№ 4174
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Л.
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100506799 по описа за 2025 година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI брачен
въззивен състав, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР Л.
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА
при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Митова в.гр.дело №
6799 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. П. срещу Решение № 22524/12.12.2024 г. по
1
гр.д. № 7763/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 89-ти състав. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което молбата на Н. Й. Т. за защита по реда на Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Н. Й. Т. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Желае оставяне в сила нa
първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивната съдебна
инстанция.
Подадена е от В. В. П. частна жалба срещу Определение № 18378/23.04.2025 г. по
гр.д. № 7763/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 89-ти състав, с което е оставено
без уважение заявление вх. № 412304/18.12.2024 г. за изменение на постановеното по делото
Решение № 22524/12.12.2024 г. в частта за разноските чрез редуцирането им до размера от
417 лева, представляващи 1/3 от претендираните разноски, отговаряща на уважение актове
на домашно насилие от общо заявените.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба Н. Й. Т. е подала отговор,
с който оспорва същата като неоснователна.
Въззивната жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответник
в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването,
насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Н. Й. Т. за защита от
домашно насилие, извършено от В. В. П. на 04.02.2024 г., на 05.02.2024 г. и на 06.02.2024 г.,
описано в молбата и уточнено в първото открито съдебно заседание.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 22524/12.12.2024 г. по гр.д. № 7763/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 89-ти състав е издадена заповед за защита в полза на Н. Й. Т., с която В. В.
П. е задължен, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на нея, наложена му е на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН забрана да я
приближава на разстояние по - малко от двеста метра, освен по разпореждане на държавен
орган, за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, на
основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН му е наложена забрана да осъществява контакт с Н. Й. Т. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от шест
месеца, считано от датата на издаване на заповедта. Със съдебното решение ответникът в
първоинстанционното производство е предупреден, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, че при
неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, наложена му е глоба в размер на 300 лева при
2
приложение на чл.5, ал.3 ЗЗДН, осъден е да заплати на Н. Й. Т. сторените в производството
разноски в размер на 1 250 лева, а по сметка на СРС – държавна такса от 25 лева.
Не е спорно в производството и въз основа на показанията на свидетелите Й.Н.Т.,
С.Б.Л. и Й. Й. П.а по делото се установява, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство. Поради това въззивникът попада в обхвата на лицата по чл.3, т.2 ЗЗДН, срещу
които въззиваемата може да се търси защита по реда на ЗЗДН.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН (в приложимата ред. ДВ, бр. 66 от 2023 г. и предвид разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИД
на ЗЗДН) от пострадало лице в лично качество (чл.8, ал.1, т.1 ЗЗДН), поради което е налице
валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира
първоинстанционното решение за правилно като крайни изводи относно основателността на
молбата за защита, а наведените във въззивната жалба доводи в обратната насока - за
неоснователни.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че с разпоредбата на
чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е придадено доказателствено
значение, а съгласно новелата на чл.13, ал.3 ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът
издава заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация.
В представената към сезиращата молба декларация по чл.9 ал.3 ЗДН, под страх от
наказателна отговорност, въззиваемата е индивидуализирала актовете на домашно насилие
от 04.02.2024 г., от 05.02.2024 г. и от 06.02.2024г. по време, начин и място на
осъществяването им, идентични с тези в подадената молба по чл.9, ал.1 ЗЗДН. В случая
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН представлява годно доказателствено средство, а наведените
с отговора на сезиращата молба оспорвания относно верността на изложеното в същата са
такива по същество и не изискват откриване на производство по чл.193 ГПК. От цитираните
разпоредби следва, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична
доказателствена стойност, за разлика от останалите частни свидетелстващи документи,
които имат само формална доказателствена сила, следващата от разпоредбата на чл.180
ГПК, според която подобен документ установява единствено авторството на
волеизявлението. От нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията
на пострадалото лице удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така,
както са изложени в нея. При оспорване истинността на фактите в тази декларация
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва (за разлика от хипотезата на чл.193,
ал.3, изр.2 ГПК).
За описаните в молбата актове на психическо и физическо насилие на 04.02.2024 г.
липсват други доказателства, освен декларацията по чл.9, ал.3 ГПК, а доказателствената й
стойност не е оборена. В тази връзка съдът съобразява, че показанията на свидетеля П.а не
3
влизат в конфликт с отразеното в декларацията. Този свидетел не посочва годината, през
която е била със страните на 05.02. сутринта. Дори да се приеме, че се касае за процесната
дата, то обстоятелството, че страните не са карали и са се държали нормално, както посочва
този свидетел на въззивника, не налага извод, че описаните актове на домашно насилие
предходната вечер не са били осъществени. При допускане, че този свидетел е видяла
въззиваемата в семейната си кола именно на 05.02.2024 г., то показанията й в тази част биха
подкрепили отразеното в сезиращата молба и представената с нея декларация, че
въззиваемата е останала с въззивника до около 07:30 часа на този ден.
Не следва да бъде споделен изводът в първоинстанционното решение, че показанията
на свидетеля Л. опровергават отразеното в декларацията за адресирани от въззивника към
молителя в първоинстанционното производство обидни изрази, доколкото тя не е била
очевидеца на актовете на насилие на посочената дата, показанията й са производни и не
отразяват събития от 04.02.2024 г.
Поради изложеното, въз основа на представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН по
делото се установява, че на 04.02.2024 г. около 23:00 часа в гр.София, ж.к. „Сухата река“, ул.
