Присъда по дело №5094/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 9 от 13.01.2022 г.

по НОХД № 5094/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI
наказателен състав

От Районна прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно
производство № 93/2021 г. по описа на II РУ при ОД на МВР Пловдив и пр.пр. №
876/2021 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив срещу Р. Е. К. за това, че на
06.01.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,82 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0244, след като е
осъден с влязла в сила на 18.05.2017 г. присъда – споразумение по НОХД № 642/2017 г.
по описа на Районен съд Сливен за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по
чл. 343б, ал. 2 вр. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив
поддържа така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и категоричен
начин е изяснена и доказана фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен. По отношение на
индивидуализация на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства лишаване от
свобода в размер на две години и глоба в размер на 1500 лв., което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от две години, доколкото прави изводи за голяма обществена опасност на
личността на подсъдимия предвид обремененото му съдебно минало, свързано с
извършване на престъпления от същия вид като настоящото.
Защитникът на подсъдимия излага доводи по доказателствата, като сочи, че не
следва да бъдат вземани предвид, от където и прави изводи за недоказаност на
деянието, предмет на делото. Оспорва се авторството на деянието, както и годността
на техническото средство. Възразява се, че по независещи от подсъдимия причини,
същият не се е явил в лечебното заведение в предвидения срок. Оспорва се дадената
квалификация на престъплението, доколкото спрямо подсъдимия е била настъпила
реабилитация. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, евентуално да му
бъде наложено наказание под предвидения в закона минимум, чието изпълнение да се
отложи по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият в личната си защита изразява съгласие с аргументите на
защитника му и моли за справедлива присъда. В предоставената му последна дума
желае оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. Е. К. е роден на ***, с постоянен и настоящ адрес ***. Той е
безработен, със средно образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
1

За периода от 2002 г. до 06.01.2021 г. на подсъдимия са съставени 15 акта за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, издадени са 11 наказателни
постановления, с които са му наложени административни наказания, съставени са 5 бр.
фиш с глоба за нарушения на ЗДвП и са издадени 8 бр. заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 10.10.2000 г. за категории „А“,
„В“, „С“, „DE“, „СЕ“, ,,D“, „AM“, „ТКТ“, „ВЕ“, „В1“, „С1“, „А1“, „А2“, „С1Е“, „D1“ и
„D1E“, във връзка с което притежавал СУМПС № ***, издадено на *** валидно до ***
г.
На 06.01.2021 г. за времето от 08:00ч. до 20:00 ч. служителите на сектор „***”
при ОД на МВР-Пловдив П. Й. Д. на длъжност *** и И. Т. Т. – ***“ към сектор „***“
били на работа и изпълнявали задълженията си по осъществяване контрол по спазване
правилата за движение по пътищата в гр. Пловдив. Същият ден подсъдимият К.
управлявал МПС – товарен автомобил марка „Рено”, модел „Канго“ с рег. № *** в гр.
Пловдив, като се движил на бул. „Христо Ботев“. Преди това бил употребил алкохол.
Около 11:16 ч. на 06.01.2021 г. *** Д. и Т. се намирали на бул. „Хр.Ботев“,
когато спрели за проверка товарен автомобил „Рено” модел „Канго” с рег. № ***,
който се движел в посока към центъра на града. При извършване на проверка на
самоличността на водача на товарния автомобил, Д. и Т. установили самоличността му,
а именно - подсъдимият Р. Е. К.. Докато провеждали разговор с него, той им замирисал
на алкохол, поради което се усъмнили в поведението му и решили да го проверят с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM-0244 за
наличието на алкохол в дъха. Проверката извършил Т., като дрегерът отчел
положителна проба, а именно 0,82 промила алкохол в издишания въздух, което било
записано в паметта на техническото средство. При появата на резултата подсъдимият
заявил, че бил пил предишната вечер. За извършеното нарушение на водача е бил
съставен АУАН № 978666/06.01.2021г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, като са му били отнети свидетелството за управление на МПС и контролен
талон. Водача Р.К. не е подал възражение срещу съставения му АУАН и констатациите
в него. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-
11766-000002/06.01.2021 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив на
водача е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от
ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.
Във връзка с положителния резултат от пробата с алкотест дрегер на К. бил
издаден талон за медицинско изследване № 0064048, връчен му в 11:35ч. същия ден,
съгласно който е следвало да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ АД - Пловдив за
изследване до 45 минути от връчването му. В талона той записал, че не приема
показанията на техническото средство. Подсъдимият се явил в медицинското
заведение в 12:25 ч., т.е. след изтичане на посочения краен срок за явяване за
изследване – 12:20 ч., поради което е отказано вземането на кръвна проба за изследване
от лечебното заведение. Това било оформено в лист за преглед на пациент в КДБ/СО.
Часа на явяването му бил записан и в амбулаторния дневник на медицинското
заведение.
Установява се, че „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0244 е преминало
тест за последваща проверка на 16.11.2020 г., като срокът му на валидност на
измервания е 6 месеца от проверката.
Подсъдимият бил осъждан шест пъти, от които пет за престъпление по чл. 343б,
2

ал. 1 и ал. 2 от НК. С влязло в сила на 18.05.2017 г. Споразумение по НОХД №
642/2017 г. по описа на Районен съд Сливен подсъдимият бил осъден на 6 месеца
„лишаване от свобода“, като изпълнението на наказанието е било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С влязла в сила на 09.05.2018 г. присъда по
НОХД № 7352/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, той бил осъден за
престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, глоба
в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. С
протоколно определение от 05.07.2018 г. по НОХД № 7352/2017 г. съдът е постановил
на основание чл. 68, ал. 1 от НК К. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по
НОХД № 642/2017 г. по описа на РС Сливен наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 6 месеца. Наложеното наказание е било изтърпяно на 28.02.2019 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена изцяло от
показанията на свидетелите П.Д. (л. 25 гръб НОХД и л. 34 ДП) и И.Т. (л. 26 гръб
НОХД и л. 36 ДП), дадени в хода на съдебното следствие и прочетени за посочените
обстоятелства на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от
досъдебното производство, както и от приобщените писмени доказателства, а именно
акт за установяване на административно нарушение бл. № 978666/06.01.2021 г. (л. 45
ДП), ЗППАМ № 21-11766-000002/06.01.2021 г. (л. 46 ДП), талон за изследване №
0064048 от 06.01.2021 г. (л. 53 ДП), лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 001341 от
06.01.2021 г. (л. 50 ДП), копие на амбулаторен дневник (л. 55 ДП), списък на
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха (л. 33 НОХД), справка
от памет на техническо средство (л. 34 НОХД), справка за нарушител/водач (л. 57 ДП),
характеристична справка (л. 18 ДП), справка за лице АИС БДС (л. 61 ДП), справка за
съдимост.
Съдът прецени събраните в хода на съдебното и досъдебното производство
доказателства, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от показанията на преките участници и свидетели на събитията, а това именно са
свидетелите Д. и Т.. Показанията им съвпадат изцяло едни с други, така и с останалите
събрани доказателства, като не се откриват съществени противоречия в съдържанието
им. Свидетелите посочват, че лично са възприели поведението на подсъдимия как
управлява МПС и носещата се от него миризма на алкохол, което ги е провокирало да
му извършат проверка за употребата на алкохол. И двамата посочват, че са възприели
лично показателите на техническото средство за измерване на алкохол в кръвта, което
показано 0,82 промила, като същите данни били записани както в съставения акт, така
и в талона за изследване, предявен за запознаване на подсъдимия, който не приел
показанията на дрегера. От друга страна в паметта на техническото средство е наличен
категоричен запис за извършена проба № 5790 на 06.01.2021 г. в 11:16:26 ч., която
отчела резултат от 0,82 на хиляда.
В този смисъл за безспорно и категорично се установява, че подсъдимият е
управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите граници на 0,5 на хиляда,
а именно 0,82 на хиляда, което е установено от годно техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0244. Показанията и на свидетелите се
3

подкрепят от събраните писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение, талон за изследване, протокол за премината последваща
проверка на анализатори на алкохол в дъха, справка от паметта на техническото
средство. Затова и съдът оцени с доверие показанията на разпитаните свидетели и
основа на тях възприетата фактическа обстановка.
Не следва разпитите на *** да се изключат. Настоящият съдебен състав счита, че
следва да отбележи, че именно *** и техните показания за от първичен характер, тъй
като те са спрели подсъдимия и са констатирали както състоянието му, така и
поведението и останалите съществени за делото факти. От друга страна, техните
показания се обсъдиха и прецениха както поотделно, така и в съвкупност с останалите
писмени и гласни доказателства и именно тази преценка даде основание на съда да им
се довери. Същите не са единствените доказателства, на които се основава съдебния
акт. Предвид това съдът намира, че като всеки един от свидетелите възпроизвежда
собствените си впечатления и фактите, на които лично е станал свидетел. Поради
изложеното съдът намира, че същите не следва да бъде изключвани от
доказателствената съвкупност.
Изводът за обремененото съдебно минало на подсъдимия и характеристичните
данни за същия съдът направи въз основа на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, а именно свидетелство за съдимост, характеристична справка, справка
за нарушител/водач.
Положиха се усилия от страна да съда да бъдат събрани поисканите от защитата
доказателства, свързани с причините за неявяване в срок за даване на кръвна проба,
като на последния се предостави възможност по свое усмотрение да ангажира
свидетел. Въпреки това такъв не бе доведен от страна на подсъдимия, а и се направи
искане за отмяна на определението за допускане до разпит на свидетел, което и съдът
стори.
Не могат да бъдат възприети възраженията за изключване от доказателствената
съвкупност на списъка на преминалите последваща техническа проверка на
анализаторите на дъха и на извадката от паметта на дрегера. Установява се от тях, че
пробата е извършена от успешно преминало последваща проверка техническо средство
на 16.11.2020 г., като процесното измерване е направено в срока му на годност, а
именно 06.01.2021 г. Същевременно списъка за проверката е с изх. № 3286р-
52448/20.11.2020 г., не е съставен преди извършване на проверката и е напълно четлив.
Нито списъка на проверените средства за измерване, нито разпечатката от паметта на
устройството са изготвени по повод на настоящото дело, като същите са съществували
най-късно към момента на извършване на деянието и на извършеното измерване, а
разпечатката от паметта на дрегера е извлечена на по-късен етап. Няма основания да се
приеме, че въпросните доказателства не са истинни или е нарушена процедурата по
издаването им. Паметта на техническото средство не зависи от човешка дейност, а
необходимата информация единствено се извлича от служител на МВР. Това обаче не
опорочава обективно съществуващия запис в паметта му. Доколкото тя представлява
извлечение от паметта на техническо средство, то не е изявление на определен
държавен орган и не е необходимо да има печат и подпис на него.
Неотносими са възраженията за неспазване на противоепидемичните правила,
още повече че проверката е извършена на открито и носенето на маска никога не е
била задължителна при такава ситуация.
Еднозначни и категорични са доказателствата, че подсъдимият не се е явил за
4

предоставяне на кръвна проба в лечебното заведение – амбулаторен дневник и лист за
преглед на пациент. Както вече се посочи, предостави се възможност на подсъдимия да
ангажира доказателства за основателността на обективни причини за забавянето, но
такива не се предоставиха на съда. Затова и не се обори доказателствената тежест на
обсъжданите писмени доказателства.

От правна страна:

От така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин се
установи, че на 06.01.2021 г. в гр. Пловдив Р.К. е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,82 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабричен № ARDM-0244, след като е осъден с влязла в сила на 18.05.2017 г. присъда –
споразумение по НОХД № 642/2017 г. по описа на Районен съд Сливен за деяние по
чл. 343б, ал. 1 от НК.
Преди всичко се установи по делото, че подсъдимият е правоспособен водач от
10.10.2000 г., с издадено свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на ***
валидно до *** г.
От обективна страна на посочените време и място подсъдимият е извършил
действия с механизмите и приборите на МПС, като тези действия са били свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, предвид на което съобразно
разясненията, дадени в ППВС № 1/1983 г., същият е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ***.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че същият е
управлявал посоченото МПС, като е бил спрян за рутинна проверка. В хода на
последната у *** възникнало сериозно съмнение, че водачът е употребил алкохол,
заради което бил тестван с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0244, който
отчел концентрация на алкохол в дъха 0,82 промила, която е установена по надлежния
ред, който е предписан именно в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества,
обнародвана в ДВ бр. 61/2017 г., в сила 30.09.2017 г., изм. с ДВ. бр. 81/02.10.2018 г.
(нататък Наредбата).
В съответствие с разпоредбите посочената наредба /чл. 3 и сл./ концентрацията
на алкохола в кръвта на подсъдимия е установена с техническо средство – „Дрегер
Алкотест 7510“, преминал през периодична проверка на 16.11.2020 г. с валидност шест
месеца от проверката – до 16.05.2021 г. Поради отчетена концентрация на алкохола в
дъха над 0,5 промила, на същия е съставен АУАН, като му е издаден талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата. И в
двата документа е вписана концентрацията на алкохола в дъха на подсъдимия – 0,82
промила. От приобщените по делото гласни доказателства, а именно разпитите на
свидетелите, се установи, че са възприели показанията на техническото средство, като
всеки един от тях е посочил една и съща величина на отчетените промили алкохол в
издишания въздух от подсъдимия. Освен това на подсъдимия е била предоставена
възможност съобразно нормата на чл. 6, ал. 4 и 6 от Наредбата да впише дали иска да
бъде установено количеството алкохол в кръвта с доказателствен анализатор или чрез
медицинско изследване, както и да се подпише върху него. Съгласно отбелязаното
5

подсъдимият не е приел показанията на техническото средство, поради което му е
предоставена възможност в 45 минути от връчването на талона (в 11:35 ч.) да се яви в
УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив за предоставяне на кръвна проба за изследване. Този
срок за явяване съответства на изискванията на Наредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от нея,
доколкото нарушението е установено на територията на населено място, в което се
намира мястото за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Въпреки
това обаче подсъдимият не е спазил срокът, който съдът намира за предостатъчен за
явяването му пред медицинското заведение, още повече че нарушението е било
установено в 11:16 ч., а талонът връчен 20 минути по-късно, което иде реч да покажа,
че подсъдимият е могъл да организира предвижването си до там в спокойна
обстановка. Независимо от това той се е явил пред медицинското заведение 5 минути
след определения срок, с което не е спазил посочената разпоредба. Затова на
основание чл. 6, ал. 9 от Наредбата правилно наличната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия е установена въз основа на показанията на техническото
средство чрез измерване на концентрацията в дъха. Следва да се има предвид, че
нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата е императивна и намира приложение всякога,
когато е налице неявяване в определения срок на посоченото място / в сходен смисъл
Решение № 204/28.11.2018 г. по н. д. № 916 / 2018 г. на ВКС, 3 НО; Решение № 130 от
12.06.2018 г. по н. д. № 424/2018 г. на Върховен касационен съд, 1НО; Решение № 120
от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на Върховен касационен съд/.
Безспорно и категорично се установява и че подсъдимият към момента на
извършване на деянието е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.
1 от НК, а именно да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред. В този смисъл справката му за съдимост
съдържа осъждане по НОХД № 642/2017 г. по описа на Районен съд Сливен със влязло
в сила на 18.05.2017 г. споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият е
признат за виновен в извършването на деяние именно по 343б, ал. 1 от НК. Затова и
правилно е определен минималният праг на отговорността за повдигнатото по
настоящото дело обвинение, а именно не 1,2 на хиляда, а 0,5 на хиляда.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Така подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, както и че след неговата
употреба е управлявал процесното МПС. Той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието като е засегнал обществените отношения, защитаващи безопасността на
транспорта, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици като е управлявал автомобила.
По изложените съображения подсъдимият съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК беше
признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1
НК.

По наказанието:

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе
предвид, че индивидуализацията му се извършва в рамките на санкцията на чл. 343б,
ал. 2 вр. 1 от НК, отчитайки вида и размера на предвиденото наказание „лишаване от
свобода” от една до пет години, глоба в размер от 500 до 1500 лева, като на основание
чл. 343г от НК „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“.
6

При определяне на вида и размера на наказанието съдът не установи
смекчаващи отговорността обстоятелства. На досъдебното производство подсъдимият
не е направил признание, както и не е спомогнал за разкриване на извършеното от него
престъпление. Съдът отчете и отегчаващите отговорността обстоятелства. Такова е
обремененото съдебно минало и преходните осъждания, за които не е реабилитиран.
Такова е и обстоятелството, че пет от шестте му осъждания са за управление на МПС
след употреба на алкохол, включително и за престъпления по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, както и че подсъдимият е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца на 28.02.2019 г. и по-малко от две години по-късно отново е
извършил такова деяние. Това идва да покаже трайно установени престъпни навици и
неизпълнение на целите по чл. 36 от НК от изтърпяното наказание. Изключително в
тежест на лишите му характеристични данни е и справката му за нарушител/водач,
която съдържа 11 влезли в сила наказателни постановления, пет електронни фиша и
осем заповеди за налагане на принудителна административна мярка, които обуславят
безсъмнения за съда извод, че нарушаването на правилата за движение е трайна черта
от неговата личност и навик.
Като самостоятелно отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и
установената концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0,82 промила, при
положение че деянието би било съставомерно и при концентрация от 0,5 промила. В
този смисъл е трайната съдебна практика, приемаща, че като отегчаващи следва да се
отчитат и всички обстоятелства включени в състава на престъплението, ако са над
минимално необходимото за съставомерността на деянието. Разбира се, в случая
следва да се съобрази, че величината на превишението е от 0,32 промила и не се
отличава от типичното за този вид престъпление, поради което и не следва да води до
налагане на прекомерна наказателна репресия върху подсъдимия.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че както деянието, така и
личността на дееца се характеризират с висока степен на обществена опасност.
Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на
наказание „лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и
възможността на осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай
би се явило съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него
биха се постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието
следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки между
минимума и баланса на наказанието, а именно на едно година и десет месеца лишаване
от свобода. Това свое решение съдът основава на становището си, че по-тежко по
размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с целите по чл. 36 от НК и
прекалено предвид отегчаващите отговорността обстоятелства. Самото наказание,
включително и неговият размер, не е самоцел. При ценене на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че
при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход
при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Така Решение №144/20.02.2019 г. по дело № 598/2018 г. на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 г. по дело № 327/2018 г. на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д.
№ 93/2017 г. на ВКС, III н.о., Решение № 90/18.09.2018 г. по дело № 329/2018 г. на
7

ВКС, Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I НО.
Затова наказанието се определи на една година и десет месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лева. Съдът намира, че това именно наказание няма
да засегне правата на подсъдимия и отговаря на принципа за справедливост на
наказанието, като то съответства на степента на обществена опасност на
престъплението и дееца и засягането на обекта на престъплението. Отделно от това
подсъдимият следва да основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от 3 години и 10 месеца, като този именно размер на
лишаването от права съдът намира за адекватен както да възпре подсъдимият да
извърши друго престъпление и нарушение, така и да въздейства превъзпитателно на
него и на останалите членове на обществото, доколкото поведението му очевидно сочи
на липсата на превъзпитателен и превантивен характер на предходните му осъждания.
Затова следва да му се отнеме правото да управлява МПС за по-дълъг период, който да
не надвишава определеното наказание „лишаване от свобода“ с повече от три години.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК,
доколкото няма нито изключително, нито многобройни обстоятелства, обосноваващи
необходимостта размера на наказанието да падне под най-ниския предвиден размер,
когато и то би се оказало несъразмерно тежко. Не е приложим и чл. 66 от НК, защото
подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и не
е реабилитиран.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС така определеното наказание в
размер на една година и десет лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален строг режим, тъй като не са изминали повее от 5 години от изтърпяване
на предходно наложеното ефективно наказание „лишаван от свобода“.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	9
Дата:	13 януари 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330205094
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юли 2021 г.

Присъда по дело №5094/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите