Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9
Гр.Елхово, 20.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
районен съд в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 574 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Оборище, ***№ 103, ЕИК – *********, чрез адв. С.Н.К. ***,
съдебен адрес ***, кантора 108, против П.Г.И. с ЕГН – **********,*** и Г.П.В. с ЕГН – **********,***, с която
по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на част
от вземането на ищеца, за което против ответниците е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 623/2013 година по описа на РС–
Елхово.
В исковата молба се твърди, че по
ч.гр.д. №623/2013 година по заявление на ищеца, е била издадена против
ответниците заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сума в общ
размер на 3468.66
лева, от които- предсрочно изискуема главница в размер на 1352.52 лева,
просрочена главница в размер на 1513.38 лева, договорна лихва за периода от
05.11.2012г. до 05.12.2013г. в размер на 370.48 лева, обезщетение за
забава за периода от 22.10.2012г. до 12.12.2013г. в размер на 232.28 лева,
ведно със законната лихва върху цялата главница в общ размер на 2865.90 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2013г. до
окончателното изплащане, която сума е дължима по представено извлечение от
счетоводната книга на „ЦКБ” АД към 12.12.2013г. и Договор за предоставяне на
кредит АКТИВ № 79600КР-АА-6643/21.11.2007 година, както и за съдебни разноски в
размер на 69.37 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на
заповедното производство. Дължимите суми ответниците е следвало да заплатят при
условията на солидарна отговорност.
Ищецът твърди, че след издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист длъжниците са продължили да извършват
плащания, като в резултат на това са погасили част от задължението по
издадената заповед за незабавно изпълнение, в резултат на което задължението
останало в размер на следните суми: главница – 1363.85 лева и законна лихва до
15.04.2019 година в размер на 204.59 лева. Твърди се, че последното плащане по
кредита е било извършено на 31.01.2018 година. Поради продължителен отказ за
плащане на остатъка от дълга от страна на ответниците, е било образувано
изпълнително дело № 369/2019 година по описа на ЧСИ***, като делото е било
образувано за сумата от 1568.44 лева. След връчване на поканите за доброволно
изпълнение длъжниците са депозирали по ч.гр.д. № 623/2013 година по описа на РС
– Елхово възражения за недължимост на сумите, във връзка с което възражение
ищецът е предявил иск по чл. 422 от ГПК.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което на
основание чл. 422 от ГПК да признае за установено по отношение на двамата
ответници, че му дължат солидарно сумата от 1568.44 лева, от които главница в
размер на 1363.85 лева и сумата от 204.59 лева, представляваща законна лихва до
15.04.2019 година, които са част от сумите, за които по ч.гр.д. № 623/2013
година по описа на РС – Елхово е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
на исковата молба ответниците, чрез пълномощник изразяват становище за
допустимост на предявения иск и неоснователност на същия. С отговора на
исковата молба ответниците не оспорват наличието на сключен договор за кредит
между ищеца и ответника И. като кредитополучател и ответника В. като поръчител,
както и не оспорват размера на предоставения кредит и условията, при които е
сключен договора за кредит. Не спорят и относно това, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
двамата ответници.
С отговора на исковата молба е оспорено твърдението на
ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по отношение на
сумата от 1352.52 лева. На второ място, ответниците правят възражение за
погасяване на претендираното от ищеца задължение по договора за кредит по
давност с изтичането на петгодишен давностен срок от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 613/2013 година – 12.12.2013 година до 12.12.2018
година. На трето място, според изнесеното в отговора на исковата молба, поради
неспазване на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, се твърди, че е отпаднала
отговорността на ответника В. в качеството му на поръчител по договора за
кредит. Ответниците желаят отхвърляне на предявения иск като неоснователен,
като претендират заплащане на сторените от тях разноски по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло
от процесуалният представител на ищеца. В представени по делото писмени бележки
се излагат аргументи в подкрепа на твърдяната основателност на предявения иск.
Ответниците, чрез процесуален представител, поддържат
становището за неоснователност на предявения иск, по съображения, изложени в писмена
защита.
Въз основа на събраните
по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д. № 613/2013 година по
описа на ЕРС е образувано
по подадено на 12.12.2013 година заявление на „Централна кооперативна банка“ АД
за издаване на заповед за незабавно за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист против ответниците в настоящото производство – П.Г.И. и Г.П.В..
Съдът е уважил искането на заявителя, като е издал Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1289 от 14.12.2013 година, с която е разпоредил
на длъжниците П.Г.И., с ЕГН – **********, в качеството му на кредитополучател и
Г.П.В. с ЕГН – ********** в качеството му на поръчител и солидарен съдлъжник,
да заплатят солидарно на заявителя „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА”АД-гр.София, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Оборище, ***№ 103, ЕИК– *********, сумата от общо 3468.66 лева,
от които - предсрочно изискуема главница в размер на 1352.52 лева, просрочена
главница в размер на 1513.38 лева, договорна лихва за периода от 05.11.2012г.
до 05.12.2013г. в размер на 370.48 лева, обезщетение за забава за периода
от 22.10.2012г. до 12.12.2013г. в размер на 232.28 лева, ведно със законната
лихва върху цялата главница в общ размер на 2865.90 лева, считано от датата на
предявяване на заявлението в съда – 12.12.2013г. до окончателното изплащане,
която сума е дължима по представено извлечение от счетоводната книга на „ЦКБ”АД
към 12.12.2013г. и Договор за предоставяне на кредит АКТИВ №
79600КР-АА-6643/21.11.2007 година, както и съдебни разноски в размер на 69.37
лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на заповедното
производство.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден
изпълнителен лист, получен от представител на заявителя на 27.12.2013 година.
Въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист заявителят е образувал ИД № 369/2019 година по
описа на ЧСИ*** с РД ОС – Ямбол, като изпълнителното дело е образувано за сумата от 1568.44 лева, от които 1363.85 лева
главница и 204.59 лева лихви.
Заповедта за незабавно изпълнение и призовката за
доброволно изпълнение по изпълнителото дело са връчени на длъжника Г.В. на
15.07.2019 година и на длъжника П.И. на 12.07.2019 година.
Възражението против заповедта за изпълнение е
депозирано от длъжниците в РС – Елхово на 25.07.2019 година, като е изпратено по
пощата на 24.07.2019 година, т.е. в 2 – седмичния срок от датата на връчване на
заповедта за незабавно изпълнение на длъжниците. Във връзка с подаденото
възражение от длъжниците, с твърдение в същото, че не дължат изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, на заявителя е даден
едномесечен срок, в който да предяви установителен иск против длъжниците за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Искът по чл.
422 от ГПК е предявен от заявителят в
преклузивния едномесечен срок.
Между страните не е налице спор, че на
21.11.2007 година е бил сключен Договор за предоставяне на кредит АКТИВ №
79600КР-АА-6643/21.11.2007 година, по силата на който „ЦКБ“ АД е предоставила
на ответника П.Г.И. кредит в размер на 7000.00 лева за задоволяване на негови
лични и на семейството му нужди. Сумата от 7000.00 лева представлява главницата
и чистата стойност на кредита. Срокът на договора за кредит е до 05.11.2014
година. Съгласно чл. 3, ал.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да
издължи кредита и начислените лихви, като заплати 84 месечни погасителни /анюитетни/
вноски с падеж на всяка от тях, посочен в погасителен план към договора. Съгласно
чл.4 от договора, главницата по кредита се олихвява с ГЛП в размер на базов
процент на „ЦКБ“ АД, който към момента на подписване на договора е 4% плюс
надбавка от 8.50 %.
По делото не
е налице спор и относно това, че за обезпечаване на вземанията на банката по
договора за кредит, сключен с П.И., е учредено поръчителство от страна на Г.П.В.,
който се е задължил спрямо банката в качеството й на кредитор на
кредитополучателя И., да отговаря за изпълнението на всички негови вземания,
произтичащи от сключеният между тях договор за кредит. Договорът за кредит и
погасителният план към него са подписани от кредитополучателя и поръчителя.
Съгласно
ч.9, ал.2 от договора за кредит, вземането на банката за издължаване на целия
кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на
задължение по договора със забава над 60 дни. В този случай е уговорено, че
изискуемостта настъпва автоматично, т.е. без да е необходимо каквото и да е
волеизявление от страна на кредитора. Съгласно чл.9, ал.3 от договора, при
настъпване/обявяване на предсрочна изискуемост, действието на погасителния пан
се прекратява, като задължението на кредитополучателя от момента на настъпване
на изискуемостта се състои от сумата на дължимите на банката такси, комисионни,
разноски и извънредни разходи, свързани с отпускането, обезпечаването,
управлението и събирането на кредита /до окончателното погасяване на дълга/,
начислените лихви /до окончателното погасяване на дълга/ и неиздължения остатък
от главницата, които се погасяват в посочената по – горе последователност.
Съгласно чл. 10, ал.2 от договора, от момента на настъпване/обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, остатъкът по кредита се дължи ведно с
договорените лихви и обезщетение за забава до окончателното погасяване на
задължението. По отношение на поръчителя в чл.13, ал.1, б. е т договора, е
предвидено, че същият остава задължен и след датата на падежа на главното
задължение, като отговорността му не е ограничена със срок и условие за
предявяване на иска за изпълнение срещу кредитополучателя.
По делото не
е налице спор, а това се установява и от приложеното извлечение от счетоводните
книги на банката, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в
съда – 12.12.2013 година не са били погасени 15 месечни вноски по договора за
кредит с падеж от 05.10.2012 година до 05.12.2013 година.
С писма изх. №42171 и №42 172, двете от
25.03.2013г. до кредитополучателя И. и до поръчителят В., получени от
последните съответно на 27.03.2013г. и 03.04.2013г., банката е уведомила П.И. и
Г.В., че кредитополучателят е изпаднал в забава от дата 05.10.2012 година за
сумата 788.64 лева и че от тази дата върху размера на задължението се начислява
и обезщетение за времето на забавата, като двамата са поканени в срок от 7 дни
от получаване на съобщението да погасят доброволно просрочените задължения,
ведно с дължимите лихви до датата на погасяване на всички просрочени суми или в
противен случай, цялото задължение по сключеният между страните Договор за
кредит ще бъде обявено от банката за предсрочно изискуемо и ще пристъпят към
принудителното събиране на сумите по съдебен ред.
По отношение
на представените от ищеца уведомителни писма и предвид признанието, направено
от процесуалният представител на ответниците в депозираната на 06.11.2019
година молба вх. № 3386, съдът приема за безспорно установено и това, че кредита
е обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила за
ответника И. на 27.03.2013 година, а за ответника В. на 03.04.2013 година.
От
заключението на вещото лице Т. по назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорена от страните по делото и приета от съда като обективна и
компетентна, се установява, че сумата от 7000.00 лева е била преведена от
кредитора по картова разплащателна сметка на кредитополучателя П.И. на
22.11.2007 година, на която дата следва да се приеме, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя.
Към датата
на подаване на заявлението по л. 417 от ГПК в РС – Елхово– 12.12.2013 година задължението
на кредитополучателя П.И. към банката е било в общ размер на 3468.66 лева, от
които: предсрочно изискуема главница в размер на 1352.52 лева; просрочена
главница в размер на 1513.38 лева; договорна лихва за периода от 05.11.2012
година до 05.12.2013 година в размер на 370.48 лева и обезщетение за забава за
периода от 11.10.2012 година до 12.12.2013 година в размер на 232.28 лева.
От
заключението на вещото лице се установява и това, че в периода от 31.03.2014
година до 31.01.2018 година, т.е. след издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, ответникът П.И. е извършил плащания по договора
за кредит в общ размер на 2890.00 лева, като последното плащане е от дата
31.01.2018 година в размер на 50.00 лева. След тази дата вещото лице не е
установило извършени плащания по договора за кредит.
Вещото лице
е установило, че към 15.04.2019 година /датата на образуване на изпълнителното
дело/ задължението на кредитополучателя П.И. към банката е било в общ размер на
1568.44 лева, от които главница в размер на 1363.85 лева и лихва в размер на
204.59 лева, начислена до датата 15.04.2019 година.
Изпълнително
дело № 369 от 2019 година по описа на ЧСИ*** е образувано за сумата от 1568.44
лева, от които главница в размер на 1363.85 лева и лихва в размер на 204.59
лева.
От разпита на вещото лице Т. в
проведеното на 15.01.2020 година съдебно заседание се установява, че поради
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението на
15.08.2019 година изпълнителното производство по изпълнителното дело е
приключено.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.9
от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск е допустим.
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където
е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. В конкретния случай от приложените
по делото доказателства се установява, че ответниците П.И. и Г.В. са уведомени
за издадената против тях заповед по чл.417 от ГПК съответно на 12.07.2019
година и на 15.07.2019 година с връчване на ПДИ и заповедта за изпълнение по
чл. 417 от ГПК от ЧСИ*** по образуваното изпълнително дело № 369/2019 година.
Възражението по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение е депозирано на
24.07.2019 година /датата на пощенското клеймо/, т.е. в законоустановения
двуседмичен срок за подаване на възражение, съгласно редакцията на ГПК,
действаща към онзи момент. За възражението заявителят е уведомен на 01.08.2019г.
Исковата молба е депозирана в РС – Елхово на 07.08.2019 година. При така
изложените факти следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните
разпоредби на ГПК, предвид на което съдът намери предявеният установителен иск
за допустим.
Между страните не е налице спор по фактите, изложени
по – горе, относно наличието на сключен договор за кредит между ищеца и
ответникът П.И., обезпечен с поръчителството на втория ответник Г.В.. Не е спорно
по делото и това, че ответникът И. не е изпълнявал задълженията си по договора
за кредит, като заплаща
ежемесечните вноски, определени по падеж и размер с погасителен план, което се
установява и от заключението на приетата ССЕ, както и факта, че с уведомление до
кредитополучателя и поръчителя банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, като уведомленията са връчени на кредитополучателя и поръчителя.
Страните не спорят и относно размера на задължението по кредита към датата на
образуване на заповедното производство, както и към датата на депозиране на
иска по чл.422 от ГПК.
Предвид липсата на спор между страните
относно фактите, съдът дължи произнасяне по направените от ответниците възражения
с отговора на исковата молба.
Първият въпрос, на който следва да
бъде даден отговор е отпаднала ли е отговорността на поръчителя – ответника***поради
неспазване на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
Уговорената в чл.10 от договора за кредит възможност
за банката да обяви, при настъпване на определени предпоставки, за предсрочно
изискуеми погасителните вноски с ненастъпил падеж представлява установено в
полза на банката потестативно право, което се упражнява с едностранно
изявление, отправено до длъжника и реализирането на което има за последица
едностранна промяна в сключения договор за кредит, изразяваща се в отнемане
преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок за изпълнение и пораждане
на възможност за кредитора да иска плащане от кредитополучателя и на вноските с
ненастъпил падеж. Касае се за възможност, която кредиторът би могъл да
реализира ако желае, по негова преценка. В посочения смисъл са дадените
разяснения в мотивите към т. 18 от тълкувателно решение № 4/2014 г. В случай,
че банката е реализирала това свое право и е обявила кредита за предсрочно
изискуем, то от обявяването на предсрочната изискуемост започва да тече срокът
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за всички непадежирали вноски, тъй като от този момент
настъпва изискуемостта за целия дължим остатък от кредита с ненастъпил падеж и
за кредитора възниква възможност да иска плащането му от длъжника, както и от
поръчителя. Ако в шестмесечния срок кредиторът не предяви иск срещу длъжника за
непадежиралите вноски, то отговорността на поръчителите за задължението на
длъжника за тези вноски отпада, поради прекратяване на договора за
поръчителство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не лишава банката
от възможността, след настъпване на датите, представляващи уговорени падежи на
обявените за предсрочно изискуемите погасителни вноски, да претендира плащането
им от поръчителя, но само ако договорът за поръчителство не е бил прекратен на
основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради непредявяване на иск от банката срещу
кредитополучателя за всички предсрочно изискуеми непадежирали вноски в
шестмесечен срок, считано от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Относно дължимите вноски с настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочна
изискуемост срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа /изискуемостта/ на
всяка погасителна вноска. В настоящия случай, банката – ищец е обявила
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника П.И. на 27.03.2013 година и на
поръчителя Г.В. на 03.04.2013 година при наличието на основания за това –
незаплатени вноски с падеж от 05.10.2012 година до 05.03.2013 година, т.е.
допусната забава над 60 дни.
От датата на обявяване на предсрочната изискуемост на ответника
И., е настъпила предсрочна изискуемост за всички вноски, които към тази дата са
били с ненастъпил падеж /това са вноските, дължими от 05.04.2013 година до 05.11.2014
година/. В рамките на шест месеца от 27.03.2013 година банката не е предявила
иск срещу поръчителя за дължимите по договора за кредит непадежирали вноски.
Такъв иск не е бил предявен и за падежиралите към 11.04.2013 година погасителни
вноски. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е
подадено от банката – кредитор на 12.12.2013 година, т.е. след изтичане на
шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради което и договорът за
поръчителство, сключен на 21.11.2007 година между банката и ответникът В. е бил
прекратен на 27.09.2013 година, на основание чл. 147, ал.1 от ЗЗД, т.е. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
поръчителят не отговаря солидарно с длъжника – кредитополучател. Поради тези
съображения искът с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен
против ответника Г.В. в качеството му на поръчител, се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Неоснователни са твърденията на
процесуалният представител на ищеца, че в случая по отношение на поръчителя не
са налице предпоставките за отпадане на отговорността му поради неспазения срок
по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, предвид
клаузите на договора за кредит. Действително в чл.13, ал.1, б. „е“ от договора
е предвидено,че поръчителят остава задължен и след датата на падежа на главното
задължение, като отговорността му не е ограничена с никакъв срок или условие за
предявяване на иска за изпълнение срещу кредитополучателя.
По преценка на
настоящия съдебен състав разпоредбата а чл.147, ал.1 от ЗЗД е императивна и не
допуска възможност за договаряне на нещо различно от това, което следва от нея.
Това е така, тъй като в текстово и смислово отношение чл.147 от ЗЗД е
аналогичен с разпоредбите на чл.139, чл. 140, 141, ал.1, 142, изр.2 и чл.146 от ЗЗД, в които са
уредени задължителни условия по правоотношението по договор за поръчителство и
правните последици, настъпващи при определени обстоятелства. Посочените
разпоредби несъмнено са императивни. Така например не би могло да се приеме, че
е възможно по съгласие на страните поръчителството да не се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение или длъжникът и
поръчителят да не отговарят солидарно, а разделно. В случаите, когато законът
допуска свободно договаряне на отношенията по определен вид договор се
използват такива формулировки, които ясно да указват, че предвиденото в
съответната разпоредба правило е приложимо само в случай, че не е уговорено
нещо друго. Нито изр.2 на чл.147, ал.1, нито ал.2 от чл.147 от ЗЗД допускат
възможността за някакви изключения от правилото, което произтича от изр.1. По
принцип преклузивните срокове се предвиждат тогава, когато нещо непременно
следва да се случи или се счита за случило се след изтичане на определен период
от време. В случая времето от шест месеца е такова на бездействие на кредитора
спрямо длъжника, като законът въвежда като последица от това бездействие
отпадане на отговорността на поръчителя. Отпадането на отговорността на
поръчителя при определени условия е една от формите на регламентиране на
пределите на тази отговорност /в случая
на темпоралните й предели/. Както в чл.139, изр.2 от ЗЗД е предвидено, че
поръчителят не може да поръчителства за повече от това, което дължи длъжникът,
или при по- тежки условия, като това правило е императивно, така и в чл.147 от ЗЗД е уредено императивно до кой момент продължава отговорността на поръчителят
след падежа на задължението при положение, че от кредитора не е предявен иск за
вземането му.
Както беше посочено по- горе при
задължителното приложение на този краен срок е без значение дали поръчителят се
е съгласил да отговаря и след изтичане на шестмесечния срок и без да е предявен
иск от кредитора. Съответно изводът, който се налага е, че към 12.12.2013
година отговорността на поръчителя вече е била отпаднала, поради което и
предявеният против него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Вторият въпрос, на който следва да
бъде даден отговор е погасено ли е по давност вземането на ищеца по отношение
на ответникът П.И..
Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в
т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №
4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415 ,ал.1
от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. В мотивите към т.9 от ТР № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, се излагат
съображения, че с разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, според която искът за
установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от
общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в
съда съгласно чл.125 от ГПК. Законодателното разрешение е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на иска
с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба.
Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на
погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, право на
законни лихви и на добиви от вещта. Изпълнителната сила на заповедта настъпва /а
в хипотезата по чл.417 от ГПК се стабилизира,/ след влизане в сила на съдебното
решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно
съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене,
така и към минал момент – от деня на неговото възникване. Посоченият в нормата
на чл.422, ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да
се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява
единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от
значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено
нещо – приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.
Установяването на права, които са съществували в миналото, но са погасени или
прекратени при приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на
правен интерес, обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца,
което ще се упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право.
От този факт, следва извода за неоснователност на
възражението за погасяване на правото на принудително удовлетворяване поради
изтекла давност. Вземането за главницата по договор за кредит се погасява с
общата петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД. Съдебната практика (вкл. и тази
на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено
връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати,
това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 795/2010 г., ІV г. о.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Задължението на
ответника П.И. по процесния договор за кредит, е станало изискуемо, поради
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.03.2013 година с
позоваването от кредитора на предсрочна изискуемост, от която датата е започнала
да тече и погасителната петгодишна давност. В производството по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, ако кредиторът спази
едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му.
Ето защо съдебният състав приема, че от датата на подаване на заявлението –
12.12.2013 година, на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД до приключване на
прерастналото в исково производство заповедно производство, погасителната
давност е спряла да тече /в този см. решение №182 от 11.01.2018г. по т.д. №
577/2017г. на I т.о. на ВКС и решение № 195 от 29.06.2016г. по т.д. №
665/2016г. на IV г.о. на ВКС/.
Безспорно е, че кредиторът може да прекъсне
давността с действия по чл.116, б.“б“ от ЗЗД, към които действия не се числи
заявлението за снабдяване с изпълнителен лист в заповедното производство.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД е изключителна и поради това тя не може
да бъде тълкувана по аналогия. В мотивите
на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за заповед
за изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на изпълнителен
лист също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради
едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист.
Налице е прекъсване на давността на основание
чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като е налице признаване на вземането на банката от
длъжника П.И.. От заключението на вещото лице Т. и приложенията към него се
установява, че след като остатъкът от кредита е бил обявен за предсрочно
изискуем на ответника П.И., считано от 27.03.2013 година, същият е извършвал
частични плащания за погасяване на задълженията си по кредита в периода от
31.03.2014 година до 31.01.2018 година на сума в общ размер на 2890.00 лева,
като сумите по отделните плащания са отнасяни от банката като суми за
погасяване на задължението по договора за кредит от 21.11.2007 година. От
приложената от ищеца вносна бележка от 31.01.2018 година за внесена от
ответника И. сума в размер на 50.00 лева, се установява, че като основание за
плащането е посочено „вноска по кредит“. С внесените суми са покривани
разноски, лихви и главница по договора, като в резултат на извършените плащания
от ответника И. дългът е намалял до сумата от 1363.85 лева главница и законна лихва върху главницата до 15.04.2019
година в размер на 204.50 лева, за които суми е било образувано изпълнителното
дело. Посочената от процесуалният представител на ответника И. съдебна практика
е неотносима към фактите по настоящото дело, поради което и не е налице
задължение на съда да се съобрази с нея при решаването на спора. С действията
си по плащане на задължението към банката, периодичността на извършваните
плащания, основанието за плащанията, ответникът
И. е манифестират в достатъчна степен волята си като длъжник на банката да
потвърди задължението си към кредитора по договора за кредит.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК против ответникът П.И. се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
От разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че към момента на приключване на съдебното дирене изпълнителното
производство по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело е приключило поради
изпълнение на задължението. На този факт обаче, страните не се позовават, като
по делото, предвид липсата на представени доказателства относно това дали
вземането на банката е удовлетворено чрез принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение, или сумите са събрани чрез внасянето им от длъжника и поръчителя
след образуването на изпълнителното дело, за съда е невъзможно да отчете факта
на изпълнението на задължението, настъпил след датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
При този изход
на делото ответникът П.Г.И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното в размер на 34.68 лева и направените от
ищеца в исковото производство разноски в размер на 310.69 лева.
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника Г.В., по отношение на който предявеният
установителен иск се отхвърля като неоснователен, направените в заповедното
производство разноски в размер на 229.50 лева и направените в исковото производство
разноски в размер на 680.00 лева.
Съдът не намира основания за приложение на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер по – нисък от заплатения. Заплатените адвокатски възнаграждения
и от двете страни за процесуално представителство са в рамките на размерите,
посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния
интерес и броя на проведените съдебни заседания по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, Елховският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Г.И.,
с ЕГН – **********,***, ДЪЛЖИ на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Оборище, ***№ 103, ЕИК – *********, съдебен адрес ***, кантора
108, адв. Ст. К. ***, сумата от
1568.44 лева, от които главница в размер на 1363.85 лева и законна лихва върху
главницата в размер на 204.59 лева до 15.04.2019 година, представляващи
част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1289 от 14.12.2013
година по ч. гр. дело № 623/2013 година по описа на РС - Елхово.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ***№ 103, ЕИК –
*********, съдебен адрес ***, кантора 108, адв. С.Н.К. ***, против Г.П.В. с ЕГН – **********,***,
установителен иск с правно основание чл. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата
от 1568.44 лева, от които главница в размер на 1363.85 лева и законна лихва
върху главницата в размер на 204.59 лева до 15.04.2019 година, при условията на
солидарна отговорност с П.Г.И. с ЕГН – **********,***, представляващи част от сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение № № 1289 от 14.12.2013 година по ч. гр. дело № 623/2013 година по
описа на РС – Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ответникът П.Г.И., с ЕГН – **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ***№ 103, ЕИК – *********,
съдебен адрес ***, кантора 108, чрез адв. С.Н.К. ***, направените в заповедното
производство разноски
в размер на 34.68 лева и направените в исковото производство разноски в
размер на 310.69 лева.
ОСЪЖДА ищецът „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Оборище, ***№ 103, ЕИК – *********, съдебен адрес ***, кантора
108, адв. Ст. К. ***, ДА ЗАПЛАТИ ответникът Г.П.В. с ЕГН – **********,***, направените в заповедното
производство разноски в размер на 229.50 лева и направените в исковото производство
разноски в размер на 680.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Ямбол чрез РС – Елхово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ЯНА АНГЕЛОВА/