„*********“ № 7, ап.4-1 В. В. П. казал на Н. Й. Т., че е „*********“, „нищо не струва“ и е
нищо в сравнение с него, хванал я за врата с дясната си ръка, стискал я силно в
демонстрация на надмощие и й удрял леки шамари по лицето, след което не й позволил да
си тръгне до сутринта на 05.02.2024 г.
Тези действия на въззиваемия представляват актове на психическо (съгласно дадената
в § 1, т.3 ПЗР на ППЗЗДет дефиниция, която следва да намери приложение съгласно чл.46,
ал.2 ЗНА) и физическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. Стискането за врата и ударите
по лицето в случая представляват проява на агресивно поведение чрез причиняване на
неприятни телесни усещания, използвани като средство за постигане на търсен доминантен
ефект.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се установяват твърдените в сезиращата молба актове на
психическо насилие на 05.02.2024 г., осъществени преди пристигане на свидетеля Т.. По
отношение на възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че въведените в
производството конкретни заплахи, насочени към въззивника и имущество на свидетеля Т.,
неин баща, се сочи да са отправени преди пристигането на последния. Показанията на този
свидетел подкрепят отразеното в сезиращата молба и декларацията към нея, че след появата
на свидетеля обидите и заплахите са продължили до пристигането във 02 РУ – СДВР. Въз
основа на показанията на свидетеля М.П.Х. се установява в производството, че около 22:00
часа на 05.02.2024 г., след отказ на въззиваемата да излезе с въззивника, последният
отпратил свидетеля и останал пред дома й, инициирайки телефонен разговор, което е в
унисон с отразеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН за присъствие на В. В. П. пред дома
на Н. Й. Т. в късните часове на горепосочената дата.
В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд и по повод възраженията
във въззивната жалба следва да се посочи, че отправените заплахи, целящи мотивиране на
4
въззиваемата към определено целено от въззивника поведение, като форма на психическо
насилие, е възможно да се осъществи опосредено, включително чрез телефонни обаждания и
изпращане на електронни съобщения.
Вида на наложените от първоинстанционния съд на въззивника мерки по чл.5 ЗЗДН
са съобразени с броя, характера и интензитета на актовете на домашно насилие и с целите
по чл.1а ЗЗДН.
По отношение на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, следва да се
посочи, че към датата на депозиране на сезиращата молба (13.02.2024 г.) приложим е бил
ЗЗДН в редакцията на ДВ, бр. бр. 69 от 11.08.2023 г., а разпоредбата на § 30 на ПЗР на ЗЗДН
(ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) разписва производствата по молби, искания и
жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, да се разглеждат по досегашния ред. В
приложимата редакция на чл.5, ал.2 ЗЗДН (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) е предвидено приспадане на
срока на действие на мерките по заповедта по чл.18 ЗЗДН. При приспадане на срока на
действие на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, наложена с издадената от първоинстанционния
съд Заповед за незабавна защита № 45/13.12.2024 г., при обща продължителност от
шестнадесет месеца, явяваща се подходяща съответна на целите по чл.1а ЗЗДН, то правилно
първоинстанционният съд е определил срока на наложената на въззивника забрана за
приближаване на въззиваемата.
Към датата на депозиране на сезиращата молба е отпаднало задължението за налагане
на извършителя на глоба в размер от 200 до 1000 лева с решението, с което сезиращата
молба се уважава. Поради това и с оглед § 30 на ПЗР на ЗЗДН първоинстанционното
решение, в частта, в която на В. В. П. е наложена глоба в размер на 300 лева, платими в
полза на държавния бюджет следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Частната жалба срещу Определение № 18378/23.04.2025 г. по гр.д. № 7763/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 89-ти състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, е
подадена в срок, от страна с правен интерес и същата е процесуално допустима. Жалбата е
насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предвид изхода от спора и съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗЗДН, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е отказал изменение на решението в частта за
разноските, възложени върху частния жалбоподател, доколкото е издадена заповед за
съдебна защита срещу него в полза на Н. Й. Т.. Новелата на чл.11, ал.2 ЗЗДН се явява
специална спрямо тази на чл.78 ГПК. Специалният закон свързва отговорността за
разноските с уважаване на молбата по чл.9, ал.1 ЗЗДН и издаване на заповед за съдебна
защита, без да се интересува от съотношението между твърдените и доказани актове на
насилие. Наред с горното липсва основание за споделяне на доводите, че сезиращата молба е
основателна едва за 1/3 от твърдените актове на насилие.
При този изход от спора въззивникът дължи такса в размер на 12,50 лева за
разглеждане на въззивната жалба.
Разноски пред въззивния съд се следват на въззиваемата. Същата е сторила разноски
5
в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г., служещ като разписка за
получаване на сумата в брой.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 22524/12.12.2024 г. по гр.д. № 7763/2024 г. по описа на
Софийски районен съд В ЧАСТТА, в която, на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН, на В. В. П., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 300 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22524/12.12.2024 г. по гр.д. № 7763/2024 г. по описа на
Софийски районен съд в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18378/23.04.2025 г. по гр.д. № 7763/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение заявление вх. №
412304/18.12.2024 г., наречено частна жалба, на В. В. П. за изменение на постановеното по
делото Решение № 22524/12.12.2024 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, да заплати на Н. Й. Т., ЕГН **********,
сторените пред въззивния съд разноски в размер на 700 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6