№ 975
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601973 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 1091/18.10.2022г. по ЧНД № 3442/2022г. по описа
на Районен съд Пловдив е потвърдено Постановление на РП Пловдив от
23.05.2022г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 359/2020г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, пр. преписка
№1919/2019г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, водено за
престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
П. В. Н., *** Сдружение футболен клуб „В.“. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на прокурорския акт и на обжалваното съдебно
определение, както следва: по отношение на постановлението на прокурора -
не е конкретизирано основанието за прекратяване на досъдебното
производство – по коя от хипотезите на чл. 24,ал.1,т.1 от НПК;
незаконосъобразност на постановлението поради противоречие между
обстоятелствена част и основание за прекратяване; липса на анализ на всички
събрани доказателства в хода на досъдебното производство, което е довело до
погрешни изводи. В акта на първата съдебна инстанция според жалбоподателя
не са били констатирани тези нарушения, като съдът също е извършил
едностранчиво, субективно и повърхностно изследване на фактологията,
вземайки становище и по въпроси, относими към решаване на казуса по
същество. Излагат се теоретични разсъждения върху правомощията на
прокурора и съда в производството по чл. 243 от НПК, както и се цитира
съдебна практика касателно съставомерните елементи от състава на
престъплението по чл. 323, ал.1 от НК. Отправя се искане за отмяна на
определението на РС Пловдив, като делото бъде върнато на РП Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото,
доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост
1
на обжалваното определение, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е било образувано след извършена проверка,
инициирана във връзка с подаден сигнал от страна на П. В. Н.-в качеството му
на *** Сдружение Футболен клуб В., в който са били изложени доводи за
предстоящи самоуправни действия от страна на Д.М. - *** ФК „С.“. След
извършена проверка, е било образувано наказателно производство с
постановление на РП - гр. Пловдив от 21.08.2019г. за това, че на неустановена
дата в началото на месец март 2019г. в гр. Пловдив, самоволно, не по
установения ред е осъществено едно оспорено от другиго право, а именно
право на ползване на част от поземлен имот с № 56784.530.9709 -
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. По делото не е било привлечено
обвиняемо лице.
В атакуваното постановление на РП Пловдив е изложена подробна
фактическа обстановка, като прокурорът е посочил, че намира същата за
установена на база на събраните писмени и гласни доказателства, цитирайки
ги, изложил е собствен анализ на събраните доказателства, като е посочил
показанията на кои свидетели и поради какви причини кредитира. Въз основа
на това е извел заключение, че от правна страна разследваното престъпление
не е извършено. Приел е, че доказателствата установяват наличие на спор за
право между двете страни, но предприетите спрямо дружеството,
представлявано от свид. Н., действия са в съответствие с установения в
закона ред, а така и не се е стигнало до промяна във фактическото положение
във връзка с оспорваното право. Поради това и е приел да е налице
прекратително основание по чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
В обжалваното определение районният съд е изложил фактическата
обстановка от прокурорското постановление, като я е споделил изцяло, приел
е за законосъобразни и изводите на представителя на държавното обвинение
за липса на извършено престъпление, поради което е потвърдил
постановлението на РП Пловдив.
Настоящият съдебен състав споделя изложените фактически
съображения на районния съд. Като цяло спор по фактологията не се
установява, а правилното изясняване на казуса е налагало събирането на
доказателства за правното положение на процесния имот и наличието, респ.
липсата на права спрямо същия на всеки един от засегнатите субекти с голяма
давност назад във времето.
При самостоятелен прочит и анализ на събраните доказателства,
настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд, че
фактическата обстановка е била правилно изяснена в прокурорското
постановление от събраните доказателства до този момент. Дружеството „В.“
ООД е било държател на процесния имот въз основа на сключен договор за
наем от 28.04.2006г. с концесионера „Д.“ ООД, при ограничение на срока на
2
концесионния договор и обектите, посочени в него, като установява се от
същия, че с договора за наем концесионерът е предоставил право на ползване
на „В.“ ООД и върху части от имота, които са извън предмета на
концесионния договор с Община Пловдив /договорът за концесия от
10.01.2000г./. По повод претенциите на жалбоподателя Н., но като *** друго
лице – Сдружение Футболен клуб „В.“, по отношение правото на собственост
и ползване на имота, който е бил актуван като публична ***, са се развили в
годините до м. август 2018г. няколко съдебни производства – по
административен и по гражданско-правен ред, които са хронологично
подробно проследени в мотивната част на постановлението на прокурора и на
определението на съда и които не ще се преповтарят подробно в настоящия
съдебен акт. Ще се отбележи, че и в двата акта коректно са пресъздадени
съответните съдебни решения, а така и съдържанието на административните
актове – заповеди на длъжностните лица от администрацията на Община
Пловдив. Правилно е било да се кредитират показанията на свидетелите М.,
Б., Д., А., Т. и Н. /които фактологически не им противоречат/, тъй като
действително същите си кореспондират и не влизат в колизия със събраните
обилни писмени доказателства, подробно изброени в постановлението на
прокурора. Наложително е обаче да се маркира следното:
- правилно е прието в постановлението на РП Пловдив, че договорът за
концесия с „Д.“ ООД е прекратен с изтичане на срока на същия – 10.01.2015г.,
като съдебният контрол от административните съдилища потвърждава
законосъобразността на издадената в последствие Заповед № 15 ОА
1482/05.06.2015г. на Кмета на Община Пловдив за изземване на части от
недвижимия имот - публична ***, които се държат без правно основание от
„В.“ ООД /решение № 1688/12.09.2015г. на Адм. съд Пловдив, потвърдено с
решение № 6987/05.06.2017г. на ВАС/. Последвалата претенция на
Сдружение Футболен клуб В. по реда на чл. 76 от ЗС по повод на Заповедта
на Кмета на Община Пловдив за изземване на части от недвижимия имот, е
била отхвърлена като неоснователна /виж Решение № 58/29.05.2018г. на ВКС
гр.д. № 2300/2017г., с което се отменя решението на ОС Пловдив по в.гр.д.
№2477/2016г. и искът на ищеца е отхвърлен като неоснователен/.
Междувременно по повод на решение № 1621/09.12.2016г. по в.гр.д.
№2477/2016г. на ОС Пловдив в същото производство и въз основа на издаден
изпълнителен лист Сдружение Футболен клуб В. е било въведено във въвод
на процесния имот от ЧСИ, но с решение № 92/31.01.2017г. по същото дело
Окръжен съд Пловдив е обезсилил издадения изпълнителен лист, като е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от по-рано
и е прецизирал описанието на поземления имот.
- Няма спор също така, че във връзка с проверка в недвижимия имот на
14.08.2017г. от служители на Община Пловдив било установено, че част от
същия се държи без правно основание от Сдружение Футболен клуб „В.“, за
което бил изготвен констативен протокол № 23/14.08.2017г. Не се установява
правно основание, въз основа на което Сдружението било отдало под наем на
3
„Д.“ ООД срещу възнаграждение ползването на част от сградите в имота-
публична *** /виж Протокол № 24/14.08.2017г./.
- Издадената от Кмета на Община Пловдив Заповед № 17 ОА
2954/24.11.2017г. за изземване на недвижимия имот –публична *** от
Сдружение Футболен клуб „В.“, е преминала проверка за законосъобразност
по адм.д. № 2497/2017г. на Адм. съд Пловдив и адм.д. № 8736/2018г. на ВАС,
като жалбата против същата била отхвърлена. В частта по постановеното
предварително изпълнение, Заповедта е била обект на контрол от страна на
Административен съд Пловдив - адм.д.№ 3497/2017г. на Адм.съд Пловдив, 27
състав, а в последствие и адм.д.№ 299/2018г. на ВАС, 4 отделение.
- В изпълнение на цитираната Заповед на Кмета на Община Пловдив на
15.12.2017г. от комисия от служители на администрацията на Община
Пловдив било осъществено изземване на част от имота – паркинг пред зала
„О.“, както и част от ПИ56784.530.9709, ведно със сградите, които били
отдадени под наем на „Д.“ ООД, като видно от съставения за това действие
протокол, същите били предадени доброволно от представител на последното
дружество. На същата дата ***ия Сдружение Футболен клуб В. - П. Н.
категорично отказал да предаде доброволно недвижимия имот, което е
отразено в съставения за това констативен протокол от същата дата.
- На 21.08.2018г. в изпълнение на Заповед № 17 ОА 2954/ 24.11.2017г.
на Кмета на Община Пловдив, служители на Община Пловдив, в
присъствието на представители на Общинска полиция, Общинска охрана и
служители на Първо РУ Пловдив, било пристъпено към изземване на имота,
тъй като ***ия Сдружение Футболен клуб В. П. Н. категорично отказал да го
предаде доброволно, което било отразено в съставения протокол от същата
дата. От показанията на свид. Н. се установява, че и след посочената дата не
била препятствана възможността Сдружение Футболен клуб В. да ползва част
от обектите в инкриминирания имот с оглед тренировъчната и състезателна
дейност, развивана от клуба.
- Дружеството „В.“ ООД е било уведомено с писмо изх.№
15Ф4493/10.06.2015г. от Община Пловдив /т.2, л.129/, че във връзка с
констатирано ползване без правно основание на части от недвижимия имот,
следва да заплаща месечно обезщетение за ползването на общинския имот,
което срещнало несъгласие от страна на управителя на „В.“ ООД П. Н. /виж
отговор на л. 130, т.2 от ДП/. До 27.06.2019г. /датата на изходиране на писмо
изх.№ 19 ПЛ-660 на Зам.-кмет ОСУТСИ-л.3-4, том1; виж и писмо на л. 61-62/,
искания за използване на недвижимия имот, изключая подаденото от
Сдружение Футболен клуб „С. 1947“, не били постъпвали.
- С решение от комисия, назначена от Кмета на Общината, по повод на
заявление от Сдружение „ПФК С. Пловдив 1947г.“, свързано с искане за
наемане на съществуващия спортен център, съставляващ част от ПИ
56784.530.9709 по КК и КР на гр. Пловдив, заявителят бил уведомен, че може
да ползва спортния център почасово срещу заплащане на такса, определена в
4
Приложение № 8.5 от Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив, което
срещнало съгласие ползването да започне от 01.03.2019г. Дружеството
заплатило съответната такса.
- При посещение на представители на Община Пловдив на 01.03.2019г.
на място, те констатирали, че входът на недвижимия имот е блокиран от
патрули на „Д.“ СОТ и от представители на „Футболен клуб В." /цитат от
показанията на свидетелите/, в това число и свид. Н., които възпрепятствали
представителите на Община Пловдив да достъпят имота и въведат
представителя на ПФК „С. П.-****“. Представителите на Общината, които
присъствали били: *** на Дирекция „СМД“- П. З., С.Р. – г*** в Дирекцията;
от Дирекция „***“ – А. А. и Н.К. – ***. За да се предотврати ескалация на
напрежение, представителите на Община Пловдив отложили извършването на
посочените законови действия за по-късен час, като с писмо с изх.№ 18 ПЛ
731-(2)/01.03.2019 г. до Директора на ОД на МВР-Пловдив било изискано и
оказване на съдействие в рамките на работния ден за извеждане на лицата,
които се намират в общинския имот без правно основание. В 14.00 часа на
01.03.2019 г. достъпът до имота бил осъществен, във връзка с което бил
съставен Протокол от 01.03.2019г., в който било посочено също, че
служители на Дирекция „***" към Община Пловдив, в присъствието на
служители на дирекция „***", предават на представители на Сдружение ПФК
„С. П.-****" част от поземлен имот с идентификатор 56784.530.9709 по КК и
КР на гр. Пловдив, с площ 57 100,88 кв.м., ведно със сграда с идентификатор
56784.530.9709.15 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ 22 кв.м.; футболен
стадион с трибуни и игрище, северозападно от него; съблекалня към
футболния стадион с площ 248 кв.м.; помещение за физическа подготовка с
площ 59.60 кв.м.; игрище с площ 927.90 кв.м. и игрище с площ 925.80 кв.м.,
разположени североизточно от футболния стадион — за който имот бил
съставен Акт за публична *** № 1904/14.07.2016г.
- От страна на Сдружение Футболен клуб „В.“ била подадена по-рано
искова молба срещу Община Пловдив за допускане на съдебна делба на
поземлен имот с ид.56784.530.6709 на КККР на гр. Пловдив, ведно с
находящите се в същия имот сгради, за което било образувано
гр.д.3161/2016г. по описа на ПРС, по което на 27.07.2018г. било постановено
решение № 3004/27.07.2018г., с което е отхвърлен предявения иск против
Община Пловдив. В последствие, решението на районния съд е било
потвърдено с Решение № 658/21.05.2019г. на ОС Пловдив по в.гр.д.№
2303/2018г., недопуснато до касационно обжалване с определение от
12.03.2020г. на ВКС по гр.д.№ 3315/2019г.
Спорът е правен – следва да се прецени дали с поведението си някое от
лицата от общинската администрация или други присъствали на случилото се
на 01.03.2019г. лица, е реализирало състав на разследваното или друго
престъпление.
5
Непосредствен обект на престъплението самоуправство са
обществените отношения, свързани със законно установения ред на
взаимоотношенията между отделни граждани, държавата или обществените
организации. Позицията на ВКС в редица решения е, че субект на
самоуправството може да е не само конкретното лице - страна по спора, но и
негов представител (Р.245-10-II, Р.248-11-III). Самоуправството е възможно
само при възникнал спор между две страни по повод на имуществено право.
В случая няма съмнение, че към 01.03.2019г. Сдружение Футболен клуб „В.“
чрез ***ия го П. Н., е имал претенции към собствеността на част от
процесния имот, подавайки иск за делба на съсобствен имот. Доколко същият
е бил основателен, е обстойно разгледано в постановените съдебни актове по
образуваното в тази връзка гр.д. №3161/2016г. на ПРС и в.гр.д.№ 2303/2018г.
на ПОС, недопуснато до касационно обжалване. Следва да се посочи, че
действително, както изтъква жалбоподателя, към 01.03.2019г. решението на
първата инстанция не е било влязло в законна сила. Това не оказва влияние
върху настоящия казус, тъй като не се установява действията на длъжностни
лица от Община Пловдив да покриват елементи от обективна и субективна
страна състава на престъплението „самоуправство“. Всеки един от тях е
действал в изпълнение на задълженията си по служба, при това с ясното
съзнание, че се реализират правомерни действия. Към 01.03.2019г. вече е
била влязла в сила Заповед № 17 ОА 2954/ 24.11.2017г. на Кмета на Община
Пловдив след проверка за законосъобразност на същата по съдебен ред.
Действията са предприети въз основа на влязло в сила съдебно решение, с
което е отхвърлен като неоснователен владелческия иск на Сдружение
Футболен клуб „В.“ срещу Община Пловдив, както и проверени по съдебен
ред за законосъобразност административни актове на Кмета на Общината по
повод на процесния имот. Изискването на съдействие от служители на
полицията, е бил именно установеният ред за осъществяване на достъп до
имота от собственик. Ето защо, и настоящият състав счита, че поведението на
длъжностните лица е било съобразено изцяло с установения от закона ред.
После – представителите на общинската администрация в случая са
действали в изпълнение на взето решение от комисия за предоставяне на
трето лице на право на почасово ползване на спортни съоръжения, намиращи
се в имот публична ***. Не е имало самоуправство от длъжностно лице,
понеже се касае за вид служебно задължение в рамките на правомощията на
длъжностните лица.
Наред с това за наличие на наказателна отговорност по чл. 323, ал. 1
НК, необходимо е деецът да внесе промяна от обективна и субективна страна
на съществуващото фактическо положение чрез една противоправна промяна
на същото, самоволно, под предлог, че осъществява свое оспорвано му от
другиго право /Реш. № 297 от 18.04.1968 г. по н.д. № 170/1968 г., І н.о./.
Видно от показанията на свидетелите Т. и А., а така и от показанията на свид.
Н., считано от м. август 2018г. Община Пловдив е осъществявала владение
върху процесния имот, като е наела и охранителна фирма, осъществяваща
6
физическа охрана на обекта. Наред с това представители и състезатели на
Сдружението са били допускани необезпокоявано на територията обекта, за
да осъществяват тренировъчна дейност. Така е било до 01.03.2019г., когато
реално след прекратяване на договора на Община Пловдив с „***“ ООД,
достъпът до имота е бил ограничен по нареждане на свид. Н., т.е. промяната
на фактическото положение е производно не от действия на представители на
Община Пловдив, а на самия жалбоподател.
Останалите присъствали на събитията на 01.03.2019г. в процесния имот
лица, се явяват трети за спора между Община Пловдив, от една страна и
Сдружението, представлявано от свид. Н., от друга, поради което изобщо не
може да се обсъжда дали поведението им покрива признаците на чл. 323 от
НК.
Макар че законодателният текст, с който е уреден съставът на
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, е формулиран изключително широко,
съдебната практика е неизменна, че неговата цел е да брани гражданите от
незаконна промяна на статуквото, а не от запазването му. В гражданския
процес пък именно запазването на статуквото до окончателното разрешаване
на спора между страните е основна ценност, поради което са предвидени и
редица средства за запазването му. Т.е. значимо за осъществяване на
престъплението „самоуправство“ е такова действие, което променя
предходното състояние на нещата по начин, който законът е определил като
запазен единствено за държавната власт с цел да се поддържа общественото
спокойствие и правилното упражняване на гражданските права. Ето защо,
прав е районният съд да приеме, че престъпление по чл. 323, ал.1 от НК не е
реализирано от обективна и субективна страна – изводи, до които е стигнал и
прокурорът в обжалвания си акт.
Не е било и необходимо предварителното уведомяване на трети лица,
включително и на представители на Сдружение футболен клуб „В.“ за
предстоящо посещение на служители на Община Пловдив на 01.03.2019г., тъй
като още на 21.08.2018г. недвижимият имот, публична *** е бил иззет от
Сдружението въз основа на влязлата в сила Заповед № 17 ОА
2954/24.11.2017г. на кмета на Община Пловдив.
Няма доказателства и да е осъществен друг състав на престъпление
по НК – евентуално такова против собствеността, каквито възражения се
сочат в жалбата. Видно в протокола от 21.08.2018г. са описани
констатираните вещи, къде са намерени и състоянието им, както и как е
осъществено съхранението на същите. В констативен протокол
№70/13.03.2019г., съставен от нотариус /л.92, том 3/ също са описани
намерените вещи, присъствието на свид. Н. на част от описа и как е било
осигурено съхраняване на вещите. В писмо изх.№ 19КЛ-207/09.04.2019г. на
Зам.-кмет ОСУТСИ до ликвидатора на „В.“ ООД - в несъстоятелност и П. Н.
като управител на Сдружение Футболен клуб „В.“ се уведомяват за
съхранението на движимите вещи, намиращи се в имота и необходимостта от
7
връщането им. Т.е. доказателствата не установяват основателност на
възражението в жалбата, че са били „обсебени“ движими вещи, установени на
територията на имота, за които се сочи в жалбата да са собствени на
Сдружението.
Не се споделят доводите в жалбата за липса на анализ от страна на
прокурора в атакувания от него акт на събраните доказателства – напротив,
посочено е въз основа на кои доказателства е приета изложената фактология,
кои се кредитират и причините за това, които мотиви напълно се споделят и
от настоящия съдебен състав. Нито прокурорът, нито предходният съд са
подходили тенденциозно или необективно при анализа на доказателствата.
Ясно е посочено в прокурорското постановление, че доказателствата не
установяват според представителя на държавното обвинение да е реализиран
както от обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по
чл. 323, ал.1 от НК, т.е. приел е, че деянието не съставлява престъпление.
Другата предвидена в чл.24, ал.1, т.1 от НПК хипотеза - когато деянието не е
извършено, изобщо не е спомената в постановлението на прокурора, за да е
налице неяснота. Не се констатира и противоречие между мотивите на
атакуваното постановление и цифрово посоченото основание за прекратяване
на производството от страна на РП Пловдив.
Доводите в жалбата за извършени престъпления по служба от
длъжностни лица, вкл. такива, които вече нямат такова качество в момента,
доколкото се сочи да са извън разследваното проявление от 01.03.2019г.,
нямат пряко отношение към настоящия казус и не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че
определението на Районен съд Пловдив е законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Водим от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1091/18.10.2022г. по ЧНД №
3442/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено
Постановление на РП Пловдив от 23.05.2022г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 359/2020г. по
описа на ОСО при ОП Пловдив, пр. преписка №1919/2019г. по описа на
Районна прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9