Решение по дело №2924/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              27.05.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2924 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 01.12.2020г., гр.д.33634/19г., СРС, 77 с-в признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.П.П. дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 461 лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № *********/22.01.2017г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г. и впоследствие – на ищеца с Приложение № 1 от 01.03.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 27.09.2018г. до плащането, отхвърля исковете за главница над уважения размер до предявения от 486.10 лв., иска за договорна лихва в размер на 92.57 лв. за периода 14.02.2017г.-20.03.2018г., иска относно такса за оценка на досие в размер на 24.16 лв. за периода 14.02.2017г. -20.03.2018г.,  иска относно такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 123.69 лв. за периода 14.02.2017г. - 20.03.2018г., иска за такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски в размер на 284.60 лв. за периода 14.02.2017г. - 20.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 51.08 лв. за периода 15.02.2017г. - 27.09.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 05.10.2018г. по ч.гр.д. № 62947/2018г. на СРС, като осъжда ответника да заплати на ищеца за направените в исковото производство разноски от 381.64 лв. и за заповедното производство - 32.55 лв.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД. Счита, че с подписване на договора, ответникът изрично изразява съгласие с всичко уговорено. Клаузите са предварително индивидуално уговорени. Съдържат подробна и ясна регламентация за размерите и отделните компоненти на задълженията. Напълно са индивидуализирани погасителните вноски по размер, падеж, брой, последователност, начален и краен срок на изплащане. Уговорената лихва е фиксирана. Законната лихва възлиза на 10 %, поради което ГПР по договора от 48.10 % е в законоустановените норми. Такса „Кредит у дома“ е предвидена по желание и съгласие на ответника. 30 % от нейната стойност са свързани с разходите за организиране на същата услуга. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Оспорва жалбата на ответника по исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях Г.П.П.. Счита, че цесията на процесните вземания не е съобщена на длъжника. Връчването на исковата молба не произвежда действието на чл.99, ал.4 ЗЗД, т.к. не е извършено лично на ответника или чрез законен представител, а чрез особен представител, назначен от съда. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2  ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

По силата на Договор за паричен заем № *********/22.01.2017г., трето за спора лице „П.Ф.Б.“ предоставя на ответника Г.П.П. паричен заем от 500 лв. Предвидени са  фиксирана лихва от 98.63 лв., представляваща 31.82% годишно, такса оценка на досие от 25 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ от 426.49 лв. Общият размер на кредита от 1 050.12 лв., ведно с договорната лихва и таксите, подлежи на връщане на 60 анюитетни седмични погасителни вноски от по 17.51 лв., като последната вноска възлиза на 17.03 лв., платими всеки понеделник, считано от 30.01.2017г.

         С Договор за цесия от 01.07.2017г., вземанията по кредита са прехвърлени в полза на друго трето лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Цесионерът от своя страна прехвърля същите вземания в полза на  ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД с Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. В списъка по Приложение № 1 от 01.03.2018г. към допълнителното споразумение фигурират процесните вземания.

И двата цесионни договора съдържа клаузи за овластяване на цесионера и нов кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето и промяната на кредитора, като отделно са издадени пълномощни в този смисъл от цедентите.

Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщение за цесията не се установява да е връчено на длъжника преди иницииране на съдебното производство. Въпреки това, двукратното последователно цедиране на вземанията се счита достигнало до знанието на ответника с връчения му препис от исковата молба, която обективира волеизявление за нотификация на цесионера. Преписът от исковата молба с доказателства, включително преписи от изходящите уведомления за прехвърлянето от цесионерите, е връчен чрез особения представител на ответника - адв. А.Д., назначена от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК и обвързва ответника с последиците на прехвърлянето. Връчването е извършено по посочения ред, предвид неоткриването на ответника на постояннния и настоящ адрес, който обявява за регистрация в МВР и посочва за кореспонденция в договора за кредит. Страната не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение, с което създава невъзможност за осъществяване на официален контакт. По силата на фикцията, визирана в чл.47, ал.5 ГПК, ответникът се счита редовно уведомен за прехвърлянето и обвързан от неговите последици.

Ответникът не представя доказателства, освен платените 39 лв., да погасява остатъка от претендираните задължения, установени от съдебно-счетоводната експертиза, а именно: главница - 486.10 лв., договорна лихва - 92.57 лв. през периода 13.02.2017г. - 19.03.2018г., такса „Кредит у дома“ -  408.29 лв. и такса „Оценка на досие“ - 24.16 лв., двете дължими през периода 13.02.2017г. - 19.03.2018г. и законната лихва за забава върху тях  - 51.03 лв. през периода 15.02.2017г. до 27.09.2018г.

Независимо от това, съобразно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП). Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, която не е съставена по прозрачен начин, така че за кредитополучателят да е възможно да прецени на основание ясни и разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на договора.

В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена.

От договора за кредит не става ясно, доколко такса за услуга „Кредит у дома“, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски и такса „Оценка на досие“ са елемент от уговорения 48.1 % годишен процент на разходите по кредита в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК. Разпоредбата предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По делото не става ясно, доколко таксите попадат в хипотезата на чл.19, ал.3 ЗПК за разходи, които не се включват в изчисляването на ГПР.

В нарушение на чл.10а, ал.4 ЗПК отсъства ясна уговорка относно вида, размера и действието, за което се събират таксите. Липсва конкретика дали се касае за допълнителни услуги по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Възлагането на такси за различни и неясни по вид разходи, би било в противоречие с ограниченията на следващите две алинеи за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита или за събиране повече от един път на такса за едно и също действие.

Двукратното превишаване на предоставения заем за 500 лв. от уговорената за връщане сума 1 050.12 лв., съществено нарушава принципа за еквивалентност на насрещните престации на контрахентите, поради което води до накърняване на общественият критерий за почтеност и добри нрави. Налице е неравноправно третиране на икономически по-слабия участник в оборота за сметка на  облагодетелстване на другия.

Не се доказва, потребителят при договарянето да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху съдържанието на договора и конкретните клаузи.

Обсъдените клаузи за таксите са нищожни, като неравноправни поради противоречие със закона и добрите нрави – чл.26, ал.2 ЗЗД, изключване и ограничаване правата на потребителя – чл.20, ал.1 ЗПК и имащи за цел и резултат заобикаляне на закона – чл.21, ал.1 ЗПК.

Предвид недължимостта на таксите, не се дължат съответната възнаградителна и мораторна лихва върху тях.

Искът по чл.422, ал.1 ГПК за признаване дължимост на непогасената част от предоставения заем до размер на сумата 461 лв., ведно със законна лихва за забава, е основателен. Останалите искове са неоснователни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивните жалби, насрещните страни не си дължат взаимно разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.12.2020г., гр.д.33634/19г., СРС, 77 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.