – „трици, талаш, изрезки и др.“. На посочената
по-горе дата 04.09.2019 г. служителите на РИОСВ-Благоевград Г.и Р.извършили
извънредна проверка на място в дърводелски цех и пелетна инсталация,
собственост на В.Р.Г., находящи се в с. Боровец, общ. Кочериново, бивш
стопански двор, УПИ-1, въведени в експлоатация с Удостоверение № 5/30.05.2018 г. на Кмета на общ. Кочериново. Имотът
е закупен на 23.08.2019 г. от купувача В.Р.Г., от продавачите - нейните
родители Р.Г. и И.Г., с Нотариален акт за
покупко-продажба № 46, том II, рег. № 3848, дело № 232 от 23.08.2019г.
На място, служителите
на РИОСВ-Благоевград установили изградени дърводелски цех и пелетна инсталация.
Входът бил отворен и след като влезли срещнали вътре Р.Р.Г.
и друго възрастно лице от мъжки пол. Р.Г. им съдействал и заедно с него огледали
обстойно пелетната инсталация като установили, че има
известно количество произведени по-рано пелети,
опаковани със стреч фолио и складирани върху дървени палета. При проверката се
убедили, че пелетната инсталация е готова за употреба и заредена с дървени
отпадъци от посочените по-горе кодове предназначени за бъдещо изгаряне. Не са
констатирали на място да излиза дим през комина на инсталацията, както и да
излизат готови пелети произведени непосредствено по време на проверката
продължила около 2 часа. Не отворили в нито един момент котела, но отбелязали
същия като работещ в протокола, тъй като Р.Г. им демонстрирал каква е
поредността при цикъла на работа на отделните компоненти на инсталацията за
производство на пелети. За проверката съставили констативен протокол /КП/, в
който посочили като експлоатиращ инсталацията ЕТ „Р.Г.-И.“.
На 09.09.2019 г.
в РИОСВ-Благоевград, във връзка с дадени при проверката от 04.09.2019 г.
задължителни предписания за извършване на замерване на вредните вещества
изпускани в атмосферния въздух е входирано Уведомление от името на ЕТ „Р.Г.-И.“,
подписано от В.Г. - дъщеря на физическото лице търговец Р.Г., че считано от
05.09.2019 г. едноличния търговец спира дейността си, като занапред тази
дейсност ще се извършва от фирма „Ганчеви лес груп“, на което дружество да бъде
позволено да извърши тези измервания.
На същата дата е
входирано и Заявление № 2916/09.09.2019 г. от името на „Ганчеви Лес Груп“ ЕООД,
чрез управителя В.Р.Г. за издаване на регистрационен документ по чл. 78, ал.
10, вр. с чл. 35, ал.3 от ЗУО. Към заявлението е приложен и договор за наем на
процесния недвижим имот в с. Боровец, общ. Кочериново от 05.09.2019 г., с който
физическото лице В.Г. отдава имота на наемателя търговско дружество „Ганчеви
Лес Груп“ ЕООД. Такъв регистрационен документ в полза на дружеството наемател
на обекта е издаден на 30.09.2019 г. от Директора на РИОСВ-Благоевград.
По повод на
извършената проверка на ЕТ „Р.Г.-И.“ била връчена покана за съставяне на АУАН с
посочени в нея дата и час. Законният представител на едноличния търговец не се
явил като АУАН бил съставен в негово отсъствие на 24.09.2019 г., от
актосъставителя М.К. и в присъствието на други двама неучаствали в проверката свидетели
– служителите на РИОСВ-Благоевград С.Р. и В.П.. В АУАН е посочено, че
нарушението е констатирано в присъствието на друг свидетел – Г. Р.А... Същият е
връчен на законния представител на ЕТ „Р.Г.-И.“ на 01.10.2019 г., който е
изложил писмени възражения, че в обекта към датата на проверката не е
извършвана дейност и сигнала за проверката е подаден от сестра на служител в
РИОСВ-Благоевград, поради което според него е налице конфлик на интереси.
Въз основа на
цитирания АУАН, е издадено процесното наказателно постановление Наказателно
постановление № 1-25/04.12.2019 г., издадено от директора на РИОСВ –
Благоевград, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) на едноличния тъговец е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 136, ал.1, т. 3, пр. 3, вр. с чл. 35, ал. 3, вр. ал.2, т. 3 и
т. 5, вр. с пар. 1, т. 44, вр. с Приложение №2, пар. 1, т.13 от ДР на ЗУО.
Изложената
фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а
именно: частично от показанията на свидетелите Г.А.и Г. и частично от
обясненията на физическото лице търговец Р.Г., както и от съвкупността от писмените
доказателства по делото, вкл. служебно изисканите и приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
Депозираните
показания от служителите на РИОСВ-Благоевград, в по-голямата си част, но не
изцяло, са последователни и логични, допринасят за установяване на някои от обстоятелствата
по извършената проверка и направените при същата констатации, като относно
получаването на сигнал, предприетите действия преди и по време на проверката и
част от констатациите, съдът намира, че казаното от тях кореспондира и със
събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира в тази
им потвърдена от останалите доказателства част.
Съдът не се
доверява на изложеното от тези свидетели единствено относно показанията им в
частта, в която казаното от тях грубо противоречи на отразеното в събраните
писмени документи и изложеното отчасти от св. Г., а именно работили ли са и кой
точно субект е експлоатирал въпросния цех и пелетна инсталация към датата на
проверката 04.09.2019 г. Дали това е собственика на имота св. В.Г., жалбоподателят-едноличен
търговец или отделно физическото лице Р.Р.Г., който е
бащата на собственика на имота. В тази връзка заявеното от тях, че цеха и
пелетната инсталация са били експлоатирани именно от ЕТ „Р.Г.-И.“ и най-вече че
тези служители на РИОСВ-Благоевград не са имали абсолютно никаква информация за
управителя на ЕТ не е изобщо вярно, защото точно обратното е отразено в
изисканите и събрани лично от тях още преди проверката и приложени по АНП
документи – Писмо на кмета на общ.
Кочериново от РД-01-33-130/1/14.08.2019
г. – л. 23 от делото. В това
писмо е посочен като собственик на обекта - физическото лице Р.Р.Г., както и издадените за същия документи от общината,
които са приложени. Никъде не е посочен ЕТ. В самото писмо на РИОСВ от 08.08.2019 г., с което е изискана тази информация от кмета на
общ. Кочериново от инспекцията са посочили сами, че информацията им е
необходима във връзка с подаден на 05.08.2019 г. телефонен сигнал, именно срещу
лицето Р.Р.Г. /не
едноличния търговец/ за извършване на незаконна дейност – производство на
пелети в цех – л. 26 от делото. Двете
свидетелки се разминават драстично и относно възприетия от тях брой лица и
работници в обекта по време на проверката. Компрометирането на показанията в обсъжданата
им част става още по сериозно и дълбоко като се отчете обстоятелството, че тези
свидетели се опитват да защитят всячески преиначените си констатации като
твърдят принципно и обективно невъзможни физични явления, а именно че са
възприели процес на горене без отделяне на никакъв дим. Ноторно известно и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че при процеса горене се отделят
топлина, светлина и газове /дим/, според съдебния състав горенето в пелетна
инсталация, чиито котел според свидетелите е изрично снабден с комин не може да
осъществява горене без отделяне на газове /дим/, какъвто дим никоя от
свидетелките не е възприела на място. И двете служителки на РИОСВ заявяват, че
не са отваряли котела на инсталацията. В тази насока съдът споделя изцяло заявеното
от св. Г. и жалбоподателя при обясненията му, че при проверката на място от
04.09.2019 г. не се е извършвало горене, респ. оползотворяване на отпадъци, в пелетната инсталация, тъй като същото е абсолютно невъзможно
да бъде предприето без отделяне на дим. Изключително смущаващи за съда са още и
обясненията дадени във връзка със заявената самоличност на подателката на
сигнала, нейната сестра служител на РИОСВ и най-вече йерархичното положение в
което се намира последната спрямо актосъставителя М.К..
Тази свидетелка при разпита си веднага сама започва да оборва все още не
насочени към нея твърдения относно колежката си Вучкова и това, че същата няма
нищо общо със сигнала и каквото и да е участие в проверката. Таки. твърдения и въпроси към свидетелката видно от поредността в протокола бяха зададени едва минути по-късно
при разпита и от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, но самият
факт, че същата ги изпреварва е показателен за съда, съобразно правилата на
формалната и житейска логика. Неверни са и твърденията на другата свидетелка А.относно
подписването от нея на АУАН, като присъствала на проверката, в същия са налични
и положени подписи единствено от актосъставителя и другите двама свидетели
посочени в него, които са таки. единствено на
съставяне на въпросния АУАН – Р.и П.. Свидетелката А.., макар и с изписани печатно
имена в АУАН не е положила изобщо никъде подпис в същия.
Съдът, макар да
отчита ясно родствената връзка на свидетелката Г. с физическото лице търговец Р.Г.
приема с доверие заявеното от същата относно придоби.нето на собствеността, подготвяната
и по-късно реализирана експлоатацията на процесната пелетна инсталация от
търговско дружество чиито управител е, както и относно подадените от нея във
връзка с осъществяване на дейност в обекта от дружеството „Ганчеви Лес Груп“
ЕООД документи и издаден регистрационен документ. Съдът се доверява на казаното
от тази свидетелка и по повод съдържанието и подписването на подаденото в
сградата на РИОСВ-Благоевград Уведомление от 09.09.2019 г., в което същата,
макар и разполагаща с приложеното по делото нотариално заверено пълномощно от по-рано
- 12.04.2017 г., което е приложено в препис и по АНП се е подписала не със
собствения си подпис като пълномощник, а с друг такъв имитиращ подписа на баща
й без да посочи качеството си на пълномощник, тъй като според думите си е била
мотивирана от заплахата да не може да извърши необходимите измервания и съответно
да не и се даде възможност да подаде документи за издаване на задължителния
регистрационен документ по чл. 78 от ЗУО. В тази част показанията й
кореспондират със заявеното в обясненията на баща й, както и със текстовото
съдържание на подаденото Уведомление и най-вече с датите отразени в останалите входирани в същия ден – 09.09.2019
г. документи /Заявление и приложен
договор за наем на имота/.
Съдът не
възприема показанията на тази свидетелка и жалбоподателя Р.Г. единствено
относно обстоятелствата кога Р.Г. е бил в чужбина, кога се е върнал, кога е
работил последно цеха и пелетната инсталация и конкретно каква е причината за
преустановяване на дейността в същия извършвана през 2016 г. от едноличния
търговец, тъй като в подкрепа на тези им показания няма нито едно писмено или
допълнително гласно доказателство. Напротив от датите на издаваните от общ.
Кочериново документи във връзка с въвеждането в експлоатация на обекта и
посочените като приложени към нотариалния акт други подобни документи /разрешение за строеж от 28.12.2017 г./
се установява, че най-вероятно Р.Г. се е занимавал с водените административни
процедури, доколкото и сам не твърди да е възложил това на другиго.
Съдът, на базата на безспорно установените
фактически констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция
по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният
съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния
и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП в
голямата си част отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи при спазване на установения за това
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал.
3 от ЗАНН, надлежно са връчени на посочения нарушител
с оглед гарантиране на неговите права.
Извън
спазената част от процедурата, според съда при съставяне на АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 40, ал.1 и ал.3
от ЗАНН, изразяващо се в следното:
Нормата
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН изисква императивно и недвусмислено актът да бъде
съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите
/в случая св. Р./, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, т.е. свидетел по АУАН, който да го подпише
следва да бъде задължително и св. Р., която не
е положила подпис в същия, а акта е подписан от други двама служители на РИОСВ
– Р.и П., които са посочени единствено като свидетели на неговото съставяне.
Същите са удостоверили отсъствието на представител на едноличния търговец. В изключение
от това общо императивно правило на ЗАНН, хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН дава
възможност АУАН да бъде подписан от различни, други двама на брой свидетели, но само когато липсват свидетели
присъствали при извършването или установяване на нарушението, а в случая разпитаната
по делото св. Р. е установено, че и към датата на съставяне на АУАН и към
момента е служител на РИОСВ-Благоевград, т.е. на дата 24.09.2019 г. /работен
ден/ липсват данни за нейна невъзможност да се яви и подпише при съставянето му
АУАН, в сградата на РИОСВ-Благоевград. Без съмнение е била известна като
самоличност и адрес на актосъставителя К., която
именно сочи, че двете заедно са извършили процесната
проверка. Няма никакви данни за каквато и да е основателна причина или друга
ангажираност, които обективно да са попречили свидетел по АУАН да бъде именно
св. А.., в присъствието на която се сочи, че е било извършено и установено
нарушението. Само и единствено при обективна липса на таки.
