№ 71817
гр. София, 09.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110111233 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: *** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. Н. Х..
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания за главница, договорна възнаградителна
лихва и обезщетение за забава по Договор за паричен заем, сключен между длъжника и СК
ООД, ЕИК ***. Заявителят претендира да е придобил вземанията по силата на договор за
цесия, сключен между него и кредитодателя. Следователно претенцията е основана на
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на
законната лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на
задълженията на длъжника за заплащане на главното задължение за връщане на
предоставената в заем сума в полза на кредитора да е възникнало вземане в размер на 347,93
лева за обезщетение за забава за периода от 21.07.2021 г. /съгл. Молба от 07.04.2023 г./ до
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. до 29.01.2023 г. С уточнителна молба от
07.04.2023 г. заявителят изрично посочва, че сумата е начислена в размер на законната лихва
единствено върху „претендирана и непогасена главница (използван финансов ресурс)“/, т.е.
върху сума в размер на 448,63 лева, доколкото това е претенцията за главница по
заявлението и началната дата на претенцията за забава съгласно уточнителната молба е след
сочения падеж на последната погасителна вноска/.
Претендираното вземане за сумата 448,63 лева, независимо от формалното
посочване от заявителя, очевидно не е в размер на законната лихва, тъй като за
1
претендирания период от 21.07.2021 г. до 29.01.2023г. законната лихва върху сума от 448,63
лева възлизала на 69,54 лева. Поради посоченото съдът намира, че за разликата над тази
сума претенцията на заявителя е в очевидното противоречие със закона, тъй като
многократно надвишава законоустановения максималния размер на последиците от забавата
на потребителя - законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид това
явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, за нея тази разлика не следва
да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 411, ал. 1,
т. 2 ГПК.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна
такса следва също да бъде отхвърлено частично.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на
50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: ***
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. Н. Х.
с ЕГН ********** за разликата над 69,54 лева до пълния претендиран размер 448,63 лева –
обезщетение за забава плащането на главница в размер на 448,63 лева по договор за паричен
заем №462004 от 23.10.2020 г., сключен между длъжника и СК ООД с ЕИК ***,
претендирано за периода от 21.07.2021 г. до 29.01.2023г, както и в частта за разноските за
разликата над 16,39 лева до пълния претендиран размер за държавна такса и над 32,78 лева
до пълния претендиран размер – 50 лева за юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2