№ 14793
гр. С., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110148763 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от СД „(ФИРМА)“ срещу ЗК
„(ФИРМА)“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 KЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 221,96 лв. с вкл.
ДДС, представляваща разликата между заплатеното от ответника
застрахователно обезщетение и дължимия остатък, за причинени вреди,
изразяващи се в увреждане на следното имущество: портална врата марка
Beninca модел BULL8M.S MY11/9591524 – 2 бр.; сигнално-охранителна
техника, система за видеонаблюдение, компютър, рутер – марка Sony модел
KDL 32U42070, сер. № 9700493 и Play TV box КМ 9 МАС Д0780103А42Е,
причинени в резултат на застрахователно събитие – токов удар от 20.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване
на исковата молба 03.05.2023 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2022 г. между страните е
сключена застрахователна полица 0870220051005509 с предмет опазване от
погиване от случайни събития на движимо и недвижимо имущество,
собственост на ищеца, което се намирало в гр. С., обл. П., ул. „П. П.“ № 4.
Сочи се, че застрахователното покритие е било до сумата от 1 607 00,00 лв. В
договора била включена допълнителна клауза покрит риск Б7 – късо с., токов
удар, непряко попадане на мълния с подлимит 30 000,00 лв. без самоучастие.
Твърди, че на 20.01.2023 г. атмосферните условия в диапазон от 10:15 ч. до
10:30 ч. били неблагоприятни, имало силна буря с вятър, интензивни валежи,
гръмотевици, вследствие на което мълнии ударили заводския комин и един от
стълбовете до портала на базата. Сочи, че след настъпване на събитието е
уведомил ответника, била заведена щета *********/20.01.2023 г., като на
23.01.2023 г. представител на ответника посетил обекта и съставил
1
Констативен протокол от оглед, а на 08.02.2023 г. бил извършен и
допълнителен такъв. Аргументира, че вследствие на събитието са били
нанесени повреди по електронната техните и техните компоненти, както
следва: електроника на портална врата марка Beninca, сигнално-
охранителна техника, система за видеонаблюдение, компютър, рутер, Play
TV box. Твърди, че е сторил разходи за възстановяване в размер на 21 675,40
лева. Излага, че на 07.03.2023 г. е получил писмо от ответника, с което бил
уведомен, че ще му се заплати обезщетение в размер на 8 198,36 лева, като
ответникът отказвал да заплати вредите на портална врата марка Beninca,
рутер и Play TV box, т.к. не били обект на застраховката. Аргументира, че
отказът на ответника е незаконосъобразен, т.к. обект на застраховане били
машини, съоръжения и оборудване и всякакви други техники и уреди, каквито
били и процесните имущества. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага,
че ищецът не е легитимиран да претендира обезщетение. Оспорва увреденото
имущество да попада в обхвата на сключената застраховка. Сочи, че не са
представени документи, които да установяват правото на собственост върху
процесните имущества. Прави възражение за подзастраховане. Прави
възражение за наличие на самоучастие. Прави възражение за наличие на
изключение от застрахователното покритие. Оспорва претенцията по размер.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В последното о.с.з. ищецът е направил изменение на иска чрез
увеличение на същия, като вместо първоначално заявения размер от 500,00
лв., частична претенция от вземане в общ размер на 13 477,04 лв., искът
следва да се счита за предявен за сумата от 8 221,96 лв. с вкл. ДДС,
представляващ разликата между заплатената от ответника сума и дължимия
остатък.
Софийски районен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответното дружество по сключен договор за имуществена застраховка, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ
датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е
настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е
претърпял твърдените вреди по вид и размер; наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е
2
изправна страна в правоотношението със застрахователя, в това число и че е
изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи. В тежест на
ответника е да докаже наличието на основание, освобождаващо го от
задължението да изплати процесното застрахователно обезщетение, в това
число възражението си за подзастраховане, както и договорено самоучастие на
застрахования.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е
сключен застрахователен договор с полица 0870220051005509; че ответникът
е изплатил на ищеца сумата от 8 198,36 лева на 09.03.2023 г.
По делото е представена застрахователна полица застраховка
„Имущество за малък и среден бизнес“ от 04.10.2022 г., със застраховано лице
„(ФИРМА)“ СД, местоположение на застрахованите имущества гр. С., ул. П.
П. № 4. Видно от полицата в „застраховани групи имущества“ попадат:
недвижимо имущество – административни, търговски, производствени,
стопански и складови сгради и помещения; машини, съоръжения и
оборудване; техника и уреди; други ДМИ; стоково-материални запаси.
Периодът на застрахователно покритие е 10.10.2022 г. до 09.10.2023 г.
Посочени са и покритите рискове, като един от тях е късо с., токов удар,
непряко попадане на мълния. За посочения застрахователен риск е уговорен
подлимит в размер на 30 000 лева, като е изключено самоучастието.
Спорен по делото е въпросът дали увреденото имущество – портална
врата марка Beninca модел BULL8M.S MY11/9591524 – 2 бр.; сигнално-
охранителна техника, система за видеонаблюдение, компютър, рутер –
марка Sony модел KDL 32U42070, сер. № 9700493 и Play TV box КМ 9 МАС
Д0780103А42Е, са част от застрахованото имущество по договора. Съгласно
раздел II Предмет на застраховката, от ОУ, неразделна част към
застрахователния договор, се застраховат собствени, наети, предоставени на
отговорно пазене или ползвани на друго законно основание от застраховащия
имущества, в това число: административни, търговски, производствени или
стопански сгради и складови помещения като неразделна част от сградите са:
вградените в тях инсталации /газови, електрически, телефонни, водопроводни,
канализационни, отоплителни, пожарогасителни, пожароизвестителни,
3
алармени, климатични, вентилационни и други/, представляващи неразделна
част от сградите, без крайните устройства; асансьори; трайно монтирани
подови настилки; врати и прозорци; трайно монтираните осветителни тела;
техника и уреди /офис оборудване, електронна техника/; преносими
компютри, мобилни телефони и друга нестационарна техника; машини,
съоръжения, оборудване; обзавеждане на сгради, стопански инвентар; други
дълготрайни материални активи /ДМА/; разходи за придобиване на ДМА,
незавършено строителство; ведомствени транспортни средства за вътрешно
обслужване на застрахованите обекти; стоково-материални запаси: материали,
продукция, стоки и незавършено производство, собствени и взети на
консигнация стоки; други имущества /индивидуализирани по опис/; чужди
имущества, наети, приети за ремонт, обработка или съхранение. В самата
застрахователна полица е посочено, че по група имущества „техники и уреди“
се застраховат офис оборудване на стойност 10 000 лв. и видео-охранителна
техника на стойност 20 000 лв. С оглед изложеното съдът достига до извода,
че процесното имущество е част от застрахованото такова по договора.
В клауза Б 7 от общите условия е покрит застрахователния риск късо с. и
токов удар, като се съдържат и дефиниции на покритите рискове, а вредите се
изразяват в механични деформации и разрушения, обгаряния, повреди и
изменения на техническите характеристики на застрахованото имущество,
като са посочени и специалните изключения, при наличието на които
застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
Не е спорно между страните, че ищецът е уведомил застрахователя
незабавно след като е узнал за щетите, като по подаденото заявление е била
образувана преписка по щета № *********/20.01.2023 г., като на същата дата е
бил извършен и оглед от предствавител на застрахователя. По така посочената
щета преди завеждане на делото е платено обезщетение в размер на 8 198,36
лева на 09.03.2023 г., което обстоятелство също не е спорно по делото.
Представено е удостоверение, издадено от община С., от което се
установява, че на 20.01.2023 г., между 10:15 ч. и 10:30 ч. е регистрирана силна
буря с вятър, интензивни валежи, придружени с гръмотевици за гр. С..
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението се
установява, че щетите по електронната техника са настъпили в резултат от
4
възникнало пренапрежение в захранващата мрежа на сградата. Според
експерта пренапрежение в захранващата мрежа може да настъпи при
гръмотевична буря в района, при което може да се прекъсне захранването на
обекти дори и за време, което не може да се регистрира в подстанцията. При
възникване на пренапрежение в захранващата мрежа експертът е посочил, че
изгарят захранващите схеми в платките и други елементи в модулите на
електронните устройства или мрежи. Посочено е, че захранващите схеми не
могат да се сменят или ремонтират, което налага да се сменят целите модули
или устройства. Вещото лице сочи, че системите за видеонаблюдение и
пожароизвестяване са оперативни системи, при които е необходима
непрекъсната поддръжка и смяна при необходимост на модули. В случая се
сочи, че щетите са настъпили в резултат на пренапрежение, при което са
изгорели основните модули - датчици за наблюдение и контрол. Според
експерта за тези системи технически не може да се определя степен на
амортизация. Съгласно заключението пазарните стойности са както следва:
Система за видеонаблюдение – 92 000 лв.; Охранителна система – 5 100 лв.;
Компютър – 400 лв. Вещото лице сочи още, че кабелите не могат да се считат
за обект на изследване при възникнала щета; позиции 1 и 2 от претенциите на
ищеца не са обект на изследване на щетата при пренапрежение; по отношение
на движението на входната врата в резултат на пренапрежението са изгорели
захранването на двете платки, което налага смяната им, като нямало данни за
щета на управляващия автомат, а пазарна стойност сочи, че е 350 лв. В
обобщение според експерта механизмът на настъпилото на 20.01.2023 г.
застрахователно събитие е възникнало пренапрежение в захранващата
кабелна мрежа. Според експерта е налице причинно-следствена връзка
между застрахователното събитие и претендираните от ищеца имуществени
вреди. Пазарната стойност на материалите и труда, необходими за
възстановяване на вредите вследствие на настъпилата гръмотевична
буря на 20.01.2023 г. според експерта е 15 050 лв. без ДДС.
По делото е изслушана допълнителна СТЕ, която съдът също кредита
като обективно и компетентно изготвена, и от която се установява, че
уговорената застрахователна сума по полицата по група „технически уреди“ е
30 000 лв., която е по-ниска от средната пазарна стойност – 31 000 лв., респ. е
налице подзастраховане, като съотношение между двете стойности е 96,77 %
В последното о.с.з. вещото лице е пояснило, че събитието е настъпило в
5
резултат на масирано падане на мълнии, не само върху директния обект, а и
наоколо, в резултат на което се получавало пренапрежение в мрежата,
захранваща обекта. В резултат на описаното се сочи, че изгарят елементи от
платки и други модули. Експертът е посочил, че дори сградата да разполага с
въпросната защита процесното събитие е щяло отново да настъпи.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че в срока на
застрахователно покритие на договора за застраховка, е настъпило събитие,
което представлява покрит риск, което обуславя възникване на задължение за
застрахователя да плати обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет
на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания
предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на
вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен,
поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната
или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК. Съгласно заключението на съдебно-техническата
6
експертиза, пазарната стойност на материалите и труда, необходими за
възстановяване на вредите вследствие на настъпилата гръмотевична буря на
20.01.2023 г. според експерта е 15 050 лв. без ДДС. Между страните не се
спори и от представената полица се установява, че уговорената
застрахователна сума за „техники и уреди“ е 30 000 лв., а според СТЕ средната
пазарна стойност на имуществото е 31 000 лв., поради което в случая е налице
подзасраховане. Съгласно чл. 36.1 от ОУ обаче подзастраховане не се
прилага при договорен лимит, какъвто е именно настоящия случай – за
риск Б7 е уговорен лимит 30 000 лв. Ето защо възражението на ответника в
този смисъл е неоснователно. Видно от полицата е изключено и
самоучастието за този риск, поради което и това възражение на ответника
съдът намира за неоснователно.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че дължимото се
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 15 050 лв. без ДДС /или
18 060 лв. с ДДС/, от която сума следва да се приспадне платеното
извънсъдебно от страна на ответника обезщетение в размер на 8 198,36 лв.
/без ДДС/, респ. дължимият остатък възлиза на претендирания такъв от ищеца
– 8 221,96 лв. с вкл. ДДС, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен.
Като законна последица от уважаването на иска, върху сумата следва да
се присъди и законна лихва, считано от дата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният
претендира такива за държавна такса в общ размер на 329,99 лв., депозит за
експертиза 300,00 лв. и адв. хонорар в размер на 1 400,00 лв. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът
намира за основателно, като и с оглед решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/2022 г., следва да намали адв. възнаграждение до сумата от 800,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1429,99 лева.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 68, да заплати на ищеца СД „(ФИРМА)“
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. К.“ № 14,
на основание чл. 405, ал. 1 KЗ сумата от 8 221,96 лв. с вкл. ДДС,
представляваща разликата между заплатеното от ответника застрахователно
обезщетение и дължимия остатък, за причинени вреди, изразяващи се в
увреждане на следното имущество: портална врата марка Beninca модел
BULL8M.S MY11/9591524 – 2 бр.; сигнално-охранителна техника, система за
видеонаблюдение, компютър, рутер – марка Sony модел KDL 32U42070, сер.
№ 9700493 и Play TV box КМ 9 МАС Д0780103А42Е, причинени в резултат на
застрахователно събитие – токов удар от 20.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба
03.05.2023 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 68, да заплати на ищеца СД „(ФИРМА)“
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. К.“ № 14,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 429,99 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8