свидетели-очевидци законът допуска по изключение подписването му от „двама други свидетели“, за каквито в
случая се сочат подписалите го служители - Р.и П.. Предвид обстоятелството, че
в настоящия казус несъмнено има наличен и установен свидетел-очевидец,
присъствал при извършване и установяване на нарушението, за който в АУАН не са
изложени каквито и да е обстоятелства да е бил обективно възпрепятстван е абсолютно
недопустимо и незаконосъобразно обстоятелстватата в акта
да бъдат потвърдени и установени няколко седмици по-късно с посочените двама
други свидетели в хипотезата на чл. 40, ал.3 ЗАНН, която не е и изрично
посочена като приложена от актосъставителя. В случая
е безспорно, че актът не е бил подписан от свидетеля-очевидец, който е подписал
по-рано констативния протокол от извършената на 04.09.2019 г. проверка на
място, а от други двама свидетели, за които това им качество е следвало изрично
писмено да се отбележи в АУАН, в съответствие с изискването на горецитираната разпоредба – чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Такова
отбелязване за Р.и П. липсва в представения препис от АУАН, доколкото не е
посочена хипотезата /предпоставките/ за подписването му от тях обусловено от
невъзможността същия да се подпише от св. А...
В този смисъл относно нарушението на чл. 40, ал.1 и ал.3 ЗАНН виж. Решение №
1181 от 25.05.2015 г. по н. д. № 964 / 2015 г. на XVIII състав на
Административен съд – Варна и Решение №
2252 от 19.12.2014 г. по н. д. № 1840 / 2014 г. на XV състав на Административен
съд – Бургас.
Всичко
изложено опорочава драстично процедурата по съставянето на АУАН, а от там и по
издаване на НП въз основа на него. Законовата процедура по съставяне на АУАН,
предвидена в ЗАНН следва да се спазва стриктно, както е разписана, за да се
обезпечи в пълна и достатъчна степен правото на защита на лицето сочено за
нарушител.
Извън всичко
това според съда, съставените АУАН и наказателно постановление не отговарят обективно
и на изискванията на чл. 42, т. 4, т.6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН. И
двата акта съдържат по идентичен начин едно формално изчерпателно описание на
констатираното според свидетелите-очевидци, служители на РИОСВ-Благоевград
нарушение, включително твърдения за авторството, мястото и времето на
извършването му. Въпреки това от събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства, подробно анализирани поотделно и в съвкупност по-горе
се установи, че описаното в АУАН и НП не отговаря на обективната истина в материалноправен смисъл. Задължение на всеки актосъставител
е да даде, съгласно чл. 42, т. 4 и т. 6 от ЗАНН не формално, а добросъвестно и
вярно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и да посочи точната самоличност на нарушителя. Респективно задължение и на
АНО е да посочи след това, на основание чл. 57, ал.1, т.4 и т. 5 ЗАНН – точната самоличност на
нарушителя, както и да даде вярно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и не на последно място да опише доказателствата,
които го потвърждават. Според съда това не е сторено в нито един от двата акта.
Налице са неверни констатации и няколко предположения за обстоятелства и факти
върху които е основан извода за извършено от жалбоподателя административно
нарушение. Описан е само принципно механизма на работа и етапите при
производство в процесната пелетна
инсталация. Твърдението, че същата е била в работен режим по време на
проверката е изцяло опровергано от абсурдното твърдение, че при горене /третиране на отпадъци/ в котела не са се
отделяли никакви димни газове през комина на същия, както и от твърдението, че
според служителите на РИОСВ-Благоевград инсталацията е работила, но не са
отваряли изобщо котела. По-горе подробно бяха анализирани разминаванията и
несъответствията в техните показания на база останалия доказателствен
материал и сериозните индиции за евентуалната им
предубеденост спрямо жалбоподателя във връзка с конкретната проверка.
Настоящият
състав намира още и че неправилно като субект на нарушение по чл. 136, ал.1, т.
3, пр. 3, вр. с чл. 35, ал. 3, вр.
ал.2, т. 3 и т. 5, вр. с пар.
1, т. 44, вр. с Приложение №2, пар.
1, т.13 от ДР на ЗУО е ангажирана административнонаказателната
отговорност на едноличния търговец жалбоподател - ЕТ „Р.Г.-И.“, а не тази на
физическото лице Р.Г. или на още по-силно основание отговорността на
собственика на цеха и пелетната инсталация към тази
дата – В.Г.. В съдебната теория и практика се приема, че физическото лице може
да упражнява дейност като едноличен търговец, за което организира
търговско предприятие и води дейността си по търговски начин. На първо място
следва да се изследва статута на ЕТ.
Едноличният търговец е физическо лице, което има право да
осъществява стопанска дейност - чл. 56 от ТЗ.
Той има организационно стопанска обособеност в рамките на създаденото
предприятие по смисъла на чл. 15 от Търговския
закон. Субект на права може да бъде принципно всяко физическо или
ЮЛ. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице
не придоби. правосубектност, различна от тази, която
притежава като физическо лице. И това е така, защото българското
право не познава други субекти на частното право, освен посочените два вида.
Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не
раздвоява физическото лице. Поради което и не подлежи на вписване в търговския
регистър, освен при учредяване на търговско представителство – прокура, чрез която да се представлява
едноличния търговец. В съответствие с разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН,
може да се направи извод, че законодателят е предвидил, че
едноличния търговец при нарушаване на разпоредбите на законодателството
следва да бъде санкциониран, не в качеството си на физическо лице,
представляващ ЕТ, а да носи обективно отговорност независимо от вината за
допуснатото от него нарушение с оглед качеството му на търговец, но само и
единствено при извършване на нарушения от физически лица /негови работници, управител/ и то когато са ангажирани с
търговската дейност на ЕТ. В този смисъл, макар и в контекста на други административноправни отношения виж и Решение от
15.05.2014 г. по н. д. № 286 / 2014 г. на I състав на Административен съд -
Стара Загора.
В настоящия
казус, с оглед доказаното предварително разпореждане от страна на физическото
лице Р.Г. и неговата съпруга Ирина Г., с продажба на 23.08.2019 г., на процесния цех и пелетна
инсталация, ведно с имота, в който са изградени, т.е. с разпродаване на цялото
търговско предприятие на ЕТ „Р.Г.-И.“ се налага извода, че на датата на
проверката /3 седмици по-късно – 04.09.2019 г./, няма как именно едноличния
търговец да е осъществявал някаква търговска дейност за собствена сметка, при
която да е допуснал по смисъла на чл. 83, ал.1 от ЗАНН извършване на
административно нарушение от работещи за ЕТ лица, свързано с третиране на отпадъци.
Липсват каквито и да е доказателства в тази насока, напротив ангажирани са насрещни
таки. в насока, че обекта е бил подготвян за стартиране
на бъдеща производствена дейност от наелото го по-късно дружество „Ганчеви Лес
Груп“ ЕООД, с управител В.Р.Г.. Същата към онзи момент е била официално пълноправен
собственик като физическо лице на процесния цех и пелетна инсталация. Относно споделеното им на място от Р.Г.,
в подкрепа на тези факти са и лаконичните показания на служителите на
РИОСВ-Благоевград. Те потвърждават, че им е било заявено, че в цеха ще работи
друга фирма. Защо са приели, че в момента на проверката се извършва търговска
дейност именно от едноличния търговец е загадка за съда.
Много важно и
показателно е да се отбележи, че непосредствено след проверката и преди
издаване на АУАН е било изпратено от страна на РИОСВ, до ЕТ писмо изх. № 2915/12.09.2019
г., с което са изискали от него да им се представят документи
удостоверяващи основанието за ползване на обекта, документи за собственост,
които да са издадени след 04.09.2019 г., както и документи удостоверяващи
собствеността и евентуално приемно-предавателни протоколи на самата пелетна инсталация актуални към датата на проверката и след
тази дата. Към писмото е приложена и декларация, каквато изобщо липсва върната
и подписана по АНП. Не са налични и изисканите документи, тъй като явно таки. не съществуват след като процесния
недвижим имот, заедно с всичко намиращо се в него към 23.08.2019 г. е бил станал
вече собственост на дъщерята на физическото лице-търговец Р.Г. много по-рано.
Няма как жалбоподателят на 12.09.2019 г. тепърва да съставя таки.
документи след като няма право на собственост по отношение на процесния обект и производството в него. Нелогично за съда
е как с оглед липсата на такава информация, а от друга страна при наличната
предоставена от общ. Кочериново и след това от св. Г., актосъставителят е решил, че годен субект на нарушението е
именно ЕТ, а не някой от другите горепосочени лица.
Съобразно
гореизложеното наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Тези констатации водят съда до несъмнен извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
неправилно, без да са били налице основанията за това и без доказателства за
авторство.
По изложените
съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено.
По разноските:
С оглед изхода
на делото и направеното единствено от страна на АНО, чрез процесуалния му
представител, изрично искане за присъждане на разноски, според съда на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. с чл. 143 и сл. от АПК, таки. не му се дължат.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
1-25/04.12.2019 г., издадено от директора на РИОСВ – Благоевград, с което на
основание чл. 53 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, на ЕТ
„Р.Г.-***, с ЕИК *********, представлявано от Р.Р.Г.
е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 7 000,00
лв. /седем хиляди лева/, за нарушение на чл. 136, ал.1, т. 3, пр. 3, вр. с чл. 35, ал. 3, вр. ал.2, т.
3 и т. 5, вр. с пар. 1, т.
44, вр. с Приложение №2, пар.
1, т.13 от ДР на ЗУО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: