Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен,
13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Красимир Петракиев в.гр.дело № 363 по описа за 2019 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.435
ал.1 т.3 от ГПК.
Постъпила е жалба от Д.С.Л. – лично и като законен представител на С.Д.Л.,
чрез адв.М.Б. против постановление от 11.04.2019г. за прекратяване на
изп.д.№2011***0401587 по описа на ЧСИ – Т.К. рег.№***, с район на действие – ОС
Плевен на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се правят оплаквания, че взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия – присъединяване на производството по изп.д.№2017***0400486,
по което е възбранен съсобствен имот на длъжника. След уведомяване за
прекратяване на съсобствеността от 22.09.2018г. с молба от 29.01.2019г. е
поискано изнасянето му на публична продан. Твърди, че тази молба не е приложена
по делото, а при следващо посещение е установено, че същото е прекратено с
атакуваното постановление. Моли да се отмени постановлението за прекратяване,
поради липса на предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По така подадената жалба не е постъпило възражение от насрещната страна Р.Х.С.
и П.Н.К. и не е взето становище по нея.
Представени са мотиви на ЧСИ, в които е изразено становище, че
постановлението е основано на непредприемане от страна на взискателя на
действия по изпълнение повече от две години, като срокът е изтекъл за периода
2013г. – 2017г.
Плевенският окръжен
съд, като провери данните по делото, приема за установено следното:
Взискателят постановление за
прекратяване на изпълнителното производство. Съобщението е изпратено на 11.04.2019г.,
с отбелязване да е получено на 15.04.2019г. /л.227/ Жалбата е подадена на 15.04.2019г.
Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя
съгласно чл. 435 ал.1 т.3 от ГПК, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
По същество жалбата е
неоснователна.
Изп.д.№2011***0401587 по описа на ЧСИ – Т.К. е образувано въз
основа на изп.лист издаден в полза на Д.С.Л. – действащ лично и като
законен представител на С.Д.Л. за парично вземане срещу длъжниците Р.Х.С.
и П.Н.К.. С молбата за образуване най-общо са посочени почти всички способи за
изпълнение. За периода 2011г. – 2013г. изпълнението е насочено върху недвижим
имот на длъжника П.Н.К.. Проведени са няколко публични продажби на идеални
части от имота, всички обявени за нестанали, поради неявяване на купувач.
Последният протокол е с дата 09.07.2013г., като съобщението до взискателите е
връчено на 11.07.2013г. След това съобщение по делото е вложена молба от
взискателите л.217 от изп. дело, върху която няма данни кога е входирана при
ЧСИ и с нея се иска извършването на нова продан. Следващата молба е с дата
12.07.2017г. и с нея се иска присъединяване на изп.д.№2011***0401587
към изп.д.№2017***0400486. ЧСИ е издал постановление за присъединяване на
19.07.2017г., а в последствие с обжалваното постановление от 11.04.2019г. е прекратил
производството на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Изводите на ЧСИ са изцяло правилни и законосъобразни и се
споделят от настоящия състав.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява.
Смисълът на разрешението, дадено с тази правна норма, е
свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето,
по чието искане той е образуван, който е взискателят, има задължението със свои
действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да
отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до
неговото прекратяване.
За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба
е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни
действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по
чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от
последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с
всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент
от фактическия състав на предвиден в закона способ.
Съгласно т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/13 г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изпълнителният процес
съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като
предприема съответните изпълнителни действия. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй
като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. В този смисъл и Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева.
В настоящия случай последното изпълнително действие –
обявяване на публична продан за нестанала е с дата 09.07.2013г., за което на
взискателя е съобщено на 11.07.2013г. Независимо, че молбата от л.217 не е
датирана то същата, предвид факта, че се иска обявяване на нова публична продан
следва да е подадена в едноседмичен срок от това съобщение, предвид изискването
на чл.494 ал.1 от ГПК. Ако е подадена в този срок не е ясно защо не е
предприето действието от ЧСИ, ако обаче е подадена извън срока тя не поражда
правно действие. Независимо от това кога е подадена обаче е факт, че последното
датирано действие е на 09.07.2013г. следващата молба за присъединяване е от
12.07.2017г., т.е. четири години след това. Несъмнено е, че този срок надвишава
два пъти предвидения в закона. През това време не е поискано каквото и да било
действие по изпълнението, нито пък е проверено дали е предприето исканото с
недатираната молба. С това си бездействие взискателят сам е допуснал
осъществяването на фактическия състав по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, което само е
констатирано от ЧСИ с постановление то за прекратяване. Самото прекратяване
вече е било настъпило по силата на закона.
Поради това и жалбата срещу постановлението е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Независимо, че ЧСИ е извършил
присъединяване през 2017г. по друго изп. дело, това действие не може да
игнорира настъпилата перемпция за периода 2013г – 2017г.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Д.С.Л. – лично и като законен представител на С.Д.Л., чрез адв.М.Б.
против постановление от 11.04.2019г. за прекратяване на изп.д.№2011***0401587
по описа на ЧСИ – Т.К. рег.№***, с район на действие – ОС Плевен на осн. чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: