Р Е Ш Е Н И
Е
№ 637 09.05.2017 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХХI–ви граждански
състав
На двадесет и
осми април две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Моника
Яханаджиян
при
секретаря И.Г.,
като
разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян
гражданско
дело №257 по описа за 2015 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на И.П.И., ЕГН **********, съдебен
адрес ***П., против Военно
формирование 32890 – Бургас, адрес:гр.Б., м.”А.”, като част от структурата на
Министерство на отбраната на Република България – гр.С., ул.”Д.И.” №...., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 18 857,32
лева, от която: 18 683,20 лева, представляваща стойността на неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд, т.е. фактически отработено
служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.194, ал.1
от ЗОВСРБ /нов/ и по чл.152, ал.6 от ПКВС /отм./ за периода 01.09.2002 г. – 28.08.2012
г. или за 120 месеца или общо за 360 дни или за 2880 часа, вследствие на
полагащите се на ищеца и неизползвани почивки след изпълнявано от него
дежурство по график и др. в ответни поделения на ВМС към Министерство на
отбраната на Република България, а именно: в поделение/военно формирование
26970-Бургас, 22480-Бургас и 32890-Бургас, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата; 1000 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ
месеца, през който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение – 01.11.2002
г. до предявяването на иска – 19.01.2015 г.
Твърди
се в исковата молба, че през 2002 г., ищецът е бил назначен на първа офицерска
длъжност „.................” в поделение на ВМС към МО – поделение 26970 -
Бургас, след две години е бил повишен в звание „..............”, а през м.11 2007
г. е бил повишен в звание „..............”.
Твърди
се още, че считано от 01.06.2008 г. ищецът е бил преназначен на длъжност „...............”
в поделение 22480-Бургас, като през 2010 г. е бил повишен в длъжност „...................................”
в същото поделение.
Ищецът
твърди, че двете поделения, в които е служел нямат самостоятелен военно-пощенски
номер, нито банкова сметка ***ие/военно формирование 32890-Бургас. Ищецът
твърди още, че е бил освободен от длъжност и от военна служба със Заповед от 18.07.2012
г., договорът му за военна служба е бил прекратен, освободен от длъжност и от
военна служба и зачислен в запаса на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и
чл.162, т.1а от ЗОВСРБ, а със Заповед №249/27.08.2012 г. на Командира на военно
формирование 22480-Бургас е бил отчислен от списъчния състав на ответното
военно формирование, считано от 28.08.2012 г. и му е било изплатено парично
обезщетение за прослужени 10 години на военна служба в размер на 14 661,00
лева на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползвани
24 дни полагаем платен годишен отпуск в размер на 1675,54 лева на основание
чл.199 от ЗОВСРБ, обезщетение за полагащия му се и неусвоен вещеви лимит за
2011 г. в размер на 271,30 лева, както и еднократно допълнително вещево
доволствие в размер 600,00 лева, съгласно чл.227, ал.5 от ЗОВСРБ.
Според
изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, по време на
кадровата му военна служба, след изпълнявано от него дежурство по график в
ответните поделения на ВМС към МО на РБ, а именно поделение/военно формирование
26970-Бургас, 22480-Бургас и 32890-Бургас, не му е било разрешено ползването на
приблизително 360 дни почивки, равняващи се на 2880 часа, които е следвало да
му бъдат отчетени като извънреден труд в периода 01.09.2002 г. – 28.08.2012 г.
и за които му се дължи претендираното възнаграждение.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се и съдебно –
деловодни разноски.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.М.П., който по реда на чл.214 от ГПК изменя исковете по
размер.
С
протоколно определение от 28.04.2017 г., съдът е приел по реда на 214, ал.1 от
ГПК направено от ищеца изменение на исковете по отношение на техните размери,
като същите се считат предявени общо за сумата от 27 336,55 лева, от която 13 271,81
лева, представляваща стойността на неизплатено обезщетение за положен
извънреден труд за периода от 01.09.2002 г. до 28.08.2012 г., или за 120
главници в размер общо на 2672 часа или 334 дни, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска – 19.01.2015
г. до окончателното й изплащане, 14 064,74
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
от 01.09.2002 г. до предявяване на иска.
Процесуалният
представител на ищеца поддържа исковете след изменението им, моли за
уважаването им и претендира за направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер по подробно изложени в отговора аргументи; прави
възражение и за изтекла погасителна давност за претендираните вземания за
главница и лихви на основание чл.111 от ЗЗД, дължими за периода преди 19.01.2012
г., като сочи, че претенциите са за ежемесечни ликвидни и изискуеми вземания за
труд. Ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ответното военно формирование се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – юк.Б.-Н., която поддържа отговора на
исковата молба, моли за отхвърляне на исковете и претендира съдебно-деловодни
разноски.
Предявените
искове са с правно основание чл.194, ал.3, вр.чл.195, ал.3 и чл.199 от ЗОВСРБ,
респ.чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, вр.чл.158, ал.2 от Правилника за кадровата
военна служба. Кумулативно съединените искове за заплащане на мораторни лихви
са с правно основание чл.250, ал.1 от ЗОВСРБ-отм. за претенциите до 12.05.2009
г., а след тази дата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото не се спори за съществувалото между тях служебно
правоотношение, по силата, на което считано от 2002 г., ищецът е бил
военнослужещ в поделения 26970 и 22480, които са пряко подчинени и влизат в
състава на ответното военно формирование 32890 – Бургас, както и че това
служебно правоотношение е било прекратено със Заповед №КВ-290/18.07.2012 г. на Министъра
на отбраната на Република България, по силата на която ищецът е освободен от
длъжност и военна служба и зачислен в запаса, а със Заповед №249/27.08.2012 г. на
Командира на военно формирование 22480-Бургас, считано от 28.08.2012 г., ищецът
е бил отчислен и от списъчния състав на ответното формирование. Приети в тази
връзка са следните писмени доказателства – Договор за военна служба №397/25.05.2010
г., Заповед №249/27.08.2012 г. на Командира военно формирование
22 480-Бургас и Заповед №КВ-290/18.07.2012 г. на министъра на отбраната на
Република България и Удостоверения №88/14.08.2002 г., №89/14.08.2002 г.,
№90/14.08.2002 г., №42/27.08.2012 г., №7261/27.08.2012 г., №7262/27.08.2012 г.
Между
страните не спори още, че в процесния период 01.09.2002 г. – 28.08.2012 г., ищецът
е изпълнявал дежурства по график, при които е било допуснато превишение на установената
месечна продължителност на работното време, както и че за част от фактически
отработеното време, превишаващо установената продължителност, ищецът е бил
компенсиран с почивки. Приети в тази връзка са Заповед №49/10.01.2012 г.,
№238/20.04.2010 г., №759/29.12.2010 г., №374/02.06.2009 г., №301/29.04.2009 г.,
№78/28.01.2008 г., №109/31.01.2007 г., №665/25.08.2006 г., №120/20.02.2006 г.,
№82/24.01.2005 г., всички на командира на военноморска база, №5/05.01.2011 г.,
№22/18.01.2012 г., №3/04.01.2010 г., всички командира на военно формирование
22 480-Бургас, справка за изплатения извънреден труд за периода от 01.09.2002
г. до 28.08.2012 г.
Основният
спорен въпрос между страните е за кои от положените дежурства работодателят е
изпълнил законово регламентираното задължение за компенсация с почивка, респ.
начинът на обезщетяване на служителя и неговата изискуемост.
Относимите
към предмета на делото разпоредби са тези от ЗОВСРБ - нов и отменен, от Правилника за кадрова
военна служба – отменен, от Наредба за определяне размера на възнаграждението
за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС №74/23.03.2001 г.,
като за част от процесния период - 01.09.2001 г. – 12.05.2009 г., приложение
следва да намерят чл.203, ал.1, 2 и 3 и чл.204 от ЗОВСРБ /отм./, чл.158, ал.2 и
чл.159 от ПКВС /отм./, а за периода след 12.05.2009 г. до 31.10.2013 г.
приложение следва да намерят чл.194, ал.1, 2, 3 и 4 и чл.195 от ЗОВСРБ.
В
тази връзка, съгласно чл.203, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ /отм./, седмичната
продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а
общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½
максималната продължителност на работното време, установена в трудовото
законодателство. В случаите на превишаване на продължителността на служебното
време, извън посоченото в ал.2, с писмена заповед на командира или началника –
при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, на кадровия
военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен
от Министерския съвет. Този размер е установен в Наредбата за определяне
размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи,
приета с ПМС № 74 от
23.03.2001 г. Чл.204 от
ЗОВСРБ /отм./ пък предвижда, че военнослужещите могат да бъдат назначавани за
носене на дежурства при условия и по ред, определени в установите на
въоръжените сили и другите вътрешно нормативни актове, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа. Времето за
дежурство е служебно време, а в случаите, когато кадровият военнослужещ
изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по
чл.226 за часовете над служебното време по чл.203, или за почивни или празнични
дни.
Видно
от текста на чл.158, ал.2 от ПКВС /отм./, извънреден е трудът, с който е
превишена продължителността на служебното време, определена по чл.203, ал.2 от
ЗОВСРБ /отм./, и е положен над определената месечна продължителност на
служебното време, определена по реда на чл.152, ал.6 от Правилника, съгласно
която алинея месечната продължителност на служебното време в часове се определя
въз основа на броя работни дни за календарния месец и нормалната продължителност
на служебното време. В чл.159 от ПКВС /отм./ е посочено, че извънреден труд при дежурства
по график с продължителност на дежурствата до 24 часа, извършван по силата на
разпоредбите на уставите на въоръжените сили, се допуска само в случаите,
когато наличният кадрови състав във войсковата част не позволява изпълнението
на утвърдения месечен график на дежурствата. Полагането на извънреден труд в
случаите по ал.1 се допуска с писмено разрешение на висшестоящ командир,
издавано въз основа на представен месечен график, доказващ потребност от
полагане на извънреден труд при дежурства. Общата продължителност на полагания
извънреден труд по ал. 1 не може да превишава 10 часа в работни дни или общо 34
часа в работни и почивни (празнични) дни за 1 календарен месец.
Продължителността на извънредния труд за една календарна година не може да
надвишава 150 часа.
От цитираните норми може да се направи извод, че удълженото работно време,
регламентирано в ал.2 на чл.203 от ЗОВСРБ /отм./ и 24-часовите дежурства по
график, регламентирани в чл.204 от ЗОВСРБ /отм./, не са извънреден труд по
смисъла на чл.158, ал.2 от ПКВС /отм./ и за тях не се дължи възнаграждение като
за такъв, а се дължи допълнително възнаграждение, каквото обаче не е заявено
като претенция с настоящия иск. В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той
получава допълнително възнаграждение по чл.226 за часовете над служебното време по чл.203, ал.2 или за почивни или
празнични дни. Това
допълнително възнаграждение се дължи за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето, които
независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.
Съгласно чл.194, ал.1, 2,
3 и 4 от ЗОВСРБ, нормалната продължителност на
служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. В случаите на
превишаване общата продължителност на служебното време на военнослужещия се
заплаща допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 –за изпълнение на възложени
задължения извън установеното служебно време. За изпълнение на службата през
почивните дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер
50 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение, а за дните на
официалните празници - допълнително възнаграждение в размер 100 на сто,
изчислено върху основното му възнаграждение.
В чл.195 от ЗОВСРБ е посочено, че военнослужещите
могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред,
определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец - 168 часа. Времето за дежурство е служебно време.
От
цитираните норми може да се направи извод, че при превишаване на нормалната
продължителност на работното време, но до общата продължителност по чл.194,
ал.2 от ЗОВСРБ, на военнослужещият се полага компенсация, а при некомпенсиране
се следва заплащане на превишението като за извънреден труд. При превишаване на
общата продължителност, която включва нормална и увеличена такава се следва
допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ. В същият смисъл са решение №197/24.11.2015 г., постановено по гр.д.№7210/2014
г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 165/02.06.2016 г., постановено по гр.д.№6064 по
описа за 2015 г. на ІV ГО на ВКС, съгласно които времето
при полагане на 24-часови дежурства от военнослужещите е удължено служебно
(работно) време, а не е извънреден труд и не се заплаща като такъв, освен
когато дежурството продължава повече от 24 часа или когато, макар и да не
продължава повече от 24 часа, то не е било компенсирано с почивка до
прекратяването на служебното правоотношение с военнослужещия.
Други
относими към предмета на делото разпоредби са и тези от приетите като писмени
доказателства Заповед №ОХ-313 от 08.05.2001 г. на Министъра на отбраната
относно организацията на служебното време на кадровите военнослужещи от МО и
Българската армия, отчитане на положения извънреден труд от кадровите
военнослужещи от МО и Българската армия и определяне размера на
възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи и Заповед
№ОХ-241 от 10.04.2001 г. на Министъра на отбраната относно определяне размера,
реда и начина за заплащане на допълнителното възнаграждение за дежурство на
кадровите военнослужещи от МО и Българската армия, Заповед №ОХ-266/27.04.2005
г. относно определяне реда и начина на отразяване на положения извънреден труд
от кадровите военнослужещи и гражданските лица от МО, Българската армия и
структурите на подчинение на министъра на отбраната във връзка със зачитането
му за осигурителен стаж при пенсиониране.
По
делото са изготвени основно и няколко допълнителни заключения от в.л.Х.П.Х. и Д.С.,
които съдът кредитира като обективни, всестранни и пълни, обективно дадени и
отговарящи на поставените въпроси.
Съгласно
заключенията изготвени от в.л.Х., изплатените на ищеца суми за положен
извънреден труд са в размер на 355,60 лева, като общата фактическа
продължителност на служебното време за периода 01.09.2002 г. – 28.08.2012 г.
възлиза на 22 696 часа, при нормативно определена такава за същия период
20 024 часа. Според вещото лице, разликата от 2 672 часа дава положеният от
ищеца извънреден труд за периода от 01.09.2002 г. до 28.08.2012 г., чието
възнаграждение възлиза на сумата от 13 271,81 лева, като за същия период
исковата претенция за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд е 2
672 часа и начисленото увеличено възнаграждение според полагането на
извънредния труд /делничен, почивен или празничен/ е в размер на 13 162,92
лева. Според вещото лице Х., за периода 19.01.2012 г. – 28.08.2012 г. няма
извършено плащане за положен извънреден труд, тъй като в този период няма
положен извънреден труд, като за същия период няма и некомпенсиран с намалено
служебно време труд над нормалната до увеличената продължителност на това
служебно време.
В
същия смисъл е и допълнителното заключение на в.л.С., съгласно което през
периода 19.01.2012 г. – 28.08.2012 г. всички положени дежурства от ищеца са
компенсирани от ответната страна, като дори има ползвани почивки /компенсации/
в размерна 7 дни – 56 часа в повече, от колкото се е полагало за тези
дежурства. През същия период ищецът е ползвал една компенсация /почивка/, която
се отнася за по-ранен период, а именно със Заповед №110/29.03.2012 г. е
разпоредено същият да почива на 30.03.2012 г. за положено дежурство на
11.01.2012 г.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Поради непълнота в уредбата на отношенията в специалния закон,
компенсацията с намалено работно време следва да се извърши съобразно правилата
на чл.136а от КТ, която норма предвижда задължение на работодателя да компенсира
удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в един последващ
период – в срок до четири месеца за всеки удължен работен ден, а когато това не
се случи в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи
времето, през което ще компенсира предходното удължаване на работното си време.
За това е необходимо само да уведоми работодателя си писмено, поне две седмици
предварително.
В чл.28 от Заповед
№296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната е посочено, че компенсирането на часовете служебно време,
положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за определен
период, се извършва в рамките на месеца, през който се изпълнява службата. В случаите, в които е работено в режим
на удължено служебно време, компенсирането следва да се извършва в рамките на
следващия календарен месец. В
ал.5 на чл.136а от КТ изрично е посочено, че в случаите на прекратяване на
служебното правоотношение, преди разликата до нормалната продължителност на
работното време да е била компенсирана, тя се заплаща „като извънреден труд”.
От цитираните норми може да се направи извод, че правото на
компенсация с намалено работно време се е трансформирало в парично вземане,
което е възникнало в момента на прекратяване на правоотношението. Относно
падежа на това парично вземане съдът приема за задължителна практиката на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която вземането на военнослужещ
за извънреден труд по чл.194, ал.3 (чл.203, ал.3 от
ЗОВСРБ отм.) възниква след полагането му за съответния месец на
кадрова военна служба и се погасява с изтичане на краткия тригодишен давностен
срок по чл.111, б.„а” от ЗЗД. В този смисъл са решение №470/28.02.2014 г.,
постановено по гр.д.№3253/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение №427/03.11.2011 г., постановено по гр.д.№503/2010 г.
на ВКС, IV ГО, както и решенията, постановени по гр.д.№7210/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС и
по гр.д.№ 6064/2015 г. на ІV ГО на ВКС, от съдържанието на
които става ясно още, че срокът
се брои от деня, в който вземанията са станали изискуеми, а изискуемостта на
вземанията за труд, ако не е уговорено друго, настъпва в края на месеца,
следващ месеца на полагане на труда.
Горното, в съответствие с чл27 и чл.28 от Заповед №296/19.05.2011
г. на Министъра на отбраната води до извод, че военнослужещият може да ползва
полагащите му се почивки (компенсации) само в рамките на месеца, в който за
носени дежурствата, като изключението е в случаите, при които дежурствата са в края
на месеца и при него компенсации може да се ползват в следващия, както и че
работодателят дължи възнаграждение за удълженото работно време на ищеца през
последните три години и един месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази връзка, потестативното право на работника да извърши сам компенсацията възниква с изтичането на
крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши – до края на месеца, през който е
положено дежурството. Това
право се погасява по давност, ако работникът не го упражни в
продължение на 3 години, като
при прекратяване на трудовото правоотношение непогасеното по
давност потестативно право се
трансформира в парично вземане, т.е. крайният
падеж на паричното вземане за възнаграждение за извънреден труд по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ
(отм.) и чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ
настъпва на последното число на месеца, следващ месеца на полагането на този
извънреден труд. Така за възникналото на
негово място парично вземане “като за извънреден труд” от датата на
прекратяване на договора ще започне нов давностен срок, който следва да бъде
преценен с оглед датата на подаване
на исковата молба. За това
вземане давността се прекъсва, с подаване на исковата молба, съгласно чл.116 от ЗЗД – 19.01.2015 г.
Прилагайки
посоченото правило, отразено в задължителната практика на ВКС, погасени по
давност са вземанията на ищеца за възнаграждения за извънреден труд с падежи
отпреди 19.01.2012 г. (три години преди предявяването на иска на 19.01.2015
год.) – т.е. вземанията за извънреден труд, положен преди 30.11.2011 г., чийто
падеж е настъпил на последното число на следващия месец - 31.10.2011 г), т. е.
до 19.01.2012 г. За тези вземания искът е неоснователен и следва да се отхвърли
като погасен по давност.
За вземанията за извънреден труд, положен след 01.12.2011
г. до 28.08.2012 г., не е изтекла установената от закона давност. Вещото лице
по изготвената експертиза е посочило, че за периода 19.01.2012 г. – 28.08.2012
г. на ищеца не са изплащани суми за извънреден труд, тъй като няма положен
извънреден труд. За периода от 01.12.2011 г. – 18.01.2012 г. включително вещото
лице не е отговорило изрично, но отговорът може да се извлече от приложените
към основното заключение справки и по-конкретно справка №2, №6 от които е
видно, че за този период също няма некомпенсиран извънреден труд. Поради това
искът за заплащане на вземания за извънреден труд, положен след 01.12.2011 г.
до 28.08.2012 г. включително, с падеж от 19.01.2012 г. до 28.08.2012 г., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователна следва да бъде отхвърлена и
претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По изложените съображения съдът приема предявения иск
за заплащане на извънреден труд на основание чл. 194 ал. 3 във вр. с чл. 214,
ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ и акцесорния за обезщетение за забава на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за неоснователни, като този за периода 01.09.2002 г. - 18.01.2012 г.
включително за неоснователен като погасен по давност, а за периода 19.01.2012
г. – 28.08.2012 г. като недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер от 1350,10 лева. Разноските на ответника по делото са в размер на 600,00
лева – възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.П.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***П., против Военно формирование 32890 –
Бургас, адрес:гр.Б., м.”А.”, като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България – гр.С., ул.”Д.И.” №....., за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 27 336,55
(двадесет и седем хиляди триста тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки)
лева, от която: 13 271,81 лева, представляваща стойността на неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд, т.е. фактически отработено
служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.194,
ал.1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл.152, ал.6 от ПКВС /отм./ за периода 01.09.2002 г.
– 28.08.2012 г. или за 120 месеца или общо за 334 дни или за 2672 часа,
вследствие на полагащите се на ищеца и неизползвани почивки след изпълнявано от
него дежурство по график и др. в ответни поделения на ВМС към Министерство на
отбраната на Република България, а именно: в поделение/военно формирование
26970-Бургас, 22480-Бургас и 32890-Бургас, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и за сумата от 14 064,74 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ
месеца, през който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение –
01.11.2002 г. до предявяването на иска – 18.01.2015 г. включително, като за периода 01.09.2002
г. - 18.01.2012 г. включително се отхвърля като погасен по давност, а за
периода 19.01.2012 г. – 28.08.2012 г. - като недоказан, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 19.01.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***П., да
заплати на Военно формирование 32890 – Бургас, адрес:гр.Б., м.”А.”, като част
от структурата на Министерство на отбраната на Република България – гр.С.,
ул.”Д.И.” №....., сумата от 1950,10
(хиляда деветстотин и петдесет лева и десет стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.