№ 487
гр. Благоевград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20211200500908 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.гр.д.№908/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по въззивна жалба вх.№902703/25.06.2021г. на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество ЦКБ Ж.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление гр.С. *, ул.“С.К.“ *, представлявано от Я.К. – изпълнителен
директор и К.В. – прокурист, против Решение №904284/18.05.2021г. по гр.д.
№1812/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което по предявен от ищеца М.
М. АНГ., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“С.“ *** иск с правно основание чл.456,
ал.1 от КЗ срещу ответника „ЗЕАД ЦКБ Ж.“ ЕАД, застрахователното дружество е
осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 4048.91 лв., от които 2259.51 лв.,
представляващи платен остатък от задълженията по Договор за потребителски кредит
№81700КР-АА-6592 от 30.05.2017г. и 1789.40 лв., представляващи платен остатък от
задълженията по Договор за потребителски кредит №81700КР-АА-7106 от
01.10.2018г., за които договори за кредит наследодателят на ищеца М.А. А., ЕГН
********** /починал на 29.03.2019г./ е сключил с ответното дружество два договора за
застраховка „Ж.“, а именно – Полица „ЦКБ Ж.+“ за застраховка „Ж.“ на
кредитополучател с №141К 0070399 от 30.05.2017г. за сумата от 8000 лв. и Полица
„ЦКБ Ж.+“ за застраховка „Ж.“ на кредитополучател с №141К 0090054 от 01.10.2018г.
за сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.07.2019г. до окончателното погасяване. Със
съдебното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и сумата от 1022.38
лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща общ сбор на сторените разноски в
производството.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че атакуваният акт е неправилен,
незаконосъобразен, постановен в несъответствие с фактическата обстановка и
1
доказателствата по делото, както и с клаузите на процесните застрахователни
договори. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че спорният въпрос
в производството е дали настъпилата смърт на наследодателя на ищеца представлява
покрит риск по смисъла на сключените два застрахователни договора. Неправилни
обаче били изводите на съда, че смъртта на лицето не се дължала на наличието на
алкохолна злоупотреба или заболяване, причинено от такава, които обстоятелства
съгласно приложимите към договора условия освобождавали застрахователя от
заплащане на застрахователно обезщетение. За да достигне до този извод,
първоинстанцонният съд неправилно бил кредитирал с доверие показанията на
разпитаните свидетели, които според жалбоподателя били необективни, като съдът не
бил взел предвид и отговорите на вещото лице в съдебно заседание по зададените от
дружеството въпроси, както и анамнестичните данни, снети при приема на лицето в
болничното заведение. Настоява се, че заболяването „хепатит“ не било изрично
посочено от наследодателя на ищеца в попълнената от него здравна декларация преди
сключване на застрахователните договори, което обстоятелство представлявало
основание по чл.363, ал.4, изр.2 от КЗ за намаляване размера на дължимото
обезщетение. По подробно изложените във въззивната жалба съображения се моли за
отмяна на обжалвания първоинстанционен акт и отхвърляне на предявения иск, или в
условията на евентуалност – за намаляване на размера на присъденото застрахователно
обезщетение с 2/3. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който изразява
становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения в тази
насока. Счита, че съдът е анализирал подробно всички събрани по делото
доказателства, а направеното с въззивната жалба възражение по чл.363, ал.4, изр.2 от
КЗ намира за преклудирано. Сочи, че атакуваният акт е правилен, законосъобразен и
обоснован, поради което моли за потвърждаването му и присъждане на сторените
разноски.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция страните не се явяват и не
изпращат свои представители.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото,
становищата на страните и разпоредбите на закона, приема следното:
Производството по гр.д.№1812/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№4120/11.07.2019г. на М. М. АНГ., ЕГН **********,
чрез адв.Б.Б., срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество ЦКБ Ж.“
ЕАД, ЕИК ***, с която по предявен иск с правно основание чл.456, ал.1 от КЗ се
претендира заплащане на застрахователно обезщетение в общ размер на 4048.91 лв., от
които 2259.51 лв. по Полица „ЦКБ Ж.+“ за застраховка „Ж.“ на кредитополучател с
№141К 0070399 от 30.05.2017г., представляващи платен остатък от задълженията по
Договор за потребителски кредит №81700КР-АА-6592 от 30.05.2017г., и 1789.40 лв. по
Полица „ЦКБ Ж.+“ за застраховка „Ж.“ на кредитополучател с №141К 0090054 от
01.10.2018г., представляващи платен остатък от задълженията по Договор за
потребителски кредит № 81700KP-AA-7106 от 01.10.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2019г.
до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. М. АНГ. е наследник на М.А. А., починал
на 29.03.2019г. в гр.Благоевград. Сочи се, че приживе наследодателят на ищеца бил
сключил два договора за потребителски кредит с „Централна кооперативна банка“ АД,
2
ЕИК *********, а именно – Договор за потребителски кредит с №81700КР-АА-6592 от
30.05.2017г. за сумата от 8000 лв. и Договор за потребителски кредит с №81700КР-АА-
7106 от 01.10.2018г. за сумата от 2000 лв. Поддържа се, че след смъртта на своя
наследодател, ищецът е изплатил изцяло остатъка от задълженията по двата договора
на 18.06.2019г., като направил следните плащания: на 25.04.2019г. внесъл сумата от
320 лв. за погасяване на месечна вноска по двата кредита, на 21.05.2019г. – внесъл
сумата от 350 лв. за погасяване на месечна вноска по двата кредита, а на 18.06.2019г.
внесъл сумата от 1687.31 лв. по първия кредит и 1691.60 лв. по втория кредит.
Сочи се, че във връзка със сключените договори за кредит, наследодателят на ищеца
бил сключил и съответно два договора за застраховка /полици/ „Ж.“ на
кредитополучателя с ответното дружество „ЗЕАД ЦКБ Ж.“ ЕАД, а именно - Полица
„ЦКБ Ж. +“ за застраховка „Ж.“ на кредитополучател с №141К 0070399 от 30.05.2017г.
за сумата от 8000 лв. и Полица „ЦКБ Ж.+“ за застраховка „Ж.“ на кредитополучател с
№141К 0090054 от 01.10.2018г. за сумата от 2000 лв. Ищецът твърди, че
застрахователните покрития по тези полици били при смърт вследствие заболяване и
смърт вследствие злополука, като в тези случаи на банката се изплащали непогасените
части от главниците по кредитите, към момента на смъртта на наследодателя му, без
просрочените вноски и лихвите по тях.
В исковата молба ищецът посочва още, че след смъртта на наследодателя му и
предвид сключените приживе от него договори за застраховка „Ж.“ с ответника,
ищецът подал уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица с №141К
0070399 и полица с №141К 0090054, на което уведомление от ответника с писмо изх.
№ЖЗ-100-437 с дата 07.05.2019г. получил отговор, според който ответното дружество
на основание т.14.5. от Общите условия за застраховка „Ж.“ на кредитополучател
приело, че не дължи застрахователно обезщетение по предявената претенция, тъй като
била налице системна злоупотреба с алкохол /алкохолизъм/ на застрахования.
В отговора на исковата молба ответното дружество „Застрахователно еднолично
акционерно дружество ЦКБ Ж.“ ЕАД не оспорва, че един от покритите рискове по
сключените застрахователни договори е „Смърт вследствие заболяване“. Но прави
възражение, че в случая били налице обстоятелства, които изключвали отговорността
на застрахователя, а именно - хроничната злоупотреба с алкохол на застрахования, за
която дори да бъде прието, че не била пряка причина за леталния изход на
застрахования, то следвало да бъде взето под внимание влиянието на тази злоупотреба
върху началото, протичането и степента на тежест на заболяванията на лицето и
уврежданията, довели до неговата смърт.
По делото е прието за безспорно между страните, а и се установява от приобщения
доказателствен материал, че ищецът М. М. АНГ., ЕГН **********, е наследник по
закон /син/ на М.А. А., ЕГН **********, починал на 29.03.2019г. /Удостоверение за
наследници изх.№1457/04.04.2019г./. Между М.А. А. и „Централна кооперативна
банка“ АД били сключени два договора за потребителски кредит - Договор за
потребителски кредит №81700КР-АА-6592 от 30.05.2017г. за отпуснат кредит в размер
на 8000 лв. и краен срок за погасяване 28.11.2019г., и Договор за потребителски кредит
№81700КР-АА-7106 от 01.10.2018г. за отпуснат кредит в размер на 2000 лв. и краен
срок за погасяване 28.09.2022г. Във връзка със сключените два договора за
потребителски кредит, между наследодателя на ищеца - М.А. А. и ответното
дружество „ЗЕАД ЦКБ Ж.“ ЕАД били сключени два застрахователни договора -
Полица „ЦКБ Ж.+“ за застраховка „Ж.“ на кредитополучател с №141К 0070399 от
30.05.2017г., с който се застрахова Ж.а, здравето и трудоспособността на
3
застрахования срещу задължението на застрахователя при настъпване на
застрахователно събитие да покрие непогасената част от паричното задължение по
Договор за потребителски кредит №81700КР-АА-6592 от 30.05.2017г. за отпуснат
кредит в размер на 8000 лв., и Полица „ЦКБ Ж.+“ за застраховка „Ж.“ на
кредитополучател с №141К 0090054 от 01.10.2018г., с който се застрахова Ж.а,
здравето и трудоспособността на застрахования срещу задължението на застрахователя
при настъпване на застрахователно събитие да покрие непогасената част от паричното
задължение по Договор за потребителски кредит №81700КР-АА-7106 от 01.10.2018г. за
отпуснат кредит в размер на 2000 лв. В застрахователните полици застрахованият М.А.
А. е декларирал, че е запознат и приема Общите условия за застраховка „Ж.“ на
кредитополучател.
Съгласно раздел IV „Застрахователни рискове“ от Общите услови за застраховка
„Ж.“ на кредитополучател при пакет „Ж.+“ застрахователят покрива следните рискове
– смърт от общо заболяване или професионално заболяване, смърт от злополука,
трайна загуба на работоспособност вследствие злополука над 50% и трайна загуба на
работоспособност вследствие заболяване над 70%. При настъпване на риска смърт
вследствие на заболяване на банката се изплаща непогасената част от главницата по
кредита към момента на смъртта, без просрочените вноски и лихвите по тях. Съгласно
т.14.5. от Раздел V „Изключени рискове“ от Общите условия – застрахователят
изключва от покритие и се освобождава от задълженията си по договора при:
заболявания, водещи до епилептични припадъци, психични и поведенчески
разстройства, алкохолизъм и наркомании, а съгласно т.14.13. – при всички случаи,
когато е налице употреба на алкохол, наркотици, опиати, допингиращи средства и
други подобни от страна на застрахованото лице.
Във връзка с подаденото до застрахователя „ЗЕАД ЦКБ Ж.“ ЕАД Уведомление за
настъпилото застрахователно събитие вх.№ЖЗ-100-594/19.04.2019г. по Полица №141К
0070399 и Полица №141К 0090054, застрахователят с писмо изх.№ЖЗ-100-
437/07.05.2019г. е отказал да изплати застрахователно обезщетение на основание
т.14.5. от Общите условия за застраховка „Ж.“ на кредитополучател, тъй като е приел,
че била налице системна злоупотреба с алкохол /алкохолизъм/ на застрахования.
По делото са представени платежни нареждания от М. М. АНГ. до „Централна
кооперативна банка“ АД от 25.04.2019г. и 21.05.2019г. за извършени плащания за
погасяване на кредити в размер на 320 лв. и съответно 350 лв., както и 2 бр. искания с
дата 18.06.2019г. от М. М. АНГ. за промяна параметрите по кредит №81700КР-АА-
6592 с остатъчна главница от 1687.31 лв. и по кредит №81700КР-АА-7106 с остатъчна
главница от 1691.60 лв. поради пълното им предсрочно погасяване, с отбелязване, че
кредитите са погасени и закрити на 18.06.2019г.
Пред първата инстанция е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Яни Златин. Експертното заключение е изготвено след
анализ на материалите по делото, в т.ч. на приобщената медицинска документация и
събраните гласни доказателствени средства. От експертното заключение и писмените
доказателства се установява, че М.А. А. е хоспитализиран двукратно в МБАЛ „Пулс“ –
гр.Благоевград /през месец февруари и месец март 2019г./. В Епикриза №1828/276,
издадена относно постъпването му на 15.02.2019г. в МБАЛ „Пулс“ – гр.Благоевград, в
анамнезата е посочено за прекаран хепатит Б в миналото и рискови фактори –
хронична алкохолна злоупотреба и тютюнопушене. При втората хоспитализация
/09.03-29.03.2019г./ лицето е в тежко увредено общо състояние – сормолентен с прояви
на хепаторенален синдром и задълбочаваща се мозъчна симптоматика до чернодробна
4
кома. В анамнезата на издадената Епикриза *650/397 отново са посочени като рискови
фактори хронична алкохолна злоупотреба и тютюнопушене; не са съобщени минали
заболявания. На 29.03.2019г. е регистриран летален изход. Вещото лице е посочило, че
смъртта е в резултат на чернодробна кома, дължаща се на хепаторенален синдром при
чернодробна цироза с портална хипертония и варици на хранопровода, асцит и
хиперспреноза. Според вещото лице причините за чернодробната цироза могат да са от
най-различно естество – на първо място, вследствие на хроничен хепатит, също така на
злоупотреба с алкохол и по-рядко на индивидуално генетично предразположение като
например синдром на Жилбер, холецистит, възпаление на чернодробни пътища, дори и
на десностранна сърдечна недостатъчност. В експертното заключение е посочено, че
основният предразполагащ фактор за чернодробната цироза се явява хроничния
хепатит с холецистит, както е посочено в медицинската документация. Вещото лице не
е установило от медицинските документи и от другите данни по делото М.А. А. да е
страдал заболяването алкохолизъм, нито по време на настъпването на смъртта да е бил
алкохолно повлиян, нито е установило по безспорен начин именно тежка алкохолна
злоупотреба да е довела до последващо настъпване на смъртта. Вещото лице е
посочило, че болните от хроничен хепатит, водещ до и от чернодробна цироза, следва
да се въздържат от употреба на алкохол, който прогресира заболяването, а и понякога
тежката му злоупотреба го провокира.
При разпита му в съдебно заседание вещото лице сочи, че при М.А. А. се касае за
увреда на чернодробни ензими, която може да се дължи на заболявания и без употреба
на алкохол. Налични са данни за хроничен вирусен хепатит Б, който е основна
предпоставка за развитие на чернодробна цироза. Посочил е, че алкохолът по принцип
е фактор, който може да прогресира заболяването, но няма пряка връзка между
алкохолната злоупотреба и тежката чернодробна цироза. Вещото лице сочи, че
диагностицирането на хроничен етилизъм /алкохолизъм/ се извършва от лекар-
психиатър, тъй като е заболяване в областта на психиатрията. Вещото лице е
категорично, че от анализа на медицинската документация липсват данни починалият
да е страдал от болестно състояние хроничен етилизъм, а само че е употребявал
алкохол.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетелите И.Х. и А.Л. се установява, че М.А. А. е употребявал алкохол в умерени
количества и по поводи, като и двамата свидетели не са го виждали пиян. Свидетелят
А.Л. знае, че М.А. е боледувал от хепатит.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.456, ал.1 от КЗ когато застраховка „Ж.“ е била
сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това
физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и
когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при
настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице,
което на законно основание е платило задължението. Застрахователят може да прави
всички възражения, произтичащи от застрахователния договор /чл.456, ал.2 от КЗ/.
В настоящият случай ищецът М. М. АНГ. има правен интерес да предяви
5
настоящата искова претенция по чл.456, ал.1 от КЗ в качеството му на наследник на
физическото лице М.А. А., сключило два броя Договори за застраховка „Ж.“ с
ответното дружество „ЗЕАД ЦКБ Ж.“ ЕАД /Полици №141К 0070399/30.05.2017г. и
№141К 0090054/01.10.2018г./ за обезпечаване на задълженията му към кредитора
„ЦКБ“ АД, произтичащи от 2 бр. Договори за потребителски кредит /Договори
№81700КР-АА-6592/ 30.05.2017г. и №81700КР-АА-7106/01.10.2018г./, задълженията
по които кредити са погасени от ищеца при настъпило застрахователно събитие –
смърт на застрахованото лице вследствие на заболяване.
Ответното дружество не оспорва нито един от горните факти, но твърди, че липсва
основание за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице
обстоятелство съгласно Общите условия за застраховка „Ж.“ на кредитополучател,
което освобождава застрахователя от задълженията му по договора, а именно -
наличието на алкохолна злоупотреба или заболяване, дължащо се на такава на
застрахования. Така единственият спорен по делото въпрос е дали е налице покрит
застрахователен риск или се касае за събитие, което представлява изключен риск по
застрахователния договор.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, съобразно
разпределената му доказателствена тежест, че е налице релевираното обстоятелство,
изключващо отговорността му при настъпване на застрахователно събитие смърт
вследствие на заболяване. От заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че смъртта на М.А. А. е настъпила в резултат на чернодробна
кома, дължаща се на хепаторенален синдром, предизвикан от чернодробна цироза и
остър холецистит. В експертното заключение е посочено, че основният
предразполагащ фактор за чернодробната цироза се явява хроничният хепатит с
холецистит, така както е посочено в медицинската документация. В експертното си
заключение вещото лице е анализирало всички налични медицински документи, вкл.
съдържащите се в двете приложени по делото епикризи анамнестични данни, снети от
застрахования при постъпването му в болничното заведение, и е стигнало до извода, че
както от медицинските документи, така и от другите данни по делото не се установява
М.А. А. да е страдал заболяването хроничен алкохолизъм, нито по време на
настъпването на смъртта да е бил алкохолно повлиян, нито вещото лице е установило
по безспорен начин именно тежка алкохолна злоупотреба да е довела до последващо
настъпване на смъртта. Отговорите на вещото лице на въпроси на ответника при
разпита му в проведеното съдебно заседание не влизат в колизия с изводите на
експерта. При даденото експертно заключение, че основната предпоставка за
развитието на чернодробна цироза у застрахования е хроничният вирусен хепатит,
настоящата инстанция приема за недоказано възражението, че смъртта му се дължи на
алкохолна злоупотреба или заболяване, дължащо се на такава.
Възражението на застрахователя, че заболяването хепатит не било посочено в
попълнената от застрахованото лице здравна декларация и че същото представлява
основание за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение на
основание чл.363, ал.4, изр.2 от КЗ е направено едва с въззивната жалба и се явява
преклудирано.
В обобщение предявеният иск се явява основателен за претендираната главница от
4048.91 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 11.07.2019г. до окончателното погасяване.
6
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция ответникът по въззивната жалба претендира разноски
по представен списък по чл.80 от ГПК, включващ сумата от 750 лв. адвокатски
хонорар, който следва да бъде присъден в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №904284/18.05.2021г. по гр.д.№1812/2019г. по описа на
Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество ЦКБ Ж.“ ЕАД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр.С. *, ул.“С.К.“ *, представлявано от Я.К. –
изпълнителен директор и К.В. – прокурист ДА ЗАПЛАТИ на М. М. АНГ., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.“С.“ *** сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет
лева/, представляваща сторени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7