Р Е Ш Е Н И Е № 2151
гр. Пловдив, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 26.05.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 182 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по
искова молба от искова молба на ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск за осъждане на ответника И.Б.Б. да заплати на ищеца
сумата в размер на 346.78 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ***, както и сумата в размер на 158.92 лева
– мораторна лихва от 13.03.2015 г. до 15.09.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.09.2019 г. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на 13.03.2015 г. в гр. Пловдив, *** се е осъществило ПТП, при което
колесен трактор „ТК-80“ с рег. №***, управляван от ответника, при потегляне от реда на
паркирани МПС не спазва достатъчно разстояние до паркирания лек автомобил
„Фолксваген пасат“, с рег. № *** и при извършване на десен завой удря същия в предната
лява част. Към момента на ПТП колесния трактор е бил с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца. При последния е образувана щета № *** от увреденото лице, като щетите от ПТП са оценени на
346.78 лева, която сума е заплатена от ищеца на увреденото лице като
обезщетение. Това обстоятелство поражда правата на ищеца да претендира
заплатената сума от ответника като регресно вземане. Твърди се, че ответникът
не е изпробван за алкохол, поради факта че е напуснал мястото на ПТП. Претендира се и обезщетение за забава от
датата на ПТП до подаване на исковата молба – 13.03.2015 г. до 15.09.2019 г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва
иска. Твърди, че не е усетил за настъпването на ПТП, не е разбрал, че удря лек
автомобил „Фолксваген пасат“. За ПТП-то е разбрал едва на 13.03.2015 г. в
сградата на V РПУ – Пловдив. Счита, че липсва негово виновно поведение – не е управлявал
колесния трактор след употреба на алкохол и наркотици, нито се отклонил от
проверка за това, за което да бъде санкциониран и да дължи на застрахователя
възстановяване на платеното от последния обезщетение.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен така
предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за гражданско застраховане,
причиняване на застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от застрахования,
което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност
/действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на
застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и твърдението си, че
ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, настъпване на забава. Ответникът носи насрещно доказване.
С Определение от 27.01.2020 г. като безспорно между
страните е отделено, че в гр.
Пловдив, *** се е
осъществило ПТП, при което колесен трактор „ТК-80“ с рег. № ***, управляван
от ответника, при потегляне от реда на паркирани МПС не спазва достатъчно
разстояние до паркирания лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № *** и при
извършване на десен завой удря същия в предната лява част, за което е съставен
протокол за ПТП на 13.03.2015 г. Към момента на ПТП колесния трактор е бил с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. Не се оспорва размера
на вредите, както и че ищецът е заплатил на увреденото лице претендираната
сума.
Спорно по делото е дали ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Това обстоятелство е било разпределено в тежест на доказване на ищеца,
който не е ангажирал доказателства за установяването му.
С оглед осъществяване на насрещното доказване на ответника, че не е разбрал,
че предизвикал ПТП с паркиран на място автомобил, поради което и не е спрял, на
същия е допуснат свидетел при режим на довеждане – Г. И. М. /протокол от о.с.з
от 26.05.2020 г./ От показанията на разпитания свидетел се установява, че той и
ответника са служители във фирма „***“ – Пловдив, като се занимават със зимно
почистване. На 07.03.2015 г. си спомня, че е имало силен снеговалеж. На същият
ден отишъл до дома на ответника пред ***, за да тръгнат оттам заедно за работа
със снегопочистващите машини. Видял как И. се качва в неговата снегопочистваща
машина – трактор с прикачено отпред гребло. Имало заледяване по пътя.
Свидетелят не е видял ответникът при потеглянето да удря паркиран до него
автомобил, не видял и някой да вика след тях да спрат. Нямало други хора на
паркинга. Свидетелят установява, че след като тръгнали от дома на ответника
отишли в гаража на фирмата, в която работят, където ги проверили с дрегер за
алкохол. Ответникът не бил пил.
Преценени по реда на чл.173 ГПК съдът кредитира показанията на така
разпитания свидетел като обективни и неопровергани от други доказателства по
делото. Свидетелят дава сведения за обстоятелства, които пряко и непосредствено
е възприел.
С оглед изложеното съдът намирам,
че по делото ищецът не доказа, че ответникът виновно се отклонил от проверка за
алкохол, което да ангажира отговорността му по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм/. Напротив
ответникът установи, чрез допуснатия му свидетел, че не е усетил, че е
предизвикал ПТП, поради което не е спрял, както и че в този ден, към момента на
ПТП му е направена проверка за алкохол във фирмата, в която работи и не е
употребил алкохол. Съдът приема, че не е налице виновно отклонение от проверка
за алкохол.
Предвид изложените съображения
искът за главница ще се отхвърли като неоснователен. Като неоснователен ще се
отхвърли и акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата, който е
обусловен от изхода по главния иск.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива. Ответникът доказа
разноски в размер на 300 лева –
платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащана на което са представени
доказателства /л.5/, което на основание чл.78, ал.3 ГПК ще му бъде присъдено в
пълен размер.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 18 срещу И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на
сумата в размер на 346.78
лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № ***,
както и сумата в размер на 158.92 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода от 13.03.2015 г. до 15.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Тодор Александров“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 300
лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