№ 3090
гр. В., 15.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110111925 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявени от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.В., м-
ст „З. - *“ № * срещу Ц. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.В., бул. „О. П. П. № *, П. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр.В.,ул. „К. Р. № * и Р. С. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.В.,ул.
„К. Р. № * пасивно субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.
33, ал.2 от ЗС за постановяване на решение, с което да се признае на ищеца правото му на
изкупуване по отношение на 246 м. ид.ч. от имот с идентификатор № *, находящ се в гр. В.,
кв. „Г.“, м-ст „З.“.
Ищцата твърди чрез процесуалния си представител адв. Ж. А., че е придобила по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № * от Ц. Н. Р. * ид.ч. от
поземлен имот № * по плана на м. З., цялия с площ от * кв.м., находящ се в м-ст „ З.”, кв.
„Г.“, гр. В., заедно с намиращата се в имота двуетажна постройка, разположена от към пътя
състояща се от гараж в приземния етаж, втори етаж и складово помещение разположено в
под покривното пространство. Излага се, че при закупуването на имота страните са
рапределили правото на ползването му. Ищцата сочи, че от години живее и работи в
Република Германия, като през месец юли установила, че Ц. Н. Р. е продала на П. Г. П.,
притежаваните от нея 246 ид.ч от поземления имот ведно с построената в него жилищна
сграда с идентификатор № *.2 със застроена площ от 25 кв.м. за сумата от 39116,60 лв.
Поддържа, че не е отправено предложение за изкупуване на идеалните части при същите
условия по визираната сделка обективирана в НА № * г. Излага, че при сделката не е
представено доказателство, че продавачът е предложил на съсобственика да изкупи частта
му, а единствено скица с проект за разпределяне правото на ползване на мястото. Сочи, че е
узнала за сделката на * г. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Ц. Н. Р. не е депозирала отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Г. П.,
чрез процесуалния представител – адв. К. М., с който искът се оспорва като недопустим. В
тази връзка се сочи, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал.3 от ЗС, като се
1
твърди, че ищцата е узнала най-късно през лятото на 2020 г. за сключения договор за
покупко-продажба от * г. Недопустимост на иска се твърди и поради наличие на
„хоризонтална етажна собственост“ в ПИ с идентификатор № * по КККР на гр. В..
Претенциите се оспорват и като неоснователни. В тази връзка не се оспорва, че ищцата е
станала собственик на * ид.ч. от процесния имот, ведно с изградена в имота двуетажна
постройка по силата на договор покупкопродажба. Не спори и че, ответникът е закупил от
Ц. Н. Р. сграда с идентификатор *.2 по КККР на гр. В., ведно с едноетажна постройка
изградена в имота. Счита разпоредбите на чл. 33 от ЗС за неотносими по отношение на тази
постройка, поради липсата на съсобственост по отношение на нея преди придобиването.
Позовава се на ТР № 45/1960 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 198/01.11.2013 г. по гр.д. №
4381/2013 г. на ВКС, I г.о. и Решение № * г. по гр.д. № 1056/2010 г. на ВКС, I г.о., като сочи,
че в процесния случай е налице „хоризонтална етажна собственост“ тъй като недвижимият
имот представлява принадлежност към построените в него сгради, които принадлежат на
различни собственици. Оспорва се ищцата да е узнала за продажбата през юли 2021 г., като
се сочи, че това е станало най-късно през лятото на 2020 г. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. С. П.,
чрез процесуалния представител – адв. К. М., с който искът се оспорва като недопустим. В
тази връзка се сочи, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал.3 от ЗС, като се
твърди, че ищцата е узнала най-късно през лятото на 2020 г. за сключения договор за
покупко-продажба от * г. Твърди се в тази връзка, че след узнаване за сделката ищцата
разговаряла със сина на ответницата Георги П. Г. и му предложила изработване на нов ПУП
за съсобствения имот, като дори предоставила телефона му на лице за изработване на ПУП,
с което по - късно се срещнал. Освен, че настоятелно искала изработване на ПУП, ищцата
предложила доброволна делба или ново разпределение на ползването на имота. Сочи се, че
между ищцата, която живее предимно в чужбина и Георги Г. са водени множество
телефонни разговори, касаещи делбата и ползването на имота, както и общата ограда със
съседни имоти. Излага се, че в имота живее майка на ищцата, която узнала за сделката
няколко дни след нея и неколкократно молила Георги П. Г. за достъпа до имота на дъщеря
чрез имота на ответницата за извършване на ремонт. Недопустимост на иска се твърди и
поради наличие на „хоризонтална етажна собственост“ в ПИ с идентификатор № * по КККР
на гр. В.. Претенциите се оспорват и като неоснователни. В тази връзка не се оспорва, че
ищцата е станала собственик на * ид.ч. от процесния имот, ведно с изградена в имота
двуетажна постройка по силата на договор покупко-продажба. Не спори и че, ответникът е
закупил от Ц. Н. Р. сграда с идентификатор *.2 по КККР на гр. В., ведно с едноетажна
постройка изградена в имота. Счита разпоредбите на чл. 33 от ЗС за неотносими по
отношение на тази постройка, поради липсата на съсобственост по отношение на нея преди
придобиването . Позовава се на ТР № 45/1960 г. на ОСГК на ВКС, Решение №
198/01.11.2013 г. по гр.д. № 4381/2013 г. на ВКС, I г.о. и Решение № * г. по гр.д. №
1056.2010 г. на ВКС, I г.о., като сочи, че в процесния случай е налице „хоризонтална етажна
собственост“ тъй като недвижимият имот представлява принадлежност към построените в
него сгради, които принадлежат на различни собственици. Оспорва се ищцата да е узнала за
продажбата през юли 2021 г., като се сочи, че това е станало най-късно през лятото на 2020
г. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират
се и разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания ищцата и ответниците Р. и П.
П.и поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
В о.с.з. ответницата Ц. Н. Ралчева, не се явява, не се представлвява.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
2
страна:
В производството по исковете с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС ищцата следва
да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на * ид.ч. от
процесния имот, както и че е спазен двумесечния срок за упражняване правото на
изкупуване като е узнала за сделката на * г.
По делото не е било спорно и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че 1) ищцата е собственик * ид.ч.
от поземлен имот № * по плана на м. З., цялия с площ от * кв.м., находящ се в м-ст „ З.”, кв.
„Г.“, гр. В., заедно с намиращата се в имота двуетажна постройка, разположена от към пътя
състояща се от гараж в приземния етаж, втори етаж и складово помещение разположено в
под покривното пространство по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА
№ * г., 2) че ответницата Ц. Н. Р. е продала на съпрузите П. Г. П. и Р. С. П. собствените си
246 ид.ч от поземления имот ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор
№ *.2 със застроена площ от 25 кв.м. за сумата от 39116,60 лв. по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № * г. 3) че до ищцата не е отправяна покана за
изкупуване на имота преди сделката по т.2, както и че 4) в имота са изградени две сгради.
Спорът по делото се концентрира около въпросите дали досежно процесния
съсобствен имот са приложими правилата на чл. 33, ал.2 от ЗС, и ако да, дали искът по чл.
33, ал.2 от ЗС е предявен в предвидения в ал.2, изр. второ, двумесечен срок от продажбата.
Във връзка с първия спорен въпрос следва да се съобрази непротиворечивата
практика на ВКС (Решение № * г. по гр. д. № * г. на ВКС, I г.о., Решение № 101/11.02.09 г.
по гр.д. № 461/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 1060/24.11.10 г. по гр.д. № 427/2010 г. на
ВКС, I г.о., Решение № 858/23.12.09 г. по гр.д. № 3069/2008 г. на ВКС, I г.о., Решение №
978/13.01.10 г. по гр.д. № 2413/2008 г. на ВКС, I г.о., Решение № 694/28.09.2009 г. по гр.д. №
1497/2008 г. на ВКС, І г.о. и др.), в която се приема, че при хоризонтална етажна собственост
- когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост
отделни сгради в него, разпоредбите на чл. 33 и чл. 66, ал. 1 от ЗС не намират приложение. В
тази хипотеза земята губи самостоятелното си значение и има характер на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, тъй като тя е обслужваща сградите и затова собствениците на
отделните сгради са свободни да се разпореждат с тях, без да са длъжни да ги предлагат на
съсобствениците на земята, съответно на собственика на земята при суперфициарната
собственост.
В случая страните не спорят, а и от приложените по делото доказателства - НА № * г.
и НА № * г., съдът приема за доказано, че към момента на разпоредителната сделка – * г., по
силата на която вторите двама ответници са закупили от първата ответница собствените
246/* ид.ч. от ПИ * по КККР, последната е била собственик и на намиращата се в имота
едноетажна постройка с идентификатор *.2 със застроена площ от 25 кв.м., а ищцата е била
собственик на другата изградена в имота постройка, на два етажа, с идентификатор *.1 и на
останалите ид.ч. от имота. Т.е. по делото е установено по несъмен начин, че всеки от
съсобствениците на ПИ - Ц. Н. Р. и Е. Д. М., е притежавал в индивидуална собственост и
една от изградените в имота самостоятелни сгради.
Съобразявайки последното с цитиранта по-горе съдебна практика, се налага
единственият възможен правен извод, че преди атакуваната от ищцата по реда на чл. 33, ал.2
от ЗС продажба обективирана в НА № * г., не е било необходимо прехвърлителят
съсобственик да съблюдава правилата на чл. 33 от ЗС, като предложи за покупка обектите
първо на собствениците на терена, доколкото спрямо съсобствения имот е възникнала т.нар.
„хоризонтална етажна собственост“.
Само на това основание предявените искове за изкупуване се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
3
Дори да се игнорира горният извод, исковете се явяват неоснователни и на друго
основание:
Съгласно чл. 33, ал.2, изр. второ от ЗС предявяването на конститутивния иск по чл.
33, ал.2 от ЗС следва да бъде в преклузивния двумесечен срок от продажбата.
Същевременно съдебната практика (Решение № 209/19.07.2011 г. по гр. д. № 750/2010
г., на ВКС, I г.о. и др.) е провела разграничението, че началото на този срок се прилага при
наличие на отправено предложение за изкупуване, а при липса на такова срокът за
предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното
субективно право тече узнаването с оглед затруднението съсобственикът да научи за
извършеното разпореждане в толкова кратък срок.
В случая не е било спорно, че разпоредилият се съсобственик Ц. Н. Р. не е отправил
до другия собственик - ищцата, предложение за изкупуване, поради което срокът по чл. 33,
ал.2, изр. второ от ЗС е започнал да тече от узнаването от последната за продажбата, като в
исковата молба се твърди, че това е датата * г. Последното обстоятелство е оспорено от
вторите двама ответници, които сочат, че ищцата е узнала за продажбата най-късно през
лятото на 2020 г., като тежестта за доказване по-късното узнаване за продажбата е на
ответниците, доколкото те са страната по делото, която би се ползвала от основателността
на това правоизключващо възражние.
В тази връзка ответниците по делото са ангажирали гласни доказателства,
посредством разпитите на водените от тях свидетели Христо Кръстев Христов и Георги П.
Г.. Именно от показанията на тези свидетели, които си кореспондират и допълват едни с
други по въпроса, че още в края на месец юли 2020 г, началото на август 2020 г., ищцата е
узнала в разговор с втория свидетел, проведен именно в процесния имот, че ответниците са
закупили имота. Вярно е, че свидетелят Г. е син на ответниците, а свидетелят Христов е в
търговски взаимоотношения с него, респективно между двамата се презюмира
икономическа връзка, поради което показанията и на двамата свидетели следва да се
кредитират по реда на чл. 172 от ГПК. Същевременно извън визираната роднинска връзка
между страната, която се ползва от неговите показания и свидетеля Г., и финансовата
обвързаност между последния и свидетеля Христов, по делото не са събрани други
доказателства, които да девалвират доказателствената стойност на тези показания до степен,
в която съдът да изключи изцяло тяхната достоверност.
До извод за обратното не водят и показанията на разпитания по искане на ищцата
свидетел К. С., който пред съда сочи, че Е. М. е узнала точно на 21.07.2021г. за процесната
продажба, в телефонен разговор, на който свидетелят е присъствал. Това е така доколкото
показанията на този свидетел не са подкрепени от други доказателства по делото, въпреки
че същото е отлагано многократно за разпит на втория допуснат на ищцата свидетел, а съдът
изрично по реда на чл. 158 от ГПК е дал последна възможност на страната да го води в о.с.з.
на * г. На следващо място, С. собствено изложи, че е близък семеен приятел на ищцата, т.е.
показанията му следва да се кредитират също по реда на чл. 172 от ГПК. Отделно от това
свидетелят сочи, че е напълно сигурен, че възприетият от него разговор е проведен на дата
21.07.2021 г., докато самата ищца изрично сочи, че е узнала за продажбата на * г. Така
констатиранта изолираност на показанията на свидетеля, заинтересоваността му от изхода
на делото и констатираното противоречие в датата на узнаване на сделката със собствено
посочената от ищцата дата, лишават възможността съда да гради фактическите си правни
изводи по делото въз основа на казаното от свидетеля С. пред съда.
В обобщение съдът приема за установено от показанията на водените от ответниците
свидетели, че Е. М. е узнала за сключената на * г. сделка, най-късно през август 2020 г., т.е.
подадената едва на 16.08.2021 г. искова молба за изкупуване е депозирана след изтичане на
двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал.2, изр. второ от ЗС от узнаване за сделката,
което е още едно основание за отхвърляне на исковите претенции.
4
С оглед изхода на спора право да репарират сторените в процеса разноски имат
ответниците, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като съдът следва да съобрази факта, че
ответницата Ц. Р. не направила искане по чл. 78 от ГПК. Поради това с решението
единствено на всеки от другите двама ответници следва да се присъди сумата за доказано
платено в брой адвокатско възнаграждние както следва – 967,00 лв. на Р. П., съответно
970,00 лв. на П. П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.В., м-ст „З. - *“ № *
срещу Ц. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.В., бул. „О. П. П. № *, П. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.В.,ул. „К. Р. № * и Р. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,ул. „К. Р.
№ * пасивно субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 33, ал.2
от ЗС за постановяване на решение, с което да се признае на ищеца правото му на
изкупуване по отношение на 246 м. ид.ч. от имот с идентификатор № *, находящ се в гр. В.,
кв. „Г.“, м-ст „З.“, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.В., м-ст „З. - *“ № * да заплати на
П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,ул. „К. Р. № * сумата 970,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.В., м-ст „З. - *“ № * да заплати на
Р. С. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.В.,ул. „К. Р. № * сумата 967,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5