Р Е Ш
Е Н И Е № 414
гр.Пловдив, 02. 04. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно
отделение – V с., в публичното заседание на единадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Анна
Дъбова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 33/2019 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.542
от ГПК във вр. с чл. 19 във вр.
с чл. 9 и чл.14 от ЗГР.
Постъпила е
въззивна жалба от А.С.Т., ЕГН **********,
като майка и законен представител на С.В.К., ЕГН - ********** с адрес ***, чрез
адвокат Ф.Е.М., против Решение № 481/20.11.2018г. на АРС – III гр.с. по гр.д.№
1609/2018г., с което е оставена без уважение молбата й с правно основание
чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на фамилното име на С.В.К., от „К. на Т.“. Моли да бъде отменено
изцяло и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважи подадената молба. Прилага писмена защита.
Въззиваемата страна Община – Асеновград депозира
писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.
Заинтересуваната страна Дирекция „Социално
подпомагане“ – Асеновград не депозира писмен отговор и не взима становище.
Заинтересуваната страна В.К.К.
не депозира писмен отговор, но допълнително за открито съдебно заседание чрез
адв. К.Г. депозира писмено становище, че жалбата е неоснователна. Прилага писмена защита, с която поддържа
доводите от първата инстанция.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез
прокурор Гинка Лазарова, пледира в съдебно заседание и обосновава, че с
решението са спазени императивните норми на ЗГР и няма основание за отмяна; жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд –Асеновград от А.С.Т., като майка и
законен представител на С.В.К., е подадена молба да бъде допусната промяна
на фамилното име на детето от „К.“ на „Т.“, с произтичащите от това последици. Посочва,
че детето е родено в резултат на връзка
между А.Т. и В.К.. Бащата на детето не полагал грижи нито за майката, нито за детето след раждането му, а от
самото раждане за неговото отглеждане и възпитание се полагат грижи от майката
и нейните родители. От края на 2011 г. бащата
нямал контакт с детето. По силата на Решение № 86/12.03.2016г. на гр. д. 1987/2015 г. на АРС, влязло в сила на
05.04.2016г., е утвърдено постигнатото споразумение между нея и К. относно упражняването
на родителските права върху детето, като са й предоставени на нея. Детето е на
почти седем години, а не познава баща си. Сред обществото, близки и роднини
детето е познато с фамилията на майката Т., тъй като освен най-близките роднини
и приятели никой не познава баща му. Изтъква, че детето, когато са представя
някъде крие фамилията на баща си и навсякъде се представя като С. Т., детето се
чувства нещастно поради това че по документи е с фамилно име К.. Освен това
носенето на различно фамилно име от майката създава допълнително неудобства. Прилага
писмени доказателства – влязло в сила Решение № 86/12.03.2016г. на гр. д.
1987/2015 г. на АРС и удостоверение за раждане за детето С.В.К..
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за доказване твърденията за неудобството и психичния дискомфорт на детето, както и че е известен сред обществото
с фамилията „Т.“.
Община – Асеновград е депозирала писмен
отговор, че
молбата е неоснователна.
Заинтересуваната страна В.К.К.,
чрез адв. К.Г., е взел становище в открито съдебно заседание, че искането е неоснователно. Поддържа, че
не се е срещал с детето, тъй като контактите му с него са осуетявани от
майката, която впоследствие е заминала заедно с детето в чужбина. Той също
работи в чужбина, но твърди, че редовно заплаща присъдената на детето със
съдебно решение издръжка. Също е направил искане за допускане на двама
свидетели.
Районният съд е уважил доказателствените искания на страните и им е допуснал по двама свидетели.
В съдебно заседание на 05.10.2017 г. са разпитани свиделите,
доведени от молителката Г. В., без родство, и С. Т., неин баща.
В съдебно заседание на 13.11.2017г. са разпитани свидетелите на
заинтересованата страна В.К. Д. П.,
без родство, и К. В., без родство.
В хода на производството е приложен в надлежен заверен превод Социален
доклад, изготвен в Лондон от Кралски съд – Висш съд за детето С.В.К., което живее заедно с майка си А.С.Т. в
Лондон.
За да отхвърли с постановеното
си решение молбата, АРС излага основни съображения, че в случая при преценка на
доказателствата по делото в тяхната съвкупност не се е установило да са налице
"основателни причини и важни" по смисъла на чл. 19, ал.1
от ЗГР обстоятелства, които да обосноват исканата промяна на
фамилното име от „К. на Т.“. Налице е само субективно желание, но не и
обективни предпоставки, а промяната на фамилното име на лицето по реда на чл.19
ЗГР – поради наличие на основателни причини за това, каквито се твърди в случая
да са налице, не може да заобиколи императивния режим
на образуване на имената, в случая е недопустимо съгл. чл.13 и чл.14 от ЗГР. Констатирали
са се част от твърденията на молителя, но същите не са достатъчни, за да
обосноват основателността на предявената молба. В този смисъл замяната на
фамилното име на молителя, чиито произход по рождение е безспорно установен с
представеното удостоверение с фамилното име на другия родител, може да намери
опора в закона, ако е основано на обективни факти и обстоятелства. Аргументира
също, че не се прекъсват връзките по произход и наследяване между родител - дете,
дори и при твърдения за липса на изградена духовна връзка между тях. Изтъква,
че името представлява постоянно, словесно обозначение на физическо лице, което
служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, а промяната на името е едно изключение при наличие на конкретни
предпоставки за това, като фамилното име на детето е определено съобразно
закона.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция,
на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгл. чл.19 ал.1 от ЗГР – Промяната на собствено, бащино
или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. По делото, както
се посочи по-горе, молбата за промяна се базира на третата и четвъртата
предпоставка – когато името е „обществено неприемливо“, както и „в случаите, когато важни обстоятелства налагат това“.
С подадената въззивна жалба от
А.С.Т.,
като майка и законен представител на С.В.К., акцентира, че молбата за промяна
на име се основава на третия и четвъртия фактически състав на нормата на чл.19
ал.1 от ЗГР. Възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и
затова счита същото за неправилно. Формулира оплакване
на първо място, че Районният съд не се е съобразил нито със събраните гласни
доказателства на свидетелите С. Т. и Г. В., нито с отразеното със Социалния
доклад. Изтъква, че при пребиваването си в РБългария
и посещаването на училище от детето в Англия, то е записано с фамилията „К.“. В
училище, действително е нямало как да
бъде записано с фамилия, различна от К., тъй като така е записано в документите
за самоличност, то това не означава, че детето е така известно. Винаги, когато
не се изисквала официална формалност, С. се представял с фамилията Т.. С тази
фамилия е познат сред приятелите си в България и сред новите си приятели във
Великобритания.
Оплакването следва да се остави без уважение. Въззивната инстанция намира, че чрез показанията на св.Г.
В. и на св. С. Т., баща на молителката, протокол от 05.10.2017г./ не се доказват
въведените твърдения. Първият свидетел е казал само, че живее в с.Ч., комшии
били с молителката и баща й. Знаел, че те искали детето да се казва Т. и че
бащата на детето не полагал грижи за него. За последно бил видял С., през
м.април, 2017г. Вторият свидетел е конкретизирал, че различията във фамилиите
причинявали неудобство заради изискванията за документи. Бащата не е търсел детето. Дъщеря
му живеела вече пета година в Англия, а детето заминало юли месец. Уточнява, че
детето е посещавало детската градина с фамилията К., но пред другарчетата се
представял с фамилията Т.. Тези свидетелските показания не водят до извод, че са налице предпоставките
фамилното име Т. да се замени с К.
поради това, че е „обществено неприемливо“ или че „важни“ причини налагат промяната.
Фактът, че при пътувания трябва да се
носят от родителя необходимите документи само по себе си не е елемент, който да
изпълва горните условия на фактическия състав.
На следващо място, жалбоподателката посочва, Районният
съд не се бил съобразил със собственото желание на детето за смяна на фамилното
име, тъй като законът не давал възможност на човек да променя името си според
временното му желание. Намира този извод за погрешен, като цитира практика в
друг смисъл – Решение № 19/08.02.2012г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№ 486/2011г. Посочва, че не става
въпрос за прищявка, а за необходимостта детето да носи същата фамилия като
другите членове на семейството. Също така не се търси заличаването на връзката
на детето с бащата, тъй като се иска промяна единствено във фамилното име, но
не и в бащиното.
Възражението
е неоснователно. Фамилното име е свързано с това, че показва
принадлежността на дадения човек към определен кръг от хора, като това е кръга
на семейството. По традиция в Р. България и съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР
имената на българските граждани са съставени от собствено, бащино и фамилно
име. По традиция фамилното име, е фамилното име на бащата. Следва да се
съобрази и функцията на фамилното име, дадена му от закона в чл. 14 от ЗГР, а
именно да удостоверява произхода на лицето, което може да се образува само по
посочените в този текст начини с изключенията, предвидени в тях, а именно,
когато етническите и семейни традиции на родителите не налагат друго. В конкретния случай от
данните по делото не се налага извод за основание за промяна. По отношение на визираната
необходимост детето да носи същата фамилия като другите членове на семейството,
следва да се отбележи, че в кръга на семейството на детето се включва и неговия
баща В.К.. Той, в качеството на заинтересувана страна, също е довел за разпит
двама свидетели, допуснати му от Районния съд. Д. П., без родство, е заявил, че
В. също живее в чужбина. След като се връщал в България правил опити да се види
с детето, но майката не му позволявала. Един път лично станал свидетел на
телефонен разговор между тях. През 2017г. В. три пъти си бил идвал. Втората
свидетелка К. В., без родство, е заявила, че познава и двете страни. В.,
последния път като си идвал през м.юни, 2017 г., й бил заявил, че ако трябва ще
спи пред вратата на майката само и само да се види детето. На В. му било казано
от А. и родителите й, че не искат никаква помощ от него, отказвали му да
помага.
Въззивната инстанция намира,
че правилен е изводът на Районния съд, че предвид създалата се ситуация между
родителите, желанието на детето е временно. Обстоятелството, че молителката е в
обтегнати отношения с бащата на детето не е основание за промяна на фамилното
име.
На следващо място, жалбоподателката възразява срещу
изводите на Районния съд, затова, че не били събрани никакви доказателства
относно наличието на „важни обстоятелства“ по см. на чл.19 ал.1 от ЗГР, защото
в хода на производството са били събрани гласни и писмени доказателства затова.
Вън от горното, С. вече има сестра Е., която носи фамилията на майката си – Т..
Не без значение е фактът, че С. и майка му живеят в Англия. В училище бил
записан с фамилията К., тъй като нямало как да е иначе заради документите за
самоличност. Тази фамилия обаче била трудна за произнасяне от учители и връстници. Също така тя вече има второ дете Е. А. Т., род.
на ***г., от друг мъж С. Д. П. Районният съд не се бил съобразил с интереса на
детето, който съгласно международното и вътрешното законодателство винаги
трябва да е водещ при решаване на делото.
Въззивната инстанция намира,
че възраженията следва да се оставят без уважение. Съдебната практика приема, че тъй като законът не дава отговор на
въпроса кое
име е „обществено неприемливо“, както и кои
точно обстоятелства се определят като „важни“, то затова те трябва да се преценяват в контекста на всеки
отделен случай, като се имат предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, но несъмнено да са такива лични и обществени обстоятелства, които
правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. В конкретния случай, не
се достига до такива изводи по отношение на твърденията за смяна на фамилното
име на детето от „К.“ на „Т.“. Предположението, че тази фамилия „К.“ била трудна за произнасяне в Англия, както и че
съгласно Удостоверение за раждане /на л.90/ жалбоподателката А.Т. вече има
второ дете Е. А.Т., род. на ***г., от друг мъж С. Д. П., е ирелевантно
с оглед императивния характер на нормите на закона. Досежно
преценката на приложения Социален доклад и записаното в него относно чувствата
и желанията на С., то същият подлежи на преценка поотделно, но и в съвкупност с
всички други събрани доказателства по делото, тоест сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове основателност на
молбата за промяна на фамилно име.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 481/20.11.2018г. на АРС – III гр.с. по гр.д.№ 1609/2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :