Определение по дело №2507/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3002
Дата: 3 юли 2018 г. (в сила от 11 юли 2018 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20181100202507
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Град София, 03 юли 2018 година

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4 – ти състав, в публично съдебно заседание  на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

  

                                                        СЪДИЯ:                       

 

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

Секретар:

ВАНЯ ГАДЖЕВА

Прокурор:

БОЖИДАР КАЧУРОВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 2507 по описа за 2018 година.

 

На именното повикване в 15.05 ч., се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ Ю.Х.И. – редовно призован, доведен от СЦЗ, явява се лично.

 

В съдебна зала, с оглед направено искане от осъденото лице в предходното съдебно заседание, се явява адв.М.К. – от САК, определена съгласно уведомително писмо № 29568/18 г. на САК, да осъществи правна помощ по отношение осъдения И. по настоящото производство.

 

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител – Д.М.– младши юрисконсулт при Затвора – гр.София, с представено в тази връзка по делото пълномощно.

 

Адв.К.: Получих вчера материалите по делото, съгласно отправена молба от деловодителя на състава. Запозната съм с материалите по същото и съм готова да поема процесуалното представителство на осъденото лице.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ю.Х.И.: Желая да бъда защитаван от адв.К..

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се назначи адв.К..

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Да се назначи адв.К..

 

СЪДЪТ, като съобрази изрично направеното искане от осъдения И. в предходното с.з., да бъде защитаван по настоящото производство от служебен защитник, тъй като няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение, а интересите на правосъдието изискват същият да бъде защитаван, НАМИРА, че са налице предпоставките на чл.94, ал.1, т.9 НПК, с оглед на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения Ю.Х.И.-  адв.М.К. – от САК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че ход на делото не следва да бъде даден, доколкото условието за допустимост на подобна молба, а именно осъденият да е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание, за да има право да подаде молба за УПО, не е налице.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Присъединявам се към казаното от прокурора – не следва да се дава ход а делото, тъй като не е налице първата формално изискуема предпоставка.

 

Адв.К.: Аз няма да се съглася със становищата на прокурора и на процесуалния представител, тъй като считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, дотолкова доколкото следва да се изследват доказателствени източници, без значение в каква насока са те, а това няма как да се случи без даване ход на делото, без приключване на съдебно следствие, и вече в ход по същество всяка от страните да изложи своите аргументи. Ето защо, моля да дадете ход на делото и с Вашия окончателен съдебен акт да прецените основателността на депозираната молба от осъдения, по реда на чл.70 НК.

 

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, изразени по хода на делото, въпреки възражението на прокурора и на процесуалния представител на Началника на Затвора–гр.София, доколкото намира, че с оглед преценка на обстоятелството, действително налице ли е допустимост на подадената от осъденото лице молба, следва да бъдат изследвани доказателствените източници, приложени по настоящото производство, НАМИРА, че ход на делото в това съдебно заседание следва да бъде даден, воден от което

 

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото досие.

 

Ю.Х.И. роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен – /по негови данни живущ на семейни начала/ осъждан, неграмотен, неработещ, жител и живущ ***.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения И. в процеса.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ю.Х.И.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.

 

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадено заявление от осъдения Ю.Х.И., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 4 години.

 

Адв.К.: Предвид качеството ми на дежурен служебен, а не на упълномощен защитник, съм ограничена в правомощията си, въпреки, че моето обективно становище, е за неподдържане на подаденото заявление  от И.. Но като защитник, въпреки това, моето изявление ще е в насока да поддържам подаденото заявление, като ще помоля съда да проведе разпит, или просто осъденият И. да даде обяснения, за да бъде ясно – въз основа на какви свои данни същият е депозирал въпросното заявление.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ю.Х.И.: Поддържам заявлението си, няма да соча доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата, нямам доказателства.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Представям актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото доказателство.

 

СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканата и представена актуална справка от Затвора – гр. София, касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице наказание „лишаване от свобода“ – към предмета на делото, намира, че същата следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИЕМА като писмено доказателство представената актуална справка от Затвора – гр. София, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения И. наказание „Лишаване от свобода“.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателствени искания.

 

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

 

Адв.К.: Считам, че не са налице изискуемите предпоставки за постановяване на решение, в смисъл – уважаване заявлението за условно предсрочно освобождаване на осъдения И.. Видно от всички приложени по делото доказателства е, че към днешна дата първата категорична, изискуема, императивна предпоставка от разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, а именно – изтърпени 2/3 от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, към момента не е изпълнена, което обезсмисля по–нататъшното разискване на останалите данни относно личността на И., независимо, че доклада, така както аз го чета, в никакъв случай не е негативен, но предвид нереализирането на първата задължителна законова предпоставка, не следва да бъде уважавано искането за условно предсрочно освобождаване на осъдения Ю.Х.И..

 

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам становището си по даване ход на делото, а именно, че молбата на осъденото лице е недопустима, тъй като е подадена преди изискуемия по закон срок на фактически изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 22131/14 г. по описа на СРС. Ето защо считам, че разглеждането на доказателствата за това – дали осъденият ИЛЕВ се е поправил или не, е безпредметно, и моля да оставите без разглеждане молбата му за УПО.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Считам, че молбата на осъдения И. е неоснователна, тъй като липсват и двете изискуеми предпоставки за прилагане на института за УПО, поради което не следва да бъде уважена.

 

ОСЪДЕНИЯТ Ю.Х.И.: Моля молбата ми да бъде уважена.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Ю.Х.И.: Ако може „Подписка“.

 

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.2 от НК.

Образувано е по повод депозирано заявление от осъдения Ю.Х.И., с правно основание чл.70, ал.1 НК, за постановяване на УПО по отношение на осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

В днешното съдебно заседание, назначеният служебен защитник  на осъденото лице, пледира за отсъствието на основната законоустановена предпоставка за  постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице, с оглед липсата на изтърпяване на 2/3 от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, доколкото същият е осъден за извършено престъпление при условията на опасен рецидив. В тази връзка, предвид отсъствието на основната и категорично изискуема предпоставка от закона, съобразно нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК, защитата счита, че молбата на осъденото лице следва да бъде оставена без уважение.

В становището си, прокурорът излага съображения за недопустимост на така подадената от И. молба, с оглед на което счита, че не следва да бъдат обсъждани доказателствата относно наличие или липса на поправяне на осъденото лице, в насока на което пледира молбата да бъде оставена без разглеждане.

Процесуалният представител на Затвора–гр.София приема, че предвид липсата и на двете предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения И., следва отправената от него молба, да бъде оставена без уважение.

В своя защита и в последната си дума, осъденото лице моли за уважаване на молбата, и за постановяване на „Подписка“.

 

Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият И. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, в размер на 4 години, наложено му с присъда по НОХД № 22131/14 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, което съобразно посочената квалификация, е извършено при условията на опасен рецидив. С цитираната присъда първоначално спрямо И. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 2 години. В последствие, с решение на СГС, НО, I въззивен състав, постановено по ВНОХД 151/17 г., разгледано въз основа на подаден протест срещу така постановената първоинстанционна присъда, същата е изменена в частта относно наложеното по отношение на И. наказание „Лишаване от свобода“, което е увеличено от 2 на 4 години. Посоченото наказание И. ***, считано от 16.08.2017 г., когато присъдата е приведена в сила и откогато до настоящият момент, съгласно представената в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, същият е изтърпял всичко в размер на 1 година, 6 месеца и 28 дни.

В този смисъл, предвид доказателствените материали по делото и конкретно – въз основа на приетата в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява, че осъденият И. не е изтърпял изискуемия срок на наложеното спрямо него наказание за извършено престъпление при условията на опасен рецидив, а именно – предвиденият в нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК срок от 2/3 от наложеното спрямо него наказание, доколкото изтърпяната част се явява много по–малка от остатъка, който осъденият следва да търпи, равняващ се към настоящият момент на 2 години, 5 месеца и 2 дни. Това е основната и безусловно изискваща се законоустановена предпоставка, за да бъде преценена молбата на осъденото лице като допустима и основателна. В конкретният случай, с оглед липсата на изтърпяване на 2/3 от наложеното спрямо И. наказание, настоящият съдебен състав прие, че базисната предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на същия, категорично отсъства, с оглед на което молбата на осъденото лице се явява недопустима и неоснователна.

Настоящият съдебен състав, при липса на описаната предпоставка, НАМИРА, че не следва да бъде разглеждана другата, кумулативно предвидена такава в нормата на чл.70, ал.1 НК, досежно доказателства за поправяне на осъдения, но независимо от отсъствието на първата предпоставка, следва да се отчете, че доказателствата събрани по делото, оформят една изключително нестабилна личност в поведенчески план, по отношение на осъдения И.. Установява се, че същият за 3–ти път пребивава в местата за лишаване от свобода, въпреки сравнително младата си възраст, като първоначалната оценка на риск от рецидив е средна към висока – 73 точки, непроменена до настоящия момент. Осъденият няма изградени трудови навици и умения, не поема отговорност за извършеното, признава в известна степен вредата която е причинил на жертвата, проявява формално желание за промяна, като основен източник на доходи при него са нелегалните печалби и дейности. Приобщен е към криминални среди, с безразсъдно и рисково поведение, налице е липса на образователен ценз, не притежава умения за решаване и разпознаване на проблемите, налице е употреба на алкохол при сегашното правонарушение. В материалите, приложени по делото, се съдържат изключително критични оценъчни стойности по отношение поведението на осъдения, като независимо от престоя му в местата за лишаване от свобода от 1 година, 6 месеца и 28 дни, не е постигната целената положителна промяна в поведенческото му проявление, като впрочем отсъстват каквито и да било доказателства за неговото поправяне към настоящия момент. В становищата на затворническата администрация са дадени изключително отрицателни оценки относно поведението на осъденото лице, като се посочва, че корекционната работа продължава, с цел изпълнение на заложените цели и задачи в плана на присъдата, който и съгласно посочения срок до настоящият момент, не се явява завършил. Налице е липса на реализация на принципа на прогресивната система при изпълнението на наказанието, И. е криминално заразен като характеристика към проявите в общественото поведение, при него не се наблюдава промяна и адекватна преценка на миналото му обществено нетърпимо поведение, в насока на което, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че всъщност липсват каквито и да било доказателства за поправяне на осъденото лице, въпреки провежданата спрямо него корекционна дейност, в условията на местата за лишаване от свобода.

Само на основание, обаче, отсъствието на първата и основна,  категорично безусловна предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че молбата на осъденото лице се явява недопустима, и по съществото си неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение, в смисъл на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ю.Х.И. роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен – /по негови данни живущ на семейни начала/, осъждан, неграмотен, неработещ, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, определено му по НОХД № 22131/14 г. по описа на СРС, НО, който остатък се равнява на 2 години, 5 месеца и 2 дни.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.

 

Адв.К.: Моля за препис от протокола.

 

СЪДЪТ, с оглед направеното искане от защитата

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Да се издаде препис от протокола от днес проведеното с.з. на служебния защитник – адв. К..

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  15.30 часа.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

СЕКРЕТАР: