Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 22.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 24 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 1172/2018 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от законните представители К.С.и Я.Б., чрез адв.Р.Д., преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори”, рег. на основание чл.52 от ЗА с протокол от 09.06.2009г., БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, срещу ответника „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника за сумата от 4 462.93 лв. – главница, представляваща използвана и незаплатена ел.енергия и цена за услуга достъп до електроразпределителната мрежа, за периода от 17.01.2016г. до 31.03.2018г., по неплатени фактури, законна лихва за забава в размер на 648.18 лв. за периода от 15.03.2016г. до 25.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в исковото производство и заповедното производство.
ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като е изложил подробни мотиви. Желае да му се присъдят направените по делото разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д.№ 920/2018г. по описа на БСлРС.
Допуснати са и изслушани ССЕ, СТЕ и допълнителна такава, заключенията по които
не са оспорени от страните по делото и са възприети от съда като верни, пълни и
обективни.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 920/2018г. по описа на БСлРС, срещу длъжника „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***, е издадена заповед в полза на кредитора „Ч.Е.Б.” АД, г. за изпълнение по чл.410 от ГПК № 565 от 06.07.2018г. за сумата от 4 462.93 лв. – главница за ползвана ел.енергия за периода от 17.01.2016г. до 31.03.2018г., мораторна лихва в размер на 648.18 лв. за периода от 15.03.2016г. до 25.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 102.22 лв. държавна такса и 58.00лв. адвокатско възнаграждение. По искане на заявителя е издадена допълнителна заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 8 от 08.01.2019г. в полза на кредитора, като е допълнена заповедта в частта относно основанието на присъденото вземане, а именно: „за ползвана, но незаплатена ел.енергия, както и достъп до електроразпределителната мрежа“.
От приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че „ЧЕЗ Електро България "АД се е намирало в облигационни правоотношения с „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Общите условия на „ЧЕЗ Електро България" АД, са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че съгласно тях е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 17.01.2016г. до 31.03.2018г. От своя страна ответникът „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК *********, не е изпълнил изцяло задължението си да заплати доставената ел.енергия и предоставяне достъп до електроразпределителната мрежа по издадените от ищеца данъчни фактури, подробно описани и приложени с и.м.-общо 52 броя за процесния период, с адреси на електроснабдените имоти: с.Д., 2-ри стопански двор; с.Д., ул.“Благой Монов“1, Канцелария; с.Д., ул.“Гробарска“ 20, фурна, с ИТН 210003596766.
Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-409-17/01.07.2013 г. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът/ответникът/ разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. В чл. 19,ал.1 е указано, че потребителят заплаща стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на енергията, веднъж месечно, а в ал.2 на същия член е посочено, че заплащането става в 10-дневен срок. В чл.19, ал.8 от Общите условия изрично се постановява, че не получаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Ищецът първоначално е упражнил правата си по реда на чл. 410 от ГПК, като
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 08.05.2018г. Съдът е издал заповед за изпълнение №
565 от 06.07.2018г.,
срещу която в законоустановения срок, длъжникът „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД е подал възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Кредиторът „Ч.Е.Б. "АД г. е получил съобщението, че срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК има подадено възражение от длъжника, който в едномесечният срок по чл.422 от ГПК е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 1172/2018г. по описа на РС-Б.С..
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции по основание и размер, като е изложил подробни мотиви. Твърди, че от 2014г. до настоящия момент няма електрозахранване и на трите обекта/прекъснато от ищеца/. Уточнява, че подаденото от него възражение касае всички суми, посочени в заповедта. Желае да му се присъдят направените по делото разноски.
С оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна е поискана от ищеца и допусната и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като вярно, пълно и обективно. Експертът в заключението си е посочил, че процесните вземания/задължения са осчетоводени коректно, като записванията за тези счетоводни факти са извършени в съответствие с установения нормативно-счетоводен ред и действащите счетоводни стандарти.
Фактурите са осчетоводени в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети, включително и по задължение на посочения клиент, като сумите, начислени за ДДС са включени в справките по ЗДДС и ППЗДДС, поради което може да се направи извод, че счетоводството е водено редовно, от гледна точна на настоящия иск.
Процесните фактури, посочени в исковата молба, са отразени в счетоводната система на ищеца и там те фигурират, като задължение за плащане.
В счетоводството на ищцовото дружество към 19.07.2019г., когато му е предадена счетоводната информация, няма постъпили плащания по процесните и претендирани фактури, приложени към исковата молба.
В счетоводството на ищеца има разкрита партида, която отразява извършеното снабдяване с ел.енергия на длъжника, като същата се води под клиентски номер 210003596766 с титуляр З. „Е.” ЕООД. Има документи за предходни плащания, които са отразени в Приложение 1, извън предмета на спора и периода.
Размерът на дължимата сума от ответника по делото, по всяка една от приложените фактури, се определя, съгласно Приложение 2, което е неразделна част от заключението. В същото приложение подробно са отразени задълженията, а именно - главница и лихви и по периоди. Общият размер на задължението за процесния период възлиза на 5 111.11 лева, което е формирано от главница, възлизаща на 4 462.93 лева и лихви в размер на 648.18 лева.
Размерът на дължимата лихва за забава по всяка едно от приложените фактури е посочено в Приложение 2, като към датата на подаване заявлението в съда възлиза на 648.18 лева.
Заключението се основава на материалите по делото и от допълнителна информация от счетоводството на ответника. Вещото лице е изготвило заключението въз основа на фактурите. Сумите са на различни основания - и достъп, и консумирана ел.енергия. Вещото лице сочи, че по делото имало приложени протоколи. Фактурите са издадени въз основа на измерване на уредите. Има тип документи и протоколи, където се отразяват.
С оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна е поискана от ответника и допусната, и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като вярно, пълно и обективно. Вещото лице заяви, че поддържа заключението. Сочи, че З. „Е.“ ЕООД е стопанисвало три имота: канцелария-офис, фурна и стопански двор. Всеки от трите обекти е имал собствен електромер, тъй като те се намират далече един от друг и е невъзможно да се електроснабдяват през един електромер. Обектът фурна е закрит /служебно/ от ЧЕЗ на 06.07.2018г. и електромерът му е демонтиран. Обектът канцелария е закрит /служебно/ на 07.02.2019г. и електромерът му е демонтиран. Единствено обект „Втори стопанки двор“ не е закрит и все още има съществуваща партида в Чез. Той се захранва с ел.енергия от собствен трафопост с трансформатор с мощност 100 киловолта и има собствен електромер.
От посоченото става ясно, че конкретния случай е невъзможно електрозахранването на трите обекта да става през един електромер.
Тъй като отчитането на показанията на електромерите на трите обекта на ЗК „Единство“ е извършвано на различни дати от месеца, на кооперацията ежемесечно са издавани по две фактури. Едната фактура е за обектите канцелария и фурна, които се отчитат около 15-то число на месеца, а другата е само за обекта „втори стопански двор“, който се отчита в края на месеца. Таксуваната ел.енергия е по показанията на електромерите, но и през месеците, когато е нямало движение по показание на електромерите (поради липса на консумация или прекъсване на електрозахранването), във фактурата е начислена т.н. такса „достъп до електроразпределителната мрежа“. Тя е еднаква за всички стопански потребители, но е различна за различните фактури, тъй като се определя на база броя дните в отчетния период (месеца) и заявената мощност на всеки обект. След закриване на обектите канцелария и фурна тази такса се начислява само на обекта втори стопански двор, въпреки, че в момента ел.захранването му е прекъснато и няма консумация.
Фактурите са на база на консумация ел.енергия, но и когато няма консумация, се начислява тази такса. ЧЕЗ се обосновават, че поддържат линията до консуматора. Няма значение консумирана или неконсумирана е ел.енергията.
Информацията, че посочените обекти са закрити, вещото лице има от център за клиенти, където се отразяват всички действия на всеки обект и, за да не начисляват такава такса, се закрива обекта. Тази информация получил писмено, но като неофициален документ. Същото важи и за втория закрит обект. Информацията му е предоставена от служител на ищеца. На място, на обектите няма електромери, тъй като със закриване на обекта се прекратява договора.
Изготвена е по искане на страните и допълнителна съдено – техническа експертиза. При разпита вещото лице заяви, че поддържа допълнителното заключение. Прави само едно допълнение на един от въпросите на ищцовото дружество. Направило е допълнителни проучвания, при които е получило информация на въпроса - от коя дата има открита партида на името на ответника. От центъра за клиенти на ЧЕЗ - Б. С. му дали неофициална информация, че партидата е открита на 18.04.2010г. с два обекта – канцелария и фурна, а на 25.04.2010г. към тях е прибавен и трети обект – втори стопански двор. В заключението е посочило, че няма данни, но след това е открил такива данни.
От заключението се установява следното: По точка 1 от заключението – По време на процесния период, а именно 17.01. 2016г. – 31.03.2018г., има открита партида на името на З. „Е.“ ЕООД *** с ИКН /клиентски номер/ 210003596766. Партидата е с три обекта- канцелария, фурна и втори стопански двор. Ежемесечно на тази партида са издавани по две фактури – едната обща за обектите канцелария и фурна, а другата за обекта втори стопански двор. Това се е налагало от различната дата от месеца на отчитане на консумацията от втори стопански двор ел.енергия, от отчитането на другите два обекта. И трите обекти са имали собствени СТИ /електромери/ с номера: канцелария - № 50647384, фурна – от началото с № 40049457, в последствие подменен с № 2154040 и втори стоп двор – от начало № 62041900, в последствие подменен с № 62034624.
Електромерите са отчитани ежемесечно в съответствие с нормативната уредба, а за тяхното техническо състояние вещото лице не може да даде заключение, тъй като те са демонтирани от служители на ЧЕЗ при закриване на партидите на канцеларията и фурната, а на втори стоп. двор е прекъснато ел. захранването.
По точка 2 от заключението –От приложените документи по делото не може да се уточни точно датата на откриване на партидата на З. „Е.“ ЕООД и кога са поставени първоначално електромерите на трите обекти, но със сигурност това е станало много преди началото на процесния период. Относно т.2 по-горе вещото лице поясни, че е направил допълнителна проверка кога точно са открити партидите, а именно по-горе посочените дати от него.
Електромерът на фурната е демонтиран на 06.07.2018г. при служебното закриване на обекта от ЧЕЗ. Електромерът на канцеларията е демонтиран на 07.02.2018г. по същата причина. Електромерът на втори стопански двор не е демонтиран, а само на обекта е прекъснато електрозахранването. За смяната на електромерите на фурната и на втори стопански двор не са представени протоколи, поради което експертът не може да уточни на коя дата е станало. В ежемесечните фактури /две на брой/ на отделен ред са отразени консумацията на всеки от трите обекти на ответника, като под чертата е отразен за кой обект се отнася тя. През процесния период консумираната ел. енергия от обекта с адрес ул. „Благой Монов“ № 1 е както следва:
16.01.2016г. – 16.02.2016г. - дневна тарифа – 38, нощна тарифа – 0;
16.02.2016г. – 18.03.2016г. - дневна тарифа – 256, нощна тарифа – 17;
18.03.2016г. – 18.04.2016г. - дневна тарифа – 174, нощна тарифа – 32;
18.04.2016г. – 18.05.2016г. - дневна тарифа – 129, нощна тарифа - 32;
18.05.2016г. – 17.06.2016г. - дневна тарифа – 46, нощна тарифа - 17;
17.06.2016г. – 18.07.2016г. - дневна тарифа - 1, нощна тарифа - 0;
Общо 644 квтч. дневна и 98 квтч. нощна ел. енергия.
След 18.07.2016г. няма таксувана консумация за обекта, а само такса достъп до ел. мрежата. От тази таблица е видно, че обектът е отчитан ежемесечно до момента на прекъсване на захранването.
По точка 3 от заключението – Фактурите за консумираната ел. енергия от З. „Е.“ ЕООД са изготвени на базата на ежемесечните отчитания на електромерите на трите обекта от специално назначени служители, за което не са съставени специални документи /протоколи/, а отчетите са вкарвани директно в базата данни на ЧЕЗ.
На база тези данни са изготвени ежемесечните фактури за консумация на ел. енергия.
За „фурната“ вещото лице посочи, че следва електромерът да е сменян два пъти, по делото няма протоколи за смяна, но има фактически общо три пъти сменяни електромери.
Тези протоколи за смяна са задължителни, но такива към делото не били открити. Общо има три смени, има един протокол за демонтаж, но не и за смяна.
Вещото лице посетило обект канцелария, но не е видял адрес, защото по селата няма табели, не може да посочи адреса, понеже познава обектите и се е ориентирал по имена, а не по адрес.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предвид естеството на така предявения иск, в
тежест на ищеца, в случая на „Ч.Е.Б.” АД, г. е да докаже съществуването
на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да
установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а
именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера
на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на
правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения.
За да бъде титуляр на задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период електрическа енергия, ответникът трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1, т.41б от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Няма спор по делото, че ищцовото дружество е
краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при публично
известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от
07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, за да
възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Предвид на това, ответникът в настоящото производство се явява потребител на електрическа енергия, тъй като
общите условия са произвели действие и по отношение на него. Изрични възражения
във връзка с валидноста и действието на общите условия не са въведени по
надлежния ред, поради което съдът приема за установено наличието на твърдяното правоотношение между страните за
исковия период във връзка с
снабдяването на процесните имоти с ел. енергия.
Освен съществуването на договора, за да бъде
уважен установителният иск, ищецът следва да установи и
размерът на претендираните задължения на ответника.
Съгласно Правилата за търговия с електрическа
енергия потребители присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия,следва да заплащат на крайния снабдител всички
мрежови услуги,включително и цена на достъп до електроразпределителната мрежа.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да снабдява с електрическа енергия процесните недвижими имоти. Респективно за ответника, като потребител на ел.енергия в електроснабдения имот е възникнало задължението да заплаща доставената ел. енергия. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в ищцовото дружество има открита партида на името на ответника с клиентски номер 210003596766 с титуляр З. „Е.” ЕООД, по която е заплащал по издадени от ищеца фактури в периоди преди издаването на исковите фактури.
От представените 52 бр. фактури за кл. № 210003596766 с титуляр ответникът „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява, че за процесния период, ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на ел. енергия в обектите на ответника, която е в общ размер на 4 462.93 лв. главница, а лихвата за забава е в общ размер от 648.18 лв.
По делото липсват доказателства, представени от ответника, за плащане на посочените суми, а и не са наведени такива твърдения. Отразено е също, че в ищцовото дружество процесните фактури са осчетоводени.
ССчЕ е изготвена въз основа на вписванията, извършени в
счетоводните книги на ищцовото дружество.
Изпълнението на това задължение на дружеството-ищец, съчетано с приложението на
чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като
доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност
ел.енергия, налага извода, че ищцовото дружество
е изпълнило задължението си за доставка на ел. енергия в обекта на ответника за процесния период, както и е установена
стойността на доставената ел. енергия за периода, неплатената част от която е в
размер на 4 462.93 лв. главница. Счетоводните книги по силата на чл.
182 от ГПК са годно доказателство за съществуването на правоотношения между
страните, както и за размера на задълженията им. Поради това същите могат да
служат като доказателство и в полза на лицата или организациите, които са
водили книгите, а не само на другата страна в производството, което е видно от
разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги
води, факти. Не са ангажирани доказателства, че тези книги са водени нередовно.
Съдът кредитира изцяло приетата
съдебно-счетоводна експертиза, като
вещото лице последователно е анализирало и преценило всички релевантни при
формиране на задължението на ответника елементи. Позовавайки се на това заключение, съдът приема, че формираното за процесния период задължение на ответника към ищцовото дружество,
отразено в приложените по делото фактури, съществува в посочените размери.
От заключенията на допуснатите СТЕ и допълнителна такава също се установи, че по време на процесния период, а именно 17.01. 2016г. – 31.03.2018г., е имало открита партида на името на З. „Е.“ ЕООД *** с ИКН /клиентски номер/ 210003596766. Партидата е с три обекти- канцелария, фурна и втори стопански двор. Ежемесечно на тази партида са издавани по две фактури – едната обща за обектите канцелария и фурна, а другата за обекта втори стопански двор. И трите обекти са имали собствени СТИ /електромери/ с номера: канцелария - № 50647384, фурна – от началото с № 40049457, в последствие подменен с № 2154040 и втори стоп двор – от начало № 62041900, в последствие подменен с № 62034624. Електромерите са отчитани ежемесечно в съответствие с нормативната уредба. Фактурите за консумираната ел. енергия от З. „Е.“ ЕООД са изготвени на базата на ежемесечните отчитания на електромерите на трите обекта от специално назначени служители, за което не са съставени специални документи /протоколи/, а отчетите са вкарвани директно в базата данни на ЧЕЗ.
В ОУ на ищеца липсва уредба относно цените за
мрежови услуги, като компоненти на крайната цена на електрическата енергия,
следователно по този въпрос в отношенията на страните действие имат законовите
норми. Разпоредбата на чл.97 ЗЕ урежда, че сделките с електрическа енергия
между крайните снабдители и битовите и небитовите крайни клиенти, се сключват
по регулирани цени, а съгласно чл.91,ал.2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия,
като редът, условията и съотношенията в заплащането на цените на електрическата
енергия от ползвателите на съответните мрежи, се определят именно с Правилата
за търговия с електрическа енергия, приети от ДКЕВР.
С чл.28 ал.1 е прието, че битовите и небитови
клиенти, които използват разпределителната мрежа при публично известни ОУ
заплащат всички мрежови услуги, а в чл.29 се прави разграничение между битови и
небитови клиенти, като при небитовите такса достъп се заплаща с оглед
предоставената мощност,а не се поставя в зависимост от използваната ел.енергия.
Следователно, при определянето на цените за битови и небитови клиенти е
възприет различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за
достъп се заплаща върху количеството действително изразходвана електрическа
енергия, докато при потребление за стопански нужди цената за достъп е
определена на ден съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден,
през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена
електрическа енергия. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.15 от ДР на
ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на
цена и при условия, определени с наредба, т.е. цената за достъп се плаща за
поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа
енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата не зависят от размера
на консумацията на отделния стопански потребител, а от ангажирания за нуждите
на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от
него мощност. Според действащите утвърдени от ДКЕВР цени за електрическа
енергия, всеки стопански потребител заплаща цена за поддръжката на резервирания
от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация. В този смисъл цената
за достъп до електроразпределителната мрежа съществува, като елемент
от общата фактура и винаги се заплаща от клиентите. Размерът на тази цена
относно исковия период се определя с Решения на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и тази цена за достъп изразява
разходите на „ЧЕЗ Разпределение България" АД за поддържане и обслужване на
1 кВ., като стойността на услугата достъп не зависи от консумацията на
електроенергия в имота. Цената е определяна с решение № Ц-12/ 30.06.2014
г., решение № Ц - 16/ 01.10.2014 г. и решение № Ц - 27/ 31.07.2015 г., Решение
№ Ц-35/01.11.2015г.,Решение Ц 19/30.06.2016г.и Решение Ц 19/01.07.2017г. като с
тях е са утвърждавани цените за мрежовите услуги, които заплащат клиентите на
електроразпределителното дружество, съответно цена за достъп за
стопанските потребители, като цената е отразена във всяка от фактурите.
Ответникът не ангажира доказателства да е предприел действия по прекратяване на
договорните отношения относно достъпа
му до електроразпределителната мрежа за стопански нужди и
поради това дължи месечна цена на услугата "достъп" за исковия
период.
От страна
на ответника не са доказани направените възражения. Твърденията му в
отговора на исковата молба, че от 2014г. до настоящия момент няма
електрозахранване и на трите обекта/прекъснато от ищеца/, се опровергават от
събраните доказателства по делото. Чрез представената
справка от ищеца и от заключенията на вещите лица се установява,че той не е бил
лишен от достъп до електропреносната мрежа през процесния период. Електромерите
са демонтирани след този период.
Прекъсвано е било само захранването през
определени периоди от време и после пак е възстановявано.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на
срока, и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да е нужна покана за
изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено, че купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в е 10-дневен след изтичане на
периода, за който се отнася и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на ел.
енергия. През 10 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В случая, ответникът има
задължение да плати стойността на доставената и използвана ел. енергия, което
не е изпълнено в 10 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което ответникът е в забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от ССчЕ е в размер на 648.18 лв., което съответства на претендираното от
ищеца, която се дължи за просрочие за
периода от 15.03.2016г. до 25.04.2018г.
При
така представените фактически констатации и правни изводи съдът прие исковите
претенции, квалифицирани като такива с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415
от ГПК във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за основателни в предявените
размери. По делото се установи наличието на изискуемите кумулативни
предпоставки за уважаване на исковете: облигационна връзка между страните,
точно изпълнение на поетите от ищеца задължения и неизпълнение на насрещните
задължения на ответника, както и техния размер.
С оглед на изложеното и тъй като чрез надлежни доказателствени средства
по делото не се доказа плащане от страна на ответника „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***, съдът
намира, че предявеният установителен
иск се явява изцяло основателен и доказан до претендирания
размер за сумата 4 462.93
- главница, представляваща използвана и незаплатена електрическа енергия и цена
за услуга достъп до електроразпределителната мрежа, за периода от 17.01.2016г.
до 31.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и
за сумата от 648.18 лв. законна лихва за забава за периода от 15.03.2016г.
до 25.04.2018г.
При този изход на
процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД,
с ЕИК *********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***,
ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в общ размер на 453.30 лв., от които:
126.30лв. – заплатена държавна такса, 87.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 240.00лв.-депозит
за вещи лица по ССЕ и СТЕ, съгласно приложеният списък с разноски по чл.80 от ГПК(л.313 от делото).
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 920/2018г. по описа на БСлРС в общ размер на 160.22 лв., от които 102,22 лв. държавна такса и 58.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***, ЧЕ СЪЩИЯТ
ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Център, ЕИК *********,
представлявано от законните представители К.С.и Я.Б.,
чрез адв.Р.Д., преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и
партньори”, рег. на основание чл.52 от ЗА с протокол от 09.06.2009г., БУЛСТАТ
*********, със съдебен адрес ***, сумата
от 4462.93 лв. /четири хиляди
четиристотин шестдесет и два лева и 93 стотинки/ – главница, представляваща потребена
и незаплатена ел.енергия и цена за услуга достъп до електроразпределителната
мрежа, за периода от 17.01.2016г. до 31.03.2018г., по неплатени фактури с клиентски номер 210003596766, за
обекти, находящи се в с.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 648.18 лв. /шестстотин
четиридесет и осем лева и 18 стотинки/ - законна лихва за забава за периода от
15.03.2016г. до 25.04.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.07.2018г. по ч.гр.д.№ 920/2018г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от
законните представители К.С.и Я.Б., чрез адв.Р.Д.,
преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори”, рег.
на основание чл.52 от ЗА с протокол от 09.06.2009г., БУЛСТАТ *********, със
съдебен адрес ***, направените по настоящото исково производство по гр.д.№ 1172/2018г.
по описа на БСлРС разноски в общ размер на 453.30 лв. /четиристотин петдесет и три
лева и 30 стотинки/, от които: 126.30лв. – заплатена държавна такса, 87.00
лв.-адвокатско възнаграждение и 240.00лв.-депозит за вещи лица по ССЕ и СТЕ,
както и сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 920/2018г. по описа на
РС-Б.С. разноски в общ размер на 160.22
лв. /сто и шестдесет лева и 22 стотинки/, от които 102,22 лв. заплатена
държавна такса и 58.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 920/2018г. по описа на
РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: